Берен Саат от Звездите ... до ВВ Кьосем Тема 13

Добро утро и спорен ден на всички  

  Не ми хареса този епизод и на онлайна, и тази сутрин след като го изледах с превод    Никаква динамика на действието, а и без това знаехме и от предишния епизод, и от историята какво трябва да се случи    Играта на всички актьори отново беше чудесна    и ако прословутия турски рейтинг този път не удари дъното ще е благодарение на тях  

    Ето го и предения както и преди в малките часове на нощта 26 епизод с руски субтитри

https://vk.com/kosem_sultan?z=video-78481828_456239100%2Fa440004 … pl_wall_-78481828

   Много силни сцени имаше и тази е една от тях    Кьосем &  Хюмашах  


  

Здравейте, момичета!  
Снощи не успях да гледам онлайн епизода, гледах го по-късно в ютюб и четох превода.
Този за мен беше един от най-силните епизоди.
Нямам търпение да го видя с превода.
Тио, благодаря за хубавото настроение и сладоледа!
Дана, Дайче, нямам възможност тези дни, но ще се върна отново към Искендер.
До скоро и хубав ден на всички!

Здравейте

Изгледах 25 епизод с превод и бързам да споделя впечатления.
Напълно разбирам Кьосем в нейните действия, но все още се колебая за доста неща. Тя вярва на Осман, доверява му се и го обича, но не в това е проблема. Самата тя осъзна, че през годините е допуснала грешка в поведението си към Мехмед и в следствие на това у него има натрупана ревност и неприязън към брат му Осман. Ако Осман беше заел трона, нямаше да убие братята си...не и сега, не и докато тя е жива (както тя самата каза...но след нея, но после...). В един или друг момент Осман можеше да реагира на провокация на Мехмед и да извърши нещо прибързано, в следствие на гняв. Самата Кьосем сподели с Ахмед, че вижда омразата в погледа на Мехмед към брат му и си даде сметка, че това е трупано от години, в следствие на нейните прекомерни грижи за Осман, за да не се чувства той самотен и пренебрегнат. Та, в името на бъдещето, тя пое тази рискована стъпка.
Сега, има едно НО тук, но не мисля, че тя имаше време да обмисли добре нещата: дали не беше по-добре Осман да заеме престола и след време тя да му повлияе да промени закона за братоубийствата?! Истината е, че Осман е добър и обича братята си; влияе се от Кьосем и въпреки Сафие и учителя Лала Омер, той много добре може да разграничава нещата. Мисля, че това би бил по-добрия вариант, но отчитам шока, страданието, мъката, страха и бързо развиващите се действия. Защото самият Мустафа е пионка, а Кьосем много добре познава Халиме и Дилруба, знае на какво са способни и много по-рисковано беше да им се довери, отколкото да повлияе на Осман. Можеше и да се застрахова срещу евентуални действия на Осман...умна е, щеше да се сети за нещо...аз даже имам няколко идеи ...но пак казвам, че отчитам състоянието й в онзи момент и сложността на ситуацията.

