Образование за децата със специални потребности

  • 233 238
  • 1 066
  •   1
Отговори
# 915
  • Мнения: 15 968
Правете разлика между фОрмата на обучението (индивидуална, комбинирана, присъствена)  и съдържанието на материала. Много често се дезинформира родителя че е само на индивидуална форма, но всъщност и съдържанието е редуцирано и съответно детето все повече и повече не покрива ДОС.
 
Можете да откажете да подпишете каквото и да  ви предложат. Вие сте родител, вие дърпате конците, вие поставяте условията.  Няма начин по който да ви накарат да подпишете нещо, което не желаете. Ако не подпишете нищо, детето се връща в клас  като редовен ученик с редовен материал и присъствено.  Все едно всичко се нулира.

Трудно ми е да предскажа без да знам какво сте подписали. Дори не знам дали покривате ДОС, особено като са ви избутали на индивидуално обучение. Там темповете винаги са такива че детето почва експоненциално да изостава и вече трудно искат да го върнат в клас с нормални темпове на обучение при всички деца. Така че предполагам че трябва да очаквате нещо, което да им е удобно на училището и учители, но да не е най-доброто решение за детето. Зависи от детето разбира се. Аз даже е се чудя защо сте подписали за цялостен етап ( до 4 клас), особено понеже няма оцеки, това е буферен период за децата, системата им дава възможност . Не го правете повече. ако подписвате нещо го правете година за година. Не им позволявайте да ви склоняват да подписвате дългосрочни документи.

Нищо не се подписва на крак и веднага. Имате срок според закондателните уредби в рамките на 10 работни дена. Вземете си документите прегледайте си, имате право да ги обсъдите с някой запознат или дори с адвокат.  Винаги си искайте копия от това което сте подписали. винаги. За съжаление според наредбата за ПО 2017 копия се предоставят само при поискване( за мен е абсурд, но не съм аз автор на наредбата). Искате си задължително , имате право. Ще дойде момент да ви потрябват. Винаги така се случва като прегънат пръчката.

Последна редакция: вт, 17 юни 2025, 01:52 от _re_ge

# 916
  • Вече в моята си приказка...
  • Мнения: 4 391
Честно казано, писна ми от теоретични разсъждения, които звучат сякаш извадени от наръчник, без никаква връзка с реалността в училище. Лесно е да се говори за „избутване на индивидуално обучение“ и „удобство за учителите“, когато не се познава конкретната ситуация, нито детето, нито трудностите, през които минава екипът, за да запази някакъв ред и шанс за напредък и за самото дете, и за останалите.

Да, има деца със СОП, които просто не могат да се интегрират в общата среда, колкото и да се напъваме да ги "приобщим". И когато присъствието им реално пречи на цялата група да функционира нормално, да говорим за "експоненциално изоставане" като някакво абстрактно понятие, е абсурд. Ами какво очакваш — че детето ще дръпне напред в среда, в която му е непоносимо трудно? Не, изостава, защото се мъчи там, където изобщо не му е мястото. И учителите не са виновни, че се опитват да удържат положението.

Що се отнася до „не подписвайте нищо, мислете година за година“ — да, хубаво звучи, ама животът не е черно-бял. Понякога родителите са притиснати от обстоятелства, не им е до адвокати и законови срокове. Подписват, защото вярват, че това в момента е по-доброто решение. И не е твоя работа да ги съдиш от високо, сякаш ти никога не си бъркала или не си била под напрежение.

А иначе съветите за документацията са полезни — ако идваха с повече уважение и по-малко назидателен тон. Защото с тази нагласа не помагаш никому. И най-малко на детето, което всъщност уж е в центъра на разговора.

# 917
  • Мнения: 15 968
В тази тема конкретно, аз вашето мнение всеки път много внимателно го чета и понеже имам едно специфично качество, което в един случай е проклятие, а в друг благословия,  аз  чета между редовете и разбирам, че вие сте учител, или служител на системата.

