Тази тема ми се струва лека пързалка - миналата година децата октомври са били на 5 и 7 сега само няколко месеца след това са на 8 и 10. Още ли живеете в чужбина или вече сте в БГ?
Е, къде го видяхте това?
- Публикувана: 2 март 2016, 20:53 ч.
- Последно мнение: 6 март 2016, 19:17 ч.
Трудно решение - дали да го задържа
Това и аз го видях, ама реших да премълча тоя път.
Е, къде го видяхте това?
Зависима е Румцайс, не финансово, но е зависима. Няма как да роди и гледа бебе и да ходи на работа. А дали може да плаща на гледачка само тя си знае.
Авторката е живяла с мъж, който е бил обсебен от работата, сега живее с противоположността му. В началото са, вълнува я, хубаво и е да гледа как въпросния тича с лъжицата след децата и, т.е. колко е грижовен, въпроса е обаче дали действително е такъв или в момента си опича работата. Тя сама спомена, че бебето е негово дело, т.е не е обсъждано. Много да кажем некоректно действие.
Аз смятам, че ако реши да има трето дете, трябва да обмисли възможността ако се озове сама в това начинание може ли да се справи и какво ще и коства. Не познава мъжа и да му се довери 100% и да разчита на него за каквото и да било е лудост.
Авторката е живяла с мъж, който е бил обсебен от работата, сега живее с противоположността му. В началото са, вълнува я, хубаво и е да гледа как въпросния тича с лъжицата след децата и, т.е. колко е грижовен, въпроса е обаче дали действително е такъв или в момента си опича работата. Тя сама спомена, че бебето е негово дело, т.е не е обсъждано. Много да кажем некоректно действие.
Аз смятам, че ако реши да има трето дете, трябва да обмисли възможността ако се озове сама в това начинание може ли да се справи и какво ще и коства. Не познава мъжа и да му се довери 100% и да разчита на него за каквото и да било е лудост.
Тя сама спомена, че бебето е негово дело, т.е не е обсъждано. Много да кажем некоректно действие.
Аз смятам, че ако реши да има трето дете, трябва да обмисли възможността ако се озове сама в това начинание може ли да се справи и какво ще и коства. Не познава мъжа и да му се довери 100% и да разчита на него за каквото и да било е лудост.
Аз смятам, че ако реши да има трето дете, трябва да обмисли възможността ако се озове сама в това начинание може ли да се справи и какво ще и коства. Не познава мъжа и да му се довери 100% и да разчита на него за каквото и да било е лудост.
Тази тема ми се струва лека пързалка - миналата година децата октомври са били на 5 и 7 сега само няколко месеца след това са на 8 и 10. Още ли живеете в чужбина или вече сте в БГ?
Е, къде го видяхте това?
Мдаа, въобще не погледнах старите ѝ постове.
На 06.10.2015:
Скрит текст:
Децата са на 5 и 7 години. Живеем в чужбина, нямаме роднини тук.Здравейте!
За пръв път пиша в този форум, макар че съм влизала да чета и преди.
Надявам се да получа някой добър съвет от хора минали вече през това.
Тази ситуация за мен е още нова. Мъжа ми ни напусна преди 2 месеца заради по-млада жена след дългогодишен брак и 2 деца.
Все още раната е много голяма и се боря дори да го приема като факт.
За съжаление мисля, че проблемите с които ще се сблъсквам те първа предстоят...
За пръв път пиша в този форум, макар че съм влизала да чета и преди.
Надявам се да получа някой добър съвет от хора минали вече през това.
Тази ситуация за мен е още нова. Мъжа ми ни напусна преди 2 месеца заради по-млада жена след дългогодишен брак и 2 деца.
Все още раната е много голяма и се боря дори да го приема като факт.
За съжаление мисля, че проблемите с които ще се сблъсквам те първа предстоят...
Скрит текст:
Децата до сега съм си гледала абсолютно сама, той винаги имаше нещо по-важно за правене, или работа или забавления, но никога нямаше време за децата. Нито 1 път не ги е погледал или извел на разходка дори и за половин час. До сега...
От както се изнесе обаче, зае някаква друга роля - иска да вижда децата.
Първия месец ги взе да спят при него 4 дни. Не знам какво са правили, но те казаха, че са си изкарали много добре.
Този месец обаче не ги е взимал.
Както и да е... то това е само предистория към въпроса който искам да попитам.
Вкъщи имаме табло за поведение, и на определен брой точки има награда.
