Образование за децата със специални потребности

Лелее, как ми кипна като прочетох това!
Този елемент наричащ себе си педагог трябва да изхвърчи с 200 от училището.
Направо ми иде да взема една дебела тояга и да ги почна наред такива!
Изроди които увреждат децата!

Аз ще имам първокласник, сърцето ми е свито, не спя нормално, будя се по няколко пъти. Направо ме е страх какво ни чака. Ходих до училището да се запозная с ресурсната, тя каза, че още не знае дали тя ще работи с него или колежката й, тъй като имало две ресурсни в училище. Имат и психолог. Но нямали логопед. Помолих да заявят допълнилна подкрепа от центъра за подкрепа - на ерготерапевт, и съответно логопед. Тя каза, че ще провери какво е необходимо. Странно е, че ще проверява, при положение, че сподели, че имат и други деца със СОП от по-горните класове. Аз вече се бях свързала с центъра за подкрепа и те ми отговориха по мейла, че трябва да пусна заявление към директора на училището и от училището се свързват с тях да направят заявка на база моето заявление. Сега очаквам да ми се обадят като има развитие. Родителската среща е на 9-ти, ще говоря с класната. Дано попаднем на разбиращи и всеотдайни специалисти - учители и психолог. Дано се преборим и за логопед и ерготерапевт.

Ние ползваме и логопед, единственно той вижда напредъка на детето.

AriaNovaKaq, късмет да попаднете на читави родители.

Благодаря! Да, и това е важно. В детската ни се получиха нещата, дано така продължим и в училище. Но имам много съмнения и страхове.

Няма да коментирам първата част. Излишно е. Разбира се че е за добро на детето. Колко такива "добрини" разгребвам с родителите.  Понякога ме  гледат, сякаш се събуждат от дълбок сън. Как така? Нали уж за за добро беше? Е да де, но родителите трябва да помнят че ТЕ и САМО ТЕ са единствените, които имат интерес всичко да е за добро на детето. Както се избира лекар, специалист, пита се, чете се, слуша се с три и уши, така трябва да се постъпва и тук. Винаги със съмнения към системата, винаги нащрек, винаги с допълнителна проверка за това какво им се казва от тези, които на които СОПа осигурява средства и заетост.

"Аз съм била в летаргичен съм явно, да мисля че някой друг го е грижа толкова за доброто на моето дете". Майката която го каза  (тя ще се разпознае) има силната ми прегръдка, събуди се, отърси се от летаргията и се оказа голям борец. Както и трябва. Защото иначе няма как. Нашите деца си имат само нас.



Относно втората част. В такова малко училище винаги има, повече разбиране, както и могат да се правят с директор, учители договорки. Ще пиша от реални случаи. Всичко е благодарение на договорката между двете страни.
1. детето, ходи на училище три дена, останалите два работят с майката у дома. Когато има контролни класни открит урок е на място. Не е на индивидуално. Въпрос на договорка.
2. Детето е в клас, майката отвън на столче  в началото. Ако има претоварване, майката го извежда успокоява и връща в клас. Това става целият първи срок. Полека детето свиква на новото място и вторият срок излиза рядко. Следващата година майката даже не ходи с него. Пак е въпрос на договорка.


Сега вече реално се обръщам към Чопър гърл.
Вие имате голяма вина за това, което се случва в момента. Съвсем честно, в дълбоко съмнение съм, че детето разваля дисциплината само по Мат и бел. Както и че само това му е проблема. Има още нещо, което остава недоизказано от вас и то би изяснило напълно картината. Не говорим в случая само за състояние ДВ и ХА както се представя и го казвам с пълното съзнание, че разбирам какво казвам и като родител и като специалист. Надявам се да ме четете правилно и да не се обиждате, защото го казвам с цялата доброжелателност на която съм способна.

Описаното поведение не се придобива, когато дете влезе в клас в училище. Детето го е демонстрирало подобни проблеми  още в ДГ. С него трябва да се работи още от тогава. И ако говорим за ХА и ДВ, то дете в чисто състояние не пречи на дисциплината в клас или група по начин, по който се случва при вас. То е неполезно за себе си, и обикновено има само обучителни затруднения. Така че тук има много повече от "разваля дисциплината в клас".

Вие коментирате това негово "поведението" , като нещо, което пречи на другите, но не знам дали осъзнавате, че всичко, което има детето като специфики и дефицити (и поведение в това число) пречи и за в бъдеще ще пречи именно на него в  живота му. Не на другите. Защото ние сега ще заобиколим препятствието, ще използваме недостатъците на системата срещу нея, детето ще завърши и ще има диплома (живот и здраве) , но това поведение и проблемите в цялостност, нито едно от нещата, които правим в момента няма да променят. Сега, си затворете очи и си представете детето си. Има диплома, но от там? Кой ще го извежда от работното място защото "разваля" дисциплината? Кой ще го "удържа" при тантруми  в семейна среда. Една академична  диплома дали  е достатъчна за да може едно дете да е адекватно и автономното.  Разбирате ли накъде трябва да се съсредоточите, освен чисто академичната посока. Детето не е малко и доста поведенчески практики са закрепени, но и много може още да се направи. Поставете го на фокус.

_re_ge, от моето дете в детската градина нямаше оплаквания, детето ходеше с желание. В последствие научих за някои случаи, когато е излизала от групата си (в началото) и е обикаляла сградата. Тогава не са се оплакали или споделили. Да, с едната учителката след година и половина на детска градина говорихме за напредъка и тя каза "В началото беше много трудно, но се справихме. Детето много напредна, но все още има да догонва връстниците си." В първи клас настъпи адът. Когато срещнах директорката на градината и говорихме, тя остава много учудена от проблемите, които имаме и неумението да се работи с детето. Явно сме случили на градина и на екип, знам ли.

