Тормоз в училищата и толеранс към него

  • 52 766
  • 842
  •   1
Отговори
# 690
  • Мнения: 18 984
Здравейте
Не съм изчела цялата тема, но бих искала да разкажа на какво станах свидетел вчера в училището на сина ми.
Отидох да го взема след часовете. Тръгнах към края на двора, където рита с останалите момчета от класа му /3 клас/и когато се приближих видях как три момчета /после разбрах, че са 7 клас/ напраднаха и започнаха да бият зверски един от съучениците на сина ми. Всичко стана за секунди - аз се затичах към тях, развиках се и те го оставиха. А малкия се беше свил на топка на земята- трепереше и плачеше, цялото му лице беше издрано - имаше кръв по челото, по бузите - навсякъде. В този момент се появи и бащата на момчето. Започна да вика по тях и да ги гони, аз започнах да викам по тях и да се карам. В крайна сметка се оказа, че малкия ги е подразнил, но се чудя как може с такава злоба три големи деца да бият едно малко. Ами ако в този момент баща му не беше там и аз не отивах към тях - нямаше никой да види какво се случва - нямаше учители на двора, нямаше охрана, имаше родители, но те бяха далече. А и не съм сигурна колко родители биха помогнали в такава ситуация. Ако нямаше кой да му помогне до къде ли можеше да се стигне.
Другото, което се чудя - ами този баща, ако беше пляснал по няколко шамара на тези хулигани какво щеше да стане? Най-вероятно щяха да го съдят. А това, че спасява детето си в момента явно нямаше да е важно
Питането ми е - как трябва да се реагира в такъв момент? Ако това беше моят син, най-вероятно щях да ги ошамаря яко тези дечурлига. Но след това какво - щяха да ме съдят мен нали? Просто се чудя как да опазим децата си от подобно насилие без да излезнем накрая ние виновните. Защото не мисля, че има родител, който ще реагира нормално при вида на 9 годишното си дете цялото в кръв

# 691
  • Мнения: 7 325
Единственото, което може да направи бащата е да започне да *рови* случая. Не че ще постигне нещо, ама поне ще всее напрежение. За пореден път се убеждавам, че оставяйки нещата без последствия насърчаваме насилието. Вчера и аз имах неприятна ситуация с дете в парка. Изпуснах си нервите и овиках и него и майката, която е възпитана жена и с която имаме добри отношения. Е, омръзна ми това дете да удря и обижда всички наред, включително и моето. Всеки пък обяснявам на дъщеря си, че удара е бил инцидент, че е без да иска, че не е кой знае какво. Търпението ми се изчерпа. Моето дете не е боксова круша за някой си.

# 692
  • Мнения: 2 026
Здравейте
Не съм изчела цялата тема, но бих искала да разкажа на какво станах свидетел вчера в училището на сина ми.
Отидох да го взема след часовете. Тръгнах към края на двора, където рита с останалите момчета от класа му /3 клас/и когато се приближих видях как три момчета /после разбрах, че са 7 клас/ напраднаха и започнаха да бият зверски един от съучениците на сина ми. Всичко стана за секунди - аз се затичах към тях, развиках се и те го оставиха. А малкия се беше свил на топка на земята- трепереше и плачеше, цялото му лице беше издрано - имаше кръв по челото, по бузите - навсякъде. В този момент се появи и бащата на момчето. Започна да вика по тях и да ги гони, аз започнах да викам по тях и да се карам. В крайна сметка се оказа, че малкия ги е подразнил, но се чудя как може с такава злоба три големи деца да бият едно малко. Ами ако в този момент баща му не беше там и аз не отивах към тях - нямаше никой да види какво се случва - нямаше учители на двора, нямаше охрана, имаше родители, но те бяха далече. А и не съм сигурна колко родители биха помогнали в такава ситуация. Ако нямаше кой да му помогне до къде ли можеше да се стигне.
Другото, което се чудя - ами този баща, ако беше пляснал по няколко шамара на тези хулигани какво щеше да стане? Най-вероятно щяха да го съдят. А това, че спасява детето си в момента явно нямаше да е важно
Питането ми е - как трябва да се реагира в такъв момент? Ако това беше моят син, най-вероятно щях да ги ошамаря яко тези дечурлига. Но след това какво - щяха да ме съдят мен нали? Просто се чудя как да опазим децата си от подобно насилие без да излезнем накрая ние виновните. Защото не мисля, че има родител, който ще реагира нормално при вида на 9 годишното си дете цялото в кръв
Нямам деца, но аз лично бих извикала полиция. В крайна сметка за мен това е криминална проява и такива деца е редно да бъдат подадени в Детска педагогическа стая. Саморазправата  и премълчаването са две крайности.
Дано детенцето е добре, най-вече психологически, защото такива моменти оставят следи.

