- Публикувана: 8 март 2016, 08:59 ч.
- Последно мнение: 12 март 2016, 11:12 ч.
Празнувате ли 8 март?
Празнуваме Живота. Всеки ден.
Животът е един несвършващ празник!
Имах един професор, той е бил и на Бояна професор, между другото, та той казваше - рожденият ден е празник. Празнуваш, че си устискал още една година. Край на цитатът.
Ми прав беше човекът.
Ама чак пък всеки ден празнуване на живота, липсва ми въображение как се случва и най-вече къде и на кого.
Ми прав беше човекът.
Ама чак пък всеки ден празнуване на живота, липсва ми въображение как се случва и най-вече къде и на кого.
На нас не ни пречи да правим малки празници без причина на детето и да празнуваме 1-ви Юни. Същото е и с 8-ми Март и с Коледа. Винаги могат да се правят жестове и подаръци.
Но пък днес е повод да пийна винце. Това ми се случва доста рядко.
W'A'S'P', всяка крайност не е хубава, но крайности винаги има. Това не значи, че феминизма, еманципацията и т.н. са лоши неща.
Ето Рибозом пише друг, обратен на твоя, пример - мъж, който дава джобни на жена си и тя се чуди как да намести тези джобни, защото е имала тази седмица по-голям разход.
Най-хубавото е, че феминизираната част от света може да си избере какъвто семеен модел иска.
Нашият е силно феминизиран. Моята част повече клони към изкарване на пари, а половинката ми повече домакинства.
Но пък днес е повод да пийна винце. Това ми се случва доста рядко.
W'A'S'P', всяка крайност не е хубава, но крайности винаги има. Това не значи, че феминизма, еманципацията и т.н. са лоши неща.
Ето Рибозом пише друг, обратен на твоя, пример - мъж, който дава джобни на жена си и тя се чуди как да намести тези джобни, защото е имала тази седмица по-голям разход.
Най-хубавото е, че феминизираната част от света може да си избере какъвто семеен модел иска.
Нашият е силно феминизиран. Моята част повече клони към изкарване на пари, а половинката ми повече домакинства.
Имах един професор, той е бил и на Бояна професор, между другото, та той казваше - рожденият ден е празник. Празнуваш, че си устискал още една година. Край на цитатът.
Ми прав беше човекът.
Ама чак пък всеки ден празнуване на живота, липсва ми въображение как се случва и най-вече къде и на кого.
Ми прав беше човекът.
Ама чак пък всеки ден празнуване на живота, липсва ми въображение как се случва и най-вече къде и на кого.
Бях иронична. Май не ми се получи.
Ако празникът е всеки ден, как да го отличим от ежедневието?
Празнуването на Живота означава да оценяваш деня. И човека, който пресича усмихнат пътя ти. И изгрева. И самия път. И стичащата се по гърба ти вода, докато се къпеш. И научените уроци.
Имала съм делници, но това беше преди да стана наясно със себе си и с това защо ме има. Тогава определено ми трябваха празници, за да се чувствам забелязана, значима, допринасяща. Да имам причини за веселба и оправдание за получаване или правене на подаръци. Вече не е така.
Ако празникът е всеки ден, как да го отличим от ежедневието?
Празнуването на Живота означава да оценяваш деня. И човека, който пресича усмихнат пътя ти. И изгрева. И пътя. И стичащата се по гърба ти вода, докато се къпеш. И научените уроци.
Имала съм делници, но това беше преди да стана наясно със себе си и с това защо ме има. Тогава определено ми трябваха празници, за да се чувствам забелязана, значима, допринасяща. Да имам причини за веселба и оправдание за получаване или правене на подаръци. Вече не е така.
Ти си достигнала Нирвана.
Аз лично имам нужда от празници, имам нужда и от делници. Не мога да празнувам всичко, защото не намирам нищо празнично в стичащата се по гърба ми вода, докато се къпя. Освен това забелязвам и двамата - и този, който ми се усмихва и ми "прави деня", но и този, който е станал със з**ника нагоре и се опитва да го съсипе. Защото и такива ги има. Изобщо, за мен животът е смесица от горчиво, тъжно, сладко, весело, и още много, много нюанси. Странно и неестествено е да виждаш само едната страна на спектъра. Изобщо, не се имам за толкова значима - с мен и без мен, светът щеше да същия за повечето хора. Факт.
