С малки бебешки крачета, ДЕКЕМВРИЙЧЕ бързо шета

Мен ме е страх дали няма да ползват някакви стари продукти и хигиената 
Миналата година беше към края на 6-ия месец, когато ходихме на море.Но аз там не съм го хранила с нищо, само го кърмех.
Иначе и той е на обща храна, яде салати, различно месо, сирене, някой път нещо тестено.Не му давам пържено(макар, че е опитвал пържена филийка)и сладки неща.
Ние бяхме за 3 дни в едно село до Пловдив, при свекървата на сестра ми  Аз я харесвам , готина е, ама няма особено добри хранителни навици. Тъпче племенника ми със сладко и според мен неподходящи храни за малко дете.
Та беше шокирана, че Огнян не пие прясно мляко, даде му пържена филийка с конфитюр отгоре. Домашен, ама знаем, че има страшно много захар.Компот също.
По едно време разбра, че го кърмя още и се успокои, беше решила, че детето кара на фотосинтеза.
Но ми направи впечатление, че след първата хапка или глътка от нещо много сладко, Огнян се мръщи и не иска повече. Явно не харесва силния захарен вкус...поне засега  Наясно съм, че надали ще продължи дълго. Никакви напитки освен вода и айрян не иска.
Но е фен на тестеното и ориза.
Оги няма изгледи да спира със сукането скоро, все още доста пъти го кърмя и знам, че при нужда ще може да издържи и само на кърма. Ако увелича сукането, за 2 дни кърмата ми се увеличава доста.
Надявам се ако хране някоя гадост, това, че го кърмя да му спести обезводняването.
Моя позната кърмеше синът си до скоро, той е на 3г. и половина. Когато е на 2 се разболява от нещо сериозно с червата, в болницата и след това няколко месеца е бил само на кърма или почти само на нея. Единствено това е приемал без проблеми.
Та явно в кризисни случаи се оцелява и така.

Здравейте и от нас с Митко. Честита годинка и половина на всички мъничета. За нас този момент все още е много далеч. Честити ходещи крачета на Оги.

На мен през последния месец ми се струва,че постоянно стягам багаж. Майка ми взима малкия да го гледа при всяка възможност, защото на 20.06 имам изпит за докторант в БАН. Стискайте ми палци. След това ще мисля за това къде да ходим на почивка.

А да питам тези от вас, чиито деца посещават ясла. Доволни ли сте? Аз се чудя дали да не пусна Митко, защото в момента с него сме като скачени съдове. Непрекъснато ме дърпа за ръката да ходим някъде. Не мога да седна да изпия едно кафе или да си измия зъбите или изкъпя. Иска ми се да се социализира малко. Чудя се дали яслата и другите деца няма да успеят да го провокират да говори. В момента знае 6-7 думички, но много рядко казва каквото и да е. Опитвам се да го провокирам да говори, но не се получава. Онзи ден каза "тате" и оттогава- нищо смислено. Вече почти съм се отчаяла. Логопедът каза засега само да го наблюдавам и на две годинки ще започнем терапия. За съжаление си мисля, че ще ни трябва.

Бяхме постигнали и известен напредък с памперса, но сега пак спря да показва, че му се ходи. Сутрин го слагам поне 3 пъти на гърнето, но той става и не върши нищо. Опитах и на седалка на тоалетната-същото, но поне оттам не може да стане сам, та май ще започна да използвам такава.

Андрей и толкова не говори. Обаче ако иска нещо всячески ти го показва с дърпане, бутане и сочене с пръст. Имам си и аз едни притеснения, макар че и баткото ми проговори доста късно.
С яслата за сега нямаме много голям напредък. След нея е още повече залепен за мен, а освен боледуването и таткото нещо се дърпа да го пускаме по често, за да свикне.

