приятно гледане!- Публикувана: 24 апр. 2016, 16:53 ч.
- Последно мнение: 4 фев. 2017, 21:11 ч.
Берен Саат от Звездите ... до ВВ Кьосем Тема 13
До първите реклами, нищо неочаквано.
Серията е със заглавие - "Младият Осман"
ПП: Но до вторите реклами, епизодът набра скорост
ПП:Ето и целия епизод >>>
Здравейте, мили дами
Започнах да гледам серията, но с всяка изминала минута се ядосвах все повече и все повече и реших да спра да гледам. Лично за мен, сценаристът Шахин не успя да балансира "по тънкия лед" между художествена измислица и исторически факти в изграждането на някои ключови образи и буквално "цопна във водата"
...много слабо развитие на сценария...просто не мога да повярвам на това, което гледам!!! Страшно съм разочарована! Но това е лично мнение!
Явно думите на приятелката ми (българска туркиня, омъжена за турчин и върла сериална фенка) - че Шахин, рано или късно, ще ме разочарова, защото в почти всички свои сериали съсипвал образите и не доразвивал други - се оказа истина, поне за мен.
Образите на Искендер и Осман не са променени нито по плавна линия, нито по логичен начин, а са видоизменени насила, изкуствено и дори абсурдно. Основни черти и характеристики, заложени в образите са изметени и унищожени по абсолютно нереален начин. За образа на Хюмашах имаше едни заявки, а нищо такова не видях. Абсурдна седянка с Халиме и Сафие, напълно нереално. И още и още...Нито му повярвах на това, което се опитва да пресъздаде, нито ми беше интересно, дори ми беше неприятно и все едно гледах някаква гротеска.
Съжалявам, че толкова емоционално се изказвам, но съм изключително разочарована. Можеше да постигне същите резултати, които цели, но с много по-различно представяне на нещата - логично, естествено и ненатрапчиво...в духа на заложените до сега линии в образите.
Честно казано, най-много ми харесаха Дилруба и Давуд паша.
Образите следват логичното си развитие, следват заложеното в тях от начало. Давуд го видяхме още в яничерския корпус, същия характер е и сега - амбициозен, безскрупулен, хитър и емоционален. Дилруба също - хитра, жестока, пресметлива, адаптивна и доста смела. Дори и да има промени в една или друга посока, те са естествени и логични, обосновани и разбираеми.
В друг пост ще се обоснова, че сега не мога да си събера мислите, много се натоварих. Не защото има промени, а защото тези промени са изкуствени и сякаш пришити, като кръпки и не пасват на картината. Всичко ми изглежда като зле поставена пиеса. Направо обмислям да спра да гледам сериала, защото хубавата емоция сякаш се изпари, вследствие на некадърен сценарий.
Лично мнение! Извинявам се на мислещите по друг начин за изсипания от мен негативизъм! Уважавам и приемам всяко мнение, различно от моето!
Започнах да гледам серията, но с всяка изминала минута се ядосвах все повече и все повече и реших да спра да гледам. Лично за мен, сценаристът Шахин не успя да балансира "по тънкия лед" между художествена измислица и исторически факти в изграждането на някои ключови образи и буквално "цопна във водата"
...много слабо развитие на сценария...просто не мога да повярвам на това, което гледам!!! Страшно съм разочарована! Но това е лично мнение!Явно думите на приятелката ми (българска туркиня, омъжена за турчин и върла сериална фенка
) - че Шахин, рано или късно, ще ме разочарова, защото в почти всички свои сериали съсипвал образите и не доразвивал други - се оказа истина, поне за мен.Образите на Искендер и Осман не са променени нито по плавна линия, нито по логичен начин, а са видоизменени насила, изкуствено и дори абсурдно. Основни черти и характеристики, заложени в образите са изметени и унищожени по абсолютно нереален начин. За образа на Хюмашах имаше едни заявки, а нищо такова не видях. Абсурдна седянка с Халиме и Сафие, напълно нереално. И още и още...Нито му повярвах на това, което се опитва да пресъздаде, нито ми беше интересно, дори ми беше неприятно и все едно гледах някаква гротеска.
Съжалявам, че толкова емоционално се изказвам, но съм изключително разочарована. Можеше да постигне същите резултати, които цели, но с много по-различно представяне на нещата - логично, естествено и ненатрапчиво...в духа на заложените до сега линии в образите.
Честно казано, най-много ми харесаха Дилруба и Давуд паша.
Образите следват логичното си развитие, следват заложеното в тях от начало. Давуд го видяхме още в яничерския корпус, същия характер е и сега - амбициозен, безскрупулен, хитър и емоционален. Дилруба също - хитра, жестока, пресметлива, адаптивна и доста смела. Дори и да има промени в една или друга посока, те са естествени и логични, обосновани и разбираеми. В друг пост ще се обоснова
, че сега не мога да си събера мислите, много се натоварих. Не защото има промени, а защото тези промени са изкуствени и сякаш пришити, като кръпки и не пасват на картината. Всичко ми изглежда като зле поставена пиеса. Направо обмислям да спра да гледам сериала, защото хубавата емоция сякаш се изпари, вследствие на некадърен сценарий.Лично мнение! Извинявам се на мислещите по друг начин за изсипания от мен негативизъм!
Уважавам и приемам всяко мнение, различно от моето! 
Привет момичета !