За братята Осман и Мехмед: Разбирам Осман - почувства се предаден и това е нормално! Въпреки цялата обич от страна на Кьосем, самият Мехмед, а и явно учителят Лала Омер периодично му напомнят, че той не е нейн син и когато дойде време, тя ще подкрепи родния си син, а не него. Поради младостта си, поради шока и емоцията, той не успя да осъзнае сложността на положението и съвсем закономерно се обиди. Сигурна съм, че въобще не е мислел да убива братята си...самият той го каза пред Мелексима, че това е немислимо и беше огорчен, че Кьосем не му вярва. Той не осъзна, че тя не гледа само настоящия момент, но и преценя нещата за в бъдеще. Къде е гаранцията, че братята няма да влязат в сериозен конфликт и вследствие на гняв и ярост този, който разполага с властта - да я използва, за да накаже брат си.
Сега,  ...има го и другия момент, че ако Мехмед беше първородният, Кьосем може би нямаше да се насочи към всичко това. Щеше да й стига думата на Мехмед, че няма да навреди на Осман. Самият Осман й зададе този въпрос и изразът на лицето й издаде мислите й...Осман видя отговора в очите й!
За Мехмед - опитвам се, но не мога и не мога да го разбера, а още по-малко да го оправдая. Не мисли това момче...явно цялата му умствена дейност е заета с това, как да прави мръсно на Осман. Не го видях в никаква друга светлина...както бях писала и по-рано - хобита, мисли, принципи, ценности...нещо различно от темата "Осман" и как да натопим Осман. Още преди спора за Мелексима той таеше злоба към по-големия си брат, без да има причина в поведението на Осман. Впоследствие нещата се влошиха и се стигана до това в този епизод - да знае, че майка му Кьосем е наредила да изведат Осман от двореца и въпреки това да го издаде, при условие, че ситуацията е напрегната и става въпрос за сериозни неща. Така препъна собствената си майка и навлече един куп неприятности.
Бих разбрала поведението му, но в сериала видяхме и един друг модел - този на Ахмед. И Ахмед беше втори принц, след първородния; и Ахмед беше от друга майка...но нямаше никаква злоба и завист към Махмуд. Дори и да се е страхувал за живота си, е посрещал този страх със смелост и кураж! Със сигурност е знаел, че Халиме настройва Махмуд и го подготвя и подковава за бъдещи действия срещу него...няма как Хандан да не му е разяснила нещата и няма как да не му е предала страховете си. Но, Ахмед въпреки всичко е вярвал на думата на брат си Махмуд, доверявал му се е и е подтиснал страха си. Не видях и злоба и завист от това, че той ще заеме трона като по-голям. Още повече, по време на екзекуцията на Махмуд, Ахмед се събуди и се опита да го предупреди, втурна се към неговата стая но беше спрян. Ето този модел приветствам аз!
А при Мехмед какво виждаме - ревност, злоба, завист и недоверие, породено от факта, че Осман не е син на Кьосем. Това е непрекъснато в устата му. И да е разбрал като малък за Закона на Фатих, със сигурност не е било толкова брутално, както го разбра Ахмед виждайки ридаещите майки и 19 ковчега на чичовците си...но въпреки това по никакъв начин не позволи страх или ревност да завладеят сърцето му и истински обичаше брат си Махмуд. НО, както е известно, въпреки образование и възпитание, човек си носи заложени черти в характера.


по този повод в епизода. Думите на Кьосем по отношение на Сафие: "Добре, че няма шехзаде, което да иска да качи на трона"...за мен това е показателно и още веднъж ми дава подкрепа в моята си теория по въпроса!

Бързам да изгледам и другия епизод! До скоро, мили дами!

 

Изгледах епизода! Хареса ми! Много впечатления, но само на бързо - този път братята ми харесаха...видях у Мехмед признаци на емоция и някакво положително чувство към Осман, сякаш нещо заровено дълбоко в душата му започна да си проправя път. Но за това подробно по-късно, както и за други неща!

До скоро!

Дана  сега ще сложа цитат от 6 част на френския документален филм, който ти по обясними причини не успя да изгледаш :
Не е казано най-големия, нито най-умния и пр...  Има и коментар защо е прието това допълнение в закона от от богословите на ОИ :

   Слагам и този цитат от руския сайт с диалога между Осман и Мехмед от вече изгледания от теб 25 епизод :
 Ами ... моята оценка за умствените възможности на Осман е : 3= (тройка "на релси")   а за Мехмед е Отличен     Може в следващите епизоди да му повиша оценката си     но от историята знаем    че той не е спазил "обещанието си" и е убил Мехмед преди да тръгне на военен поход    
 За отношенията между Махмуд и Ахмед имам съвсем друго обяснение. Ахмед беше дете, а Махмуд по-голям от него, когато неговия баща, станал султан им заповяда да наблюдават изнасянето на 19 ковчега с убитите веднага негови братя. Махмуд видя ужаса в очите на малкия Ахмед, прегърна го и се закле, че той никога няма да убие него и родените след него братя като стане султан    Със сигурност видяхме само, че Ахмед е разбрал за магьосническите заклинания на Халиме Махмуд да стане султан и това не е останало в тайна и за техния баща    

