Берен Саат от Звездите ... до ВВ Кьосем Тема 13

НиК , и на мен не ми харесаха, как изглеждаха в кадър Ахмед и Кьосем в 7-ми епизод.
Но това го отдавам на не добрата камера, а не на играта на актьорите.
А и малко набързо, за една седмица трябваше, да се заснеме смяната на актрисите.
Наложи им се да пораснат за една нощ, както се казва.
Колкото до любовта мисля, че между Ахмед и Кьосем, тя е на по-висок етап - обич!!!
Любовта с романтичните елементи, с жасмина, с ябълките, с тайната градина,
с хамама, с халвета, беше с Анастасия.


Още малко нови снимки към еп. 30 >>>

Това преведох за вас :
Осман II: мъченик или тиранин?
История и  легенда . Макар и някои събития да са предадени,като легенди  те са част от историята. Тъй като  историческите фигури и събития в историята на Турция са огромни и нашето въображение  е безгранично, ние имаме изобилие от съвременни легенди, въпреки че това са моменти, които са (би трябвало да бъдат) под влиянието от всички видове информация, документи и записи.
Особено класическата история.
От една страна, има море от архиви, датиращи за османците, които са строго евидирани и  записани за всеки един обект, принадлежащ на държавата и обективна историография построена по силата на тези архиви.
От друга страна, колосални легендите, черни или бели ...
Когато се докоснем до тази конкретна перспектива, османската история изглежда е рая на земята за писатели и кинематографисти, както и за историци и социолози.
Османската мечтата срещу Османският страх.
Има определени моменти, когато рая прилича на ада,  вечнният 17-ти век.
Великолепните векове на гиганти като Мехмед II, Селим I и Сюлейман I са отдавна отминали.
Cъбитията бяха почти в застой заради неспособни султани и корумпирани паши,
 икономическа криза  поради глад, инфлация и фискална корупция.
Освен това  различни разбойници са се появили в цяла Мала Азия:  имотите, честта и живота на хората са под заплаха.
Предполагаме че  е имало безвластие в нашата история и  наследствени спорове описани от видният историк Мустафа Акдаг .
Точно когато  бунтове на Джелялите, /които се разпространяват през 1590-1610/ бяха потиснати чрез насилие и интервенции и мерките на Куюджу Мурат паша, кризата избухва.
Детето султан/младият султан/: Дете или султан?

 14-годишният син на Ахмед I - Осман II е  коронясан през 1618.
Историците описват  Осман II, като, неопитен, смел и безмилостен; може да взема важни решения, но  се влияе лесно; жесток, потиснат мечтател, с големи идеали. Някои от тези качества  носят и много султани, но  Осман II, е този на когото всичко това се приписва.
Осман II, който е коронясан почти като дете, очевидно иска да стане султан като дедите си, които са били героите от детството му-  храбри,силни и умни.  Казват, че по време на първите дни на царуването си, той се е влияел  от майка си, валиде и ръководител на харема. С течение на времето, той  се освобождава от нейното влияние  и лично подема " полската кампания" в опит да докаже себе си. Когато армията не успява да постигне целта, поставена от султана, напрежението  между двете страни нараства/армия и Осман/

Въпреки че Осман II не е искал да отстъпи пред еничарите, той обявява, че се  е отказал от идеята си за набиране на анадолските-сирийски войници. Но вече недоволството на еничарите, заедно с обществеността не е било възможно да се потуши. Еничарите първо разкъсват на парчета великия везир и пазителя на харема, изпратени им от султана, а след това нахлуват в двореца и детрониран Осман II.
Това, което последвало беше срамно.
Осман Генч  е  взет от мястото където е бил скрит  и сложен върху  кон.
Сваленият султанът е взет от агата на поратата и изведен от джамията Орта по бельо.
 Твърде срамно е да се спомене какво следва  след това!
Една клевета, една истина:
Твърдението, че еничарите са убили Осман II е лъжа, клевета.!!!! Въпреки, че те наистина са завиждали на младия султан, защото политиката му не е била в тяхна полза,  въпреки че в края на краищата те са успели да го детронират, еничарите не са били склонни да проливат кръвта на султана; това беше немислимо. Убийците на Осман II бяха Давуд паша и неговите палачи.
Еничарите показват слабост, като взимат неадекватни мерки за предотвратяване на изпълнението на заговора към султана от палачите на великия везир/Давуд/. Много пъти, Давуд паша се е опитвал да  удуши Осман ,но младия султан е имал опит ,като боец и е успял да удуши палачите си с голи ръце
 Тогава, Давуд паша  раздава пари ,за да отвлекат султана от от Орта джамия в крепостта Ядикуле ,където е бил удушен..
Хората от Истанбул, които са сътрудничили на еничарите да детронира Осман II, започнали да искат да се потърси  отговорност, след удушването на султана. Така  Давуд паша и неговите палачи са разкъсани на парчета от еничерите.
Мъченичеството на Осман II е просто най-важната брънка във веригата от убийства. Османците  сами носят отговорност за  живота на много хора,  взети и пощадени между двореца, армията и  съдилищата.
 За съжаление, тази кървава сцена ще продължи до края на 17-ти век.