На мен ми се струва нормално на тази възраст да знае толкова думички  Оги казва само Мама, айде и нещо като тате...ама не съм сигурна. Нищо друго-кучета, мяукане, топки, камиони, колко голям ще става или нещо подобно.
Според моите размишления, а и литературата, която съм чела, когато едно дете е в "лепнат" период, отблъскването и отдалечаването по-скоро го провокират да задълбае повече и да изпитва още по-голям страх от изоставяне.
Може би сега се държи така, заради взимането от бабата.Не, че е нещо лошо, просто той е мъничък и на тази възраст му е достатъчно и логично желано да бъде с теб и евентуално с татко. И това, че ходи при баба го тревожи понякога и като е  с теб наваксва.
Няма лошо да тръгне на ясла, така ще ти е по-спокойно на теб. Въпросът е, че като сте двамата ще е лепнат за теб. Поне със сигурност ще има такъв период-кратък или дълъг, когато като сте двамата, няма да те пуска.
До около 3г. социализацията при малките деца е по-скоро в семейството-разширеното такова. Нямат вътрешна нужда да социализират навън. Естествено, някой път се смеят и закачат с други деца и хора, но на тази възраст я няма съзнателната групова игра, търсене на компания. Те си искат мама, тате, баба.
Та мисълта ми е, че ролята на яслата е по-скоро за облекчаване на родителите-да ходят на работа, да имат свободно време. За малките няма голяма роля от към социализация и очовечване.То си го постига и вкъщи .

Благодаря за съвета, Ирайн. В момента това "лепване" ми тежи именно заради изпита. След това сигурно няма да ми е толкова трудно, а и поне за известно време ще съм малко по-свободна. Яслата я обмислям все още и не мога да реша, но знам, че няма как да го мъкна с мен в университета и библиотеката, за да си свърша работата. Може би ще го водя сутрин и на обяд ще си го взимам.

За говоренето ме притесняват най-вече периодите му на мълчание. Сега говори, но умирам от страх да не спре пак.

И сроред мен изобщо не е притеснително, че казват само няколко думи на тази възраст, та дори и на 2г. да е така. Баткото тръгна на 2г ва ясла и знаеше не повече от 10тина думи, дори "чао" се научи да казва там... После си проговори съвсем нормално, изговаряше думите правилво, рядко по детски, а с "р" е нямал никакви проблеми.

Здравейте, мили момичета!
И Карина проходи. На 24 май реши, че вече е време да се разхожда сама в парка. Е, вече не само ходи, почти тича. Иска ръка само при наличие на някакво препятствие. Прощъпулник ще направя по-нататък.
С храненето е ту добре, ту зле. Днес отказва почти всичко, което ѝ предложа. Иска само кърма. На път са поредните зъби, вероятно е заради тях.
И аз се чудех какво да взема за морето. Не е ясно точно кога ще заминем, половинката непрекъснато прави промяна в плановете поради служебни ангажименти... Иска ми се да взема някакъв пробиотик и витамин Ц на ампули. Не знам дали да ги давам превантивно. 
За храненето по време на почивката - няма да остане гладна. Щом има кисело мляко, макарони, сирене, овесени и други ядки, всичко е под контрол. 
Карина казва само "мама", "ам-ам", "Гоги"/Грей  /. Всичко останало, което я впечатлява е "Гиго". 
Понякога се налага да я кротвам в количката и ѝ пускам да слуша музика от телефона ми. Обикаляме различни институции, а от количката се чува съвсем тихо как пее Челентано.  Голям фен на италианската музика! 
Лепка е, определено. Има моменти, в които иска само с мен - да я гушкам, да стоя до нея, просто да не излизам от стаята. Друг път изобщо не ме отразява. Контактува си с други бебета или се занимава с някоя играчка.
Didi i Mitko, успех на изпита! И аз обмислям докторантура, но не знам дали реално имам шанс. В по-голямата част от случаите конкурсите са предрешени. Не само в БАН, навсякъде. И това малко или много ме демотивира. Искрено се надявам ти да имаш успех и да обориш тази теза! 

Аз обмислям да си взема държавния изпит  Така и така няма да ходя на работа поне половината следваща година...да свърша нещо полезно. За магистратура нещо не ми се мисли, макар че в днешно време си е нужно  Занимавам се и с едно обучение, много ми е интересно и приятно.
ММ иска да заминаваме в чужбина, а на мен хич не ми се иска  Въобще не ми се живее извън България, ще ми е много терсене.
Пускаше документи за зелена карта и слава Богу не го изтеглиха  Няколко пъти е ходил в командировка в Англия, и макар че не харесва страната, сега пак е заговорил за заминаване там. Сега е в Лондон и всеки ден ми пише, че според него ще е по-добре за Огнян.
На Оги са му достатъчни краставици и кърма и ще оцелее 
Извеждах го сега на площадката до блока, от вчерашното "прохождане" явно е добил увереност.Покатери се сам по стълбите до една голяма пързалка и се пусна. Вкъщи е бос или с чорап и виждам, че му е трудно с обувките навън.
 

