как да познаете, че излизате с женен мъж след бързи срещи на clubr

И за един час оказва влияние, въпросът е дали е положително, или отрицателно, но пък това не зависи от продължителността. Така или иначе, дори и работещите родители имат няколко часа на разположение с децата си.  Иначе, колкото и да им е неприятно на родителите, страничен човек, гледащ отблизо, доста по-обективно може да прецени какъв е резултатът от гледането и възпитаването. Имам племенници, по отношение на възпитанието, в частта, която Зандали засегна, съм някак по-ентусиазирана и по-активна (категорично изключвам хигиенната част, но тя и намалява все повече, тъй като порастват), на майка им, която по цял ден беше с тях, направо ѝ беше досадно. Подобриха се нещата, когато тръгнаха на ясла, и майката започна да се занимава с други неща. Има нужда човек от смяна на дейностите, усетът за време се губи, ако вършиш еднообразни неща без срокове. Дните са безкрайно дълги, а пък годините къси.  Повечето, дето се борят да стоят вкъщи 10-20 години да гледат деца, всъщност са отгледани от двама работещи родители. Смятат ли, че те самите са зле възпитани и мислят ли, че би било добре да имат родители, които нямат други цели в живота, освен къщата и децата? Родителите са модел за подражание на децата си. Кой би искал модел за подражание, който е вечно отегчен и водещ безсмислено съществуване.

За красивите и талантливи мъже - безспорно е по-добре такъв, отколкото грозен и неталантлив, но всеки с възможностите и приоритетите си. И жените не са всичките красиви и талантливи.

Аз съм отгледана от двама работещи родители и до ден днешен са ми добри приятели и имаме добри взаимоотношения . Като цяло смятам , че човек първо трябва да се погрижи за себе си (физическо и психическо здраве) и чак тогава за другите. Аз за нищо не ставам ако се чувствам зле - нито за добра майка , нито за добър партньор , от това страдат мъжът и детето . Затова гледам първо моя комфорт , за да съм щастлива и да мога да им се раздавам. Обикновено домакини , които не са особено щастливи , злобно ми цъкат с език , защо - те си знаят. НО има и щастливи домакини - харесва им да са вкъщи , домошари са , имат си хобита и интереси . Домакиня не е равно на слугиня . 

Средата ми е такава, че всичките ми приятелки, не само че работят, но и го правят за себе си. И всичките отгледаха разкошни, смислени деца, като не са спирали да движат бизнеса си никога.
Децата имат нужда от любов и щастливи, реализира ли се родители.

За всеки човек неговите лични дейности и постиженията в тях са най-важни. Просто ти е дошло до главата. Ако не беше родила, никога нямаше да почувстваш удовлетворението, че, раждайки, си свършила най-важното за една жена. Удовлетворение щяха да ти носят съвсем други неща. За сметка на това във форума и извън него щяха да ти обясняват, че нищо не си постигнала в живота

  Абе те нека си ми обясняват, че нищо не съм постигнала в живота, ама аз това чувство до ден днешен го помня. После и с второто раждане, някак изпитах пълна завършеност. Много е странно.

Нито едно вярно изречение няма в поста ти.
Наложи се да дам дъщеря ми на ясла на 1 годинка.
Синът ми го гледах вкъщи докато тръгна на предучилищна.
Разликата и във възпитанието, и в съхранението на нервната система, и в близостта между родител- дете, е огромна.
Според твоята теория, всяка майка, която реши да остане вкъщи с детето си, го прави с омерзение и защото я мързи да работи.
Не знам кой ти е втълпил, че " няколко часа вечер концентрирано внимание" са достатъчни за да изпълниш родителските си задължения, но да знаеш, че звучи смешно за всеки, който има деца.
Да не говорим, като се върнеш изтерясал от простотиите в работата и задръстванията, и трябва да си напазарувал, да сготвиш, да приготвиш детето и себе си за другия ден, колко концентриран / в какво, че не се сещам, освен ако няма да решаваш задачи/, ще бъдеш!
Без да се засягаш, но теоретичните ти постановки са твърде далеч от практическата истина. 

