Привет на всички! 
Серената, Дана, Тио, Дива, благодаря за интересните постове!
Дъгичка, благодаря за поста и песента! Защо си скрила другите преводи?
Момичета, чета ви с голям интерес и попълвам пропуснатото.
И в моята глава има заблудени птици, но пък ми е много интересно
.
Сред различните преводи на заглавието аз си избрах „Пламъкът на пръстена и мечовете“.
(Голям майтап е това с избора, защото се водя не от езика, а от това, което виждам на екрана.)
Пламъкът на мечовете е това, което „запалва“ мъжете. Първата искра даде обаче Сафие: задачата на Сюлейман ага на фронта. Това трябваше да е началото за възкачването на Искендер на трона. После постепенно този пламък се разрасна и стана неуправляем – гори цял Истанбул. Скрит в тълпата и направляващ чрез свои хора неуправляемото, победният финал на този огън ще е за Давуд. Кьосем беше единствената, която чрез влияние и авторитет и в съдействие с определени хора, се опитваше да ограничи пожара и да го държи далече от двореца и от самия Осман.
Пламъкът на пръстена. Тук става дума за жените и как те „запалени“ по пътя към властта могат също да изгорят. Смъртта на Сафие Султан е последната сцена, в която Кьосем и Сафие са една срещу друга: две жени, носителки на две различни концепции за жената, за жената в двореца, за жената и властта. Сега е моментът да си припомним всичко, което дотук знаем за Сафие, което е много. Но поне сцените по време на „най-дългата нощ“, когато в тъмницата ставаше дума за пръстена на Хюрем, който сега е в центъра на вниманието.
Какво разбираме за Сафие от смъртта, която си избра, и начина, по който се случи?
За Сафие смисълът на живота е да бъде Валиде. Уби сина си, остави страдащата си дъщеря с едно „хубавата ми дъщеря“ и дойде в двореца, за да умре в покоите на Валиде. Да бъде институционална майка - Валиде, за нея е по-важно от това да бъде просто майка. Двата последни спомена от нейния живот на път за покоите също не са свързани с децата, а с властта, която дава лично на нея централна позиция (празнуването на възкачването на трона на Ахмед в харема; Сафие с котката Елизабет) и разкошния живот (събуждането на една кралица в покоите на Валиде).
„Ние, султанката на всички султанки, Сафие Султан...“
В монолог Сафие излага най-важното за себе си: имала е великолепен живот; не съжалява за нищо; всичко е правила за бъдещето на династията, затова искала да сложи на трона Искендер;.заедно със сина и, Кьосем е убила и надеждата и.
С леко изразени мимики Кьосем реагира на местата, на които всеки от нас, според това какво е разбрал, трябва сам да си даде отговор. Видели сме отговора на Кьосем в същите тези Валиде покои (кадърът долу): за нея „у дома“ е, където майката е с децата си; това за нея е великолепен живот; това е династията и това е нейното бъдеще. Жасминът на масичката показва връзката на естествения живот на човека с живота му във властта. В 29 еп. виждаме последователното продължение на точно тази линия: султанът, шехзадетата и султаншите са преди всичко деца и те са смисълът на живота. Техният живот е над всичко.
И така, стигаме до последното желание на Сафие: да предаде пръстена на Хюрем на Кьосем, на султанша, която го заслужава:
„Отсега нататък той е твой!“
Сафие подава пръстена на Кьосем, за който по-рано и беше казала, че може да го вземе само заедно с пръста и,
но сега ръката и остава във въздуха; със смъртта и пръстенът пада на пода.
Кьосем не протегна ръка и не пое пръстена; виждаме я замислена по-късно в нейните покои да го върти в ръцете си.
Между двете сцени остава един важен момент:
Виждаме падналият от ръката на Сафие пръстен върху килима в покоите на Валиде. Камерата ни показва еднаквия начин, по който изглеждат пръстенът от твърди и вечни материали върху килима, от една страна, и шарката „листо“ от украсата на килима, от друга. Паралелът е между живо – неживо; тленно – вечно; човешко – грандиозно. В този момент започва изнасянето на ковчега на Сафие и зазвучава песента „Някой ден“, в която основната тема са значенията от лявата страна на съпоставките: живо – тленно – човешко. Във всяка велика султанка има една обикновена жена. Дори и в битките си тя да е забравила това, смъртта и го напомня. Процесията преминава през харема и жените, стоящи от двете страни на мозайката с растителни мотиви. За всички тях се отнася, че властта е безсмислена и пламъкът на пръстена изгаря душата, ако жената забрави човешката си същност и това, че:
„Някой ден всяка душа се разделя с тялото си.