Механично не можем да нанесем една история върху другата, има много отлики. Твоето дете изваждано  ли е от часове, под претекст че пречи на другите? Моето да, в ДГ. Все пак имам една вече голям човек щерка с ДВХА.  За която в ДГ ми казваха "че не са виждали друго такова дете" - директор с 30 години професионален стаж. Когато ти казват такова нещо не си казваш - нещата ще се оправят.  Пък и както казах ДВХА не корелира с вадене от час в училище. До тогава вече психолог и родител вече са свършили много работа. Образователни затруднения  - това имат децата с чисто импулсивно поведение. Не и дотолкова  поведенчески проблеми, че да пречат на обучението на клас от 24 деца. И то по два предмета именно бел и мат.

Признаци че нещо не е наред при вас е имало, преди училище... И ако си сложиш ръката на сърцето и си напълно честна ще ми кажеш че съм права. Проблеми  имахме и ние. Но много работа беше свършена по поведение с децата ми преди да тръгнат на училище. Така че и да говорим че децата имат различни състояния, признаци има винаги още в ДГ. Все пакДГ е официален образователен  етап вече Колкото виждането на проблемите се отлага, толкова адът е по-черен. Често чувам - уж всичко беше наред в ДГ пък в училище. Гледам го това дете, сега, вече ученик/чка и виждам че това няма как да е истина. Затова нека бъдем обективни все пак. И ако овреме всеки поемя своята част от задачата адът нямаше да е толкова черен.


В случая ако прочетеш историята както е изложена ми кажи дали това е възможно.  В ДГ всичко да е било наред. А в училище да го вадят от час за да са на спокойствие другите деца и детето да има само импулсивно поведение. Мога да предположа дори какво още има под повърхността, но не ми работа да коментирам. Дадох съвет от това което предполагам. Надявам се да няма обидени, а моята откровеност, честност и обективност  да се приеме като постъпка в полза на детето.

_re_ge, за специалистите към, които се обръщах нямаше проблем нищо в развитието на детето. В детската градина явно са се справяли, защото на мен наистина ми дойде първи клас като гръм от ясно небе. Че има нещо ми беше ясно, но честно, мислех си, че аз не знам как да се справя с детето и, че то при друг не се държи като при мен. Отделно, че моето дете е било три години в институция и много неща се отдаваха и на този факт дори от специалистите. Адекватна оценка получихме едва в началото на първи клас, когато ни дойде редът за обследване в "Свети Никола", което не помогна на детето нито в адаптацията, нито в предлагането на адекватна подкрепа. Училището просто казваше "Това дете не е за нашето училище, ние сме елитно училище и не знаем как да работим с дете със затруднения". Моето никога не е било хиперактивно, на моменти - импулсивно, с проблем с концентрацията, особено в група, неустойчиво внимание също. Не е извеждана от час, но е гонена/наказвана пред вратата. От днешния си опит, ако можех да се върна назад щях да я махна от онова училище, но да кажем, че в един момент , когато вече беше и с оформен СОП изведнъж престана да е проблемно дете. И аз се заблудих, че нещата са се успокоили, а то просто тормозът над детето е бил премълчаван.
Стана дълго. Защо го написах - защото има градини и опитни педагози, които намират начин да се справят с едно дете, намират подход към детето, прилагат стратегии, които работят. И в първи клас идва челна среща с товарния влак.

Не бъркайте ДГ с Училището, нищо,ама нищо общо нямат.

Не, разбира се. Обаче дипломата върви ръка за ръка с една благинка наречена шофьорска книжка. Много родители на деца със СОП не разбират, че с дефицитите или проблемите в поведението, или разбирането детето им не е за шофьор и са против не за друго, а защото няма да може да вземе книжка на качествени оценки, което за мен е безумно. С моето от години говорим, че максимумът й е колело или тротинетка, ама и за това имам резерви.

Какво имате предвид? Ясно е, че нямат, но ако може да поясните какво точно влагате в написаното. Аз постоянно обяснявам на моето дете, че трябва да слуша госпожата, че не трябва да се разстройва, ако нещо не успее да направи, за да не пречи на останалите и пр. Обаче, знам, че няма да минава гладко всеки ден. И искам да съм подготвена какво може да последва.

Имам предеид,че в ДГ децата са малки, много неразбират, дори и родителите да им говорят глупости за някое дете. Доксто в Училище е съвсем различно, там се учат на социализация, комуникация , трябва да учат, което хич не им се нрави, почват да правят повече бели(магарии), тогава си проличава и кой има остра нужда от помощ. Децата почват да отхвърлят различните, в това основно имат пръст родителите, които коментират дадено дрте , което е СОП примерно. Казват им , че то не е наред, че е лудо, смахнато, настройват детето си да страни от такова дете и още и още!!!
Надявам се, добре обясних!

Да, разбрах ви
Разбира се, това също ме притеснява. И се чудя дали е до родители или наистина до възрастта на децата. Например, в детската градина, родителите (съответно и децата) бяха много толерантни и никога не сме имали проблеми. Работели сме си с учителите, логопед и психолог, но не е имало оплаквания от родители или пък игнориране и пр. Сега, дали същите тези родители, когато децата им са в училище биха били също така толерантни или не. Защото при единия случай, мога да се надявам на нормално отношение, в другия не. Иначе, все се надявам да намери приятели в истинския смисъл на думата, все някога, дори и да не е в първи клас.