# 693
  • Мнения: 4 505
Вяра, точно същото съм имала предвид 1 страница по-назад. Примерът ти го онагледява добре.

# 694
  • Мнения: 6
Големи идиотчета щъкат от нашите училища

# 695
  • Мнения: 7
Здравейте,
Аз съм майка на първокласник, от 15 септември второкласник, и искам да споделя случващото се с нас. Още от началото на учебната година класната на детето ми започна да се държи безобразно с мен, какво имам предвид: При споделяне от моя страна, че детето иска да бъде вдигано в час, ми бе отговорено "Ако ще се оплакваме и аз да почна? Много говори в час." тази реплика е изказана и пред други родители. Изпратих дечко на зелено училище и последният ден, когато се прибираха то се обажда по телефона плачейки, че не може да си намери нещо, че другите деца го заключвали пред стаята и не го пускат да влезе. Докато го успокояван по телефона чувам гласа на класната "Ти пак ли говори по телефона? Затваряй, веднага!". След като се прибраха от зеленото училище детето ми започна да се подмокря през деня. Говорих с класната като й казах, че сме ходили на психолог и той е казал, че има проблем с училищната среда и това е реакция от кея. Към края на учебната година, когато взимах детето от училище, то ме задърпа да питам госпожата за някакво цвете, което трябвало да занесем. При моя въпрос, тя се обърна троснато и ми каза "Аз вече обясних на майката на друго дете". Все пак след това ми даде търсения отговор. От средата на април детето ми започна да се оплаква, че друго дете забранявало на останали в класа да играят с моето, да се пишат тефтери с това кого мразиш и кого - не. Обясних на моето, че това не е правилно и да не го прави. Същевременно му казах, че ако не му е приятно и ако не иска да се кара с другите деца просто да не им обръща внимание и да стои на страна. Това се указа неправилно, защото в последния ден, преди връчването на свидетелствата за завършване, отново се срещнах с класната на обед и при въпросът ми "Трябва ли нещо да подготвим за тържеството вечерта?" отново бях наругана пред други родители с думите "Да пазите тишина!". Взех си детето и й се обадих по телефона с въпроса "Ако иска тишина, дали да го водя вечерта?" и си казахме доста неща, от които разбрах, че тя е наясно с целия тормоз, който е налаган върху моето дете, за поведението на другото дете и за разделението на класа. Накрая ми бе обяснено, че моето дете има проблем.
В момента съм в дилема дали да търся друго училище или преди това да говоря с директора на училището.
Нещо да допълня, детето ми посещава езикова школа и ходи допълнително на спорт, но там няма такива проблеми. В рамките на една седмица то се успокои и си възвърна самоувереността.

# 696
  • София
  • Мнения: 16 510
И едното, и другото - и разговор с директора, и преместване...На първо време е добре да проучите как са класните на другите класове в същото училище, ако и за тях има недобри отзиви, сменяйте училището, психическото здраве на вашето дете е най-важно.

# 697
  • Мнения: X
И едното, и другото - и разговор с директора, и преместване...На първо време е добре да проучите как са класните на другите класове в същото училище, ако и за тях има недобри отзиви, сменяйте училището, психическото здраве на вашето дете е най-важно.
+1. Но не оставяйте да ѝ се размине на въпросната учителка. Затова не само разговор, а и писмено оплакване с входящ номер.