   Съжалявам, но аз не съм видяла такива "братски" прегръдки между Осман и Мехмед, както и разговори по този въпрос между двамата, до момента в който Кьосем не направи промяната за онаследяването на султанския трон    Мехмед осмисли промяната и я прие, а Осман ... излобя и към Кьосем, и сега в 26 епизод и към Мустафа    Мустафа може да е психично-болен, но е много умен и като чу заплахите на Осман и твърдения за "трона по право" съвсем адекватно реагира, като заповяда убийството му    

   Безумният в случая беше Осман 

Дива  Дайче  Ваня  Дана 

Привет на всички 

Изгледах епизода ,хареса ми макар ,че в най-трагичната част ,когато палчите решиха да душат принцовете ,сцената ми приличаше на синхронни упражнения и беше страшно бавна .
Относно Осман и Мехмед смятам ,че осъзнаха предишните си грешки  .Между тях имаше едно недоизказано  помирение ,което в по -късен етап  ще бъде потъпкано ,така както го е описала Дайче.

Малко смях ....
"Полет на Топкапъ"


"Маратон SOS"

Здравейте

Дайче

Така е, НО погледнато исторически, в почти всички случаи на трона сяда първородния син на Султана, ако е жив и здрав при смъртта на баща си. По същия начин и санджак Сарухан-Маниса е наследствения санджак, където по традиция, а не по писано правило изпращат бъдещия Султан. Има традиции и обичаи, които се възприемат като неписан закон. Добре гледах в последните две серии реакциите на пашите и агите...всеки от тях беше на мнение, че трона се полага по право на Осман. Спомних си даже и репликата на Зюлфикяр в онази черна нощ, когато Сафие нападна двореца и каза, че Султан Ахмед е мъртъв и за това шехзаде Мустафа ще седне на трона. Тогава Зюлфикяр й отговори, че дори и така да е, Осман е този, който трябва да стане Султан, а не се изрази...някое от двете шехзадета. Това по този въпрос

Няма да споря ...просто и по този въпрос сме на различни мнения Лично на мен Мехмед не ми е показал с нищо умствените си способности. Да, хитър е и за мръсотийки му сече пипето . По другия въпрос - нека не смесваме сериалната история и реалната история ...признавам, на мен трудно ми се отдава с Кьосем (като знам че се опитва да убие невръстния си внук ), но тук не знаем как ще ни представят смъртта на Мехмед. Може да има причина за отмятането на Осман. Ще видим!   Още нещо: в много източници пише, че не е доказано, че Осман е екзекутирал Мехмед . А в други е посочено, че Мехмед не е син на Кьосем, а на Махфирузе или на Фатма султан (чела съм и за двете)...така че нека не избързваме със заключенията!
И друго - когато Осман опита да се помири с брат си, когато му припомни заръката на баща им и каза, че няма да му обърне гръб и че са братя, защото са от един баща и т.н., Мехмед намери да каже единствено - "Осман, какви са тези приказки посред нощ" (цитирам по памет)... ...та как да видиш братски прегръдки, като единият от братята няма намерение да прегръща
Както писах в предния пост - видях у Мехмед признаци на емоция и някакво положително чувство към Осман, сякаш нещо заровено дълбоко в душата му започна да си проправя път. Но ми се щеше да му каже нещо, а не да мълчи...явно няма какво да каже, знам ли или сигурно думи не може да намери от много мозък в главата
Като заключение по въпроса: в началото си мислех, че Мехмед ще ми е любимеца, но не се получи така и Осман ме грабна както с поведението си, така и с начина си на мислене! И актьорът е много чаровен!
За Махмуд и Ахмед - възрастта няма значение...да са имали разлика 3-4 години, важното е отношението през годините и това, което видяхме в тайната градина при кладенеца. А Махмуд е екзекутиран по съвет на Сафие поради няколко причини, но е ясно и не ми се навлиза в детайли.


Естествено, че я прие, защото така или иначе вероятността да седне на трона сега е малка и в двата случая. Докато Осман е с тази нагласа от години, защото такава е неписаната традиция и така се е случвало в историята до сега...освен ако първородния не е умирал преди баща си (при инцидент, болест, убийство при поход и т.н.) или не е бил екзекутиран от баща си.