Очаквах по-силен епизод ,но какво да се прави сценарий в който главна роля играят интригите...не съм изгледала серията в превод /само прочетох онлайн превода при рускините/и все още не съм си изяснила някой неща.
Нещо за принц Омер:
Роден е на 20.10.1621г и умира януари 1622г.
Когато Омер се ражда , Осман е в Одрин/Едирне/ и заповядва да му донесат новороденото там.В чест на това ,че има син правят голямо празненство на което се стреля с оръжия и топове.Някой историци смятат ,че детето умира от уплаха,други че е ранено при стрелба,трети/и най-достоверно/ че е имало вроден дефект .
Хулия толкова много е прекалила с ботокса ,че вече едвам говори и мимиките и са ограничени ...
...като статуята на свободата ми стои...
Кьосем Султан :
ПП. Дана относно Дилруба : Нито ми харесва актрисата ,нито играта и.Детето което се превъплати в малката Дилруба беше много по-добро .
Очаквах по-силен епизод ,но какво да се прави сценарий в който главна роля играят интригите...не съм изгледала серията в превод /само прочетох онлайн превода при рускините/и все още не съм си изяснила някой неща.
Нещо за принц Омер:
Роден е на 20.10.1621г и умира януари 1622г.
Когато Омер се ражда , Осман е в Одрин/Едирне/ и заповядва да му донесат новороденото там.В чест на това ,че има син правят голямо празненство на което се стреля с оръжия и топове.Някой историци смятат ,че детето умира от уплаха,други че е ранено при стрелба,трети/и най-достоверно/ че е имало вроден дефект .
Скрит текст:
Narodil se 20. října 1621 sultánovi Osmanovi II. a jeho ruské konkubíně Meyl-i Şah Hatun. Sultán se o narození potomka dozvěděl během cesty do Edirne a nechal po celé říši vyhlásit oslavy narození syna. Konkubínu, která syna porodila nechal zavolat do Edirne, aby svého syna mohl vidět. Při oslavách jeho narození u něj nastali zdravotní komplikace. Nic netušící lidé dále oslavovali, což se sultánovi nelíbilo. Nedlouho po narození Ömer zemřel. Někteří historikové tvrdí, že dítě umřelo na šok z výbuchu kanónů.
Princ Ömer byl zobrazen v několika Hammerových hrách, které byli o otci a jeho konkubíně, která Ömera porodila. Hammerova hra však není podle pravdy, pouze se inspiroval historií. On sám věřil, že dítě zemřelo kvůli vrozené vadě, kterou podědilo po svém otci. Şehzade Ömer byl jediné dítě, které sultán Osman II. s konkubínou Meyl-i Şah splodil.
Princ Ömer byl zobrazen v několika Hammerových hrách, které byli o otci a jeho konkubíně, která Ömera porodila. Hammerova hra však není podle pravdy, pouze se inspiroval historií. On sám věřil, že dítě zemřelo kvůli vrozené vadě, kterou podědilo po svém otci. Şehzade Ömer byl jediné dítě, které sultán Osman II. s konkubínou Meyl-i Şah splodil.
Хулия толкова много е прекалила с ботокса ,че вече едвам говори и мимиките и са ограничени ...
...като статуята на свободата ми стои...
Кьосем Султан :
Скрит текст:
The woman who oversaw 3 generations of the Ottoman Empire
By Dr.Ekrem Buğra Ekinci
"Kösem Sultan was one of the most powerful women in Ottoman history. She found herself in the midst of political chaos after her husband Sultan Ahmed I died, but she eliminated her opponents even though she suffered a bitter death. While some historians say she was a master manipulator, others think she was a prominent actor who helped ensure the empire's survival"
Kösem Sultan was brought to the Ottoman palace as either Bosnian or Morean slave and given the name "Mahpeyker," meaning moon-like face in Persian language for her beauty. As she had a smooth face, she was called Kösem. In old Turkish, the name Kösem also means a sheep leading the herd. Her name indicates Mahpeyker's leadership nature that showed itself in her later years. Mahpeyker grabbed the attention of Ottoman Sultan Ahmed I with her beauty. They loved each other very much and got married. Mahpeyker gave birth to 4 boys and 3 girls, allowing her to get ahead of the sultan's other wives. She practiced Sufism with her highly religious husband. Mahpeyker lived a quiet and peaceful life and looked after her children.
Following her 14-year marriage, she became a widow at the age of 28 and found herself in the midst of a political chaos. To protect her own sons, she facilitated the enthronement of her brother-in-law instead of her step son. Upon this, the Ottoman heredity system altered from primogeniture into seniorat regime and the tradition of fratricide was less practised.
Following the death of Ottoman Sultan Mustafa I and Osman II, Mahpeyker Sultan's two sons – Murad and İbrahim ascended to the throne successively. As Sultan Murad IV was 12 when he became the emperor, Mahpeyker Sultan acted as regent with the title "Valide Sultan" (Mother Sultan). She taught his sultan son politics . When Murad IV came an age capable of ruling the country, Mahpeyker Sultan kept herself in the background, yet protected her younger son Shahzade İbrahim from the emperor's possible rage. Upon his enthronement following his brother's death in 1640, Sultan İbrahim put her mother on the back burner more. However, she exerted effort to make her son have a child and sustain the continuity of the Ottoman dynasty. She was loved and respected by everyone.
After an eight-year ruling, Sultan İbrahim was toppled and killed in both a military and bureaucratic coup. Some say that Mahpeyker Sultan was responsible for his son's death. In fact, she was aware of the pro-coup group's determinism and agreed on her son's withdrawal from throne in return for sparing his life. However, they did not keep their promise.