Честити ходещи крачета и на Карина  
Да му дам кебапче в заведение е абсурд! Предпочитам готовите пюрета. Кайма изобщо не купуваме, само месо, което ни мелят на момента.
От както родих съм станала страшно гнуслива и страшно страхлива. Вие забелязвате ли такива промени?
Иначе и Филип суче като новороден, няма изгледи да спре някога  , но и аз нямам намерение да го отбивам насила- когато той си реши, тогава. Има дни, в които менюто и при нас е само кърма и банани или кърма и краставици  , но очевидно е силен и жизнен, расте си като гъбка (на височина, на килограми не чак толкова  ), та явно се чувства добре. Днес в Лидл вдигна и понесе една туба с минерална вода от 5л.   На фона на неговите 12  килограма ми се стори като Дан Колов, на мама комарчето  
Много съм разколебана за яслата. Обмисляме варианта да наемем жена да го гледа предибед или следобед, ако започна работа от септември. Никак не ми се иска да го давам преди две годинки на ясла, а на старата работа не ми се връща, ако изпусна свободните работни места, които обявяват август/септември, трудно ще си намеря работа преди тези месеци догодина   В дилема съм, но предпочитам да наема жена, която да гледа само него и която аз ще си избера, отколкото да го дам в ясла и да го изложа на риск да се разболява непрекъснато   Не че на градината няма да боледува или има гаранции за нещо, но и аз мисля, че нуждата от социализация извън семейството идва малко по-късно. И Филип е лепнат за мен и баща си, не помня от кога не съм ходила до тоалетна на затворена врата  , но е нормален период. За момченцата особено е много важно да не бъдат отблъснати от майките си и да си изживеят разните периоди чувствайки любов и висока оценка за себе си. По каката съдя, че като тръгна на ясли на 2, стана наистина като лепенка за мен, не искаше да ходи дори у баба си, към която беше и е много привързана. Та това не е решение за привързаността, специално  

Здравейте и от нас!

Честито на проходилите и на тези с мини рождените дни!

При нас най-новото е катеренето по дивани, легла и т.н. Умишлено не го учих и не му показвах, но си се научи сам . Сега настана някакъв ужас защото тичам след него из целия апартамент, докато той се катери къде ли не и се мъчи да скача прав където се е качил или пък да слиза с главата напред  . Успя да падне 2-3 пъти от нашето легло в различни пози-на глава, по гръб , по лице и трите пъти имам усещането, че ми се съкрати живота с по няколко години  .Навън е също толкова палав, постоянно тича и за всяко отказано нещо е долу на земята тръшкайки се .Целият е в рани, коленете, носа, брадичката, нямам думи просто. Като цяло тръшкането е най-големия проблем.Знам че повечето деца го имат този период и гледам да го игнорирам като легне като хлебарка по гръб, оставям го и си свирукам, и чакам да стане, засега това действа. Иначе пък спи като пън, толкова се раздава на площадката, че едвам успява да се нахрани и припада.
Имаме голям успех с тоалетната, пускам го по гащи всеки ден вкъщи и от няколко дена показва доста често като му се пишка, още не казва, а само ми сочи тоалетната, което засега е ок, надявам се да започне и да казва.

Ели, аз също съм доста гнуслива, откакто забременях и родих. Дори, мога да кажа, че си имах проблем.
Имах отвратителна бременност, най-вече с психическо и емоционално натоварване и самотормоз  Не можах и истински да се подготвя за бебето, не ми беше комфортно там, където живеехме. Първите месеци бях ужасна, тогава ме тресеше и депресия след секциото. Постепенно поотмина, но мисля, че приключи наскоро с преместването ни в новия дом.
При свекърва ми 1година също полудявах и се потрисах от какво ли не. За толкова време 1 път не съм стъпила боса на земята, беше ме ужасно гнус, дори да съм чистила току що.
Сега още имам моменти, но поотминава. Преди време една майка също ми сподели, че е имала депресия след раждането, която се е изразявала най-вече в това и по моя преценка май е била по-зле от мен  Аз се гнусях от шкафове, от стени...потрисах се ако пипна с ръка стената.Няма да разказвам какви неща правех понякога  Тя е носила маска, да не би да диша в лицето на бебето.
Та лудостта си избива в какво ли не, но важното е да ни минава постепенно.
Аз съм давала на Оги кюфте, но от смляна пред мен кайма. На него му харесва. Много харесва дроб сърма  Ял е вече няколко пъти, въпреки че не ми допада да му давам карантия. Давам му от ориза само, но съм го забелязала, че яде дроб сърма настървено и му харесва явно аромата 

