Берен Саат от Звездите ... до ВВ Кьосем Тема 13

Здравейте момичета

Ники и Кати

Давуд организира и участва в убийството на Осман и Кьосем му отмъщава. Еничарите, затворили Осман не са искали смъртта му, но Давуд се възползва от това, че е затворен и по заповед на Халиме Султан нарежда убийството на Осман. Впоследствие й носи отрязаното ухо и нос на Осман за доказателство . Еничарите и Кьосем отмъщават за това убийство. Давуд е жестоки убит.

Искендер най-вероятно ще загине в борба за трона, както е по исторически данни.

Ваня
Както Кьосем не можеше да бъде честна с Искендер, така и той. В крайна сметка той много добре знае (от научените вече правила в двореца), а и беше потвърдено от Сафие и Хюмашах, че ако Султанът научи, че той е шехзаде веднага ще бъде екзекутиран. А Кьосем е най-близкия човек на Султана. Всеки човек има инстинкт за съхранение и не му се умира. Плюс това, самият Искендер още не можеше да си обясни, какво е чул. Още беше в шок, за да тръгне да споделя и разказва.

Мустафа беше жив шехзаде.


Има голяма логика в разсъжденията ти по въпроса, шехзаде ли е вече Искендер или не. Наистина спорна ситуация....и според мен този въпрос не може да бъде едностранен, защото има и емоционална страна. Аз лично за себе си съм почти убедена, че ако Искендер беше чул за смъртта на Ахмед и за това, че на трона е вече Осман (според традицията досега на пряко наследяване: баща-син), той щеше да се качи на кораба. Но, новите факти, сменената ситуация за наследяване в допълнение на факта, че той жадува за семейството си и за Родината си доведоха до това негово решени да остане и да се бори за трона. Прототипът на Искендер, Яхия се бори за трона, въпреки че е отгледан в християнския свят и е християнин. Явно това, че е получил заповед за екзекуция и че по този начин статутът му на шехзаде губи своето значение, няма такова влияние и не се възприема по този начин по онова време. Роденото шехзаде си остава шехзаде, защото за онова време синята/благородническа кръв е имала основно значение...много по-голямо от юридическата обосновка и трактовка на нещата.

Още нещо: това, че шехзадето по един ли друг начин е избегнало смъртта може да се отдаде на съдбата, на Аллах или на провидението. За тогавашните хора това е от голямо значение - следователно Всевишният, позволявайки да бъде спасен и пазейки го, не позволява да му се отнеме статута на шехзаде и му показва, че именно това му е съдбата. Не случайно тогава са вярвали и на знамения, символи, магии, заклинания, муски и талисмани.

В допълнение: историята познава много случаи на изгонени, изгубени и спасени принцове, получили смъртна присъда от тогавашните владетели, но впоследствие претендирали за трон и власт.

Лично за мен: за онова време, за онзи начин на мислене - Искендер е шехзаде и си остава такъв и има право на борба за трона. Твоите разсъждения са абсолютно правилни и верни и съм съгласна с тях, но за разглеждане на въпроса в днешен момент, а не за тогавашното време.
За мен много важен е смисълът на изградения образ. Сценарият за Искендер - екзекутиран или заминал си по живо, по здраво да си живее надалеч, би изпразнил от съдържание образа. Образът ще олекне , защото заложените черти в него ще бъдат размити. Лично за мен този образ би бил изличен и банален, ако тъпче на едно място - вярност, преданост до края, без реализиране на другите заложени неща - желанието да бъде близо до семейството си, желанието да живее на родната земя (а не да бъде там, където никога не се е чувствал част от род, семейство и родина), както и блузката, като символ на статута на шехзаде.
Лично аз бих предпочела Искендер да помага на Кьосем и на синовете й, при едно друго развитие на събитията (това най-много би отговорило на заложеното до сега) , но за съжаление няма да стане така - сценаристите решиха да го противопоставят и той ще загине в борба за трона, изправяйки се срещу Кьосем и Зюлфикяр...ами интрига трябва да има .
 

Серената

Мили момичета, до скоро!

П.П. Допълвам се
Докато четох за наследяването на трона в ОИ, попаднах на много интересна информация относно закона на Фатих, братоубийствата и т.н. Трябва да намеря статията и за по-лесно ползване, ще преведа интересните моменти.

Привет, момичета!!!
Не съм ви чела с днешна дата.
Исках да напиша това, което ме мъчи напоследък.
Пускам поста си и се връщам да ви чета.
Извинявам се, ако не съм на място, или повтарям някого.

Изгледах серията онлайн и два пъти от различни сайтове на руски.
Установих, че напоследък съм се загубила в превода.
Не е за пръв път. Такова нещо ми се случи и в Интикам.
По принцип ползвам руските преводи, само и само,
да мога да си преведа турския.
Но много пъти, те са неточни и направо изкривяват смисъла.
Ако продължавам да ги следвам, без да се замисля,
се оказвам в съвсем друг филм.
Става дума не за символиката, а за базисни неща.
Държа да разбера оригинала, а не копието.
На турски много от основните понятия не се обясняват,
защото за тях не са нещо ново.
А може и да са обяснени в сеиали, които не съм гледала.
Не знам какво стана и с версията на английски.
Разбирам, че всичко, което не разбирам,
е заложено в традициите, в религията им и в Корана.
За това Джанет разбра само с един поглед,
какво е написала Кьосем, а аз не.
На мен ми е нужен друг превод, тъй като не знам Корана.
Това понятие  Ekber ve Erşet някъде има превод на руски, някъде няма.
Превод -  Самый сильный - самый мудрый е малко буквален, за мен.
Аз бих го превела - Най-големият и останалите /в системата/
Може да е текст от Корана, или някаква легенда - не знам.
За мен много важни са турските понятия
и за това използвам техните названия, а не руския превод.
Искам да разбера турския, не руския.
Искам да разбера основата, върху която се градят събитията.
Искам да разбера основните понятия и мястото им
и след това, да градя върху тях символиката, влиянието, и ...
Видяхме няколко пъти, че главните герои се обръщат,
в най-трудните моменти към Корана,
към собствената история и традиции
и после отчитат външното влияние.

