Дъщерите тийнейджърки

Annabelle* , искрено ти съчувствам .
Когато се сблъсках с лъжите на дъщеря ми, с мъжа ми посъбрахме доказателства и после свят и се зави . Мислеше, че не виждаме и не схващаме увъртнията и....Тотална конфронтация и то от страна на любимият и тати , който никога до тогава не беше и се карал сериозно. Имаше огромен ефект, въобще не очакваше сериозни рестрикции. Смятам, че трябва навреме и из корен да се пресекат подобни лоши навици.
П.П. Доколкото си сопмням, дъщеря ти е колкото моята - на 13 .

Утро, ....о-о-о-о характерче + скорпион е комбинация неземна. Трудно ще ти бъде, но не е невъзможно да изградите някакви отношения, само не се надявай да са идеални, като от реклама. Моите идеи относно рождените дни са: телефон+парфюм+още нещо+медалион е твърде много, вижте кое ви е най-важно и него подарете. Глезите я и тя явно мисли, че сте и длъжни, манипулира ви, не оценява усилията ви. Ти си я познаваш най-добре, но ограничете малко нещата, които правите за нея + разговор, че е хубаво да се оценяват чуждите усилия. За мястото на рожден ден преговаряйте, точно като бизнес начинание, всеки да отстъпи по малко, компромиси трябват. А ти не се кахъри, че повече внимание обръщаш на събитието от нея - има хора, за които рождения ден не е чак такова велико събитие и настояване за празнуване само ги дразни повече. Ясно е защо за теб е събитие, но за нея - не знаем.
Анабел, това с джобенето не е добре, още не сме го преживявали, но с лъжите - да. Даже нормално да пробват да лъжат, да видят до къде могат да стигнат. Първият път, в който установих, че ме лъжат ми стана много болно и веднага предизвиках разговор, повиших тон, скарахме се. После премислих и всеки следващ път казвах спокойно: "Знам, че ме лъжеш. Не ме интересува защо го правиш, но не е ок и няма да го приема. Обеснявам веднага защо - когато ме лъжеш, аз действам на база фалшива информация и това ще повлече още проблеми след себе си. Така че, ако си в беда или просто не знаеш какво да правиш, при лъжа аз ще действам неадекватно, съответно помощта ми ще е неадекватна. Това ли искаш? " Не стана от първия път, но я накарах да се замисли и сега лъжите са по-малко, не съм наивна да мисля, че съвсем са престанали, но за важните неща мисля, че ми казва истината.
Колкото за вземането на пари от портмонето - хрумва ми на първо време да спрете да си държите парите там и като бръкне да не намира средства. Междувременно да я дебнете и да имате сериозен разговор, като я хванете. С баща и трябва да решите какво да и кажете, дали пък превантивно да не си поговорите. Тук само идеи имам, не опит.
Все по-често си спомням какво ми казваше баща ми, като се опитвах да го преметна или уговоря за нещо и си презентирах моята страна на истината - усмихваше се леко и ми казваше: "Ала наистина ли? И внимавай какво ще ми отговориш, защото там, където ти отиваш, аз от там се връщам. Знам  повечето от номерата."

Не, конфронтация не. Седни и говори твърдо и сериозно с нея и и дай да разбере, че не толерираш подобни действия. Ако се връзва на чувства, може да и кажеш как се чувстваш. Кажи и, че трябва да ти върне парите и че го приемаш за грешка, ако се повтори ще има сериозни последствия.
Ако бях на мястото на Утро не бих правила подаръци за душата при положение, че не се оценяват. Бих била до детето си без да му се натрапвам, но бих изисквала прилично поведение при положение, че не съм заслужила обратното. като иска да си живее в собствен свят - ок., но в домът ми искам уважително отношение помежду ни. Подозирам, че момичето е свикнало само да взима и е намерило начин да става на нейното. Сложат ли се граници - може и да има промяна.

Анабел, ако това ще те успокои - имах такива вредни навици като пубер. Сега съм тотално обратния тип - никога, ама никога няма да посегна на нещо чуждо, при никакви обстоятелства. Мъжът ми оставя пари из цялата къща, като си празни джобовете, винаги изрично го уведомявам ако взема, въпреки че са общи пари, но все пак са излезли от неговия джоб. Нашите се правеха, че не забелязват и никога нищо не ми казаха. Само веднъж намерих една бележка на едно място, което знаех, че има и си взимах. Бележката гласеше "Няма, нали?". Все едно ми удариха най-силния шамар на земята и повече никога не посегнах.

Ох, не е за смях, но мен ме разсмя това с бележката, защото първосигнално точно това ми дойде на ума - да сложиш в портфейла бележка, а да махнеш парите.