За гнева срещу Кьосем: ами има си право донякъде човека - Кьосем фалшифицира документа и го подпечата с пръстена на мъртвата ръка на Ахмед.
Кой и защо излобява - да напомня, че Мехмед дори не успя да събере 2 и 2, когато издаде Осман на Давуд. Просто завистта и злобата го заслепиха и попречи на плановете на собствената си майка, която иначе така яростно защитава

Та, изводът ми е, че явно поддържам безумни, глупави (Осман) и елементарни (Искендер) шехзадета...ама какво да се прави, ще се примиря!

Спирам до тук, че нещо се натоварих

 

Едно страхотно направено видео-клипче !Браво на авторката 

Ангелите -пазители , на Халиме султан...

 
За наследяването на трона.
За обосновка на по-горния ми пост, по отношение на традицията/обичая за наследяване от най-големия син, без да има писан закон ...това се потвърждава и от историческите данни за Султаните. И съответно естественото и нормално очакване и твърдение на Осман, че тронът му принадлежи
 -

Допълвам се.

Тио явно само ще чуем, че Гирай е станал Хан на Крим. Интересно как ли ще развият интригата с Искендер. Но за него по-нататък.

Ето това е написал вчера Кадир ...Мехмед Гирай :


Benim için son! Göremeyip sabredene,görüp sabredene çok teşekkürler!Yeni sezonda bambaşka bir hikayede yeni karakterle görüşmek üzere! Sevgiler
The End for me! Thank you to viewers who patiently watched to see me! See you next season in a brand new story with a brand new character! Love

Здравейте, момичета!  

Дана, Дайче, Тио, благодаря за постовете с вашите мнения!
Сега ще дочитам; докато съм писала, вие сте продължили.

Ще отложа Искендер, защото 26 еп. ми направи много силно впечатление с друга тема.
(Искендер се явява дядо на Осман и Мехмед!)

Последният епизод прави връзка с началото. Показва промяната в рамките на три поколения на династията, вървяща от братоубийство към братство, от многото ковчези в 1 еп. към многото братя, стоящи като един срещу заплахата към всеки от тях в 26 еп.
Връзката осъществяват Ахмед, който спаси брат си, и Кьосем, която написа закона и смело го приложи.
От поколението на бащата на Ахмед към поколението на неговите деца.

„На всеки, възкачил се на трона, се разрешава да убие своите братя за благото на държавата.“



Ахмед  чу за пръв път от брат си Махмуд  думите и намеренията за братството като ценност.
Махмуд беше убит от баща си, но Ахмед  не забрави думите му.



Ахмед спаси брат си Мустафа в постоянна вътрешна борба между човека и държавника в себе си.
Факторите, оказали му влияние:





В защита на шехзаде вдигна ръка дори на майка си:



Майката Халиме, която не можа да разбере смисъла на това, което Ахмед направи за сина и; не го подкрепи и с жаждата си за власт погуби здравето и живота му. Сега този отломък от братската любов на Ахмед ще послужи за провеждането на закона в действие.

Терзанията на Ахмед между човека и държавника:





Кьосем продължава  общото им дело с Ахмед:



Темата за братството в 26 еп.

И в този епизод, въпреки и смегчени, видяхме противоречията между Осман и Мехмед.
Лала Омер подшушна на Осман, че законът е написан не от баща им, а от Кьосем.
 „Вместо да пази траур...“ Мехмед я защитава „Искат да я очернят.“
Сигурно ще дойде време и ще  разберат  Кьосем.
 
Но въпреки тези противоречия между големите синове, последният половин час от епизода е истинско тържество на идеята за братството.
И Осман, и Мехмед помнят думите на баща си и неговите напътствия. Осман обещава да сдържи обещанието си. „Каквото и да стане, никога няма да ти обърна гръб. Ние сме братя. От различни майки сме, но имаме един баща. Една кръв.“
Този разговор между двамата най-големи показва, че нишката между поколенията, започнала от Махмуд, е здрава и ще премине през времето напред.

Символично последната, най-силна сцена, е в покоите, където е бил затворен Мустафа. Смъртта на момчетата, която би била възпроизвеждане на стария закон, и  която  Халиме вижда като възмездие за Мустафа,  се превръща в истински триумф на братството.
Сцената е разтърсваща.  (На мен така ми подейства.)