Мои познати си организират кооператив, много съм изкушена, даже е точно до работата ми...но аз не мисля да се връщам на нея    А и пак ми идва много да давам 400-500лв такса. Ако взимам някъде досегашната си заплата, то другите ще ми отиват за транспорт и храна на работа. 
Не искам да го пускам на ясла, влязох в една група за яслата, в която е приет и родителите масово се оплакват-не ги извеждат, връщат отказан памперс, не ги занимават, крещят им. Но заветната точка за кандидатстване за градина ме блазни 
Той е срамежлив, по-наблюдателен и доста зависим от мен. Смятам, че ще е ужасно стресиращо за него в яслата. Не съм майка квачка в никакъв случай, но се старая да го гледам по-деликатно и разбиращо. Ако беше някой дивак и по-независим , нямаше да се притеснявам толкова.
Едната майка, която ще участва в кооператива ми е по-близка, те гледат сина си по-емпатично, привързано родителство, говорят му много...пуснаха го за седмица на частна ясла и детето беше като смачкано. Беше започнало да спи цяла нощ, от тогава пак се буди с плач.

Честити ходещи крачета и на Карина! Далече да я отведат!:hug:
От тукашната кайма кебапчета не стават, как ли не сме мелили, каква ли не сме смесвали-не стават. Няма мазнина, вода, сол..в каймата. Ако е с мазнина е 14%, не повече, но вода и сол няма в нито една кайма тук. Е, заведението, на което хапвахме кебапчета бе хубаво, капанче на плажа на морето.
Тъй си мислиш.  А бе и дивак и независим да е, пусни го ти в глутницата, пък гледай после какво ще стане. Предпочитам да съм майка-квачка, или майка-орлица... И аз мисля, че с несвоевременно, прекалено ранно пускане на ДГ/ясла резултатът е не социализация, ами по-скоро обратен-детето се насвива, затваря в черупката си и смачква. Чуди се "дали ме обичат -щом ме натириха там". Но разбирам и родителите, които се притесняват да не си загубят работата и нямат друг избор.
Като цяло съм съгласна с мнението на Ирайн за ДГ. Да, децата имат нужда най-вече от майка си и семейството си до 3г. 1те 3 г играят преди всичко паралелно с др.деца, чак след това започват ролеви и др. игри. Аз пък като ходих на срещи на майките с бебета тук с баткото като беше още на 6м, и като видях норв-ките как си пускат бебетата да пълзят там където стъпват с калните обувки, и си помислих, че всъщност аз съм добре. Т.е. не изпадам в крайности-нито съм от гнусливите, но не бих казала, че съм и от прекалено "негнусливите". Баткото на 1г и 1м ядеше с нас от общата храна на масата във Франция, във фр.ресторант. Не се е подрисквал. Иначе за сладкото и аз съм много стриктна. Никаква захар до 3г, и не правя изключения- 1 хапка тук, 1 нещо там... Даже козунак не дадох на Бобо по Великден. Пържени картофки по малко може, давала съм му 1-2 пъти по малко като сме пържили. Като цяло избягвам и аз да му давам пържено. Но както казах и в предния си пост - за 2 седм и по малко между другото-може пърж.картофки или риба. Кюфтетата и Бобо харесва.   Особено харесва рибени кюфтета. Пюре никога не е ял, освен направено от мен картофено, така че за мен пък пюрето не е вариант.
На мен ми харесва да са привързани към мен, макар че никога не са били "лепнати" за мен.  Може би защото почти не ги е гледал никой друг освен мен(и мм от време на време). Майка ми е гледала баткото през деня за 1м тук, беше вече на 1г и 4м, и после 2ри път за 2-3 дена, беше на почти 2 г. И Бобо го гледа 1мес като беше на 1г и 4м, а аз трябваше да ходя на един задълж. курс. През останалото време не съм ползвала никой др. да ги гледа. Винаги са спяли при нас, не е имало 1 нощ да спят без мен. Баткото тръгна на ДГ 2рия път(1ят опит бе неуспешен и го спрях) на 2 г и 4м и беше съвсем готов според мен, но по принцип бих го пуснала и по-късно. Сега за Бобо съм пуснала молба за ДГ от януари, когато ще е на 2г и 1м, но тъй като смених ДГ в посл.момент и за двамата, все още чакам за отговор, казаха ми, че сега през юни трябва да получа писмо с отговор.