Разбира се, че е отвратителна майка- очите не ѝ виждат децата ѝ.
Има слугини, учители, градинари и каквото там се сетиш.
Те се грижат за децата.
Джоли само се снима от време- на време с тях.
Използва ги като брошка на ревера си.
ПП. Децата се социализират дори и да не са били на детска градина, тъй като играят по детските площадки с други деца. Не стоят затворени вкъщи, нали?

В детската градина децата не се социализират, а се колективизират. Няма нищо нормално и човешко да си само сред връстници: за децата е най-полезно и продуктивно да са в разнородна по възраст група, да заемат както лидерски, така и подчинени позиции. А в градината всичи са еднакви и всички са подчинени.

С какви други деца играят, като другите деца през деня са на детска градина? Точно, че много често се случва да са затворени вкъщи по цял ден. И ако не е лято, да е по-дълъг денят, като свърши детската градина, вече е тъмно и ги прибират децата, не ги водят в парка, за да социализират малкото деца, които не ходят на детска градина. В събота и неделя се социализират с други деца, и то, ако мама или баба квачка, го допуснат. Че някои от грижа за златното яйце, да не се удари, да не се изцапа и пр., даже не го оставят спокойно да играе.


В детската градина има и възрастни. Ако не си ги наплодила една сюрия, вкъщи обикновено е само сред възрастни. Освен това, в детската градина има естествена йерархия, докато вкъщи, дори и при наличие на други деца, субективизмът и пристрастието на близките не позволяват да се случи това нещо и често става така, че децата с обективно по-лоши социални умения са фаворизирани за сметка на самостоятелното дете с добри социални умения, което много добре би се вписало в една разнородна и със свободна конкуренция социална среда, каквато е средата в детската градина, в училище, а по-късно и животът на възрастните.

О, животът на възрастните определено не е свободна конкуренция:) макар понякога така да изглежда. Зарът е с тежести в тая игра. При правилно изградени семейни устои може да откажеш да я играеш в някои нейни версии.

Но виждам, че градините са свършили добра работа да форматират поколенията, че всички са на равна нога, всички трябва да се състезават и конкурират...

Социализирането е нещо съвсем друго. В моето детство и без градина съм общувала с деца на всякакви възрасти- но най-безценно е именно да си стоиш у дома и да попиваш отстрани. Така се виждат доста неща, дето никоя програма на МОН не може да те научи.

Не знам, останала съм с впечатлението, че си била аутсайдер в училище, а и по-късно явно - не бих давала за пример точно твоя случай за ползата от неходенето на детска градина.

Добре, да не е моя случай: в цялото ми семейство само синът ми е ходил на градина. Нито брат ми, нито мъжа ми, нито дори бившият ми мъж, никой. Всеки си е социален или асоциален според темперамента или характера. А успелите, които познавам, не са такива заради тръгване на ясла на годинка и на градина на три. Успели са главно, защото са тръгнали от нивото на семейството си и нагоре, а нивото на семейството е било високо.

Но и коментирането как най-добре се възпитава и социализира дете, без самият ти да имаш деца или поне някакъв опит в отглеждането на дете, не е най-добрата идея.

Между другото, доста ценна способност е да си аутсайдер. Надушвам groupthink както акулите надушват кръв във водата.

Синът ми е сред лидерите в градината, но ако някое от другите деца се окаже такова, на което великата конкурентна среда няма да му понася, бих се замислила дали да го пускам. Доста ценно е да знаеш, че на първо място са твоите правила и тези на семейството, а не на колектива; че средата ти и домът ти са другаде, а това да си сред обществото и да си добра икономическа единица е по-скоро компромис.

Никой не твърди, че е вредно децата да прекарват определено време в игри с други деца, както и в организирани ситуации под надзора на учител, напротив - много е добре дори. Само че тези часове не са цял ден, нито е хубаво групата да се пръска по шевовете заради завишената бройка.
Такива условия осигуряват предучилищните групи в училищата, стига учителката да не е някоя изтрещяла бабичка в пенсионна възраст, както и някои частни градини, държавните осигуряват нещо като клетъчно отглеждане за нещастни кокошки. А за яслите да не говорим колко са полезни, това са си чисто и просто дневни сиропиталища.