Трудно решение - дали да го задържа

Не е вярно, че негодувам от получените отговори - напротив!
Повечето от тях са ми изключително полезни и точно това се надявах да получа - различни мнения и гледни точки, някои от които получени от хора минали през повече житейски ситуации от мен.
Точно това ми е страшно полезно и им благодаря.

Негодувам от мнения като на Александрия например - че знаела всичко още преди да прочете първия пост.


А относно това защо той не работи - не знам защо не работи, няма конкретна причина.
Много хора като дойдат в чужбина и са имали по-квалифицирана работа в БГ, в един момент ги удря реалността през лицето, че може би ще трябва да започнат от някаква по-ниско квалифицирана работа, поне за начало.
Едни се нагаждат и започват каквото и да е, други не се нагаждат и се прибират в БГ.
Трети се лутат и се чудят какво да правят - той е от тях, и то вече дълго време. Не е изобщо амбициозен, марак че е доста интелигентен. Аз на негово място друго бих направила, но хората са различни.
Така или иначе на мен ми е по-полезен вкъщи, вместо да ходи да работи за жълти стотинки някаква гадна  работа. И за това нямам проблем с това. Присъствието му не ме натоварва особено финансово, а физически, и емоционално - ми е много полезно. Не пие, не пуши, не взима наркотици, но и не спортува, в добро физическо състояние е за годините си.

Надявам се да съм отговорила на този въпрос до колкото ми е възможно.

Благодаря

Хайде за мен това с чужбина променя малко картинката, от към адаптация и търсене на работа, обаче ужасно я усложнява от към бебе. Майчинство нъц, не знам къде си, но времево такова като тук едва ли е и какво се получава- раждам и давам на тати за отглеждане. Ако пък тати утре го стегне шапката и избяга какво става?
Прощавай, обаче за какво ти е този мъж? Моля те, отговори ми- любов, секс, домашна помощница?
Sladka rosichka, извинявай какво работиш?

neverland, Стискам ти палци да вземеш правилното решение.
До тогава се опитай да разбереш малко повече за миналото на човека до теб.
Също така в чужбина (не знам къде си, но сравнено с България) стандартът на живот е малко или много по-висок зависи от страната - тоест отглеждането на трето дете не е мисия невъзможна. Бих те посъветвала да се позаинтересуваш при социалните/общината или ти си знаеш кои институции как стои въпросът с многодетното семейство - какви са детските добавки и има ли отстъпки (за транспорт, ясла, здравни осигуровки и тем подобни), намаление на данъци и всичко, което се сетиш.
Добре е да знаеш до колко можеш да разчиташ на държавата освен на бащата на детето. В България многодетното семейство не се подпомага много-много заради малцинствата, но в чужбина нещата са малко по-различни.

Има и такива типове мъже - никога няма да се промени не е до чужбина, или БГ. При теб е намерил удюбен пристан - спокойно му е за къде да си дава зор. Съвет за такова нещо труднос е дават особено от човек който сее борил дълги години за дете като мен - и на човек който казваш че си ти - била в подобна ситуация. Това, че предишната му жена е успяла да изчезне с детето трябва сериозно да те замисли. И две деца в чужбина с трето на път и само един работещ родител - не ми се връзват нещата дори хич - живея и работя в чужбина и не бърша маси за препитание. А понеже подскочи че изразих мнение, че темата може да е пързалка - ми не дължиш обяснение на никого в публичен форум , както и да търсиш решение на проблемите си пак в такъв форум ми се струва малко странно. Успех ти желая каквото и да решиш.

Лека поправка - трети се чудят на кой да се натресат да ги гледа.
Казваш, че те устройва да седи в къщи и да домакинства, ок. да приемем че е така, замисляла ли си се обаче дали вечно ще те устройва това положение? И още нещо, сигурна ли си че познаваш този човек и той ще е добър баща и партньор за да се обвържеш толкова сериозно с него. Прекалено малко време сте заедно и мисля, че има много неизяснени детайли около него.
Може би съм прекалено мнителна, но човек, който 3 год. не знае къде е детето му и какво се случва с него хич не ми вдъхва доверие.