Sultan Mehmed IV, Sultan İbrahim's 7-year-old son, took the throne. His mother and grandmother were all alive, which was a first in the Ottoman history. Mahpeyker Sultan wanted to act as a regent again by skipping the emperor's young and naïve mother Terhan Sultan. A clever and strong woman like her mother-in-law, Terhan Sultan was not willing to accept her attempt.
Mahpeyker Sultan always believed that establishing a good dialogue with army officers in chaotic times brings benefit. The army was on the side of Mahpeyker Sultan, while palace bureaucrats supported Terhan Sultan. These bureaucrats took action when they got suspicious that Mahpeyker Sultan was planning to stage a palace coup by exploiting 1651 uprisings in rural areas and Istanbul and kill the young emperor to force Terhan Sultan enthrone her much submissive son - Shahzade Suleiman. They penetrated into harem and attempted to kill Mahpeyker Sultan, who was hidden in a large closet at her room. Yet, her attire's belt dangled from the closet's door. Her servant saw this and disclosed her. Strangling of a Valide sultan with the help of a curtain string is one of the most sorrowful and disgraceful incidents in the Turkish history. She was 61 when she was killed and buried in the tomb of her beloved husband at the Sultanahmet Square.
Aside from her intelligence and beauty, Mahpeyker Sultan was also known for her donations and favors. Featuring an unprecedented look, Çinili Camii (Tiled Mosque) in Istanbul's Üsküdar district is one of her prominent charity works. Along with the mosque embellished with the most magnificent tiles of 17th century from its dome to pulleys, Mahpeyker Sultan commissioned to build school, bath and public fountain. She also built Büyük Valide Han (Great Valide Inn) in Eminönü, once Istanbul's trade center, in addition to masjids (small mosques) and fountains in the city's different districts.
Mahpeyker Sultan established foundations to meet water necessity of Muslim pilgrims and help poor people in Mecca and Medina as well as organizing Quran recitations there. During her regentship, she used to talk with statesmen through a eunuch behind a latticed section. She spent her fortune for charity works and won the heart of the public by helping the poor around her. Sometimes she disguised herself to listen to locals' troubles during her public visits and paid the debts of some locals to avoid their imprisonment. She distributed dowry to poor girls, helping them to get married and give a hand to people in emergency like those whose house got fire or boat was sunk.
Mahpeyker Sultan formed a special foundation to distribute money to poor people coming from Prophet Muhammad's ancestry. Upon her death, the Istanbul people did not shed tears for someone else as much else they did for the sultan. Elegies were written after the loss of the "Valide-i şehide" (martyred mother).
The life of Mahpeyker Sultan, who saw the reign of 6 Ottoman sultans, has been the subject of many fictional novels, plays and films and no other woman is known as much as her in Turkish history. It is entirely a subjective perspective to call her heartless and intriguer. Living in chaotic periods, historical figures were always described with negative comments by the opposing circle. If there were any, her mistakes were exaggerated and an unfavorable Valide sultan image was created against her. The charity works she left behind show her real character.
Even today, fervent supporters of women's rights accuse her poking his nose into state affairs by saying that she put her "hennaed" fingers on state affairs. The period of "Sultanate of Women" in the Ottoman history was the outcome of a total political necessity. It took a short period of time and brought many benefits. Mahpeyker Sultan was always described as an ambitious woman, yet it is rarely mentioned that she took action with her patriotic feelings. Indeed, it was a sacrifice for Mahpeyker Sultan, whose sorrowful days were more than happy ones in her life, to carry heavy state affairs on her naïve shoulders at a troublesome period.
By Dr.Ekrem Buğra Ekinci
"Kösem Sultan was one of the most powerful women in Ottoman history. She found herself in the midst of political chaos after her husband Sultan Ahmed I died, but she eliminated her opponents even though she suffered a bitter death. While some historians say she was a master manipulator, others think she was a prominent actor who helped ensure the empire's survival"
Kösem Sultan was brought to the Ottoman palace as either Bosnian or Morean slave and given the name "Mahpeyker," meaning moon-like face in Persian language for her beauty. As she had a smooth face, she was called Kösem. In old Turkish, the name Kösem also means a sheep leading the herd. Her name indicates Mahpeyker's leadership nature that showed itself in her later years. Mahpeyker grabbed the attention of Ottoman Sultan Ahmed I with her beauty. They loved each other very much and got married. Mahpeyker gave birth to 4 boys and 3 girls, allowing her to get ahead of the sultan's other wives. She practiced Sufism with her highly religious husband. Mahpeyker lived a quiet and peaceful life and looked after her children.
Following her 14-year marriage, she became a widow at the age of 28 and found herself in the midst of a political chaos. To protect her own sons, she facilitated the enthronement of her brother-in-law instead of her step son. Upon this, the Ottoman heredity system altered from primogeniture into seniorat regime and the tradition of fratricide was less practised.
Following the death of Ottoman Sultan Mustafa I and Osman II, Mahpeyker Sultan's two sons – Murad and İbrahim ascended to the throne successively. As Sultan Murad IV was 12 when he became the emperor, Mahpeyker Sultan acted as regent with the title "Valide Sultan" (Mother Sultan). She taught his sultan son politics . When Murad IV came an age capable of ruling the country, Mahpeyker Sultan kept herself in the background, yet protected her younger son Shahzade İbrahim from the emperor's possible rage. Upon his enthronement following his brother's death in 1640, Sultan İbrahim put her mother on the back burner more. However, she exerted effort to make her son have a child and sustain the continuity of the Ottoman dynasty. She was loved and respected by everyone.