Ekber ve Erşet се спомена няколко пъти и в последната серия -
от Сафие, от лала, от Осман, от Халиме, от Зюлфикяр.
Ахмед не пожела да  промени системата за наследяване на трона.
Но Кьосем написа промяната, написа новата система,
обоснова се и определи принципа и новия ред.
Диванът я прие, като последна воля на падишаха.
За всички вече е ясно, че не могат да се убиват шехзадета,
по заповед дори на султана.
Това каза и този, на който, беше заповядано да убие Осман -
Редът се измени и не можем вече да убиваме шехзадета.
По новата система най-големият е претендент за престола
и трябва да пази живота на следващите.
А, по старата система може да убива всички други претенденти.
Само с написването на новата система Кьосем не може да спре.
Тя трябва да я приложи, да я утвърди.
Минаха три месеца, от както Мустафа е на трона,
в борби, покушения, отвличания, ...,
а шехзадетата са затворени в Сърча сарай
и е заплашен живота им.

Тук отварям скоба -
Сърча сърай в превода на руски е Стъкления дворец,
а може да се преведе и Оранжерията, а може и Тайния дворец.
За мен остава Сърча сарай -
мястото, къде е бил държан Мустафа по времето на Ахмед
и сега там са шехзадетата.
Това във сериала за мен е Кафезът.

А, понятието Еди куле / седмата купа/ за мен е мястото,
където са изолирани - братята Гиряй, Искендер беше там.  
Затварям скобата.

Та, новата система  Ekber ve Erşet не е утвърдена.
Кьосем си даде сметка, че и друг може да направи промени,
или да не спази редът.
Тя беше длъжна да поеме риска с Мустафа и Халиме,
но каза на Дивана какво следва, в края на предишния епизод -
скоро Мустафа, ще бъде заменен от Осман.
Всеки тълкува новата система, както му е угодно.
За Халиме това вече е пагубно, готова е да направи нарушения
и да върне старото положение, стария ред.
За Сафие е временно изгодно,
но и тя би върнала след време старата система.
Силно впечатление ми направиха думите към Искендер,
когато той ѝ казваше за плана на Мехмед Гирай -
да събере армия и тогава да претендира за трона.
Сафие му каза - Ти принадлежиш на династията
и не е нужна помощта на поданиците ти.

Продължавам с проследяването на Ekber ve Erşet .
Излезе истината, че падишаха е диване.
Може да е най-голям, но не е пригоден да е падишах.
Има казус, чието разрешаване не е от компетенцията,
нито на Кьосем, нито на Халиме.
Зюлфикяр го обясни на Хюмашах -
Утре е свикан Диван Улуфе - / улу - голям / -
За мен преводът е - разширен, велик форум, събрание,
на което ще се вземе велико решение -
да бъде свален управляващият и на негово място,
по новата система, властта да поеме следващият най-голям.

И една шега, която предизвика в мен асоциации
от заглавието - Падишахът диване.
Срещала съм в БГ употребата на думата в доста забавни варианти -
Детска градина Диванетата, или Трите диванета,
или ресторант Дивака.
Та си спомних, че една съфорумка ме пита
дива ли съм, питомна ли съм ...
Не знам, но може до известна степен да съм
диване - неразумен, несмислен, будала, наивник, несхватлив ...
Та, по този повод да кажа, че сложените непреведени текстове,
никак не ги разбирам, и не ги виждам, като някакъв принос
и като доказателство в дискусията.

Хайде, със здраве и не се обиждайте от едно диване  

Привет момичета  

Ваня твоите постове са винаги точно попадение! Браво !
Дана
Дана,Дайче, Ники и Кати,Дива  , Ваня

Двамата братя и недоизказанато ...извинявай ,обичам те и сбогом!



Ех тази палава Джанет...


Дива докато съм писала ти си публикувала отговор !

Дана  , съгласна съм с теб.
Има осъвременяване в моите разсъждания.
Никой от героите  в сериала не е изразил съмнение, че Искендер е шехзаде.
Съгласна съм  за ролята на кръвта и намесата на Аллах, съдбата и др. (Сафие му каза нещо в този смисъл).
Много ми хареса това, което си написала за разгръщането на образа. Ще бъде интересно да видим неизползвания досега потенциал.
Как ще се изправи шехзаде Искендер срещу любовта си (не знам тя дали има още потенциал  ) и децата на Ахмед, а гърбът му ще пази Сафие Султан.
Не само Мустафа е жив шехзаде;  ако няма живи шехзадета, династията ще изчезне.
Там имах предивд, че Искендер официално е бил екзекутиран, а фактически е жив и в контекста на моите разсъждания е изгубил статута си на шехзаде.
Затова не го виждах нито сред шехзадетата, нито сред мъртвите.