Още със събирането им заедно виждаме грижата на големите за малките, на силните за слабите, успокояват се взаимно. Осман: „С живота си ще ви защитавам“. В тази сцена няма нещо, което да не е натоварено със значение.
Най-напрегнатата част започва с  кадър, в който  Осман държи на ръце  Ибрахим.
Страхът от очакването вътре, приближаването на палачите отвън, музикалният фон и странните звуци сгъстяват напрежението.  
Напред излизат големите; стойките, лицата , свитите юмруци. Тях също ги е страх, но зад тях са малките им братя.
Заповедта „на колене“ е както към шехзадетата, така преносно към братството като начин на живот, което палачите, изпълнители на стария закон,  искат „ да поставят  на колене“. Отговорът за всички, даден от  Осман,  е „не“ без глас, само с движение на глава. Първият юмрук е също негов. Той е от името на всички, които са заедно и това, че са заедно е най-важното.  Следва борба, която е неравностойна, но и тук важното е, че братята се бият заедно за всеки от тях. Изключително добра режисура на цялата сцена. Неразбиращото бебе. Тяхното братство може да бъде поставено на колене  само със сила,  въжетата  са вече готови. И в този последен момент, когато е дошъл краят, разменените усмивки между Осман и Мехмед.  Велика победа на братята и братството над  враждата  и смъртта между тях.
Започнала от Махмуд и Ахмед в мрачните времена на братоубийството, идеята за братството е жива и умножена от неговите синове;
тя е дело на живота на Ахмед и Кьосем.    



Този кадър ми остава като един от знаците за сериала.

Ваня прекрасен пост...по-добре не може да бъде казано!


Само това...на мен много ми се щеше да бъде разговор, но по-скоро беше монолог на Осман. Въпреки това, погледът на Мехмед и изразът на лицето му ми се сториха много смекчени и мисля, че той се развълнува от думите на Осман, което го намирам положително за Мехмед.



 

Здравейте, момичета!

Знам, че съм го казвала 2-3 пъти до сега, но за мен последните 2 епизода бяха безкрайно вълнуващи. Изгледах и двата наведнъж, без секунда прекъсване или скучни моменти. Не ми се беше случвало от гледането на КВФ. Безкрайно динамични и интригуващи 25 и 26 еп.

Мисля, че Кьосем беше наредила много добре пъзела, нямаше как да предвиди, че Мехмед ще види бягството и ще издаде брат си. Може би е имала своите доводи да не се довери на 100% на Осман - да, обича го, грижи се за него, но тя много добре го каза: "не се знае какво ще стане след мен". Тя видя колко неочаквано идва смъртта, видя каква власт има харема, знаеше, че Сафие султан мъти главата на младия Осман и вкарва в главата му съмнения и т.н. Колкото и да харесвам Осман я разбирам и признавам, че ходовете й бяха умни, последователни и премислени, въпреки скръбта в този момент. За съжаление именно този, когото се опитваше да защити провали плановете й. Но и него го разбирам, мисля, че и Осман разбра - направи го от страх, сигурна съм, че ако знаеше, че това е решение на Коьсем не би се осмелил да го направи.

Последната сцена наистина беше много силна - братята заедно срещу палачите. Големите като щит пред малките. Мехмед -  всяко едно действие беше предшествано с поглед към Осман, като че ли несъзнателно усеща кой е лидерът и очаква да ги поведе. А малкият Мурат - майко мила, от сега ни подготвят за характера на бъдещия султан.