А какво правиш ако утре той реши, че иска да се прибере в България. Ще зарежеш всичко и ще се върнеш, защото на него не му е гот да живее вече в чужбина? Не знам дали там, където живееш, има на кого да разчиташ, защото какво правиш ако той се върне в България и те остави сама с три деца? За мен мъж, който не работи без основателна причина, е ненадежден, мързелив егоцентрик. Сигурно и затова не търси детето си - ще му развали рахата, че и издръжка ще иска.
Помисли повече за родените си деца и се води от техните интереси, а не от тези на тоя паразит, дето така хубаво си отглеждаш.

Прочетох всички 11 страници и не срещнах подобна позиция - затова я давам. А именно позицията на двете налични деца в случая
Аз съм такова дете израснало в подобна ситуация...
Майка ми - независима жена (или поне тя така си мисли - цял живот не успя да направи един минимален компромис, за да задържи човек до себе си - в момента е на 50, сама, с една дете на 14, от втори брак и втори развод). Тя смята, че за да си добре трябва да ДОМИНИРАШ до смърт над мъжа, да го смачкаш с внимание и обсебване, и после се чуди как така се случи, че пак е сама...
Както и да е.. Баща ми се разведе с нея, когато бях на 5. Никога не ме е оставял, винаги ми е помагал и съм благодарна на това.
Тя след развода се тръшка няколко години и се вкопчи в работата си. Когато се съвзе имаше няколко мимолетни връзки, но една изпъкна на повърхността. 7 години от живота си даде на един ТЪП ПРОСТ ТРАКТОРИСТ от едно забравено от Бога село, в което тя работеше (Тя е с висше образование и винаги е работила по специалността си - учителка).
Най-накрая нещата станаха сериозни и тя се оказа на 37г. бременна с второ дете. Роди го. До ден днешен я питам "Защо?" и тя все още не знае. Питам я тъй като, на 1,5г брат ми отиде на село при моите баба и дядо, които го отгледаха, но това даде отражение на детето - той израстна егоист и с ужасен характер, глезен до болка (от чувство за вина тя си Купуваше любовта и вниманието му - всяка седмица се пазареше с нея по телефона какво да му се купи и тя никога не можа да каже "не".) Сега се ядосва до бяс, защото не може да му повлияе за нищо - той не иска да учи, мързи го, не иска да помага вкъщи, не иска да си ходи на село, с нея, при баба ми - иска само да седи на компютъра и да си играе без да прави нищо друго и без да му се бърка Някой в Личния Живот!
През първите 1,5 години от живота му беше отгледан от мен (на 13 години - вместо пубертет получих майчинство) и майка ми. Баща му лека полека изчезваше, докато един ден не обяви майка ми за "К...ва" и не й счупи горната челюст - този мил и хрисим човек, който 7 години беше примерен и прекрасен, без да е изкарвал някакви смислени пари за вкъщи, просто съществуваше при нас и изяждаше храната. фигурираше КАТО МЪЖ!!! Той впоследствие се оказа, че около брат ми има около 6 деца - пак така разпръснати по света ... без никаква грижа от негова страна.
Баща ми дойде до го изхвърли като мокро коте тогава и това беше. На бракоразводното дело, като стана въпрос за издръжка, той представи доходи за 6 месеца - 2,50лв., само и само да не даде 1 лев за детето си. И до ден днешен издръжката на брат ми се поема от родителите на баща му. Брат ми не познава нито баща си нито родителите му. Никой не изявява желание за контакт.
Аз от друга страна - когато мама беше заета да си ходи на село всеки уикенд, а през седмицата да ходи на работа, на 15 години оставах сама за по три дни седмично - правех каквото си искам, почти живеех с гаджето си и нямах никакъв контрол от родител - единствено се контролирах сама - и добре, че съм разумен човек. Сега осъзнавам в какви неща съм се забърквала и какво е можело да стане... Явно освен "разум на 15 годишна" съм имала и доста късмет 
Надявам се да не ви отегчавам, но най-важното, според мен, е за се помисли за вече наличните деца - струва ли си риска?!?!? Знаем ли какво би направил този прекрасен човек с развиваща се девойка пред очите му?!?! Не ми се е случило, но съм била на косъм доста пъти (поне сега така го виждам от позицията на времето).
Ние с мама винаги сме били само двете, докато в един момент.... света се обърна и не е много приятно...Както вече споменах - тя сега бере плодовете на това си решение...
Стискам палци да вземеш правилното за себе си и за децата си решение!