Дива  ,  разбирам каква ти е болката.
Много въпроси остават без отговор, дори човек да знае езика.
Ако не познава културата, историята и още сто неща.

Тио  .

Мили момичета

Тио, Ваня

Дива

Права си и се извинявам! Ще преведа болднатия текст, който имаше отношение към отговора ми в следващ пост или в този, като напиша, че се допълвам. Отделно ще напиша резюме на информацията, която ми направи впечатление, по повод на братоубийствения закон.

А по повод на твоя коментар искам да споделя, че ти в това отношение си много по-запозната, имайки предвид, че само си помагаш с руския език и имаш представа от турския. Аз гледам изцяло на руски и разбирам само отделни думи на турски, така че нямам избор. По отношение на системата Ekber ve Erşet това, което си написала и обобщила, лично за мен е правилно и аз така възприемам нещата. Много си права в това, че действията им се базират на традиции и обичаи, които се явяват неписани закони или влизат в графата на обичайното право; тези традиции и обичаи имат своите основи в Корана и Шериата, уреждащ всички аспекти на живота. Точно поради тази причина историците срещат голямо затруднение, което не е характерно за европейските империи - а именно: липсата на категорични закони по редица въпроси и различното им тълкуване.
Бях изумена от факта, че такава огромна империя няма писан, ясен и категоричен закон за наследяването на престола, и то при условие, че имат сумати наложници и деца ! Точно поради тази причина е било прието най-лесното решение - предложението на Мехмед Фатих, който убива брат си и решава да узакони това. Лично за мен, тогавашните жестоки нрави и манталитет са били пречка за ревизиране на това екстремно решение на проблема за бунтове от други наследници. Ако е имало воля за изготвяне на ясен и категоричен закон, мисля че щяха да бъдат спасени десетки невинни деца. Кьосем в това отношение е пионер и човек, който показва не само воля, но и мисъл, разум и човешко отношение. Просто не мога да разбера начина на мислене на Султаните - да знаеш, че след смъртта ти, децата ти ще се избият и да имаш очи да ги гледаш, галиш и наставляваш. Като се има предвид, че сред тях има силни личности - войни, законодатели и т.н. Сюлейман Кануни - създал и ревизирал сумати закони, но не и този на Фатих...не, не мога да го разбера и това е!

До скоро!

Здравейте, момичета!

Дива  Ваня    Тио  Дана   Дайче   Серената   Ники и Кати  

Благодаря за всички прекрасни коментари!

Не съм ви чела още внимателно, защото едва сега успях да изгледам епизода,  а вие вече всичко сте изкоментирали. Но след малко ще се насладя на всичко, което сте публикували ей така за разкош. Епизодът беше много вълнуващ и наситен с напрежение.


Някои от от най-интересните моменти:

— Тронът се полага на мен по право. На мен! Ще си го върна обратно, а вие ще си платите за стореното!
— Давуд Паша, какво наказание трябва да понесе шехзаде, който се е опитал да избяга от двореца?
— Трябва да бъде екзекутиран, Султане.
— Добре тогава. В такъв случаай, направете каквото се полага. Веднага го убийте! Хайде! Стража, защо стоите? Аз съм  султанът! Султан съм! И щом ви казвам да го екзекутирате, значи трябва веднага да го направите!
— Султане, извинете, но правилата вече не са същите. Вече не е нужно да се убиват шехзадетата. Не можем да направим това.
— Чуваш ли се какво говориш?  Противопоставяш се на заповедите на Султана ли?
— Мустафа! Мустафа! Мустафа!
— Ще си платите за това! Веднага отведете шехзадето обратно в тъмницата!
— Стража, повикайте главния лекар! Бързо! Мустафа! Мустафа! Мустафа!




— Какво означава „никога няма да узнаете“? Какво и от кого криеш? Аз съм неговата Валиде. Къде е синът ми? Бързо отговаряй!
— Султанке! Пуснете Искендер, оставете го да си изгради спокоен живот далече от двореца.
— Султан Ахмед е мъртъв. Правилата вече се промениха. Той трябва да се възкачи на трона като най-възрастен и най-мъдър. Тронът му принадлежи по право.
— Ето, виждате ли? Още не сте успели да се порадвате, че сина ви е жив и вече започнахте да мечтаете за трона, Султанке!
— Защото в противен случай няма да го оставят жив, затова! Хюмашах, кажи и ти нещо! Той иска да скрие брат ти от нас.
—  Добре, Валиде, добре. Аз ще се погрижа за това.
— Хюмашах!
— Веднага се върнете в Ески Сарай, хайде.
— Като спаси брат ми ти ми подари целия свят! Подари ми целия свят! Няма ли да ми кажеш къде е той?
— Хюмашах. Повярвай ми, така е по-добре.