Някой ден всяко дърво се скършва и пада...“
Моето тълкуване на този момент е: на пода в покоите на Валиде виждаме символно като пръстен и листо различните виждания на двете султанки за човешко щастие и за смисъла на властта. Докато за Кьосем човешкото измерение е водещо, а властта реализира човека, за Сафие властта е самоцел, при която човешкото е напълно подчинено, изчезнало е. Това ги прави две съвсем различни жени във властта, създава пропаст между тях; между тях има прекъсване, което изразява най-добре падналият на земята при предаването пръстен.
Даването на пръстена за кого е важно:
за Кьосем, която поемайки го, трябва да се почувства „достойна“ за него?
или за даващата го Сафие?
Сега виждаме, че Кьосем не го взе. Очевидно за нея в този момент той не е важен и не е желан.
Замислена го държи в ръцете си. Ще видим какво ще направи с него нататък.
Според мен предаването на пръстена е важно за Сафие. С този пръстен тя има минало; чрез него Сафие се нарежда в поредицата на Хюрем и Нурбану. Те са нейн идеал, символ на могъщество и величие. Но с предаването му Сафие иска да си осигури и бъдеще. Без да разбира Кьосем или може би разбирайки я, но не можеща да промени нищо от собствения си живот и вижданията си, Сафие разбира, че бъдещето принадлежи на Кьосем. Това е жест – молба за място и непрекъсване на връзката между жените, които според времето, в което живеят, и мъжете от съответното време, търсят своето място в управлението. В ръцете на Кьосем е тази връзка между поколенията велики жени. Сега Кьосем вижда само голямата разлика между себе си и Сафие. Но ще видим какво ще донесе бъдещето и как Кьосем ще мисли нататък. Когато Сафие „ще потъне“ във времете, а Кьосем преживее по-дълго време сама във властта. Дали ще сложи пръстена на ръката си и така сама ще се признае като част от тази верига жени във времето? Дали и в бъдеще ще имат по-голяма тежест разликите или ще надделее общото между нея и тях?
Пораженията от начина, по който майките разбират властта и династията, виждаме в дъщерите, родени в династията. В 29 еп. Дилруба не може да бъде разбрана от нормалния човешки разум. Млада жена, която още не е родила собствено дете, убива бебе, готова е да убие още много деца. Хюмашах, която показва потенциал за любов и отношение към децата, при най-малката възможност се отклонява и остава в обсега на отровното влияние на своята Валиде и затова никога няма да е щастлива, както не бяха щастливи и другите деца на Сафие. Хюмашах за пореден път се намества – след Ахмед, който преди смъртта си и обърна гръб, сега до сина му, опитвайки се отново да изгони по-далече майката на шехзадетата, истинската стопанка на двореца, и да заеме нейното място. Всичко, което говори на Осман, са заблуди, истината за които тя знае, а най-голямата е, че той няма да разбере как беше предвиден да падне жертва за трона на Искендер. Големи думи: „Династията...моят дворец е моят дом“, но какво направи за него, освен да заблуждава Осман и скривайки истини да го води до грешни решения? Преследва единствено своята малка цел: да освободи мястото на Кьосем за себе си. Безпринципен интерес към силния на деня султан, за да има власт и за нея. Вместо човешко щастие с обичащ я мъж и брат.
Жените от династията, виждам ги и като жертви, и като опасни вредителки.
И още някои впечатления от еп.:
Хареса ми сарказма, с който ни показаха новия Мустафа. Той сякаш се е издигнал над всичко, което му причиниха; съдейства на желаещите да го поставят на трона; след толкова опити разбира веднага намеренията им, и според мен - им се надсмива. Новата му щастлива лудост сякаш го е спасила от лудостта на останалите.
Определението на Халил паша за Осман ми дава обяснение за цялото му поведение. Така ми се струва, че го разбирам и аз:
„Заради абсолютната власт ще унищожи всички ни!“
Серената, Дана, Тио, Дива, благодаря за интересните постове!
Дъгичка, благодаря за поста и песента! Защо си скрила другите преводи?
Момичета, чета ви с голям интерес и попълвам пропуснатото.
