С приятеля ми живеем заедно от четири месеца, разбират се добре с децата, той се държи много добре с тях. Имаме обаче доста големи различия в това как "правилно" да се гледат деца.
Мойте деца са на 8 и 10 години, опитвам се да ги възпитавам да бъдат по-самостоятелни докато той ги гони да ги храни с лъжицата в устата примерно, което хем е мило, хем изобщо не ми харесва.
Говорили сме по въпроса, но той не отстъпва от своето мнение, по-скоро ме обвинява че аз не полагам достатъчно грижи.
Предполагам че за бебе би се грижил добре, говорихме той да го гледа, а аз да се върна на работа.
Моята работа е хубава и добре платена, осигурява ни необходимото за сега и в момента сме достатъчно добре финансово. Естествено не може да се разчита че това ще бъде така за винаги… То няма нищо сигурно в живота. Ако аз остана без работа ще се озовем в много трудна финансова ситуация, но това ще е така и с 2, и с 3 деца….
Да, не знам… Има много неизвестни... Може би пък и много го мисля, както казват някои.
Сигурно съм предубедена и заради предишната ми връзка.
_Дана_ - твоите 3 деца от един и същи баща ли са или от различни? Заедно ли живеете с таткото или сама си ги гледаш?