— Султанке, в никакъв случай не трябваше да изпращате шехзадето в тъмницата. Трябва да поправите грешката си, докато не е станало късно.
— Позволяваш си да заплашваш моята Валиде ли, Хаджи ага?
— Какво говорите? В никакъв случай. Какво съм направил?
— Шехзаде Осман беше хванат, докато се опитваше да избяга от двореца. Кьосем го е организирала, нали?
— Не, в никакъв случай. Това е невъзможно.
— Ако искате да останете в този дворец, значи е възможно, Хаджи ага. Искам вие да свидетелствате срещу Кьосем. Иначе ще ви отнема цялото имущество. Ще доживеете до старините си в нищета в крепостта Еди Куле.
— Не го правете, Султанке.
— Всички, които живеят по тези земи са поданици на сина ми– Султан Мустафа и трябва да бъдат предани единствено на него. А аз съм вашата Валиде Султан. Или ще бъдете на наша страна, или ще берете плодовете от  неподчинението си. Решавайте сами.
— Не знам колко време още ми остава да живея. Но предпочитам да прекарам остатъка от живота си в тъмница, отколкото да предам Кьосем Султан!



— Шехзаде! По-добре да бях умрял и да не бях ви видял при такива условия.
— Един шехзаде няма време да плаче и да се оплаква. Вместо да страдаш, по-добре обмисли ситуацията и намери някакво решение. Измъкни ме оттук.
— Поговорих с всички държавни управници. Всички те са объркани. Сякаш всичко се обърна наопаки.
— А какво се е случило?
—  Кьосем Султан е обвинена, че е организирала бягството ви. Ще бъде заточена в Кулата на девицата.
— Не. Тя няма нищо общо с това.
— Сега е тяхното време да властват, Шехзаде. Те ще водят война срещу нас. Много жалко, че започнаха с Кьосем Султан.



— Не искам да ям.
— Но ако не се храните, няма да пораснете, Шехзаде. Тогава няма да можете да отидете на поход.
— Ние даже от покоите не можем да излезем. Така или иначе, ще дойде ден и аз ще им потърся отговорност. Всички ще  паднат на колене пред мен!
— Разбира се, Шехзаде Мурад Хазретлери. И тези дни ще дойдат. Проявете търпение, няма да стоим затворени тук още дълго тук.

*****************************

— Мурат, Касъм!
— Мамо! Отворете вратата! Отворете я!
— Добре ли сте?
— Добре сме.
— Ейджан, как е Ибрахим?
— Добре е, Султанке. Всички сме добре.
— Грижа се за братята си.
— Благодаря ти, Господи!
— Султанке, какво правите?
— Къде са Мехмед и Осман, искам да чуя и тях?
— Това е невъзможно, Султанке. Не се притеснявайте. И двамата са живи и здрави. Всичко е наред.
— Мурат, Касъм, не се страхувайте! Ще дойда пак и ще ви спася!
— Отиде си...
— Искам да отида при мама.
— Успокой се, Касъм, скоро ще се върнем при мама.



**********************************

— Султанке.
— Кьосем Султан? Това съвпадение ли е или…
— Чаках те, Дилруба. Както знаеш, нямам възможност да говоря с твоята Валиде, тя затвори всички врати пред мен. Може би с теб ще можем да се договорим.
— Нямам за какво да говоря с теб. Още по-малко при тези обстоятелства.
— Какво означава това?
— Не се вълнувай, както вече ти казах, искам с теб да се договорим. Имам едно предложение за теб.
— И какво е това предложение?
—  Утре по време на Диван Улуфе  Осман ще се възкачи на трона. А ти, твоята Валиде и твоя съпруг Давуд Паша ще се съгласите на това. В замяна аз ще ви помилвам.
— Чуваш ли се изобщо какво говориш, Кьосем?
— Ти си умна султанка, Дилруба. Аз при всички случаи ще сваля болния ти брат от трона. На никого не искам да навредя. Така че ти убеди мъжа си и своята Валиде.
—  А мен кой ще убеди? Може би ти? Няма да се поддам на заплахите ти. Особено в момента, в който твоите шехзадета са в ръцете ни.
— Дилруба, върни се и ме изслушай.
— Вървете си, заповядвам ви!
— Те изпълняват само моите заповеди. А аз искам ти да останеш тук, докато не сваля брат ти от трона.
— Правиш грешка, Кьосем. Мислиш, че Валиде ще се откаже от Мустафа заради мен ли? Не можеш да ме заплашваш с това.
— Не ме интересува твоята Валиде. Интересува ме Давуд Паша. Казват, че е готов на всичко заради теб.
— Кьосем! Кьосем! За каква се мислиш? Що за дързост?



— Възнамерявах да замина, но когато научих за смъртта на Султан Ахмед, размислих. В края на краищата, моят дом и и моята родина са тук. Не е ли така? Семейството ми, което търсех години наред, също е тук.
— Да, това е твоята земя, а ние сме твоето семейство. Твоята Валиде винаги ще бъде до теб. Най-напред трябва да ти намерим сигурен подслон. Бюлбюл.
—  Не се притеснявайте, Султанке. Има едно надеждно място.
— Дай на моят лъв всичко необходимо. Не трябва нищо да му липсва. Ще дойдем при теб при първа възможност. Моля те, дори не помисляй да излезеш на улицата, става ли?
Не се безпокойте, Валиде.
—Валиде... Синко!