After an eight-year ruling, Sultan İbrahim was toppled and killed in both a military and bureaucratic coup. Some say that Mahpeyker Sultan was responsible for his son's death. In fact, she was aware of the pro-coup group's determinism and agreed on her son's withdrawal from throne in return for sparing his life. However, they did not keep their promise.
Sultan Mehmed IV, Sultan İbrahim's 7-year-old son, took the throne. His mother and grandmother were all alive, which was a first in the Ottoman history. Mahpeyker Sultan wanted to act as a regent again by skipping the emperor's young and naïve mother Terhan Sultan. A clever and strong woman like her mother-in-law, Terhan Sultan was not willing to accept her attempt.
Mahpeyker Sultan always believed that establishing a good dialogue with army officers in chaotic times brings benefit. The army was on the side of Mahpeyker Sultan, while palace bureaucrats supported Terhan Sultan. These bureaucrats took action when they got suspicious that Mahpeyker Sultan was planning to stage a palace coup by exploiting 1651 uprisings in rural areas and Istanbul and kill the young emperor to force Terhan Sultan enthrone her much submissive son - Shahzade Suleiman. They penetrated into harem and attempted to kill Mahpeyker Sultan, who was hidden in a large closet at her room. Yet, her attire's belt dangled from the closet's door. Her servant saw this and disclosed her. Strangling of a Valide sultan with the help of a curtain string is one of the most sorrowful and disgraceful incidents in the Turkish history. She was 61 when she was killed and buried in the tomb of her beloved husband at the Sultanahmet Square.
Aside from her intelligence and beauty, Mahpeyker Sultan was also known for her donations and favors. Featuring an unprecedented look, Çinili Camii (Tiled Mosque) in Istanbul's Üsküdar district is one of her prominent charity works. Along with the mosque embellished with the most magnificent tiles of 17th century from its dome to pulleys, Mahpeyker Sultan commissioned to build school, bath and public fountain. She also built Büyük Valide Han (Great Valide Inn) in Eminönü, once Istanbul's trade center, in addition to masjids (small mosques) and fountains in the city's different districts.
Mahpeyker Sultan established foundations to meet water necessity of Muslim pilgrims and help poor people in Mecca and Medina as well as organizing Quran recitations there. During her regentship, she used to talk with statesmen through a eunuch behind a latticed section. She spent her fortune for charity works and won the heart of the public by helping the poor around her. Sometimes she disguised herself to listen to locals' troubles during her public visits and paid the debts of some locals to avoid their imprisonment. She distributed dowry to poor girls, helping them to get married and give a hand to people in emergency like those whose house got fire or boat was sunk.
Mahpeyker Sultan formed a special foundation to distribute money to poor people coming from Prophet Muhammad's ancestry. Upon her death, the Istanbul people did not shed tears for someone else as much else they did for the sultan. Elegies were written after the loss of the "Valide-i şehide" (martyred mother).
The life of Mahpeyker Sultan, who saw the reign of 6 Ottoman sultans, has been the subject of many fictional novels, plays and films and no other woman is known as much as her in Turkish history. It is entirely a subjective perspective to call her heartless and intriguer. Living in chaotic periods, historical figures were always described with negative comments by the opposing circle. If there were any, her mistakes were exaggerated and an unfavorable Valide sultan image was created against her. The charity works she left behind show her real character.
Even today, fervent supporters of women's rights accuse her poking his nose into state affairs by saying that she put her "hennaed" fingers on state affairs. The period of "Sultanate of Women" in the Ottoman history was the outcome of a total political necessity. It took a short period of time and brought many benefits. Mahpeyker Sultan was always described as an ambitious woman, yet it is rarely mentioned that she took action with her patriotic feelings. Indeed, it was a sacrifice for Mahpeyker Sultan, whose sorrowful days were more than happy ones in her life, to carry heavy state affairs on her naïve shoulders at a troublesome period.
ПП. Дана относно Дилруба : Нито ми харесва актрисата ,нито играта и.Детето което се превъплати в малката Дилруба беше много по-добро .
Здравейте, момичета!
Изгледах епизода и с превод.
За мен и в този епизод нямаше неуплътнено време.
След финалната сцена на предишния,
новият епизод постави на преден план въпроса за границата на братството.
Къде свършва братството и кога започва войната между братята?
Нямам думи колко добре е показано това в новия епизод.
Правя винаги едно и също, и сега ще бъде така:
Не чета форумите, преди да съм си изчистила моето виждане.
В този случай ми трябва да изгледам още веднъж епизода, има доста тънкости.
Искам и да се насладя на епизода.
И когато времето за всичко това ми стигне, ще пиша.
До тогава!
Изгледах епизода и с превод.
За мен и в този епизод нямаше неуплътнено време.
След финалната сцена на предишния,
новият епизод постави на преден план въпроса за границата на братството.
Къде свършва братството и кога започва войната между братята?
Нямам думи колко добре е показано това в новия епизод.
Правя винаги едно и също, и сега ще бъде така:
Не чета форумите, преди да съм си изчистила моето виждане.
В този случай ми трябва да изгледам още веднъж епизода, има доста тънкости.