И големия вчера се обясняваше нещо за таблото и каза, че иска ако събере 40 точки да спи при татко си...
И макар и съвсем невинно изказване, това ме хвърли в малък ужас...
аз нямам контрол кога и дали татко им ще ги вземе...
А пък явно им се иска, и им липсва.
А и имам чувството, че колкото по-дълго не са го виждали, толкова повече им липсва и искат да го видят....
И не знам как си изкарват когато бяха заедно, той мъжа ми никога не е гледал деца преди. Те бяха много доволни - предполагам, че си правят каквото си искат, подаръци, забавления, тн....
Но за мен това е малко проблем, защото аз трябва винаги да ги стягам, бързаме за училище, пишем домашни....
Един вид аз ставам лошата и строгата, а той родителя за забавления и добро изкарване.
Да не говорим, че особено напоследък, има дни в които буквално нямам сили да стана от леглото... но ставам де, опитвам се да се държа заради децата... но да, не съм най-веселата компания....
Не искам да се получава така, но не знам какво мога да направя. Виждам, че това ще е проблем, които те първа предстои.
Много ще се радвам, ако хора минали през тази ситуация ми дадат съвет. Как да се справя с това?
Не искам да бъда лошата и строгата, а той родителя за забавления...
Но как да го избегна, като все пак всички отговорности за училище и тн се падат на мен...
Благодаря предварително
От както се изнесе обаче, зае някаква друга роля - иска да вижда децата.
Първия месец ги взе да спят при него 4 дни. Не знам какво са правили, но те казаха, че са си изкарали много добре.
Този месец обаче не ги е взимал.
Както и да е... то това е само предистория към въпроса който искам да попитам.
Вкъщи имаме табло за поведение, и на определен брой точки има награда.
И големия вчера се обясняваше нещо за таблото и каза, че иска ако събере 40 точки да спи при татко си...
И макар и съвсем невинно изказване, това ме хвърли в малък ужас...
аз нямам контрол кога и дали татко им ще ги вземе...
А пък явно им се иска, и им липсва.
А и имам чувството, че колкото по-дълго не са го виждали, толкова повече им липсва и искат да го видят....
И не знам как си изкарват когато бяха заедно, той мъжа ми никога не е гледал деца преди. Те бяха много доволни - предполагам, че си правят каквото си искат, подаръци, забавления, тн....
Но за мен това е малко проблем, защото аз трябва винаги да ги стягам, бързаме за училище, пишем домашни....
Един вид аз ставам лошата и строгата, а той родителя за забавления и добро изкарване.
Да не говорим, че особено напоследък, има дни в които буквално нямам сили да стана от леглото... но ставам де, опитвам се да се държа заради децата... но да, не съм най-веселата компания....
Не искам да се получава така, но не знам какво мога да направя. Виждам, че това ще е проблем, които те първа предстои.
Много ще се радвам, ако хора минали през тази ситуация ми дадат съвет. Как да се справя с това?
Не искам да бъда лошата и строгата, а той родителя за забавления...
Но как да го избегна, като все пак всички отговорности за училище и тн се падат на мен...
Благодаря предварително
Скрит текст:
Мойте деца са на 8 и 10 години, Благодаря на всички за споделените мнения.
С приятеля ми живеем заедно от четири месеца, разбират се добре с децата, той се държи много добре с тях. Имаме обаче доста големи различия в това как "правилно" да се гледат деца.
С приятеля ми живеем заедно от четири месеца, разбират се добре с децата, той се държи много добре с тях. Имаме обаче доста големи различия в това как "правилно" да се гледат деца.
Скрит текст:
опитвам се да ги възпитавам да бъдат по-самостоятелни докато той ги гони да ги храни с лъжицата в устата примерно, което хем е мило, хем изобщо не ми харесва.
Говорили сме по въпроса, но той не отстъпва от своето мнение, по-скоро ме обвинява че аз не полагам достатъчно грижи. Той преди време е имал детенце, което майката е успяла да изведе в чужбина и не е виждал от 3 години не знае къде са. Предполагам че заради това впечатленията му са застинали в някакъв по-ранен етап и не може да осъзнае още, че моите деца все пак са по-големи.
Предполагам че за бебе би се грижил добре, говорихме той да го гледа, а аз да се върна на работа.