— Дано да е за добро, Халиме? След последния ни разговор ние мислехме, че повече никога няма да се срещнем.
— Когато ви видях за последен път, вие бяхте доста опечалена. Виждам, че сега вече сте добре. Траурът ви е приключил.
— Едва ли си дошла да споделиш с нас нашата мъка. Кажи какво искаш от нас?
— Кьосем Султан. Искам да се избавя от нея. Струва ми се, че с радост бихте сключили сделка за това. Знам, че Кьосем няма да се успокои и вече се подготвя  да свали Мустафа от трона. Това обаче не е толкова просто. Аз ще се избавя от нея. Разбира се, ако вие ми помогнете.
— Може би. По-добре ми кажи какво ще получа в замяна.
— Ще осигуря завръщането ви обратно в двореца. Вие отново ще получавате месечната си издръжка. Ще имате на разположение десетки аги и наложници. Ще се върнете към миналите дни на разкош.
— Много си щедра. Но ако искаш ние да убием Кьосем, знай че ние не сме убийци.
— Предпочитам тя да умре докато е още жива. Не й позволявайте тази нощ да излиза от Стария дворец, това е достатъчно.

***************************************

Мехмед Гирай и Искендер

 — Шехзаде. Навсякъде говорят само за Султан Мустафа. Казват, че се е побъркал, обезумял е.
— Чух. Няма дим без огън.
— В такъв случай нашата работа става още по-лесна.
— Дай Боже.
— Подготвих моите хора, Искендер. Тази нощ ще избягам от крепостта. Заедно ще се отправим към Кавказ. Там имам много приятели, те ще ни помогнат. Ще се обединим с грузинците и казаците. А после ще създадем силна войска.
                                                                                                                                                                                                        
**********************************
Халиме и Сафие

— Днес Зюлфикяр ми разказа, че Кьосем е готова да приключи с всичко. Утре ще свали от трона Шехзаде Мустафа.
— Още не се знае.
—  Халим беше тук. Помоли тази нощ да не пускаме Кьосем оттук. Не е нужно да бъдем ясновидци, за да разберем какво е намислила.
— Нима ще изпрати палачи при шехзадетата?
— Тя иска да направи сина си единствен и незаменим наследник на престола. Но има нещо, което тя не знае. Че Искендер също е жив.
— А ние какво ще направим? Нима ще позволим това?
— Да оставим Халиме да се оправи с шехзадетата. По-нататък всичко ще е лесно. На събранието на Дивана ще се избавим от Султан Мустафа. Тогава ще започне епохата на Искендер. Нашата епоха.




Осман и Мехмед

Ахмед: Осман, Мехмед, моите лъвчета. Вече трябва да престанете с тези обиди. Братската любов е най-ценното нещо на този свят. Само Аллах знае какво ще стане в бъдеще.  Но вие винаги трябва да бъдете справедливи. Както с враговете, така и с приятелите. Ако правосъдието едни ден сгреши, то никога повече няма да види истината. Вземайте решения с милосърдие, а не с гняв. Защото огънят на злото ще се върне и ще опари самите вас. Близо до султана винаги има много предатели, лъвчетата ми. Обърнете очите си един към друг, а гърба си обърнете към враговете. Пазете се и се защитавайте един друг.

Осман: Не се притеснявай, Султане, винаги ще помня вашите наставления.
Мехмед: Аз също, Султане.

—  Осман, какво правиш?
—Понякога виждам насън покойния ни баща. Понякога мисля за него. Помниш ли онзи ден? Денят, в който подари и на двама ни по един кон?

Осман: Бях тук вчера, когато ги докараха. Очарован съм от този кон, Султане. Казаха ми, че е ваш.
Ахмед: Този кон не е мой, Осман. Твой е. Доведох го специално за теб. Знам, че много обичаш коне. Този кон е специален. Ако станеш едно цяло с него, ако разбереш душата му, той също ще стане твой спътник. Никога няма да те изостави.
Осман: Благодаря, Султане. Вашият подарък ми е много скъп. Много ми харесва цвета му. Даже име му измислих - Сива Мъгла.
Ахмед:  Прекрасно. А черният е за теб, Мехмед. Непокорен и силен е и е трудно да го укротиш. Може да го управлява само такъв смел ездач като теб.

— Помня, разбира се.
— Не знам кога ще излезем оттук и какво ще стане утре. Но така или иначе, аз ще спазя обещанието, което дадох на татко, братко. Каквото и да стане между нас, аз никога няма да ти обърна гръб, Мехмед.
— Откъде тези мисли посред нощ, Осман.
— Просто искам да знаеш това. Ние сме братя. Дори да имаме различни майки, имаме един и същи баща. Имаме еднаква кръв. Както не можеш да отделиш нокътя от пръста, така и нас никой не може да ни раздели. С божията помощ ние заедно ще преживеем тази беда.




— Шехзаде, вие трябва да дойдете с нас.
— Къде ще ни водите?
— Това е заповед на Валиде Султан, Шехзаде. Моля ви, не задавайте въпроси.
— Стойте далече от братята ми, иначе ще ви убия!
— Пуснете ни! Пуснете ни!

*****************************

— Побързай, Кьосем! Халиме Султан е обезумяла от гняв, тя ще убие нашите шехзадета! Бягай, бързо! Спаси ги!
—  Благодаря ви! Никога няма да забравя вашата доброта!



— Трябва да незабавно да се избавим от шехзадето.
— Рискувайки живота на Дилруба ли?
— Нямаме друг изход.




—  Помогнете ми! Аз съм вашият Султан! Султан Мустафа Хан!

 


— Това означава край за Дилруба Султан. Ще приемете ли това?
— Дилруба трябва да ме разбере. Всичко това е заради бъдещето на брат й.



