
Ваня

Тио

. Когато предаде Джаннет на тълпата на лицето на Дилруба имаше странна усмивка...противна. Наслаждаваше се, радваше се. 
По този повод, да споделя, че развитието на събитията след убийството на Осман ми беше забързано и усетих, че е кратко. Щеше ми се да дадат повече подробности, повече детайли. За Мелексима, за Акиле. Много ми е тъжно за тях. Изгубиха и обичан мъж и синовете си. Какво ще стане с тях...това ми се щеше да дадат. Видяхме Акиле в къщата на баща си и най-вероятно ще остане там и ще отглежда дъщеря си. Но Мелексима - стоеше до прозореца с онази опърпана черна забрадка...

Според мен Халиме и Дилруба се отърваха много леко, дори и Давуд (трябваше да се гърчи при мисълта, че Дилруба ще умре). Искаше ми се и тримата да да разберат, че шехзадетата са живи. А Халиме и Дилруба да имат време преди смъртта си да разберат за края си...да се страхуват от смъртта, да я очакват с ужас и паника, да тъгуват от провала си и да разберат и осъзнаят, че Кьосем е победила. Давуд го разбра, но не и те. Щеше ми се, но от друга страна разбирам замисъла на сценаристите и си го обяснявам по следния начин: за Кьосем, Халиме и Дилруба са нищожества...подобие на човешки същества, лишени от най-елементарните ценности. Тя иска да ги унищожи, без да им дава каквито и да било обяснения и да ги удостоява с внимание, защото въобще общуването с такъв тип паразити е крайно неприятно за човек като Кьосем.
Просто недоумявам как имаха наглостта да й обясняват, че нямала право да сваля Мустафа от трона - съвсем забравиха, че те нарушиха споразумението като изпратиха палачи на децата а Кьосем, а за нея издадоха смъртна присъда. Арогантността надмина граници, когато я обвиниха за пореден път за участта на Мустафа

До скоро!


, но – каквото успея.
.