Нямам тинейджърка, затова се колебая дали да давам идеи, но другото, което ми дойде на ума е - Анабел да я лиши от нещо, което тя иска и очаква, като й каже, че парите, заделени за въпросното нещо мистериозно са изчезнали от портмонето й.

Благодаря ви за съветите! Да, на 13 е дъщеря ми. Ще мисля и ще дебна, защото не е добре това поведение. Дребни стотинки и аз съм вземала, за вафли и сладолед, но банкноти никога.
Тази сутрин, признавам, рових из якето ѝ да търся има ли пари. Намерих 50-те лева, с които трябваше да си плати таксата за английския още миналата седмица... 
Къде са им мозъците?

За дъщерята на Утро - аз си спомням, че мразех майка си от цялото си сърце, когато бях пубер. А тя беше най-прекрасната майка на света  , цял живот се чувствам виновна и опитвам да се реванширам. Четох, че това било нормално, вид порастване, съперничество, дистанциране от родителския авторитет. Ще го усетя сега на свой гръб и аз, ясно ми е, но дано мине по-бързо, че очевидно е адски болезнено за майката. 
Племенницата ми беше жив дявол, и тя скорпионче, беше побъркала майка си. Чак към 22-та си година се освести и сега е вече нормален човек.

 Относно парите- моите и двете са на ясно, че винаги знам колко пари имам в себе си.  Пробвай пред нея да питаш баща и дали е вземал пари от портмонето ти, например. Нека разбере, че знаете колко имате и не остава незабелязано изчезването им, без да я обвинявате директно. 

Ох, успокоявам се малко като чета темата.


Ами да ти кажа, поне с нищо не показва да я е грижа...  

Нима трябва да чакаме някоя да се разболее, за да се сети да се обади?

Има доста приятели, което ме навежда на мисълта, че с тях си е достатъчно социална и едва ли се държи така своенравно. Но това все пак са роднински отношения и не могат да се сравняват с приятелските.

Пък за чуването всеки ден -  аз така съм свикнала  и до ден днешен се чувам с майка ми по няколко пъти. За мен това е нормалното, а не е нормално примерно цял ден да не се чуем. Не й правя забележка за това на дъщеря ми, но го отчитам като факт. Дори и съпругът ми, който е малко по-студен в отношенията си с техните и може да прескочи някой ден да не се чуят, е съгласен, че дъщерята не е хубаво, че не се сеща да се обади на бабите си.

Моята за обаждането, и тя не се сеща изобщо, освен ако не й трябва нещо. Ама не мога да й се сърдя, и аз съм такава. Много мразя да звъня ей така просто. Просто не ми идва отвътре. Даже сме си говорили, че много си приличаме в това отношение. А и не само в това. Просто при нас, като че ли дефектите са ни еднакви и това ни сближава .

Утро, много добре те разбирам и ти съчувствам.
Точно преди ваканцията имахме такъв срив у дома. Аз и ММ бяхме лошите. Но се оказа, че аз съм малко по-лошата, а пък тати правел каквото каже мама
Поуталожиха се нещата.

като четох поста ти ,си казах, това дете е като моето скорпионче, лика-прилика! и все ме плаши, че било лесно да умре човек! много негативна ми идва на моменти и все мъча с разговори за да спре с агресивното ,невротично отношение към родителското мнение!лесно казва мразя това, този,тази и тн!
аз звъня  само при нужда и даже с мъжа ми не се чуваме по цял ден, само ако закъснее много или е нещо спешно!с близките сме само на онлайн връзка и като минат няколко дни се търсим само за едно -ок съм!може би затова и моите деца са такива, много самостоятелни, до степен да се обаждат само при нужда, а ако не се звъни ,значи са ок! парадокс!

Утро, съчувствам ти искрено. Дано е период и мине бързо!   С моята девойка се надявам, че вече минахме периода на безпричинно бунтуване и вечна опозиция. С много, много разговори и благодарение на различни стечения на обстоятелствата, й стана ясно, че ние с баща й не сме й врагове и не забраняваме разни неща просто за да й е гадно. Сега си споделя с мен много неща, а и като цяло разговорите ни не са препирни с цел надмощие. Говорим, обсъждаме, когато сме против нещо, всеки излага съображенията и доводите си "за" и "против" и я виждам, че вече не се сърди много, когато й се отказва нещо. Смея да се надявам, че и не лъже, защото е имала хиляди възможности до момента и всички сме наясно, че в дадена ситуация би й било позволено да отиде някъде с приятелка, но не и с гаджето /примерно/, но въпреки това си казва, че иска да е с него. Аз много държа винаги да зная къде е и с кого е. В началото имахме проблем с обажданията, но вече свикна и с това и сега ми звъни след училище, ако ще ходи някъде.
С цялото си сърце се надявам статуквото да се запази, както досега.  