— Къде са синовете ми? Какво сте направили с тях?  Кажи ми веднага!
—  Сега разбра ли колко много страда човек, когато детето му е в опасност?
— Каква предателка си само, Халиме! Направих всичко възможно, за да спася сина ти Мустафа. Това ли е твоята благодарност?
— Вие затворихте сина ми в клетка, осъдихте го на самота. А сега твоите деца загинаха на същото място, Кьосем.
—Отиваме с Сарчъ сарай!
—Вече е късно, Кьосем. Всичко свърши! Не успя да защитиш децата си.



Приятна вечер!

Благодаря за постовете ви, момичета!!!
Изчетох ви с голям интерес!!!
Серената,   Дайче,    Тио,  
Ники-Кати,   любовта и романтиката беше между Анастасия и Ахмед
и добре се получи, имайки предвид възрастта на героите.
Берен влезе в ролята на Кьосем, а не на Анасатасия.
Ваня@,   благодаря за постовете
и особено за този за статута на Икендер.
Шехзаде ли е, или не е?
Права си, че Мехнед III го лишава и от живота и от статута.
Той жив, или мъртъв си е шехзаде по рождение.
И тъй като се оказва жив, към дадения момент,
новият ред Ekber ve Erşet връща неговия статут
на наследник на трона, като най-голям.
Дана,    
последния ти пост смъкна огромна част от терзанията ми!!!

Дъгичка,   благодаря!!!

 

Предишен мой пост, вече с преведената информация в скрит текст.

Здравейте

Ето информация, на която попаднах, относно съвременното тълкуване на братоубийствения закон, особено в частта за екзекуция на невинни принцове - т.е. такива, които нито са замисляли, нито са реализирали бунт или заговор срещу съответния султан.



 

Привет, момичета!  
Дъгичка, благодаря за новите преводи!
Дана, благодаря за информациите. Беше ми интересно и полезно.

Дана, Дива и който има интерес към Искендер. Много искам да разбера и вашето мнение.
  
Уточнихме, че Искендер е шехзаде.
Но продължавам да имам усещането, че нещо в ситуацията с него не е наред.

Ще се върна отново към плана на Ахмед за Искендер, споделен пред Зюлфикяр, който ние не чухме, но видяхме изпълнението.
Засега изглежда, че Ахмед е поръчал неговата екзекуция, която Зюлфикяр инсценира като такава и му подари живота, след което Искендер трябва да напусне Истанбул и да заживее някъде другаде.
 
Правят впечатление някои неща:
В последния техен разговор Ахмед каза на Искендер, че го помилва, изпраща го като бейлербей и като за последно му поръча „Преданост!“ Тъй като този разговор е във връзка с това, че Искендер е шехзаде, очевидно е, че Ахмед го изпраща да живее в провинцията като поданик. Това съвпада с казаното от Зюлфикяр след спасяването: той иска от Искендер да напусне Истанбул, да създаде семейство и да започне нов живот някъде другаде. Искендер обеща и Зюлфикяр очаква така да се е случило.
Подтекстът и в двата случая е Искендер да забрави, че е шехзаде.
  
Въпросът с екзекуцията: Ако Ахмед я искаше действително, последният разговор би бил излишен. Той няма нужда да заблуждава Искендер. Ахмед действа според закона, който в този момент му позволява да убие шехзаде. На празния гроб чухме, че има заповед за екзекуция. Освен това, ако Ахмед искаше истинска екзекуция, не се нуждае от инсценировка, щеше да я извърши и да има реално доказателство пред Сафие – неговия труп, а не дрехите му. Основание, че Ахмед и Зюлфикяр са действали в общ план, ми дава и разговорът преди да стигнат празния гроб. Тогава Зюлфикяр неслучайно му каза, че Ахмед го е спасявал два пъти: като новобранец и този е вторият път. Това схващам като намек, че това, което ще се случи на гроба е идея и на Ахмед. След като беше спасен, Искендер има възможност да обмисли всички тези детайли, които сега припомням. Отделно, Ахмед не е екзекутор на шехзаде, а е спасител – на Мустафа. На него той също искаше да спаси живота и той, бидейки шехзаде, да живее един обикновен човешки живот.

В този момент не знаем кой спаси Искендер – Зюлфикяр, който с това трябва да е нарушил султанската заповед, или това е план на Ахмед и Зюлфикяр, в който Зюлфикяр е изпълнител. Но и в двата случая има общо виждане, че Искендер трябва да се откаже от правото си да е шехзаде.  По горните причини съм склонна да приема, че двамата са действали заедно и предстои да го разберем.

Ако погледнем тази ситуация по-отдалече, се вижда еднаквостта с тази, когато е трябвало да бъде изпълнена първата смъртна присъда на Искендер.
Тогава брат му е действал според закона, а Сафие му е спасила живота.
В настоящия момент Ахмед и Зюлфикяр заедно или всеки поотделно правят същото. Като султан Ахмед поема действието по закона – екзекуцията, а Зюлфикяр, или двамата заедно – спасението.

Има обаче разлика между спасението от Сафие и това от Зюлфикяр (или и от Ахмед). Докато спасеният от майката Искендер остава отворен в своята идентичност – може да бъде и  обикновен човек, и шехзаде, спасението сега е ограничено. Спасеният човешки живот на Искендер по морални подбуди (вярна служба до момента, неговата невиновност, приятелски и почти бащини чувство) е с условие:: той трябва да напусне Истанбул и да заживее като поданик. Според тази договореност, с която Искендер се съгласи както пред Ахмед, така и пред Зюлфикяр, той ще е шехзаде, което няма да използва тази своя идентичност.
 