Искам и да се насладя на епизода.
И когато времето за всичко това ми стигне, ще пиша.
До тогава!
Здравейте, момичета!
Изгледах епизода и с превод.
За мен и в този епизод нямаше неуплътнено време.
След финалната сцена на предишния,
новият епизод постави на преден план въпроса за границата на братството.
Къде свършва братството и кога започва войната между братята?
Нямам думи колко добре е показано това в новия епизод.
Правя винаги едно и също, и сега ще бъде така:
Не чета форумите, преди да съм си изчистила моето виждане.
В този случай ми трябва да изгледам още веднъж епизода, има доста тънкости.
Искам и да се насладя на епизода.
И когато времето за всичко това ми стигне, ще пиша.
До тогава!
Изгледах епизода и с превод.
За мен и в този епизод нямаше неуплътнено време.
След финалната сцена на предишния,
новият епизод постави на преден план въпроса за границата на братството.
Къде свършва братството и кога започва войната между братята?
Нямам думи колко добре е показано това в новия епизод.
Правя винаги едно и също, и сега ще бъде така:
Не чета форумите, преди да съм си изчистила моето виждане.
В този случай ми трябва да изгледам още веднъж епизода, има доста тънкости.
Искам и да се насладя на епизода.
И когато времето за всичко това ми стигне, ще пиша.
До тогава!
Ваня@
специално ти благодаря за този пост!!!Още не съм изгледала с превод епизода,
но наруших правилото си, да не чета нищо преди това.
И след като видях рейтинга и прочетох някой постове,
започнах да си мисля, че не съм в ред.
На мен ми хареса точно тази серия и то много!!!
Аз гледам Кьосем и децата ѝ,
а не Искендер, Сафие, Хюмашах, Дилруба, Халиме, ...
Такова майчино страдание, такива жестоки обвинения,
такива сурови наказания, такива силни думи ...
И пак да напомня, че заглавието е
Генч Осман/ Младият Осман
Младият и зелен султан.
Действа първосигнално, глух и сляп за другите.
Поддава се на манипулациите на Лала Омер и Сафие.
Съсипа това, което се опита да направи Кьосем, за да няма братоубийства!!!
Тя, въз основа на този закон, го възкачи на трона, спаси го от детронация,
а той я наказа, да няма право да вижда децата си,
скъса демонстративно написаното от нея, ...
За капак верният му Лала Омер му донесе фетва,
която преди това му беше отказана,
за да бъде убит брата Мехмед!?
Хайде спирам, че подпалих моторетката,
а не че няма още какво да кажа ...
Здравейте
Дива
Предполагам, че имаш предвид мен, но както вече писах, това е лично мнение!
Аз гледам всички герои, а не само Кьосем и децата й...
и за съжаление забелязвам, че не остана не омърсен и не обруган образ, освен Кьосем и децата й...и верният Зюлфикяр .
Относно Генч Осман - наречен е така, не защото е "зелен" и глух и сляп за другите
, а защото е убит много млад.
Но както и да е.
Момичета, аз бях до тук с коментарите в темата. Приятно гледане и приятни мигове тук.
Дива
Цитат
И след като видях рейтинга и прочетох някой постове,
започнах да си мисля, че не съм в ред.
започнах да си мисля, че не съм в ред.
Предполагам, че имаш предвид мен, но както вече писах, това е лично мнение!
Цитат
Аз гледам Кьосем и децата ѝ,
а не Искендер, Сафие, Хюмашах, Дилруба, Халиме, ...
а не Искендер, Сафие, Хюмашах, Дилруба, Халиме, ...
Аз гледам всички герои, а не само Кьосем и децата й...
и за съжаление забелязвам, че не остана не омърсен и не обруган образ, освен Кьосем и децата й...и верният Зюлфикяр . Относно Генч Осман - наречен е така, не защото е "зелен" и глух и сляп за другите
, а защото е убит много млад. Но както и да е.
Момичета, аз бях до тук с коментарите в темата. Приятно гледане и приятни мигове тук.
Привет, момичета!
Благодаря за споделеното!
Знаете колко харесвам идеята на сериала:
Кьосем Султан, една жена от управлението и знакова фигура за Женския султанат, да бъде въведена в сериала чрез най-важната роля на жената: майчинството. Създаването на живота, възпитанието на децата, защитата на всяко дете – това е едно от лицата на невинността на Анастасия/Кьосем, човешката същност на султанката, това е вечната жена.
Споделена и от Ахмед, идеята е затворена между две картини:
първата е самата идея,
на втората – нейната реализация:
семейството в своята зрялост – „лятото“ на Ахмед и Кьосем с многото деца.
Братската любов е едно от най-важните неща, на което родителите учат своите деца. В сериала това възпитание е противопоставено на законодателната норма и практиката на братоубийство при възкачването на един от синовете на трона. В последните три епизода виждаме усилията на Кьосем, които са продължение на общите им усилия с Ахмед, братските отношения да бъдат изведени от тяхното семейство и да се превърнат в норма за отношенията в двореца. Ако в предишния епизод ни показаха защо средата не позволява това: увреждане на дълго престоялите в двореца жени и тоталния стремеж към трона на всички, последният епизод постави въпроса: защо Осман, отгледан в това „нормално“ семейство и уверяващ до последно в братските си чувства, поиска фетва за екзекуция на брат си. Така и средата като цяло, и братът не подкрепиха Кьосем.
