Берен Саат от Звездите ... до ВВ Кьосем Тема 13

Роксолаиа чакаше кога ще може да надвие дори тази страшна сила. Понякога се улавяше на мисълта, че започва да прилича на валиде ханъм. Горчива усмивка на устата, пресъхнали, почти черни устни. А в душата й? Тъмнината ставаше все по-гъста и по-плътна. Нима султанът не вижда тревогата й?

А Сюлейман не искаше и да слуша за каквито и да е промени в закона на Фатих, ио и не провъзгласяваше наследника на трона. От време на време разговаряше предпазливо с великия мюфтия и очакваше той да даде някакъв съвет, изхождайки от очевидното и действителното положение на нещата. Мустафа е първороден, но нищо повече. Той се е откъснал от баща си и държи при себе си майка си, сякаш иска да отправи иа падишаха предизвикателството и да покаже пред всички несъгласието си с него. С поведението си той сам се лишава от всякакъв вид право на наследство. Право да заемат трона имат синовете на Хасеки, която стана душа и сърце на султана. Той не иска да бъде като онзи гръцки бог, който изяждал синовете си, но не може да пренебрегне и закона на великия Завоевател. Къде е изходът? Как да се съгласува законът с очевидното?

Абусууд също така внимателно, с намеци и притчи, даваше па султана да разбере, че правото все пак е на страната на Мустафа. Законите са несъвместими със сърцето. Те нямат сърце. Те са над всичко, дори и над държавата, която съществува само благодарение на законите. Мустафа вече го знаят всички правоверни, всички бейлербейове, паши и еничари, цялата доблестна мюсюлманска войска. Не само обстоятелството, че е първороден, но и личните качества са в полза иа Мустафа. Пренебрегнат и унизен още на тригодишна възраст, отделен от Топкапъ, всъщност той беше изгнаник заедно със своята майка, но въпреки това впоследствие стана известен със своя ум, а с обноските си и благородството си спечели уважението на велможите, еничарите, войската и всички честни мюсюлмани.

Султанът не отричаше високите достойнства иа своя най-голям син, дори се гордееше с него (негова кръв е, кръвта на Османовци!), но в същото време не преставаше да се надява, че в Мустафа ще заговори най високото достойнство: благородството и готовността за саможертва — и той доброволно ще се откаже от трона в полза на синовете на Хасеки.

Закон Фатиха
Зачем он нужен?! И кто его придумал?!

Ну для начало напоминаю, для тех кто забыл или попросту не знал, как этот закон называется. Закон Фатиха - это тот самый закон, который дозволяет умертвить всех своих братьев и полностью прервать их род (то есть убить всех их потомков, по мужской линии).... Для начало, не много о создателе этого самого закона. Султан Мехмед II, прозванный в народе Фатих, что означает Завоеватель — был османским султаном с 1444 по 1446 и с 1451 по 1481. (Прадедушка султана Сулеймана Кануни).

Мехмед II родился 29 марта 1432 года в Эдирне. Он был четвёртым сыном Мурада II от его наложницы Хюмы Хатун (предполагается, что она была греческого происхождения).

Когда Мехмету исполнилось шесть лет, его отправили в санджак-сарухан Манису, где он находился до августа 1444 года (до 12 лет), то бишь до занятия им престола...В момент вступления на трон Мехмед II приказал утопить сводного брата Ахмеда-Кучука. После этого собственно, Мехмед II и узаконил этот обычай своим указом, который гласил «Тот из моих сыновей, который вступит на трон, ВПРАВЕ убивать своих братьев, чтобы был порядок на земле.» Большинство знатоков судейского дела одобрили этот закон. ТАК ПОЯВИЛСЯ ЗАКОН ФАТИХА....
Внутри султанского гарема, вероятно, применялась своеобразная политика недопущения в постель султана тех наложниц, которые уже родили сыновей. Одной из причин применения политики «одной наложнице одного сына» являлось то, что матери султанских детей при отправке своих сыновей на управления санджаками сопровождали их и возглавляли их дом в провинциях.

Т.е. единствено и само защото е шехзаде и е разбрал за това.
Но тук има една подробност: Искендер не е малък и е доста обигран в дворцовия живот и на бойното поле...така че лично за мен трудно би се поддал на провокации и манипулации...освен, разбира се, ако той самият не иска това. 