Ох, Софи, "Нирвана"
Изобщо не се имам за нещо повече от останалите. Нито се заблуждавам, че краткият ми живот ще доведе до промяна в хода на човешката история. И си давам сметка, че ще бъда забравена по същия начин, по който е (почти напълно) забравен прадядо ми Петър, въпреки че е имал смелостта да се опълчи на Luftwaffe, за да оцелее не само той самият, но и всичките му подопечни.
Мислиш, че не забелязвам намръщените хора? Че не виждам мръсните чаши, които колегите ми са предпочели да оставят в мивката? Че съм сляпа за проблемите с бежанците или за просяците на Таймс Ск.?
Виждам и красивото, и грозното, което сме си причинили. Но предпочитам да се фокусирам върху прогреса, човещината, доброто. Към тях искам да допринасям с всичко, което правя.
И какво, като бъда забравена след това? Ще съм живяла достойно и щастливо.
Изобщо не се имам за нещо повече от останалите. Нито се заблуждавам, че краткият ми живот ще доведе до промяна в хода на човешката история. И си давам сметка, че ще бъда забравена по същия начин, по който е (почти напълно) забравен прадядо ми Петър, въпреки че е имал смелостта да се опълчи на Luftwaffe, за да оцелее не само той самият, но и всичките му подопечни.
Мислиш, че не забелязвам намръщените хора? Че не виждам мръсните чаши, които колегите ми са предпочели да оставят в мивката? Че съм сляпа за проблемите с бежанците или за просяците на Таймс Ск.?
Виждам и красивото, и грозното, което сме си причинили. Но предпочитам да се фокусирам върху прогреса, човещината, доброто. Към тях искам да допринасям с всичко, което правя.
И какво, като бъда забравена след това? Ще съм живяла достойно и щастливо.
Бях иронична. Май не ми се получи.
Aaa, Софи, теб си те разбрах
Скрит текст:
и по принцип, четейки те, не само тук, го имам това странно усещане за разбиране
Имах предвид поста на Фея Кръстница и изцяло абстрахирайки се от нея като автор и разглеждайки само концепцията "празнуване на живота всеки ден" си признавам без бой, че ми е умонепостижима
Децата ми ,снахите празнуват аз също не се цепя от колектива
Надали има месец който да ми е толкова неприятен от миналото
РД имаха майка ми ,свекъра, свекървата и съпруга лека им пръст
1 ви март
8 ми март
първа пролет
сватбата на 09
и два престоя в болницата за доносване
и всичкото е през МАРТ
Минало незабравимо
Надали има месец който да ми е толкова неприятен от миналото
РД имаха майка ми ,свекъра, свекървата и съпруга лека им пръст
1 ви март
8 ми март
първа пролет
сватбата на 09
и два престоя в болницата за доносване
и всичкото е през МАРТ
Минало незабравимо
Дожаля ми за жените и децата, които са толкова презадоволени, че даже вече нямат празници. 
Какво те кара да мислиш, че презадоволеността е единствената причина хората да са щастливи?
И защо считаш, че щастливите хора са достойни за съжаление?
Дожаля ми за жените и децата, които са толкова презадоволени, че даже вече нямат празници.
Какво те кара да мислиш, че презадоволеността е единствената причина хората да са щастливи?
И защо считаш, че щастливите хора са достойни за съжаление?
Защото хората не могат да те разберат. Включвам и себе си в това число. Знаеш, че и друг път съм го казвала. Не те разбирам, не бих могла да приема за себе си твоята философия и твоя начин на живот. Когато човек не разбира нещо се опитва да си го обясни с познати концепции. Затова споменах Нирвана. Може да не е нирвана, но е нещо различно от това, което аз лично изпитвам по принцип.
Дожаля ми за жените и децата, които са толкова презадоволени, че даже вече нямат празници.
Препоръчани теми