источник :

Здравейте

Благодаря за мненията!
Аз също изхабих доста емоции, гледайки сериала и имам нужда да се абстрахирам от тежките моменти и сцени, които са нормално явление за сериал, базиран на историята. Въпреки това, много обичам исторически сериали и ги гледам с удоволствие!
Адмирации за всички актьори! Прекрасни! И най-вече Берен! Невероятна актриса! Браво!

Тио  

Този текст ми направи впечатление и отговаря на информацията, която бях превела и публикувала в "скрит текст" за смъртта на Осман..., а именно:
В Еди куле той успява да запази самообладание и надвива екзекуторите, като не позволява да го удушат. Те го удрят в тила, за да го обезсилят и хвърлят примка на гарота, но и тогава Осман успява да я издърпа с ръце. Тогава се намесва Давуд паша и нарежда/или той самият удря Осман в слабините. Сваленият султан губи съзнание и тогава бива удушен.
Убийството му е срамно петно в историята на ОИ, наистина....


В тази връзка, сравнения между Осман II и Сюлейман В. са безсмислени, защото самото им развитие е коренно различно. Сюлейман става султан на 25 години и има опит в управлението и военното дело. Бил е и управител на санджак Маниса. Докато Осман е бил на 14 години, когато заема трона и до тогава си е стоял в харема. Няма никакъв опит, освен образованието си...но за управление то не стига.

Момичета, до скоро!

Дива    Дана 


История и филм ...



Дива , благодаря за новите снимки.

Дана ,определено си права

Дилруба и Сюлейман ага за мен бяха най-неприятните образи в този филм.

Привет, момичета!!!
Тио, Дана, благодаря!!!
Още една кулминационна сцена ни очаква >>>

Привет Великолепни ! 

Готови ли сте за кафе със султанката Халиме ?



И да си припомним Сафие...



Пригответе кърпичките ,пуканките ,чаша добро вино  или нещо по-силно ,защото ни очакват много емоции...



Дива  отново ни очакват тежки сцени ...

Привет

Още ми е трудно да се съвзема от серията. Тепърва ще я гледам с превод...но още веднъж - големи адмирации за актьорите!  
Особено ме впечатли този път Танер О. - Браво!!! Когато гледах екзекуцията на Осман II сякаш на мен ми бяха сложили примка на врата...много силна сцена...как се бореше за глътка въздух и до последно се бори за живота си. Исках да видя, как ще пресъздадат този момент и съм много впечатлена. Браво на този млад актьор. Въобще всички актьори са прекрасни, а младите са невероятно талантливи!
Много, много силен сериал, въпреки някои забележки..., но без това не може.
 


Без думи съм! Имал е нужда от нея...малкото момченце, останало без майка на няколко месеца...и Кьосем го обикна силно, много силно, създаде особена връзка с него... връзка, която Мехмед усещаше, виждаше и не можеше да си обясни.
Танер и Берен!

Привет момичета 

Дива ,Дана 


Все още не съм изгледала серията в превод на руски.Впечатлена съм ,много силна серия и игра на артистите.

Между многото убийства и малко майтап....Хюмашах представя колекцията на Долче& Габана 2016 




Никога не прави това,което не искаш да ти се случи !




И една истинска владетелка -Кьосем султан и нейният син Мурат.





ПП.Направи ми впечатление убийството на Дилруба ...стоеше като закована виждайки  убийцата  си ,която се засили от 10 метра ... 

Толкова се вживявам във филма ,че чак и отомански бижута си купих ...няма как да не ги споделя с вас !

Тио ехааа, страхотни са! Със здраве да си ги носиш!

Въпреки пренаситените емоции, сериалът ще ми липсва! С нетърпение чакам новия сезон с вас!
 