И Филип много обича кюфтета. Аз му ги правя със смляно месо, жълтък, лук и разни подправки, печено. Хапва си го с кеф.
В провинцията имаме разни благинки...например достъпни хонорари за детегледачки   Моя приятелка ползваше услугите на една жена, пенсионерка, но много енергична, мисля да се обърна и аз към нея, ако решим този вариант. Няма да искам кой знае какво, само да го пази вкъщи, да го нахрани веднъж и евентуално да го изведе на разходка в близкия парк, ако дребното не издържа вкъщи. Аз съм учителка, така че ще ползваме услугите и половин ден и през останалото време ще наваксваме с разходките.

Честито прохождане на Оги и Карина! Да крачат смело и никакви препятствия да не могат да ги спрат!

И Ангела днес става на година и половина По този случай таткото я е завел на консултация, точно 12 кг. и 86 см. Ваксината срещу хепатит А така или иначе я няма, та имам време още да помисля. Знае всички части на тялото, показва на себе си, на мен и на куклата. Казва почти всички животни как правят, най-смешно имитира гаргата "га-га-гаааааааааа", доста зловещо го докарва, и винаги по три пъти Опитва да каже доста думи, но ги казва грешно: шапка е къпка, обувки - къфки, баба, бебе, куче - звучат почти еднакво, нещо като ба-ба, цвете - цеете, а тя се казва АААААААААГИИИИИИ Много ми е добричка, прибира си играчките, носи си обувките на място, като пие вода оставя чашата на масата, хвърля боклуци в кофата, даже вчера като се наядох ми грабна празната чиния и я остави до мивката, а аз бях на нокти ако я изпусне какво ще стане

И аз съм в чуденка как ще я изхранвам на морето. Ние ще сме в Гърция, наели сме апартамент с кухня, за да мога да приготвям по нещо, та мисля да се справим Обаче за обяд не знам ако сме на плажа как ще е, мислих да вземем хладилна чанта, обаче тя обича топло ядене...абе ще го мисля. Тя още не е яла кюфтета и кебапчета, изобщо месо на по-едри парчета. В заведение също не е яла, просто отдавна избягваме заведенията, с нея е направо невъзможно
За някакви елементарни лекарства, не бях се сетила. За нас никога не съм носила, слава богу не се е налагало да ползваме, и знам само аналгина за какво е. Ще ви следя, може и аз да спретна една малка аптечка.

За прощъпулника - поръчах питка, понеже не мога да меся, майка ми също не може, а бабите са могли, ама някога Спомням си, че някъде четох, че не е хубаво да е в събота и затова го направих в неделя. Само най-близките - само моите родители и брат ми с приятелката. Наредих предметите на масичка, сгънах един бял чаршаф, да е като пътека, и търкулнах питката по него. Бях завъртяла един чийзкейк, супер лесен без печене, домашни бонбони, също супер лесни и другото не помня вече какво беше, май салатка и малко мезета, но нищо особено.

Ние живеем до парк и много често по обяд сме там. Той затова рядко яде манджа на обяд. Нося му някакви палачинки, изпечени бисквити, нарязани плодове и краставица(в кутийка ги слагам). Понякога в буркан сипвам сварено просто с масло и сирене. На плача може да носиш някакви бисквити, палачинки, плодчета. Щом ще имате кухня, ще успяваш да приготвиш нещо.
Аз планувам да сме повече около басейна, не обичам да ходя на плаж.Главно заради пясъка, а и някак ми е по-жега на плажа  Но все ще ходим, заради Оги. Не знам дали ще му е забавно.Миналата година на морето само веднъж го заведох на плажа, издържах 10 минути.Той още не седеше, общо взето не ни се получи. Беше края на Юни и водата беше студена, не му хареса.
Ние в Неделя заминаваме, пак ще е студена водата, но поне сме на Юг, а и той вече е подвижен, ще му е интересно.