- Публикувана: 8 март 2016, 08:59 ч.
- Последно мнение: 12 март 2016, 11:12 ч.
Празнувате ли 8 март?
Добре де, не е ли тъжно една жена да чака 8-ми март, за да се наконти и излезе с приятелки? Какво пречи да го прави и през останалото време. Просто не разбирам цялата тая суетня. Голям кеф да се ръгаш с всички останали по заведенията.
Защо само на 8-ми март? Ние излизаме поне веднъж седмично, случва се и да пропуснем или да зачестят излизанията през седмицата, но на 8-ми март е задължително, обикновено на обяд, вечерта е за близките.
Чакам включване колко тъжно е да се празнува 1 юни. Нима само един ден в годината детето е дете, че празнуваме този празник? Мъка, мъка... 
Чакам включване колко тъжно е да се празнува 1 юни. Нима само един ден в годината детето е дете, че празнуваме този празник? Мъка, мъка...
Което пък ми напомня на простотията на дъщеричките да се честити осми март. Докато си чака балона за деня на детето, няма цвете за деня на жената. Някои мъже дотолкова са оглупели покрай щерките си, че на 6-годишни пикли подаряват цвете.
Докато си чака балона за деня на детето, няма цвете за деня на жената.
Цеце, вярно много мъка имало по този свят.
Какъв консервант?
За цветя, продава се в някои цветарски магазини, трябва да питаш, понякога има и капсулка с консервант към готовите букети в супермаркетите. Как мислиш, че им издържат цветята по толкова време, биха фалирали ако не ползваха консерванти.
Аз помислих да не е нещо за туршии.. 
Ааа, аз нали казах че днес е един от трите дни, в които не излизам на заведение! Изнервя ме тази суетня, честно, но чашата вино с близка приятелка няма да откажа, макар че ще видя само една днес, а не всички, пак си е добре.
Ето, днес с цялата доза феминизъм, на която бях способна, попитах дали не е време да ни пуснат към обед, за да си направим прическите, все пак
, казаха ми да си ходя, ама аз се запънах - но аз, драги ми шефе, не съм единствената жена в офиса 
И ей така издействах сигнал свободно. Така де, тази традиция не трябва да се прекъсва - майка ми винаги си тръгваше на обед на този ден, защо пък аз не?
А миналата година валеше много сняг, ако помните, намерих си ски картата от Боровец - тогава така празнувах
За мен цветето е жест, дори откъснатия цвят е по-красив, каквото и да си говорим. А живи цветя, ако ми се подаряваха винаги, вместо откъснати, то сигурно трябваше да живея в ботаническа градина или да получавам цвете на 2-3 години веднъж
Ето, днес с цялата доза феминизъм, на която бях способна, попитах дали не е време да ни пуснат към обед, за да си направим прическите, все пак
, казаха ми да си ходя, ама аз се запънах - но аз, драги ми шефе, не съм единствената жена в офиса И ей така издействах сигнал свободно. Така де, тази традиция не трябва да се прекъсва - майка ми винаги си тръгваше на обед на този ден, защо пък аз не?А миналата година валеше много сняг, ако помните, намерих си ски картата от Боровец - тогава така празнувах
За мен цветето е жест, дори откъснатия цвят е по-красив, каквото и да си говорим. А живи цветя, ако ми се подаряваха винаги, вместо откъснати, то сигурно трябваше да живея в ботаническа градина или да получавам цвете на 2-3 години веднъж
Празнувам! Защото хората около мен ме карат да се чувствам празнично. В старата ми работа шефът купуваше огромна торта във формата на сърце, подаряваше ни цветя. Винаги се е държал уважително с дамите там, не само на празника.
Днес отново съм се прибрала с букети, картички и най-вече - с празник в сърцето - защото така са се отнесли към мен.
Ето, чета в сайта 'вести' - под една сравнително брутална статия е пълно с мъжки коментари, които ни пожелават да сме живи и здрави, упорити и красиви, защото правим света по-нежен, по-грижовен. Ами, хубаво ми става!