Привет, момичета!!!
Тио,   Дана,   благодаря!!!
И аз още не съм изгледала с превод последната серия,
но от снощи не ми излиза от главата сцената Осман - Кьосем.
Не знам колко пъти я гледах и колко плаках.




Кьосем - Знаеш ли, защо твоят покоен брат Мехмед, се отнасяше враждебно към теб?
Защото той вярваше, че аз обичам теб повече от него.
Разбира се, аз еднакво обичах своите деца.
Аз всички обичах много силно.
Но не мога да скрия от теб Осман, това, което на Бог е известно.
Мехмед беше прав!
Аз обичах теб повече от всички!!!

Може  ли майката, да бъде враг на този, който е убил сина ѝ?
Може. Това е нейно право.
Но какво да прави, ако синът ѝ е убил собствения ѝ син?
На кого да бъде враг?
На кого да отмъщава?
Как да успокои своето сърце?

Осман – Вие може да плачете, да сте в траур ...
А, аз не мога да плача, ... ,
защото не мога да си простя.
Аз направих това.
Аз самият убих своя брат!!!

Кьосем - Аз ти простих, синко!!!
Прости си и ти!!!

Здравейте момичета

Дива аз също много се развълнувах и много ме трогна този разговор между майка и син! Бих искала да го коментираме и анализираме, ако имате желание. 
Спомням си, че когато Кьосем разказваше на Ахмед за противоречията между братята, тя обясни, че Мехмед ревнува заради по-голямото внимание и грижи към Осман. Но сега, чухме нейната изповед: ...мисълта, която не е можела да признае и е държала дълбоко в сърцето си. Какво обаче означава това?
Дали тази по-голяма обич е резултат от състрадание и съжаление към малкото дете, останало без майка?; Дали е следствие от по-големите грижи и по-голямото внимание, за да не усеща Осман липсата на майчина обич и ласка? Според мен има и нещо друго...по някаква причина Осман й е станал по-близък поради някаква душевна близост, някаква по-специална връзка.
Защото дори съжалението, състраданието и желание за най-добро отношение не могат да предизвикат силна обич...могат да доведат до голяма привързаност и обгрижване, но не и до такива силни майчински чувства. Те извират от душата и сърцето и не са следствие на разумна причина. Поне според мен.
Лично за мен, с течение на годините Кьосем е усетила някаква близост с Осман, такава, каквато той може би нямаше да има и с родната си майка. Дори и не нейна кръв, той й е станал любимото дете...дали, заради черта на характера, дали заради излъчване или начин на мислене.
Видяхме знаци за това още в началото и реакцията на Мехмед. Според мен той е усещал тази специална връзка между Кьосем и Осман...не само грижата и вниманието...това не би го притеснило, но Мехмд е чувствал осезаемо нещо по-силно и точно за това каза на Кьосем - "сякаш той е твой роден син, а не аз"...така така той за себе си е формулирал това по-специално отношение на майка си към Осман.
Друг момент, който ми направи впечатление - Мурад веднага разказа на Кьосем за Осман...това, че го водят в Еди куле. Според мен, това показва и неговата прошка. Той разказа, за да може Кьосем да иде и да се опита да го спаси.

Това е от мен за сега. Има толкова за коментиране...толкова впечатления. Очаквам с нетърпение вашите коментари!

Здравейте, момичета! 

Дъгичка, благодаря за твоето постоянство през целия сезон да правиш преводи за нас! Съкровеното ти желание се сбъдна, а щастливи сме всички. Виждам какво впечатление е направила сцената Кьосем – Осман.
 
Тио, че Кьосем е българка ще си оставя за друг път. Кафето ти:  също много съмнително  . Но ти си безценна, защото в това мрачно средновековие не ни оставяш без добро настроение и ни даваш „светлина“ с интересни исторически материали.
 
Дива, много съм доволна, че ни споделяш своите търсения на „учебник“. Лично за мен, дори и когато „урокът“ ми е нещо познат, когато ми разкаже друг, сякаш разбирам и запомням по-добре. А за твоите великолепни гифове вече съм казвала.
 
Дана, ти си за мен емоционалното дете на групата. Много обичам да те чета. Последният епизод го гледах през една призма: мнението ти, че историческата личност на Осман страда от представянето в сериала. Това смятам, че е принципно важно не за да мислим еднакво, а за да се обръща внимание на някои страни на показваното, за които човек сам не винаги си дава сметка. За връзката Кьосем – Осман може и да си права, жалко, че нямахме възможност да ги видим заедно в общи действия. За видяното и разказано от Мурад за Осман съм съгласна.
 