Аз смятам, че Ахмед действа правилно. Със заповедта за "екзекуция", той потвърждава решението на баща си. Не защото е съгласен с него, а защото случаят на Искендер е решен в миналото според тогавашните условия и мислене и принадлежи на миналото. Ние виждаме промяната за времето на управлението на Ахмед и как върху нея стъпва това, което довършва Кьосем. През всичките тези години Искендер не е иман предвид. Внезапната му поява напълно руинира подготвяното дълги години. И не между другото, а като много съществено е това, че появата на Искендер е внезапна тъкмо заради Сафие, която 11 години не му каза, че му е майка, защото подготвя възкачването му на трона. Освен това, не е редно от морална гледна точка син да пререшава това, което е направил вече покойният му баща. Ахмед спасява човешкия живот на Искендер или в другия случай, само създава условия (ако Зюлфикяр е действал сам) като изпраща  Зюлфикяр  като придружител и му дава възможност сам да направи това. Ахмед знае какво е отношението между двамата и ако инсценировката и спасението  не са уговорени между двамата, му е ясно какво може да очаква от Зюлфикяр, възлагайки му екзекуцията.  
 
Така във времето Ахмед и Зюлфикяр повтарят случилото се преди години по отношение на Искендер, но сега е спасен само човека Искендер. Затова каквото и да направи Искендер оттук нататък с идентичността си на шехзаде е нещо, на което той има право, но по презумпция е неморално. Защото отказът от този статус е цената на живота му. Ако това е обмислено от двамата, Ахмед вече не е жив и затова е ясно, че задръжките на Искендер биха отпаднали веднага след смъртта му. Както стана ясно и - по-рано: Първо, още при напускане на покоите на Ахмед, където се просълзи от това да е помилван, Искендер се изправи веднага в целия си ръст на шехзаде пред Кьосем. А в този момент той още не знае, че ще бъде екзекутиран и беше уж приел да бъде само човек. Но показа шехзадето в себе си. По-късно, когато чу за смъртта на Ахмед, без много колебание си спомни думите на Мехмед Гирай и се върна в Истанбул като осъзнато шехзаде. Затова независимо дали е обмислено от двамата или само от Зюлфикяр, този, пред когото Искендер сега ше носи моралната отговорност, е само Зюлфикяр. Ако е обмислено от двамата, смятам, че точно това е целта: след смъртта на Ахмед Зюлфикяр да е наместник на Ахмед за общото им решение. Знаем, че  в момента Искендер действа зад гърба му.

Със завръщането на Искендер като шехзаде, в Истанбул го очаква новият закон, който е като създаден за него, Това знае и Сафие. Но новият закон му дава възможност да живее на своята земя, в своя дом и със своето семейство и като обикновен човек, без живота му да е застрашен - сега шехзадетата не ги убиват. Това Сафие се прави, че не знае.  Искендер има точно такава възможност, каквато при предишните условия беше дадена на Мустафа, но неговите баба, майка и сестра не му позволиха  да използва. Както вероятно ще стане и с Искендер. Но за разлика от Мустафа, той е голям, умен и със собствена воля.

Оттук нататък Искендер е в труден морален казус. Не само по отношение на Зюлфикяр, или и Ахмед, ако се окаже, че е спасен от двамата. Неморално е още да превърнеш довчерашните смъртни врагове на този, на когото довчера си бил предан и приятел с него, на жена, която си обичал, и на техните деца в свои съюзници срещу тях. Сега за всичко, което прави Сафие, независимо дали Искендер знае за него или не знае, отговорност заедно с нея носи и той. Явно той е съгласен, защото сам се отказа от своята невинност.

Има закон и права, но има и морал.
Има права, които човек по морални причини се отказва да ползва.
Такова неизползвано право за Ахмед беше неприложеният от него закон за братоубийството.
Докато Искендер показва готовност да ползва правото си, което противоречи на морала:
„Ще взема това, което ми принадлежи по право.“    
  
     

Привет Великолепни  

Дъгичка   Благодарности за превода придружен с картинки ! Прекрасна работа.  
Дана за материала  
Дива  
Ваня    

Ние се терзаем за съдбата на Искендер ,а той и Ахмед си живеят живота ...
Снимки на Енкин Коч и Берк Джанкат от нощен клуб "Клейн"... придружени от цял харем девойки  
Ако Кьосем види Ахмедчо лошо ще и стане....



Много фен-страници обсъждат кой ще изпълни ролята на Мурат .Някой предлагат Бурак Тозкопаран/нищо не ми говори името на този актьор/...


Други пък предлагат Къванч...  

Вие какво мислите ? Кой би бил подходящ за тази роля?


Порция фън ...


Само на мен ли ми се струва ,че от епизод на епизод Сафие става по-млада?  

Ох, много бих се радвала ако Енгин изиграе тази роля. Искам да го видя в ролята на злодей.
Ама Берен, негова майка....