Ние с вас в едни обувки няма да сме никога. Вие никога няма да ме разберете. Аз вас ви разбирам и разбирам защо мислите така ...  а то е защото никога не сте била в моите обувки. За съжаление това парадокс но и реалност. Ние с вас сме от различни "страни на барикадата".

Какво мислите са мен няма как да ме засегне. Ако вие ме харесвахте,  нямаше да ме харесват тези, на които се опитвам да помогна. Да, правила съм грешки от стрес и напрежение и именно  затова намирам за добре,  никой родител под стрес да не "открива наново" топлата вода. За мен е важно какво мислят за мен родителите, на които съм успяла да помогна. И се радвам че с всеки един от тях поддържаме връзка през годините, което означава че гадна назидателна или каквато ви е угодно, аз съм била за тях полезна. А това че вие не ме харесвате или не харесвате това което пиша, ми казва само едно - правя нещата по правилния начин. Защото ако се харесваше това, което се опитвам да направя, на служител на системата, то очевидно нямаше да е от полза на децата.

# 918
  • Вече в моята си приказка...
  • Мнения: 4 391
Разбирам, че си минала през много и не омаловажавам усилията ти, но когато разделяш хората на „от двете страни на барикадата“, губим възможността за диалог. Това не е война – това е обща грижа за децата, включително за онези в норма, които също имат права, нужди и място в системата.

Не е вярно, че всеки в системата е безчувствен и че щом не те харесвам, значи си на прав път. Истинският напредък идва от взаимодействие, не от противопоставяне.

П.П.

Работя дете с аутизъм, изключително умен, с отличен потенциал. Но всеки силен шум, всяка неочаквана ситуация в класната стая води до  кризи, хвърля предмети, включително чина си, крещи. Препоръчвали сме на родителите индивидуална форма – не за да го изключим, а за да го защитим. За да учи спокойно, с темпо, което не го разрушава. Родителите отказват. А детето страда – в името на "приобщаването".

И докато водим идеологически спорове, реалните деца - като това, остават изгубени между крайности. Истинската грижа не е да избереш страна на барикадата, а да избереш това, което работи за конкретното дете. Децата в норма също имат правото на спокойна, подкрепяща среда.

Последна редакция: нд, 22 юни 2025, 22:15 от Чай с мед

# 919
  • Мнения: 268
@Чай с мед - С цялото ми уважение към Вас, но клишетата не решават проблема.
И едно е да "работиш с дете", а съвсем друго е да ИМАШ ДЕТЕ със специфични нужди.В единия случай си наблюдател за няколко часа, а в другия си РОДИТЕЛ на детето, ако имате дете знаете на какво е способен един родител за него и заради него.
И да, ще има барикади и ще сме от двете страни, докато не се изкорени и смени цялата тази прогнила система.

Последна редакция: вт, 24 юни 2025, 07:07 от sentio

# 920
  • Мнения: 15 968
Разбирам, че си минаЛА през много и не омаловажавам усилията ТИ,
Ние с вас не се познаваме за да ми пишете на Ти. Не съм направила нищо, с което да заслужа това фамилиарничане. По същия начин се държат и хората от ЕПЛР. Със снизхождения. Не с разбиране.

Барикадата не я правим ние. Прави я системата подкрепена от хора, разсъждаващи като вас. В цялата ситуация е важен ваучера. Детето и семейството най-добре "да отсъстват". Облечено в думите "За тяхно добро". 

... докато не се изкорени и смени цялата тази прогнила система ...
Адмирации. Не бих могла да го напиша точно.