# 698
  • Мнения: 2 961
И едното, и другото - и разговор с директора, и преместване...На първо време е добре да проучите как са класните на другите класове в същото училище, ако и за тях има недобри отзиви, сменяйте училището, психическото здраве на вашето дете е най-важно.
+1. Но не оставяйте да ѝ се размине на въпросната учителка. Затова не само разговор, а и писмено оплакване с входящ номер.

И моето мнение е такова.
Прочети назад в темата за механизма (задължителен) за справяне с насилието в училище.
На писменото оплакване сложи до директор и до РИО.... (Вашата  област). Може да изчакаш с входирането в РИО, но като го адресираш така, обръщат повече внимание.

Много сте кротки, затова подобни индивиди (опитват да) ви мачкат.
В тази сутуация "... отново се срещнах с класната на обед и при въпросът ми "Трябва ли нещо да подготвим за тържеството вечерта?" отново бях наругана пред други родители с думите "Да пазите тишина!" моментално и пред всички родители ще отговоря, че на културен въпрос, очаквам културен отговор. Но очевидно педагогическата правоспособност не може да компенсира липсата на първите 7 години. Ясно е, че ситуацията е "шок и ужас". Моментната реакция е различна - подминаване, оправдание, нападение. Но подобрява дългосрочната комуникация (ако има такава).

# 699
  • Мнения: 1 238
Оплачете се от класната и напуснете училището. Голям грешка е да оставите детето в тази среда. Вече има реакция от лошата среда. Най-важното е здравето на вашето дете и спокойствието на Вас самата.

# 700
  • Мнения: 387

Най-доброто е да се съобразите с мнението на психолога щом посещава такъв. Каквото той ми препоръча, това бих направила за детето си, ако му имате доверие на специалист.

# 701
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 655
При споделяне от моя страна, че детето иска да бъде вдигано в час, ми бе отговорено "Ако ще се оплакваме и аз да почна? Много говори в час."
Дечко мре за внимание. Някой трябва да му ръкопляска, за да е щастлив. Намерете занимание, което да задоволява тези негови нужди. Пред учителката всички са равни.

Театрална школа, индивидуален спорт, спортни танци. Хор не ти препоръчвам, защото ще се размие в масата и никой няма да го забележи.

# 702
  • София
  • Мнения: 19 502
При споделяне от моя страна, че детето иска да бъде вдигано в час, ми бе отговорено "Ако ще се оплакваме и аз да почна? Много говори в час."
Дечко мре за внимание. Някой трябва да му ръкопляска, за да е щастлив. Намерете занимание, което да задоволява тези негови нужди. Пред учителката всички са равни.

Театрална школа, индивидуален спорт, спортни танци. Хор не ти препоръчвам, защото ще се размие в масата и никой няма да го забележи.

Това само защото говори в час???  #Crazy
Сигурно е единственият първолак на света, който го прави ....

# 703
  • Мнения: X
Съветът на Райчун е разумен, но реакцията на учителката е неадекватна.

# 704
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 655
Това само защото говори в час???  #Crazy
Сигурно е единственият първолак на света, който го прави ....
Естествено, че не е единственият. Случаят е показателен за отношението на родител към проблемите на детето в училище. Вместо да подкрепи учителката, която е по цял ден с детето ѝ, майката прави скандали.

Детето ясно е показало отношение към предстоящия празник - искало е да знае какво да е цветето. Тя хал хабер си няма от организацията, но по молба на детето пита формално госпожата. На жената ѝ ври главата от сценария, от организацията, притеснява се как ще мине тържеството и има нужда от подкрепа, а не от някой, който да ѝ върти поредните фасони.

Съветът на Райчун е разумен, но реакцията на учителката е неадекватна.
Много си е адекватна. Не спестява нищо на майката, но детето все пак се чувства добре с нея, търси я, пита я за тържеството. Ако майката се абстрахира от емоциите си, ще види, че едва ли е добро решение да го мести. В другото училище също има деца, които не са на аристократи. Но пък от друга страна, ако съвсем е омазала пътеките с госпожата, по-добре е да започне на чисто.

Общи условия

Активация на акаунт