utro77, много неприятна ситуация, но не си позволявай да се чувстваш така.
Все се сещам за мисълта на Марк Твен - "Когато бях на 14 години, баща ми ми изглеждаше толкова глупав, че едва ли можеше да се намери друг такъв наоколо. Но когато станах на 21, бях удивен колко много беше научил за 7 години."
И също така съм наясно, че тийнейджърите неслучайно се отдръпват от родителите си. Това е биологически важно на ниво оцеляване на вида.
Когато за детето се грижат родители, то няма никаква мотивация да прекрати грижата и да започне само да се бори с трудностите в живота - да се изхранва, да се защитава и т.н. В дома на родителите си детето получава на готово всичко. Какво трябва да се случи, че да го накара да поиска да напусне този дом и удобство и да започне да се блъска само да се осигури същото? Нужна е много силна мотивация. Тя е хормонално обусловена. Ако природата не беше вложила това в нас, децата щяха да остават завинаги с родителите си, никога да не намират свой собствен дом и на свой ред да продължават живота на вида.
Така че хормоните карат тийнейджъра да иска много силно да се разграничи и откъсне от родителите. То е малко като раждането, когато тялото на майката изхвърля бебето. Пак биологически механизъм, пак неприятно за преживяване, но единственото, което води до продължаване на живота и просто трябва да се преглътне.

Много тийнейджъри започват да се дразнят на родителите си за всичко, дори без никаква основателна причина. Как говорят, как са облечени, с какво се занимават. Всичко.
Навремето имах един много свестен треньор. Той беше толкова отдаден на спорта, който преподаваше, че успяваше да ни вдъхнови. Всички в залата му бяхме като поклонници. Един ден имах частен урок с него и той доведе сина си с надеждата да го убеди малко да потренира. Момчето беше на 18-19. И аз бях горе-долу на толкова и се заприказвах с него, чудейки се защо не е и той с нашата група всеки ден на тренировки и не се ли гордее колко е изключителен баща му. А той ми отвърна с една много намусена физиономия "Абе как ще дойда да му тренирам глупостите! Никога няма да се занимавам с неговия спорт. Пълни тъпотии. Никога!".
Тогава много се шашнах от тази неочаквана реакция, но след години се замислих колко е логична. Типично пуберско отхвърляне.
На някои тийнейджъри просто мозъкът им започва да работи в режим колко са досадни и неприятни родителите им и това е единственото, което изпитват в този момент. Какъвто и жест да им направиш, те реагират с досада и отхвърляне. Но това изобщо не е лично и изобщо не е окончателното им отношение. Просто в тази възраст имат нужда да се откъснат и това е силата, кяото ги откъсва.

Колкото по-самостоятелни и независими станат, толкова по-бързо съзряват и им минава манията да се дистанцират и спират да виждат в родителите си неприятели.

Надявам се при вас да мине по-бързо и лесно. Не се чувствай виновна, нито отхвърлена, нито провалена. Направила си всичко точно както трябва. Детето е живо, здраво, умно, успешно, пораснало.
На този етап единствено може би е по-добре да си леко по-отдръпната, за да не се чувства прихлупено.

Ох, аз пък бях по-спокойна като излизаше с гаджето. На приятелки много вяра нямам. Но наскоро моята заряза момчето и сега ми е по-свито като излиза.

Утро,предварително се извинявам за това което ще кажа,но не  се ли фиксираш прекалено и не драматизираш ли малко? Относно купона в къщи -ясно,че е тъпо да се изнесете,но пък за щастие явно нямат намерение да правят някакво меле-наркотици,алкохол,безразборен секс  и т.н. някак си прекален рисковано ми се струва.Относно чуването по телефона -просто има такива хора ,него приемай присърце,а това ,че не се е обадила на баба си навръх нова година също не ми струва непростимо-нито аз съм го правила без подсещане,нито децата ми го правят-те просто не расъждават така -ми да и се обади баба и -или  и напомняй- Хей я дрънни една слушалка на баба си  и толкова! А относно подаръците-книга със скрито послание,медалъон със снимка,книга със 365  ръчно написани житейски послания -ми това  не са подаръци за тинейджър,няма нормално 18годишно  дете,което да го отцени-нашите истини не са техните истини и това е ! Иначе за студеното отношение-много е кофти и на мен сърцето ми се свива като ми се случи,но гледам да го раздавам ведро,целувам я шумно ,прегръщам я пък каквото дойде.Давам си сметка ,че и аз съм била понякога студена и несправедлива с нея ,просто защото ми е било криво в момента( от тази равносметка най-ми е болно) Айде ,гледай по позитивно,като на нещо временно и никакво униение ,целувки