За майките и дъщерите - отврат. Явно няма нищо по силно от жаждата за власт. Всеки път си казвам, че при тях не трябва вече нищо да ме учудва, но всеки път успяват да го направят. Софка спря да плаче за Искендер, когато разбра, че Ахмед е мъртъв - злорадството, че Коьсем страда беше по-силно от майчината мъка. Както каза и Зюлфикар - дори не успя да се зарадва, че синът й е жив, първата мисъл беше престола и т.н. За Халимето и Дилруба не ми се и коментира - съсипаха живота на Мустафа, а все някой друг им е виновен. И не мога да разбера от къде е тази омраза към Кьосем, при условие, че ако не беше тя изобщо нямаше да има достъп до сина си в продължение на години. Явно все пак в едната дъщеря има нещо човешко, за разлика от другата. Не очаквах, че именно Хюма ще се загрижи за живота на шехзадетата. А отвличането на Дилруба беше поредния умен ход на Кьосем, с нетърпение очаквам да видя кой ще стигне пръв при шехзадетата и ще спре палачите. Аз залагам на Давут.

Здравейте, момичета! 

Дана, благодаря за поста ти от снощи!

Серената, след като прочетох поста ти, си дадох сметка колко докрай е обърната ролята на първия брат.
Ако в традицията на братоубийството именно той е най-вероятният престолонаследник и убиец,
в последната сцена на 26 еп. той е защитник и поема първия удар, водач, пример, всичко положително за братята си.
 
Дана, Дайче, и двете писахте за Искендер. Сега ще се върна и аз към него. Интересно са завързали неговата история. В мисленето и оценката за постъпките на Искендер и Кьосем трябва да се съобразяваме с това, което всеки в момента знае, а то е различно за всеки от тях и е динамично. Зрителите виждаме цялата картина, но героите са ограничени.
Няколко предварителни момента, за да стигна до основния въпрос за Искендер.

Дана, можеше ли разговорът между Кьосем и Искендер в дома му да бъде честен и открит и тя да му каже страховете си?
Според мен не. Защото в този момент  Кьосем: 
от разговора със Зюлфикяр разбра, че Сафие готви преврат, а Искендер е нейн син, който тя иска да постави на трона;
разбра за покушението върху Зюлфикяр;
от регистрите (предполагам за ражданията) на двореца разбра, че Искендер действително е шехзаде. 
тя вече знаеше, че неговата любов към нея е с граница и не може да разчита на него: не уби Сафие (той не уби султанката, но Кьосем не знае кога е разбрал, че тя му е майка)
Кьосем  не отиде в дома му,  за да потвърди  той факта, че  е шехзаде,  защото тя беше вече сигурна в това. Тя отиде, за да разбере дали той знае и, ако знае, да го чуе от него. Когато той го премълча, тя добави премълчаването му като съзнателно премълчаване към горните известни и неща и си създаде своя картина за Искендер: не убива майка си, премълчава, че е шехзаде, готви се преврат, в който той вероятно е замесен. 
Към тази картина на следващата сутрин Искендер прибави още един щрих. Не само Кьосем наруши уговорката им от вечерта и изпрати да го арестуват. Искендер също наруши тяхната уговорка. Той  тръгна със Сафие Султан. Не е ли логично Кьосем да мисли, че той действа заедно с нея? Тя не знае, че той още се движи между човека Искендер (гледа нейния портрет) и шехзадето в идентичността си (ризката, която гледа в следващия момент). Самият факт, че той има в себе си и такова лице, е опасност за нея; то може да „се събуди“ във всеки момент, в Истанбул или далече от него. (Решението им със Зюлфикяр беше за временно отдалечаване, после щяха да мислят друго.)

Искендер:  искам да го разбирам и него; той изживява в себе си новата си самоличност; във всички свои действия досега той е бил обикновен човек и каквото е правил, го е правил с тази си идентичност; при последния разовор с Ахмед  той се държа като  човека и предания служител на династията Искендер, прие назначението си на обикновен човек - далече от центъра, но веднага щом излезе, демонстративно се представи пред Кьосем с новата си идентичност на шехзаде и принадлежащ към династията.

За да се приближа към основния въпрос: кой е Искендер? ще напомня  основната част от диалога между Кьосем и Искендер, преди той да тръгне след разговора с Ахмед към своето  далечно назначение.

Кьосем: „Аз направих това (че го е предала) заради Повелителя и Османската династия. Тъй като не се доверявам на Вашата Валиде.“
Искендер:  „Сега пред Вас стои не пазителят на главните покои Искендер. А шехзаде.
Знайте си мястото! Самията аз съм династията, за която говорите!“

В този диалог прави впечатление, че Кьосем го изолира от династията и го поставя, заради Сафие, сред потенциалните врагове.
А Искендер се счита за шехзаде и оттук – представител на самата династия.
С новото си себеусещане в последния епизод той нарече Сафие „Валиде“, каза, че „ще си вземе това, което ми принадлежи по право“, „ще седна на трона“.
 