Моята работа е хубава и добре платена, осигурява ни необходимото за сега и в момента сме достатъчно добре финансово. Естествено не може да се разчита че това ще бъде така за винаги… То няма нищо сигурно в живота. Ако аз остана без работа ще се озовем в много трудна финансова ситуация, но това ще е така и с 2, и с 3 деца….
Да, не знам… Има много неизвестни... Може би пък и много го мисля, както казват някои.
Сигурно съм предубедена и заради предишната ми връзка.
_Дана_ - твоите 3 деца от един и същи баща ли са или от различни? Заедно ли живеете с таткото или сама си ги гледаш?
Говорили сме по въпроса, но той не отстъпва от своето мнение, по-скоро ме обвинява че аз не полагам достатъчно грижи. Той преди време е имал детенце, което майката е успяла да изведе в чужбина и не е виждал от 3 години не знае къде са. Предполагам че заради това впечатленията му са застинали в някакъв по-ранен етап и не може да осъзнае още, че моите деца все пак са по-големи.
Предполагам че за бебе би се грижил добре, говорихме той да го гледа, а аз да се върна на работа.
Моята работа е хубава и добре платена, осигурява ни необходимото за сега и в момента сме достатъчно добре финансово. Естествено не може да се разчита че това ще бъде така за винаги… То няма нищо сигурно в живота. Ако аз остана без работа ще се озовем в много трудна финансова ситуация, но това ще е така и с 2, и с 3 деца….
Да, не знам… Има много неизвестни... Може би пък и много го мисля, както казват някои.
Сигурно съм предубедена и заради предишната ми връзка.
_Дана_ - твоите 3 деца от един и същи баща ли са или от различни? Заедно ли живеете с таткото или сама си ги гледаш?
Има нещо съмнително в цялата история и авторката си прави гаргара тука. В 200 поста и зададоха въпроса защо той не работи още от преди появата на детето им, но тя все не отговаря. Не отговори и на въпроса как се чувства тя да отклонява парите си, които биха били за децата й /двете родени/, за да плаща на тоя лентяй сметки, храна дрехи и т.н. Да си остане 1 мъж вкъщи за да гледа дете, понеже половинката взима повече, т.е. има база за сравнение с негова заплата, е едно, но да не работи поради неясна причина, различна от болест или временно положение между 2 работи е съмнително. След като авторката не иска да обясни тези ключови моменти във взаимоотношенията им темата е безмислена. Авторке по - евтино ще ти излезе да плащаш на бавачка и чистчка отколкото на този.
Авторката е живяла с мъж, който е бил обсебен от работата, сега живее с противоположността му.
От едната крайност в другата. В първата крайност не се е получило, но тя сега вярва наивно, че в другата ще се получи. Аз мисля, че златната среда е някъде помежду тях, но ... Тя си знае най-добре.
Absurt или Absurd ,не подскачай толкова, ако обичаш! Това е просто форум . И не треперя пред началник , нито треперя пред мъжа си , нито вися в офис по 8 часа. Пък вие се заблуждавайте , колко по - добре е да висиш вкъщи с дете. Щом мъжа е мераклия да виси вкъщи - прав му път. И моля не се жегвайте от личното ми мнение!
И после изведнъж ще видите темата в някой вестник лична драма.
Пък вие се заблуждавайте , колко по - добре е да висиш вкъщи с дете.
Но ... всеки с нагласата си.
И после изведнъж ще видите темата в някой вестник лична драма.
Ако по цял ден се чудиш какво да правиш и детето те изнервя - приемаш времето за изгубено и като висяне. Обаче, създавайки дете се предполага че го правиш с много желание и особено в първите му години най-ценното което можеш да му дадеш е времето си, което се предполага, че би трябало да е приятно и за едната и за другата страна.
Но ... всеки с нагласата си.
И после изведнъж ще видите темата в някой вестник лична драма.
, не вярвах, че има някой под 60, който да го чете........... 
Absurt или Absurd ,не подскачай толкова, ако обичаш! Това е просто форум . И не треперя пред началник , нито треперя пред мъжа си , нито вися в офис по 8 часа. Пък вие се заблуждавайте , колко по - добре е да висиш вкъщи с дете. Щом мъжа е мераклия да виси вкъщи - прав му път. И моля не се жегвайте от личното ми мнение!
Ако не работиш 9 часа и ако нямаш началник, дали изобщо работиш?
Комай, не, щом слагаш на една плоскост отношенията между началник и подчинен, и съпруг- съпруга.
Но, че не можеш да осмислиш писано слово, е ясно.