НиК  ,
Дайче, Серената, къде сте?

За актьорите, казвам го за всички по време на целия сезон: невероятни!
Всеки на своето място, отлично подбрани, създадоха образи, които трудно ще се забравят.
Но за мен, тъй като „в началото бе словото“, всичко добро започва от добрия сценарий. 



Последният епизод беше страхотен, истински финален епизод, завършващ всичко започнато. Направо не мога да отделя, че нещо ми харесва повече, защото ми харесва всичко. Чакам с нетърпение да седна да го изгледам още веднъж, този път само за удоволствие.

Тръгвам от горната фотография на династичното семейство след времевия скок.
Със смъртта на Искендер и Сафие вече няма претенции за трона отляво; в запомняща се сцена в двора на еничарския корпус и на страната на законния султан Осман, с живота се раздели и Зюлфикяр. Докато чувахме това, на което учеше новобранците в златните времена, когато корпусът е бил опора на империята, а неговите хора – верни до смърт на султана, видяхме как този вече мит трудно, но рухна пред тълпата, в каквато се е превърнало еничарството.

Бунтът сред еничарите на фронта обаче, разпален от Сафие с цел поставянето на трона на Искендер, е поет от привържениците на Мустафа  отдясно и в последния епизод наблюдаваме неговия развой. Дясната група е толкова ниска и отблъскваща, че не бих и отделила внимание. Но сега тя внася нещо ново в познатите дотук битки за трона, което трябва да бъде казано.

Дотук борбите за трона оставаха винаги в рамките на реда и се водят вътре в династията: да бъде свален един султан и на негово място да седне друго шехзаде. Това се случва и в последния епизод: Султан Осман ще бъде сменен от шехзаде Мустафа. Новото е в начина на свалянето на Осман от трона, съпътствано с публично обругаване. Това вече не е битка вътре в династията между равностойни шехзадета и техните привърженици кое от тях да бъде излъчено за трона, а удар срещу вече излъчен от династията представител за държавен глава. Това е над династията. Затова публичното обругаване на Султан Осман е удар срещу държавата и държавността. Това е опасен прецедент, който дестабилизира държавния ред и, както каза Кьосем, дава модел за поведение и в бъдеще. Много добре в епизода е показан механизмът на това обругаване, крайната цел на което е свалянето на Осман от трона и физическото му ликвидиране. Давуд паша като везир, т.е. представител на висшата власт, стоящ в сянка сред групата от свои привърженици еничари, извежда Осман на улицата, където тълпата – ниските слоеве, поемат и продължават обругаването със своите правила на поведение. Докато задачата на един везир, който в епизода ще стане и Велик везир, е да пази дистанцията, сега той я нарушава и позволява не, а умишлено заличава границата. По-късно той ще се оправдае с това, че не са могли да спрат недоволството на народа, но ние знаем какъв е пътят и редът на тези действия, как той пръв издаде нареждането „съблечето го“ или с леки знаци насочва към следващите режисирани действия. Целта на Давуд  е обругаването на Осман като султан, но резултатът е  обругаване на държавния глава и държавата, на същата институция, която ще бъде попълнена след това от неговото протеже.

Не може да се вини улицата, защото тя действа по своите вековни правила на смесване на високото и ниското, сакралното и профанното, това са законите на карнавала, в който изчезват всички граници и всичко се смесва; така се мисли, че става всеки път обновяването на света. Вината е на този, който съзнателно позволи това да се случи. Характеристиката на Давуд е същата като тази на неговите женски съответствия: отблъскващо човешко поведение, ниска династична култура, пълно отсъствие на култура и отговорност за държавата, каквито са задължителни за членовете на династията и заемащите висши постове. Неслучайно заповедта за смърт на Давуд беше във връзка с това, че е убил султан Осман без заповед на султан Мустафа. Изборът на султан и смърт на член на династията е вътрешнодинастичен въпрос, а не такъв на Давуд, нито на народа.

Дясната група от династичния портрет, която е основен обект на представяне в последния епизод,  съдържа в себе си един исторически прецедент: нейното шехзаде дължи живота си на своя осъзнат брат Султан Ахмед, решил се да спре братоубийството. И като „отговор“ тази група създаде свой прецедент, за да влезе в историята: обруга самата султанска институция. За времето на сериала женските членове на групата направиха най-много опити за убийство на шехзадета, някои успешни, някои за масови убийства. Нямам никакво желание да влизам в повече подробности, каквито ни показаха достатъчно много за тази част от династията; в крайна сметка най-голямото наказание за Халиме като майка е това, че синът и не я помни, а дъщеря и се превърна в детеубийца. Нито смъртта им, нито животът им ме вълнуват; любовта им ме отвращава.
 