# 921
  • Мнения: 17 445
Момичета, не се карайте. Темата е полезна за родителите, които трудно се ориентират в документите и правата на децата си. _re_ge особено е полезна с мнението си на специалист, но и като родител, който е наясно с капаните на системата.
Хайде да не си затваряме очите пред факта, че дете с особености, дефицити или инвалидност не е особено желано в клас нито от учителите, нито от родителите на други деца. Съответно не е изключение да остане самотно, да бъде подигравано или просто пренебрегвано. Децата в първи клас формират отношението си под влияние на учителката и родителите си. А тези, на които разчита родител на дете със СОП в училище не винаги действат в интерес на детето, а по-скоро в интерес на собственото си спокойствие. Ако имаше истинска грижа за такива деца и тяхното приобщаване, първо щяха да създадат условия, които да са привлекателни и за другите деца - по-малък клас, помощник на учителя, друг подход... Донякъде разбирам училището като институция - ако се разчуе, че предоставя добра грижа и среда за дете със СОП ще вземе да се напълни с такива деца (родителите им със свещ дирят подходящото училище) и се страхуват, че това ще доведе до отлив на силни деца на амбициозни родители и нивото ще падне. И се започва "В нашето училище няма условия, ние не знаем как да работим с детето.. " Следващата стъпка е не да се създадат условия, а да се създаде такава обстановка, че родителят сам да си махне детето - настройване на родителите на другите деца, изолиране на детето, провокации, мълчаливи съучастници от страна на така наречените "добри" деца... Изключително важно е отношението на ръководството на училището към децата със специални нужди - било хронични заболявания, било специални образователни потребности.

# 922
  • София
  • Мнения: 44 948
Минавам да докладвам за НВО 7 клас. В нашето училище никой не е помагал на деца със СОП. В съседното обаче, са им помагали.

# 923
  • Вече в моята си приказка...
  • Мнения: 4 391
Първо нека уточня, че не само съм учител, но и родител.
Споделям разочарованието, че общообразователната система често не успява да даде адекватна подкрепа на децата със СОП. Това е реалност, която виждаме ежедневно в работата си - системата не е съвършена, ресурсите са ограничени, а натоварването върху всички - деца, родители и учители, е огромно.

Пиша с уважение към родителите, защото знам, че и за тях не е лесно. Но ми се иска да кажа, че и ние, учителите, страдаме от същата тази система. Очакванията към нас са огромни. Въпреки всичко, повечето от нас не гледат на работата си просто като на професия - ние обичаме децата, стараем се да ги разбираме, да ги приемаме такива, каквито са, и да ги водим напред с търпение, грижа и уважение.

Не съм искала с нищо да обидя някого -нито с по-неформалното обръщение „на ти“, нито с тон. В професионалната си практика в училище винаги се обръщам към родителите с нужното уважение и държа на добрия тон и взаимната подкрепа. Форумът е по-свободна среда, но ако това е било възприето като фамилиарничене или неуважение - искрено съжалявам, защото не е било с такава цел.

Продължавам да настоявам, че всички ние, родители и учители, сме от едната страна на барикадата. Искаме едно и също: децата да растат спокойни, приети и подкрепени. Надявам се да си говорим с разбиране, без да се нападаме, защото само така може да се случи промяната, която искаме, и за децата, и за нас, възрастните, които сме отговорни за тяхното развитие.

П.П. Какъв е този ваучер, за който споменавате, _re_ge?

# 924
  • Мнения: 2 001
Здравейте,
Нахлувам в темата с молба да ме пратите някъде да чета.
Ситуацията е следната:
Синът ми е в индивидуална форма на обучение - присъствена в ПГ (СОП - синдром на Аспергер). След 3 седмици ще получи диплома за завършен 10 клас. Има ли някаква причина - закон, наредба където пише, че той не може да продължи образованието си в това училище и под тази форма на обучение?
Тази сутрин ме срещна приятелка, на която друга жена е казала, че щом е в индивидуална форма, то ще си остане с дипломата за 10 клас и няма да продължи нататък.

# 925
  • София
  • Мнения: 44 948
След като детето е със СОП, би трябвало да имаш контакти на екипа, който работи с него. Звъниш и ги питаш. Все пак, те работят във училището и знаят правилата.

