Конфликт със съученици заради неоригинални маратонки

   Къде в последния ми пост видя да пиша за маратонки?

Темата е за маратонки все пак.

   Темата, както е видно от последните 15-ина поста, доста се отклони от първоначалния си замисъл.

Не знам дали има и други,но аз не харесвам споменатите спортни марки.То тениски,маратонки,анцузи,клинчета,къси гащи...сякаш на пикник или на стадиона ще ходя.Ако съм отпуска може.Ама за една отпуска няма да харча пари за фанелки.Но хора всякакви.
И  бабите се научиха да го везат тоя надпис -адидас ,какво остава за разни гаражни шивачници.И идва Минка с рокля адидас и аз да и кажа направо,че е менте(винаги това си мисля) или да и обрщам хастара и да и гледам етикетите?

Ми това по презумпция са спортни дрехи - за стадиона, за залата (гимнастика, пр.), за планината... ти къде, на бал ли искаш да отидеш по спортно облекло? Маратонката е спортна обувка. От нея се очаква да е удобна, да 'бяга леко", да Е лека, да е проветрива / да не запарва при големи спортни натоварвания, да е издръжлива. Какво повече?

   Забелязала съм, че запалените спортисти много държат на конкретни спортни марки, може би има защо. Аз лично не съм фанатична на тема маратонки и клинчета, други са ми "слабите места" по отношение на модата.

Виж сега, хората, които наистина спортуват (не включвам себе си в това число) в много случаи се придържат към дадена марка по съвсем прагматични причини - не поради мода. Търсят някакво конкретно качество - както и конкретни качества на самия артикул;. Ако са ти удобни очила с дадена форма, примерно, много е вероятно други - независимо от цената - да не са ти удобни. Ако си свикнал с някаква хватка на хилката едва ли искаш всеки път да се приучаваш към нова. Ако си свикнал с управлението на даден тип ски - форма, каквото там се сетите - и гониш разлики в хилядните от секундата и се налага да удържаш контрол при скорости от 100-120км/ч малките разлики имат значение.Цените на тези спортни стоки - от такова ниво - са просто абсурдни, но съм готова веднага да повярвам, че вероятно има причина за това. Ако, обаче, целите да направите един лек тръс през парка веднъж на месец-два намирам, че всяка маратонка, която е удобна - за конкретния крак - и не запарва / не предизвиква гъбички - е напълно приемлива и колкото е по-евтина, толкова по-високо бих я оценила. И вероятно изобщо не бих и забелязала дали на нея пише Даидас, Адибас или Одибос.

   И аз имах предвид същото с горния си пост. Може би не се изразих правилно, но исках да кажа, че тъй като самата аз не се интересувам особено много от спорт, не мога да оценя подобаващо предимствата и недостатъците на нито една от спортните марки. Имам няколко чифта маратонки, купувани преди 3-4 години, които си използвам на ротационен принцип, ако ми се наложи някакво спортно занимание, и толкоз.

Black cat, 
Защо да няма такова понятие като "повечето".
Аз си купувам дрехите в чужбина където гаранция, че Найк-а ми е Найк и Левис-а Левис. И майка ми са шили за Валентино в България и в Бяла шият Barbour и т.н Това,  че на етикета пише,  че е произведено в друга страна,  съвсем не значи,  че не отговаря на стандартите на даденият бранд / марка. Те си имат ОТК тимове,  които строго следят дали се шие според спецификациите им. Пращат си модела, материалите,  даже и конците.
Аз  ще съм по-скептична за автентичността на продукт ако пише "Made in UK" отколкото ако е "Made in China"   

Аз пък изобщо не смятам, че маратонката е обувка за училище. Но децата се влияят, нормално е.

Е, децата тичат, удобно е. Няма да тръгнат да търчат по двора и да се катерят по дърветата, оградите и катерушките с лачени обувки...

   her_76, част от причините, поради които не е особено приятно купуването на стоки от страни от "Третия свят" са споменати в постовете на mamamari – злоупотреба с човешките права, експлоатация на работниците, прибягване до детски труд и т.н.

   Принципно, има и един друг, чисто психологически аспект, когато говорим за наистина скъпи "маркови" стоки – част от удоволствието (поне за мен) в това, да се сдобиеш с някоя луксозна вещ, която се надяваш да успееш да съхраниш за дълги години напред, се състои също така и в детайлите, заобикалящи покупката. Което включва всичко: от самото ходене до магазина с чаша ароматно кафе, през качественото обслужване, което се надяваш да получиш в самия магазин, до характеристиките на самия артикул. Ако щеш, една стока, произведена в Китай, вероятно е направена с доста по-лоша енергия, носи по-кофти карма, отколкото друга, дошла от някоя "бяла" държава, в която човешкият труд е ценен и високоплатен. Този тънък психологически фактор е пределно ясен и за самите производители – вероятно част от тях именно затова поддържат все още фабрики в страни, различни от Китай или друга държава в онзи регион. Един вид, стараят се да си гарантират престиж, поне като фасада за пред клиентите си.

   А под "няма понятие като "повечето"", имах предвид, че е много субективно за какъв тип стоки иде реч. Ето, давам пример с нещо, към което имам подчертан интерес – високият клас слънчеви очила все още се произвеждат предимно в Европа (най-вече в Италия). Компаниите Luxxotica и Safilo имат фабрики и в Китай, да, но там се произвежда една сравнително малка част от асортимента им – относително по-непрестижните им и евтини продуктови линии, ако мога така да се изразя.

   Иначе, ясно е, че няма как напълно да избягаме от капана на китайското производство, особено ако говорим за масовите евтини стоки, за които, така или иначе, не бихме били склонни да отделяме по-значителни суми.

---

   И аз съм ходила с маратонки на училище – не виждам нещо странно в това.

Ами хората ходят на центъра,на тържества с маркови анцузи и маратонки.Масово.Нали ги виждам.Татковците масово са прибягали спортно да театеатъра да гледат детето си на фестивала.А да не говоря за странната комбинация от долнище на анцуг и риза.
Може само в ндашия край да е така.

Има един такъв виц:
Един отишъл да си купи анцунг. Влиза в магазина, започва да оглежда стоката и се приближава продавачката като с усмивка на лице пита с какво може да помогне. Мъжът й казва:
- Искам анцунг!
Жената го поглежда от главата до петите и пита:
-За сватба или всеки ден?
 

Преди Промените на училище се ходеше точно с лачени обувки. Напълно възможно е да се тича, да се катериш по дървета, че и да газиш в локви. След това като излязоха първите маратонки, направо ми беше странно да ходя с "непозволени" обувки на училище.

А по отношение на маратонки и цена: едно време правихме бизнес симулация за производство на обувки. Та там една от стратегиите беше влагане на "по-малко трайни материали". Тоест има обувки, в които единият слой вместо да е хубава гума или нещо трайно, е пяна или мукава, която се смачква след пет носения. Та затова съм подозрителна към обувки със съмнителна цена и произход, със сигурност са сложили от тия кофти материалчета. Защото за обувката шевът си е фиксиран разход, независимо дали е евтина, скъпа или детска- там малко може да се пести. Та се пести от материали.