През цялото време се питах: защо ни показаха силната сцена на братството, след като веднага след нея идва епизодът, в който виждаме Осман, стигнал до братоубийство? В него до последно звучат думите на баща им и собствените думи на Осман пред Мехмед, че никога не би направил такова нещо. Кое е вярното за него? И също се питах, пътят на Осман до решението за екзекуция само негов път ли е или той е на всеки, седнал на трона? Дали в случая на Осман не се вижда, че при наследяването по братска и по баща-син линия, заложени в закона на Кьосем, има конфликт?
Ако погледнем сцените, в които личи братството, те са такива, в които децата са поставени при еднакви условия: на празници, събрани около болното си братче, еднакви пред смъртта. Последната сцена показва истинската същност на братята, най-вече тя говори за Осман. Пред смъртта човек няма нищо пред себе си, няма бъдеще, няма трон, нищо не разделя братята. Тогава се проявява тяхната истинска същност на братя. Докато бащата е още жив, перспективата за единствения трон е далечна. Но дори и тогава започват да личат отношения, които в бъдеще ще се разрастват. Всеки от възможните претенденти се опира на своите предимства: Осман е първороден, Мехмед е син на Кьосем. Враговете са поставили своите клинове, които с времето ще правят разлома все по-голям: Осман не е роден син на Кьосем.
Смъртта на Ахмед отваря въпроса за наследника на трона.
Кьосем използва момента за промяна на закона и така да запази живота на всичките си синове и на децата след тях, за това, което ще бъде и след 100 години.
Осман:
Не разбира усилието на Кьосем. Тя няма и как да му обясни, не може да му каже, че Мустафа е на трона за малко, знае как информацията изтича към Сафие. Сърдит е, че не му се доверява, но тук не става дума за доверие, а за това законът да влезе в действие. Трябвало да му каже, щял да сложи света в краката и. Видяхме как направи това. Обиден, че му е отнето нещо, което смята, че му принадлежи. Това, което Кьосем прави „не е за моето благо, а на братята“. Това са негови думи след интронизацията и те ясно показват мисленето му в този момент по отношение на братята. Единственият трон предполага излъчването само на един от братята и това променя отношенията между тях.
При отделянето от семейството за възкачването на трона има процес на еманципация от семейството и родителите, който има своите основания и е здравословен. Всеки нов владетел трябва да се заяви, да си изрази намеренията, всичко това е процес и всеки има право на това израстване, виждаме го и при Осман. Въпросът е, че при него това става под знака на обидата, чувството за засегнати права и под целенасочената диктовка на обяснения и всяка следваща стъпка от страна на Лала Омер. Така разривът между майка и син е докрай: последната сцена, когато Осман и Кьосем остават от двете страни на затворената врата. Осман е заложил своето бъдеще на пътя, очертан от Омер: неговото бъдеще е и неговият син, който ще носи същото име. За всички въпроси, по които трябаше да вземе решение, Осман получи и обяснението на Кьосем. Но той ползва обясненията на Лала, подкрепящи егоизма, утвърждаването и отговарящи на страховете му. При тези условия еманципацията на Осман от семейството го остави напълно сам и мек като пластелин в ръцете на Лала Омер.
За мен беше интересен моментът с раждането на Омер. Темата за собственото семейство, което е пълното отделяне от това на родителите, неслучайно ни показаха още преди Осман да влезе за разговора с Кьосем, когато ще я изпрати в Стария дворец. Пред вратата го чака Мелексима, с която си споделиха очакванията за създаване на свое семейство. С раждането и по време на именуването Лала Омер направи пожелание синът да стане като баща си: добър султан, което пожела и Сафие. Това също не е случайно. Това е моментът пък, когато Осман трябва още веднъж да реши дали да потвърди наследяването на трона нататък от братята си, желанието на Кьосем, или по старите закони предаването на трона да стане към децата надолу. Възползвайки се от веригата Дженнет – Лала за узнаване на тайната за нередовността на документа, Осман избра себеутвърждаващото го решение да върне закона на дедите си, както и свързания с него закон за братоубийството. Това е решение в полза на сина му и за сметка на братята. Скъсаният пред очите на всички закон за „Най-...“ е краят на братството в управлението на Осман. Остава братството в сърцето му, което виждаме, че го измъчва по време на целия последен епизод, и ще го измъчва с угризения вероятно и нататък.
Във финалната сцена Кьосем извика сина си със „Султан Осман“: сега разговарят султанът и майката. Кьосем е с дреха в тревист зелен цвят, цветът на живото растение, който познаваме от много други нейни дрехи, с жасминовите обеци от Ахмед, тя е жената, която по природните закони ражда и пази своите деца, за която децата са смисълът на живота, която и сега иска да спаси своя син. Но от думите му остана като прекършено дърво. Султан Осман е всмукан от дворцовия кипеж и, бидейки всъщност негова жертва, е забравил и майка си, и братята си. Отговорът на въпроса на Кьосем: „Кой кого е предал?“ е: султанът е предал майка си.
Това е краят на движението на Осман от семейството на Ахмед и Кьосем, живеещо по човешките закони, към дворцовите.
Малко след това на терасата виждаме чрез добро режисьорско решение истинската сянка за властта на Осман: той държи фермана за убийството на Мехмед, а зад него е Лала Омер. Този кадър ни показаха и преди това, когато Омер стои леко замъглен. .
Далечен спомен от братската любов на Ахмед.