Вече им свикнахме на сценаристите, че няма нищо случайно, и тъй като в последния епизод Искендер действа вече като шехзаде, тръгвайки от горния диалог си задавам въпроса:

Шехзаде ли е Искендер и принадлежи ли той към династията?

Според мен, когато по закона за братоубийството  Мехмед  III е издал заповед за неговото убийство, трябва да разграничим два момента.
С този акт  седналият на трона в този момент султан  му е отнел не само човешкия живот,
но и правото на продължител на династичната линия, това да е шехзаде.
Брат му го е убил физически като човек и го е „убил“ символично като шехзаде. Причината за това убийство, както и това на останалите братя, е заплахата за властта му именно в качеството им на шехзаде. Убийството му отнема живота и този статут.

Майка му Сафие му е спасила живота. Но спасеният е обикновен човек.  Тя не може да му върне статута на шехзаде, който се получава по линията на мъжете и се отнема от тях.
 
Като го уби (или „уби“ и  изпрати някъде далече, ако разберем нататък, че решението е било на Ахмед), Ахмед като султан е потвърдил  решението на своя предходник султан за Искендер. Потвърди отказаното му право да е шехзаде.
В изпращането на Искендер далече от столицата, мнимото убийство (от Ахмед или Зюлфикяр), свързано с последващо го напускане на столицата и устройване на нов живот на друго място,  виждам повторение на  същото, което, е направила Сафие  за Искендер.  Зюлфикяр (или Ахмед, двамата) му е  дал втори шанс за живот на обикновен човек. Искендер принадлежи към династията, роден е физически в нея , но е без статут на шехзаде. Такава принадлежност всъщност е нередовна, защото кръвно принадлежащите към  династията мъже са или шехзаде/султан, или не са живи.
Засега виждаме, че самият Искендер, както Сафие и Хюмашах, градят плановете си върху това, че той е шехзаде с пълните права за трона. Ще видим дали това ще бъде обсъждано и как.
Но, според мен, Искендер, който е роден като шехзаде, в момента не е шехзаде и няма право да претендира за трона.

Здравейте,момичета!
Първо искам да споделя,че най-накрая харесах играта на Берен!Сцените след смъртта на Ахмед й се получиха изключително силни.Давам си сметка,че вероятно не ги възприех като любовна двойка с Ахмед и затова ми стояха повече като майка и син или някакви други близки,но не и влюбени гълъбчета.Мерием и Халит Ергенч пресъздадоха истински любовни сцени според мен,но тук не се получиха.Нейсе,както се казва.От друга страна още от края на предишния ВВ си мислех,че само Берен ще бъде Кьосем султан,може би защото си я представях така величествена както я дават сега.Може би трябваше актрисата да влезе в сериала след смъртта на Ахмед,когато почва борбата за властта.Не знам.Но сега вече истински се наслаждавам на играта й и на тази Кьосем,която се бори за децата си и за промените в законите,които са от векове.
Много тъжна сцена с екзекуцията на братята.Трудно ми е да гледам тези моменти и продължавам да си мисля,че няма нужда толкова бавно и мъчително да ни ги представят.Тримата по-големи застават пред по-малките,защитават ги с цената на живота си.Ще ги спасят на косъм явно.Всеки момент трябва да се появи Давут, ясно е, че той ще ги спаси, в замяна на живота на Дилруба.Странно защо ще го убият после...
Линията на Сафие / Искендер ми е леко скучна вече.Те са една константа,дето чакат удобния момент след като се избият другите,да седне нашия Искендерчо на трона.Знаем,че исторически няма да го бъде,ама нали трябва да се пълни сериала с интриги,хихихихи.
От Хюма не очаквах да освободи Кьосем.По-скоро се зачудих тия хора не могат ли да излязат през прозорците.Едва ли е много високо.Можеха с няколко чаршафа идеално да се измъкнат.