# 926
  • София
  • Мнения: 1 311
Здравейте,

Относно горния пост. Няма такова нещо. Моята дъщеря към момента завършва 11.клас. Одобрението за ресурсно подпомагане, индивидуална форма, психолог, логопед за втори гимназиален етап го получихме след обследване от комисия към РУО. Комисията се проведе началото на юли, при завършване на 10. клас, в самото училище. Явяваха се всички деца със СОП.

Дъщеря ми се обучава в индивидуална форма от ковид времето, тогава беше седми клас. Има възможност да влиза с класа си, когато няма индивидуални часове. Да, много е трудно. И в момента уча с нея по английски. Никога не съм оставяла обучението, възпитанието и отглеждането изцяло в ръцете на училището. Възприела съм, че основната грижа за моето дете си е моя. Има различни учители, някои са много загрижени, други - не до там.

Може би един малък съвет от мен. Всеки път, когато ми се е искало да се хвърля яростно срещу някого, спирам, премислям и гледам комуникацията да бъде с внимание и взаимно уважение. Всички сме хора. Аз също съм преподавател, макар и не в училище.

И още веднъж, детето си е мое, 95% от обучението, грижата, отговорността, възпитанието са за мен и моя съпруг. Кой друг би трябвало да възпитава моето дете?

# 927
  • Мнения: 5 000
Чай с мед, ето мнението на rallii. И заради такива неуредици хората не вярват на училището. След 3 седмици завършва детето, а потърпевшите са оставени сами да се лутат. Та това е най-лесното, което училищните власти са били длъжни да изяснят.  Документ, написан на лист ще дадат, но всеки да знае какво се случва. Не е трудно, организация и желание трябва.

# 928
  • Мнения: 17 445
Рали, ако детето ти е с качествени оценки и редуцирана учебен план може да продължи с разрешение от МОН и се обучава само по предметите от раздел Б - професионална подготовка. Дете с качествени оценки не може да се яви на ДЗИ и няма как да получи средно образование. Ако детето е само на количествени оценки продължава по плана за съответния клас, покрива всички предмети в учебния план и се явява на ДЗИ и ДКИ с консултант и удължено време.
Рокстар, децата със СОП се явяват в отделна стая с консултант и удължено време. Ученикът има право да работи на глас, консултантът - да прочете текст/ задание, да зададе въпрос и да се убеди, че ученикът разбира задачата и текста. За деца с дислексия от миналата година имат право да нанасят отговорите на беловата. Не се очаква да "помага", т.е да дава готови отговори. Моето дете имаше нужда консултантът да ю помогне да оформи мислите си по подходящ начин, но преписвайки тя на беловата на практика й отне точки, защото беше преписвала пропускайки редове, писала с малка буква в началото на изречение и т.н все неща, което моето дете не прави, про това почеркът й е достатъчно четлив.

# 929
  • Мнения: 2 001
Синът ми не е на ресурсно подпомагане. Премина в индивидуална форма на обучение по време на 8 клас, защото има проблеми с овладяването и изразяването на емоциите, несправяне в конфликтни ситуации и не успя да се впише в новата среда. Тогава бе и диагностициран. Според учителите няма обучителни дефицити. Успехът му е над 5 - работи сам, изключително рядко търси помощ. Яви се на НВО - чакаме резултатите - по БЕЛ е работил по всички въпроси (за първи път се яви, като ученик със СОП и ползва удължено време), по математика - не е работил само по 16 задача.
Малко предистория - първа диагноза Специфични разстройства в развитието на речта и езика - на 3г. в-т; ресурсен учител 3 и 4 група в ДГ + логопед от 1 до 4 клас - ресурсно подпомагане по БЕЛ от ресурсен учител. Реално проговори в 1 клас - попадна на прекрасен учител.
Утре ще говоря със зам.директор по учебната дейност по темата какво следва след 10 клас.

Общи условия

Активация на акаунт