Като за последно по въпроса от мен :

1. Той не й каза за наученото, защото той самият разбра истината същия ден и емоционално още не беше осъзнал какво се случва...как би споделил такова нещо ей така, а и Кьосем беше при него по друг въпрос - първо тръгна с историята за Мелике, а като видя портрета промени стратегията си;
2. Кьосем имаше уговорка с Искендер по друг повод - чувствата му към нея. Уговорката беше, че чувствата му заплашват него и нея и ако не мисли за себе си, то поне да помисли за нея и децата й. Тогава тя му предложи да замине - да говори със Султана сутринта и да поиска назначение извън столицата. Тази уговорка беше фалшива - поводът за заминаване не беше истинският. И тук Кьосем измами Искендер, като не разкри истинската причина за уговорката от нейна страна, разбирайки че той знае вече за статута си на шехзаде. Не го контрира, не поговори открито и честно с него за страховете си, а си излезе, оставяйки го да вярва, че  уговорката е все още в сила и е свързана с чувствата му към нея. Значи, когато е угодно тя може да бъде честна с него и да иска услуги - да убие Сафие и очакване да представи убийството на Ясемин като нещастен случай пред Ахмед, но в други случаи - не. Ахмед си отиде от този свят без да разбере истината по този въпрос
3. Както вече писах няколко пъти - знанието/незнанието за статута на шехзаде може да се промени за минути. Ами ако Искендер беше заминал не знаейки, а впоследствие разбере по някакъв начин...какво би направила тогава Кьосем?!  


Както вече споменах, Кьосем сама предизвика отговорът на Искендер: че "и той е Династията", след като обяви, че защитава Династията от Сафие (а не семейството си, което е правилното като изказ), като по този начин го изключи от нея с желанието да го унижи поне малко .


Това за мен няма значение...той не го знаеше, той я спаси съвсем чистосърдечно и без никакви задни мисли!
И още нещо: Някой пита ли го Искендер иска ли го този трон или не?! Някой поговори ли честно и открито с него за всичко това?! Не! Просто по презумпция се изпитва някакъв страх от него, че щял да узурпира трона и да убива невръстни шехзадета . Самият той даде отговор на Мехмед Гирай за всичко това и беше искрен и честен в онзи момент.
Сега нещата се промениха, наистина!...И честно казано, на мен лично ми се иска да го видя в борбата за трона, та поне да оправдае страховете и действията, които му преписваха за в бъдеще, без човека да си има и представа дори по онова време.
И за финал: лично аз, ако бях на неговото място, щях да се чувствам предадена и за това съм и на това мнение.  Всеки от "своята камбанария" действа правилно за себе си и може да бъде оправдан изцяло или частично поради личните си чувства, емоции и страхове. Кьосем действа правилно за себе си и семейството си, но дали е правилно по отношение на Искендер в обективен план? И тук един риторичен въпрос: ако вие бяхте на мястото на Искендер как щяхте да се чувствате? Честно, с ръка на сърцето бихте ли одобрили действията на Кьосем по отношение на вас самите? Бихте ли се съгласили, че е правилно да ви затворят или да ви екзекутират, защото представлявате опасност, без дори да сте помисляли да вредите на някого? Щяхте ли да си кажете - да, да Кьосем е права, аз съм опасен, разбирайки, че съм шехзаде, аз съм заплаха за трона и принцовете й и заслужавам да ме затворят или удушат? Лично аз бих отговорила с "не"... и тогава няма как да се одобрят такива действия. Но всеки мисли по различен начин

Да, така е. Но не спомена някои подробности - че Зюлфикяр й е казал, че Искендер не знае, но че самата тя предполага, че той знае от скоро. Та, остави Ахмед да си мисли, че Искендер знае истината от години. Не случайно Ахмед започна с тези думи - колко пъти през годините влизал през вратата, бил до него и т.н. и т.н. В допълнение: тя не изложи само фактите, а няколко пъти се опита да влияе върху решението на Ахмед, като не само сподели за страховете си, но и започна да го убеждава в неща, за които и тя самата не знае, а и не е сигурна. А след последния разговор с Искендер тя влезе при Ахмед ядосана от решението му и започна да го убеждава да го промени. Относно думите й при този разговор с Ахмед, че не предлага да го екзекутират, а да го държат близо -  типичен пример за преговаряне, с цел постигане на максималната цел - първо отстъпваш (като естествено нямаш реално това намерение и не мислиш това, което предлагаш) и ако няма реакция...включваш най-силния си аргумент (думите за това, че той отдавна е нарушил клетвата си към Султана като е поискал най-ценното му).
Наистина в този момент тя много ми допадна като стратег, преговарящ и един вид лобист на дадена кауза и цел - като по учебник. Признавам я!