И в моята глава има заблудени птици, но пък ми е много интересно
.Сред различните преводи на заглавието аз си избрах „Пламъкът на пръстена и мечовете“.
(Голям майтап е това с избора, защото се водя не от езика, а от това, което виждам на екрана.)
Пламъкът на мечовете е това, което „запалва“ мъжете. Първата искра даде обаче Сафие: задачата на Сюлейман ага на фронта. Това трябваше да е началото за възкачването на Искендер на трона. После постепенно този пламък се разрасна и стана неуправляем – гори цял Истанбул. Скрит в тълпата и направляващ чрез свои хора неуправляемото, победният финал на този огън ще е за Давуд. Кьосем беше единствената, която чрез влияние и авторитет и в съдействие с определени хора, се опитваше да ограничи пожара и да го държи далече от двореца и от самия Осман.
Пламъкът на пръстена. Тук става дума за жените и как те „запалени“ по пътя към властта могат също да изгорят. Смъртта на Сафие Султан е последната сцена, в която Кьосем и Сафие са една срещу друга: две жени, носителки на две различни концепции за жената, за жената в двореца, за жената и властта. Сега е моментът да си припомним всичко, което дотук знаем за Сафие, което е много. Но поне сцените по време на „най-дългата нощ“, когато в тъмницата ставаше дума за пръстена на Хюрем, който сега е в центъра на вниманието.
Какво разбираме за Сафие от смъртта, която си избра, и начина, по който се случи?
За Сафие смисълът на живота е да бъде Валиде. Уби сина си, остави страдащата си дъщеря с едно „хубавата ми дъщеря“ и дойде в двореца, за да умре в покоите на Валиде. Да бъде институционална майка - Валиде, за нея е по-важно от това да бъде просто майка. Двата последни спомена от нейния живот на път за покоите също не са свързани с децата, а с властта, която дава лично на нея централна позиция (празнуването на възкачването на трона на Ахмед в харема; Сафие с котката Елизабет) и разкошния живот (събуждането на една кралица в покоите на Валиде).
„Ние, султанката на всички султанки, Сафие Султан...“
В монолог Сафие излага най-важното за себе си: имала е великолепен живот; не съжалява за нищо; всичко е правила за бъдещето на династията, затова искала да сложи на трона Искендер;.заедно със сина и, Кьосем е убила и надеждата и.
С леко изразени мимики Кьосем реагира на местата, на които всеки от нас, според това какво е разбрал, трябва сам да си даде отговор. Видели сме отговора на Кьосем в същите тези Валиде покои (кадърът долу): за нея „у дома“ е, където майката е с децата си; това за нея е великолепен живот; това е династията и това е нейното бъдеще. Жасминът на масичката показва връзката на естествения живот на човека с живота му във властта. В 29 еп. виждаме последователното продължение на точно тази линия: султанът, шехзадетата и султаншите са преди всичко деца и те са смисълът на живота. Техният живот е над всичко.
И така, стигаме до последното желание на Сафие: да предаде пръстена на Хюрем на Кьосем, на султанша, която го заслужава:
„Отсега нататък той е твой!“
Сафие подава пръстена на Кьосем, за който по-рано и беше казала, че може да го вземе само заедно с пръста и,
но сега ръката и остава във въздуха; със смъртта и пръстенът пада на пода.
Кьосем не протегна ръка и не пое пръстена; виждаме я замислена по-късно в нейните покои да го върти в ръцете си.
Между двете сцени остава един важен момент:
Виждаме падналият от ръката на Сафие пръстен върху килима в покоите на Валиде. Камерата ни показва еднаквия начин, по който изглеждат пръстенът от твърди и вечни материали върху килима, от една страна, и шарката „листо“ от украсата на килима, от друга. Паралелът е между живо – неживо; тленно – вечно; човешко – грандиозно. В този момент започва изнасянето на ковчега на Сафие и зазвучава песента „Някой ден“, в която основната тема са значенията от лявата страна на съпоставките: живо – тленно – човешко. Във всяка велика султанка има една обикновена жена. Дори и в битките си тя да е забравила това, смъртта и го напомня. Процесията преминава през харема и жените, стоящи от двете страни на мозайката с растителни мотиви. За всички тях се отнася, че властта е безсмислена и пламъкът на пръстена изгаря душата, ако жената забрави човешката си същност и това, че:
„Някой ден всяка душа се разделя с тялото си.