Докато Осман иска фетва за екзекуцията на Мехмед, е интересен разговорът между Мехмед и Мурад. Говорят от двете страни на вратата, вече сякаш нещо ги дели; Мехмед казва на Мурад, че той остава най-големият и трябва да се грижи за по-малките им братя. Мурад: „Докато съм жив, никой няма да ги пипне.“ В контекста на това, че в момента Осман нарушава същото обещание, малко вероятно е и той да удържи своето.
И в този епизод видяхме Кьосем сред обикновените хора. Новото е, че сега тук я доведе болката от неразбирателството с Осман.
Може би с това ни загатват, че грижата за нуждаещите се ще компенсира нейната болка и в бъдеще.
Благодаря за споделеното!
Знаете колко харесвам идеята на сериала:
Кьосем Султан, една жена от управлението и знакова фигура за Женския султанат, да бъде въведена в сериала чрез най-важната роля на жената: майчинството. Създаването на живота, възпитанието на децата, защитата на всяко дете – това е едно от лицата на невинността на Анастасия/Кьосем, човешката същност на султанката, това е вечната жена.
Споделена и от Ахмед, идеята е затворена между две картини:
първата е самата идея,
на втората – нейната реализация:
семейството в своята зрялост – „лятото“ на Ахмед и Кьосем с многото деца.
Братската любов е едно от най-важните неща, на което родителите учат своите деца. В сериала това възпитание е противопоставено на законодателната норма и практиката на братоубийство при възкачването на един от синовете на трона. В последните три епизода виждаме усилията на Кьосем, които са продължение на общите им усилия с Ахмед, братските отношения да бъдат изведени от тяхното семейство и да се превърнат в норма за отношенията в двореца. Ако в предишния епизод ни показаха защо средата не позволява това: увреждане на дълго престоялите в двореца жени и тоталния стремеж към трона на всички, последният епизод постави въпроса: защо Осман, отгледан в това „нормално“ семейство и уверяващ до последно в братските си чувства, поиска фетва за екзекуция на брат си. Така и средата като цяло, и братът не подкрепиха Кьосем.
През цялото време се питах: защо ни показаха силната сцена на братството, след като веднага след нея идва епизодът, в който виждаме Осман, стигнал до братоубийство? В него до последно звучат думите на баща им и собствените думи на Осман пред Мехмед, че никога не би направил такова нещо. Кое е вярното за него? И също се питах, пътят на Осман до решението за екзекуция само негов път ли е или той е на всеки, седнал на трона? Дали в случая на Осман не се вижда, че при наследяването по братска и по баща-син линия, заложени в закона на Кьосем, има конфликт?
Ако погледнем сцените, в които личи братството, те са такива, в които децата са поставени при еднакви условия: на празници, събрани около болното си братче, еднакви пред смъртта. Последната сцена показва истинската същност на братята, най-вече тя говори за Осман. Пред смъртта човек няма нищо пред себе си, няма бъдеще, няма трон, нищо не разделя братята. Тогава се проявява тяхната истинска същност на братя. Докато бащата е още жив, перспективата за единствения трон е далечна. Но дори и тогава започват да личат отношения, които в бъдеще ще се разрастват. Всеки от възможните претенденти се опира на своите предимства: Осман е първороден, Мехмед е син на Кьосем. Враговете са поставили своите клинове, които с времето ще правят разлома все по-голям: Осман не е роден син на Кьосем.
Смъртта на Ахмед отваря въпроса за наследника на трона.
Кьосем използва момента за промяна на закона и така да запази живота на всичките си синове и на децата след тях, за това, което ще бъде и след 100 години.
Осман:
Не разбира усилието на Кьосем. Тя няма и как да му обясни, не може да му каже, че Мустафа е на трона за малко, знае как информацията изтича към Сафие. Сърдит е, че не му се доверява, но тук не става дума за доверие, а за това законът да влезе в действие. Трябвало да му каже, щял да сложи света в краката и. Видяхме как направи това. Обиден, че му е отнето нещо, което смята, че му принадлежи. Това, което Кьосем прави „не е за моето благо, а на братята“. Това са негови думи след интронизацията и те ясно показват мисленето му в този момент по отношение на братята. Единственият трон предполага излъчването само на един от братята и това променя отношенията между тях.
При отделянето от семейството за възкачването на трона има процес на еманципация от семейството и родителите, който има своите основания и е здравословен. Всеки нов владетел трябва да се заяви, да си изрази намеренията, всичко това е процес и всеки има право на това израстване, виждаме го и при Осман. Въпросът е, че при него това става под знака на обидата, чувството за засегнати права и под целенасочената диктовка на обяснения и всяка следваща стъпка от страна на Лала Омер. Така разривът между майка и син е докрай: последната сцена, когато Осман и Кьосем остават от двете страни на затворената врата. Осман е заложил своето бъдеще на пътя, очертан от Омер: неговото бъдеще е и неговият син, който ще носи същото име. За всички въпроси, по които трябаше да вземе решение, Осман получи и обяснението на Кьосем. Но той ползва обясненията на Лала, подкрепящи егоизма, утвърждаването и отговарящи на страховете му. При тези условия еманципацията на Осман от семейството го остави напълно сам и мек като пластелин в ръцете на Лала Омер.