Авторката си го написа - не търси решение във форума, а мнения на хора с по-богат или сходен опит. Решението ще си го вземе тя.

[/b]Аз съм на + 60, но  никога не съм чела, камо ли купувала такова списание ли е , вестник ли е. Та всеки с вкуса си, независимо от възрастта. А пък в Семейни отношения лични драми/истински или фалшиви/, колкото щеш. Щом висим тук и коментираме, май всички не сме с кой знае колко възвишен вкус.
[/quote]
Каги, цитирах възраст като имах предвид, че след тази възраст вече по трудно се намират развлечения, съдя по моята майка, по ограничен е достъп до компютър, не всеки може да работи, имам  и по възрастни комшии които нямат дори и кабелна....не могат да си позволят заради цената....една нова книга е 15 лв. ......за жалост дори при двама работещи трудно се отделят пари настрани...................не защото възрастните хора са по прости....та затова е по нормално да си купат вестник и да си го прочетат с едно кафенце примерно

Cvetito, една голяма прегръдка от мен! Никой не си избира живота, сигурна съм, че ти ще си прекрасна майка
 Между другото, една от големите грешки според мен е да се зачислят малките деца на по-големите.
Всъщност авторката децата на какво мнение са, не разбрах 7 или 10 годишно са, но все пак със сигурност имат мнение?
Нищо му няма на вестника, не е по-лош от СО тук

Cveteto, кураж и от мен.
Не е късно за брат ти, моят вече порастнал брат беше подобен случай в пубертета, но се изучи и сега работи много.
Тук не си права. Станалото, станало; нямаш право да говориш така за брат си.

Така е. Едва ли ще и приятно някой да пита майка и защо е родила нея.

Тя не говори за брат си, а за майка си, според мен!
Правилно я е попитала защо го е родила, щом го е оставила други да го гледат!

Ами явно, затова ние висим тук, а майките ни четат вестника.....

Като цяло не виждам проблем бащата да се грижи за детето. Той не е по-малко родител от майката, особено ако е такъв тип баща, някои мъже не могат, но други могат.
Точно това ме притеснява - дали би издържал и дали няма да го стегне шапката в един момент.
Ако можех да съм сигурна, щях да си запазя детето, но не съм сигурна.
А за какво ми е този мъж - луда любов чак не е. Но аз не съм на 16.
Но компания, другар, човек до теб, да поговориш с някой, секс да, домашна помошница е ужасно грубо казано, но някои с които да си помагаме с всекидневните битови неща, които не са малко…
С него ми е много по-добре, от колкото без него.

А и той мисля, че никога не е искал да идва в чужбина. Дошъл е заради жена си. Тя е искала да дойдат, тя е работила, а той е гледал детето. Само че тя в един момент явно е намерила по-добър вариант. Според мен той е много добър човек, просто не е амбициозен, дори езика не е научил като хората за толкова време тук.
Наистина не знам до колко може да се разчита на него - иначе нямаше да се чудя за бебето.

И не се надявам някой във форума да ми каже дали мога да разчитам на него или не. Аз самата не знам, а комо ли хора, които не го познават. По-скоро се опитвам да преценя дали си струва да поема риска. Знам че аборта е *по-лесното* решение, а да родя е огромен риск. И все пак става въпрос за един живот - дали не си струва риска…