Някой ден всяко дърво се скършва и пада...“
Моето тълкуване на този момент е: на пода в покоите на Валиде виждаме символно като пръстен и листо различните виждания на двете султанки за човешко щастие и за смисъла на властта. Докато за Кьосем човешкото измерение е водещо, а властта реализира човека, за Сафие властта е самоцел, при която човешкото е напълно подчинено, изчезнало е. Това ги прави две съвсем различни жени във властта, създава пропаст между тях; между тях има прекъсване, което изразява най-добре падналият на земята при предаването пръстен.
Даването на пръстена за кого е важно:
за Кьосем, която поемайки го, трябва да се почувства „достойна“ за него?
или за даващата го Сафие?
Сега виждаме, че Кьосем не го взе. Очевидно за нея в този момент той не е важен и не е желан.
Замислена го държи в ръцете си. Ще видим какво ще направи с него нататък.
Според мен предаването на пръстена е важно за Сафие. С този пръстен тя има минало; чрез него Сафие се нарежда в поредицата на Хюрем и Нурбану. Те са нейн идеал, символ на могъщество и величие. Но с предаването му Сафие иска да си осигури и бъдеще. Без да разбира Кьосем или може би разбирайки я, но не можеща да промени нищо от собствения си живот и вижданията си, Сафие разбира, че бъдещето принадлежи на Кьосем. Това е жест – молба за място и непрекъсване на връзката между жените, които според времето, в което живеят, и мъжете от съответното време, търсят своето място в управлението. В ръцете на Кьосем е тази връзка между поколенията велики жени. Сега Кьосем вижда само голямата разлика между себе си и Сафие. Но ще видим какво ще донесе бъдещето и как Кьосем ще мисли нататък. Когато Сафие „ще потъне“ във времете, а Кьосем преживее по-дълго време сама във властта. Дали ще сложи пръстена на ръката си и така сама ще се признае като част от тази верига жени във времето? Дали и в бъдеще ще имат по-голяма тежест разликите или ще надделее общото между нея и тях?
Пораженията от начина, по който майките разбират властта и династията, виждаме в дъщерите, родени в династията. В 29 еп. Дилруба не може да бъде разбрана от нормалния човешки разум. Млада жена, която още не е родила собствено дете, убива бебе, готова е да убие още много деца. Хюмашах, която показва потенциал за любов и отношение към децата, при най-малката възможност се отклонява и остава в обсега на отровното влияние на своята Валиде и затова никога няма да е щастлива, както не бяха щастливи и другите деца на Сафие. Хюмашах за пореден път се намества – след Ахмед, който преди смъртта си и обърна гръб, сега до сина му, опитвайки се отново да изгони по-далече майката на шехзадетата, истинската стопанка на двореца, и да заеме нейното място. Всичко, което говори на Осман, са заблуди, истината за които тя знае, а най-голямата е, че той няма да разбере как беше предвиден да падне жертва за трона на Искендер. Големи думи: „Династията...моят дворец е моят дом“, но какво направи за него, освен да заблуждава Осман и скривайки истини да го води до грешни решения? Преследва единствено своята малка цел: да освободи мястото на Кьосем за себе си. Безпринципен интерес към силния на деня султан, за да има власт и за нея. Вместо човешко щастие с обичащ я мъж и брат.
Жените от династията, виждам ги и като жертви, и като опасни вредителки.
И още някои впечатления от еп.:
Хареса ми сарказма, с който ни показаха новия Мустафа. Той сякаш се е издигнал над всичко, което му причиниха; съдейства на желаещите да го поставят на трона; след толкова опити разбира веднага намеренията им, и според мен - им се надсмива. Новата му щастлива лудост сякаш го е спасила от лудостта на останалите.
Определението на Халил паша за Осман ми дава обяснение за цялото му поведение. Така ми се струва, че го разбирам и аз:
„Заради абсолютната власт ще унищожи всички ни!“
...ще се включа по-нататък. 
...за фрагмана 
Странно е, че няма и снимки зад кадър. 
Моите адмирации за актрисата,която изпълнява нейната роля.Аз я гледах и в Север-Юг,където хич не ми допадаше,даже заради нея не го гледах сериала,много смотана ми беше.Но сега ролята й пасва като ръкавица-явно й се удава да играе злодейка,това е!Страхотна роля,най-запомнящата се ЗЛА султанка... 