Дори и да дойде момент, в който да не се намери и един човек, който да ми пожелае честит празник, аз няма да се откажа да се чувствам малко по-специална на този ден.
Защото жените са извървели дълъг път, докато поне в някои части на света бъдат признати за равноправни с мъжете човешки същества, чийто принос към живота е достоен за уважение.
Приемам този ден и като знак на солидарност с всички измъчени, лишени от права жени - бити, унижавани, носещи бурки, насилвани, без право на глас и на образование.
Няма да се откажа от този ден. Той е символ.
Честит празник!
Днес отново съм се прибрала с букети, картички и най-вече - с празник в сърцето - защото така са се отнесли към мен.
Ето, чета в сайта 'вести' - под една сравнително брутална статия е пълно с мъжки коментари, които ни пожелават да сме живи и здрави, упорити и красиви, защото правим света по-нежен, по-грижовен. Ами, хубаво ми става!
Дори и да дойде момент, в който да не се намери и един човек, който да ми пожелае честит празник, аз няма да се откажа да се чувствам малко по-специална на този ден.
Защото жените са извървели дълъг път, докато поне в някои части на света бъдат признати за равноправни с мъжете човешки същества, чийто принос към живота е достоен за уважение.
Приемам този ден и като знак на солидарност с всички измъчени, лишени от права жени - бити, унижавани, носещи бурки, насилвани, без право на глас и на образование.
Няма да се откажа от този ден. Той е символ.
Честит празник!
А току що попаднах на това мнение на една наша любима бивша съфорумка:
http://e-vestnik.bg/24543/da-bada-mazh-ne-blagodarya/
http://e-vestnik.bg/24543/da-bada-mazh-ne-blagodarya/
Много добре е изказала и моите мисли по темата
Важно е да имаш такъв избор. Това е същината на т.н. равноправие. Жената не е само притурка към къщата и инкубатор, едно стъпало под мъжа и т.н.
Някъде изборът на жената се свежда до гледане на детето или до гледане на детето.
http://boyanalambert.blogspot.se/2015/03/blog-post.html
съгласна съм с всичко по-горе
ей това смятам за голям съвременен проблем
защото майката да гледа детето си все още е нещо естествено, макар да не е социално приемливо.
това също
Защото още от там започва самозаблудата ни, че можем и трябва сами да правим всичко и никога няма да имаме нужда никой, че ще бъдем независими, включително и от мъжете, които ще обичаме. Включително и когато с тези мъже ще имаме общи деца.
познавам и тук такива дами, с мания за независимост
тази мания ги принуждава все да учат нещо, за да теглят студ. заеми и с тях да си покриват тяхната част от разходите у дома
много горди, че мъжете им не им купуват парцалките, а си ги плащат сами ... със заеми
изобщо в такава схема само мъжът е печеливш
безплатна слугиня и любовница получава, от него само терена
цената на независимостта, в днешното ѝ тълкуване от някои
Аз пък съм явно едно ужасно асоциално жУвотно.Не обичам празници,юруш на цветя,блъсканица по заведенията.Изобщо мразя масовката.
Отделно ме потресе и високата цена на цветята,една майка даде 20 лв за букети и се жалваше,че сега щяли да стискат зъби до края на седм. щото мъжа й й давал пари за седмица.От сутринта като го чух това и ми се сговняса и настроение и всичко
Може ли за една роза 5 лв. да искаш?В други дни са по 2 лв. днес-5.Чак толкова пък не бива!
Отделно ме потресе и високата цена на цветята,една майка даде 20 лв за букети и се жалваше,че сега щяли да стискат зъби до края на седм. щото мъжа й й давал пари за седмица.От сутринта като го чух това и ми се сговняса и настроение и всичко
Може ли за една роза 5 лв. да искаш?В други дни са по 2 лв. днес-5.Чак толкова пък не бива!