Здравейте момичета

Ваня отново прекрасен пост! Като цяло, според мен, си напълно права , но тук има едно, НО, което искам да споделя: ние зрителите виждаме цялата картина, но не и героят Искендер. От неговата гледна точка нещата са други: 1. лично за мен, той се изправи, като шехзаде пред Кьосем, защото беше предизвикан от думите й (вече писах за това), а не поради друга причина. Защото от негова гледна точка - той е арестуван заради статуса си на шехзаде, а Кьосем в репликата си към него, ясно го изключи от Династията, поради което се получава противоречие - уж арестуван за това, че е шехзаде, а в другия момент не е считан за такова. Оттук - не мисля, че той е злоупотребил по някакъв начин до онзи момент.
2. След инсценировката, при срещата със Зюлфикяр, Искендер му благодари, че го е спасил въпреки смъртната присъда от Ахмед. Зюлфикяр прие благодарността, без да разяснява и уточнява каквото и да било, което затвърди представата на Искендер и той вече няма основание да мисли и разсъждава върху различни варианти - кой, кого, защо и т.н.
3. Сутринта преди задържането, Сафие, разбирайки, че Кьосем го е посетила предната вечер, му каза, че това е капан - че Кьосем иска да го изпрати далеч и да го убие (да изпрати убийци), без Ахмед да знае.
4. При разговора си с Хюмашах тя му каза, че Кьосем е убедила Ахмед да го екзекутира, тя е подписала смъртната му присъда.

Та, според думите му и това, което той знае и е преживял, Искендер вижда следното: години наред вярна служба за Ахмед и Династията; спасяване на Кьосем неколкократно, преди това помощ на Анастасия/Кьосем да избяга с риск на собствения живот; потулване на случая за Ясемин (независимо от подбудите за екзекуцията и новите разкрития, това си беше убийство) и след разбиране на факт, за който той няма вина, бива издадена смъртна присъда. Издадена от Ахмед, убеден от Кьосем. Това вижда и е преживял Искендер. Той е ядосан, разочарован, гневен и озлобен.
Така...той щеше да замине, изпълнявайки заръката на Зюлфикяр, но го спря новата информация и новината за новите събития. За това той каза, че вече не е невинен, че няма място за невинност. Сигурно си казва - до сега бях такъв и какво?! до какво ме доведе това - тази преданост, вярност и невинност?! до смъртна присъда! Сега вече той решава да действа според новата уредба, защото има право да се бори за властта. Морално или не...той има право. До сега действаше морално и тази моралност почти му коства живота. Той помни, че беше помилван, за да стане бейлярбей, после му беше казано, че истинската заповед е смърт и го накараха да коленичи пред отворен гроб. Той се подчини и на едната и на втората заповед. Не се моли за пощада, не искаше уговорки и не предлагаше нищо, нито се опитваше да се пазари. Толкова. Лично според мен, човешко е след такъв тип развитие на ситуацията да има озлобление и хъс за противопоставяне. Моралът зависи от гледната точка. А има и друго, което трябва да отчетем, а именно историята на героя, болките и мечтите му: нека си припомним монолога на Искендер. От както се помни, той не се чувства на място, в семейството, където е израснал, чувствал се е чужд и дистанциран; не е бил привързан и към земята, където е играл и растял. Тези чувства са доста натоварващи за едно дете и младеж. Впоследствие разбира, че не е дете на онова семейство, че е роден в далечна земя и веднага тръгва да търси роднините си. Липсата на отговор, кои са родителите ти, кой си ти, на кого приличаш, защо са те изоставили може да рани душата дълбоко. И в един момент разбира, кой е. И сега, семейството - добро или лошо с другите, е неговото семейство. Неговото. Трудно е отново да се качи на кораб, като мистър никой и да отплава към земи, които няма да му донесат покой и хармония, да бъде далеч от тези, които цял живот е търсел. Да, всичко много добре звучи от думите на Зюлфикяр - семейство, спокоен живот, но може би не и за Искендер. Лично аз, дори и да не одобрявам решението му, го разбирам. Той е шехзаде и шехзадетата или стават султани ли умират в борбата за трона.
Аз лично мисля, че той има и законово и морално право да се бори за властта. Както Дива писа кратко и ясно:


Защо да не пробва?! Най-голям е, най-опитен и най-подготвен. Шехзадета не се убиват вече, така че не е заплаха за живота на децата на Кьосем. Не би и могъл да издаде такава присъда. Така че, защо да не се възползва от сменената система, която е много по-хуманна и не предполага да избива деца. Сега, как ще се развият нещата, ще видим. Но за сега Искендер знае само следното: че Мустафа е султан и че Мустафа е с психически отклонения. Знае, че принцовете са живи и системата в това отношение работи. За всичко друго все още няма информация.

Очакват ни много тежки серии . Само като си помисля и ми става тъжно. Според мен първо ще се разделим с Искендер, ясно е че ще се изправи пред Зюлфикяр. После ще преживеем жестоката смърт на Осман и предполагам и смъртта на Мехмед преди това.   Още от сега приготвям кърпичките!

Тио ...Берк и Екин са много близки приятели и често са заедно...хубаво е да видиш, че между колеги има такова разбирателство

По исторически данни Султан Мурад е бил висок и черноок, с черна коса. Много са се набивали черните му очи и ръста. Виждаме и че като малък е черноок.
Подкрепям Серената
Енгин прекрасно би изиграл емоционален и жесток човек! Ако състарят с грим Берен (както направиха това с много актьори от ВВ), защо не?

 

Serenata 

Намерете разликите /4тири са  / За позналите изненада 




Джанет калфа както е награбила Бюлбюл направо го е удушила...