Като цяло на мен много ми харесва как развиха историята на султан Осман. Не смятам, че историческата личност е накърнена по някакъв начин. Бяха показани намеренията му, видяхме каква енергична личност е бил, добавената семейна история не говори нищо лошо за него. В нашите категории става дума за дете – умрял е на 17 години! Художествената история е правдоподобна и разбираема, тя дава възможност за много поуки. Много ми хареса как е пресъздадена последната част от живота му.
В целия ужас на финалния епизод намирам успокоение в сцената на опрощаването между майка и син. Радвам се, че около Кьосем са нейните деца, Ейджан, Хаджи ага и Бюлбюл. И голямо „Браво“ за Дженет.
         
                  „Държавата – това съм аз!“

 

Осман: „Аз съм ваш Падишах!“
Давуд: „Съблечете го! Той не ви е вече Падишах!“ Лъжа, за да започне обругаването.



По риза, т.е. гол (във фолклорното мислене), бос, гологлав, с вързани ръце,
върху кон без обичайното снаряжение за езда,
докосван от хората директно с ръце или замерян с камъни и каквото падне,
навикван, осмиван, подиграван...
Снизяването върви по всички линии.
 







Кьосем: „Стой прав, Осман!“
По-късно в Едикуле Осман няма да застане на колене пред Давуд, защото:
„Аз принадлежа към Османската династия.
Аз съм падишах на вселената.
Нямам намерение да застана на колене пред подлец като теб.“



Кьосем: от Анастасия до финала на първи сезон

Едно в образа остава непроменено: майчинството


 
За своите, за останалите сами деца, за нуждаещите се „деца на народа“





Прошка!
„Аз ти простих, синко. Прости си и ти!“



Загуба на втори син



Валиде със своя син султан



Вече дори я виждам как ще стои до сина си.
Една жена, която знае как да стои до мъжа си, знае как да стои и до сина си



Външният вид на Кьосем в последния тържествен момент прави впечатление.
Тя е с дрехата, с която се представи след времевото прекъсване – времето на разцвета на семейството и с Ахмед; с нея тя е на портрета, нарисуван от Ясемин. Върху дрехата виждаме жасмин, такъв имаше и на масичката до нея в 21 еп., когато беше с цялото семейство.
Кьосем носи обеците от Ахмед, също с жасмин.
Новото е в пръстена на Хюрем, получен от Сафие.

Така върху Кьосем в момента на възкачването на Мурад на трона могат да се различат няколко тематични линии:
Кьосем с нейното начало в Анастасия (невинността, жасмина);
Кьосем от времето на Ахмед (любовта, децата, заветите);
Кьосем в поредицата жени султанки до нея.
Освен тези материални знаци, една жива връзка е Бюлбюл,
който:
даде името на Кьосем, спаси я от смърт; спаси децата; остана на служба при нея след вярната си служба при Сафие.

Така в Кьосем можем да видим човек,
който отправил се към бъдещето „Бъдещето ни принадлежи, лъв мой!“ ,
е взел със себе си неотменното от своето минало, това, което ако му отнемеш, той няма да е същият,
и опита на другите.   

Привет момичета и благодаря за прекрасните постове ! 

Дива    Дана    Ваня 


Султан Мурад и неговата майка :


Информация за султан Мурад 4 :



Една истинска кралица или как "грозното патенце" се превърна в прекрасен лебед:


Дрехи и обувки от 16-17 Век :




Унизителното при линча на Осман е ,че даже не беше качен на кон ,а на катър /кръстоска между кон и магаре/
Апропо да питам по-наблюдателните :
1.Къде изчезна Мелике хатун ?

Хюмашах ми беше много глупав образ ,даже врабчетата в двореца  разбраха кой стой зад всичко ,само тя едно знае"Кьосем е виновна" !
Дилруба пък стои истукана ,като фигура от музея на мадам Тисо.
Останалите положителни и отрицатени образи бяха перфектни.Браво на артистите!

Тио  , през цялото време гледах и не се замислях, за мен горкото животно беше магаре.
Магарето си е класика в жанра на карнавала и "ниското" в сравнение с коня.
Към края на участието му, обаче, ми се видя подозрително. И го набедих за кон.
Благодаря за тази идентификация, катър е животното и е на точното място.