За мен беше интересен моментът с раждането на Омер. Темата за собственото семейство, което е пълното отделяне от това на родителите, неслучайно ни показаха още преди Осман да влезе за разговора с Кьосем, когато ще я изпрати в Стария дворец. Пред вратата го чака Мелексима, с която си споделиха очакванията за създаване на свое семейство. С раждането и по време на именуването Лала Омер направи пожелание синът да стане като баща си: добър султан, което пожела и Сафие. Това също не е случайно. Това е моментът пък, когато Осман трябва още веднъж да реши дали да потвърди наследяването на трона нататък от братята си, желанието на Кьосем, или по старите закони предаването на трона да стане към децата надолу. Възползвайки се от веригата Дженнет – Лала за узнаване на тайната за нередовността на документа, Осман избра себеутвърждаващото го решение да върне закона на дедите си, както и свързания с него закон за братоубийството. Това е решение в полза на сина му и за сметка на братята. Скъсаният пред очите на всички закон за „Най-...“ е краят на братството в управлението на Осман. Остава братството в сърцето му, което виждаме, че го измъчва по време на целия последен епизод, и ще го измъчва с угризения вероятно и нататък.
Във финалната сцена Кьосем извика сина си със „Султан Осман“: сега разговарят султанът и майката. Кьосем е с дреха в тревист зелен цвят, цветът на живото растение, който познаваме от много други нейни дрехи, с жасминовите обеци от Ахмед, тя е жената, която по природните закони ражда и пази своите деца, за която децата са смисълът на живота, която и сега иска да спаси своя син. Но от думите му остана като прекършено дърво. Султан Осман е всмукан от дворцовия кипеж и, бидейки всъщност негова жертва, е забравил и майка си, и братята си. Отговорът на въпроса на Кьосем: „Кой кого е предал?“ е: султанът е предал майка си.
Това е краят на движението на Осман от семейството на Ахмед и Кьосем, живеещо по човешките закони, към дворцовите.
Малко след това на терасата виждаме чрез добро режисьорско решение истинската сянка за властта на Осман: той държи фермана за убийството на Мехмед, а зад него е Лала Омер. Този кадър ни показаха и преди това, когато Омер стои леко замъглен. .
Далечен спомен от братската любов на Ахмед.
Докато Осман иска фетва за екзекуцията на Мехмед, е интересен разговорът между Мехмед и Мурад. Говорят от двете страни на вратата, вече сякаш нещо ги дели; Мехмед казва на Мурад, че той остава най-големият и трябва да се грижи за по-малките им братя. Мурад: „Докато съм жив, никой няма да ги пипне.“ В контекста на това, че в момента Осман нарушава същото обещание, малко вероятно е и той да удържи своето.
И в този епизод видяхме Кьосем сред обикновените хора. Новото е, че сега тук я доведе болката от неразбирателството с Осман.
Може би с това ни загатват, че грижата за нуждаещите се ще компенсира нейната болка и в бъдеще.
Привет, момичета!!!
Дана, и аз апелирам да продължиш да пишеш.
Останалото е, като асоциация, от изгледаната серия онлайн.
Да Осман, може да е убит млад, но и управлението му е било незряло.
Аз, при онлайн се съсредоточавам към главните герои,
а едва при превода, отделям внимание на второстепенните.
Те просто подсилват картината, в подкрепа на главните за даден епизод.
Ето ми записките след гледането с превод.
Те са за:
Хюмашах - Призна веднага, че тя е отворила на Кьосем заради децата,
но и веднага съжали за това.
Искендер - до толкова вече се взе за шехзаде,
че не се посвени да каже, че кръв ще се лее за трона.
Дилруба каза на Давуд, че щом брат ѝ не е вече султан,
то всичко между тях е свършено.
Давуд се закле пред любимата си, че ще върне брат ѝ на трона
и на Кьосем, смъртта ще ѝ се стори спасение.
Джанет се оказа женена вече на лала Омер
и явно не остави скрит въпроса за "последното желание" на Ахмед.
Всички са впрегнати да работят за Сафие и нейната идея Кьосем да остане сама.
Сафие, Хюмашах, Дилруба, Халиме и всички врагове на Кьосем
искат смъртта ѝ и да се върне закона за братоубийството.
И Младият Осман го върна!!!
Не Кьосем свика тайното заседание на Дивана,
а пашите решиха да я извикат, за да се допитат, какво да се прави.
Младият Осман уби пред всички членове на Дивана главния, в пристъп на ярост.
Много си повярва този младеж.
Той, който даваше съвети и обещания на лошия Мехмед, му размаха пръст
и му каза, че е Повелителя, а не брат му.
Кьосем си тръгна от Топ Капъ с монолога ТЪРПЕНИЕ!!!
На Малдият Осман му се видя малко наказанието,
та го допълни по-късно със забрана, да вижда децата си
и я възнагради само да отиде, да си вземе последно сбогом с тях.
Доста търпя Кьосем, но не предаде Младият Осман!!!
Не урони авторитета му!!!
Той обаче, сляп, глух, манипулиран
и заслепен от властта, я ПРЕДАДЕ!!!
А, тя само какви надежди имаше за него!?
Колкото до това, че Сафие е "още жива" в сериала,
то и в историята не е уточнена годината на смъртта ѝ с точност.
Към всеки герой има нещо допълнително, обобщаващо, събирателно.
Аз така разбирам героите.
Ваня@, благодаря за поста!!!
Дана,
и аз апелирам да продължиш да пишеш.Скрит текст:
защото знам, че продължаваш да четеш.
Ама пък, като толкова не ти харесва сериала,
уважавам решението да спреш, да го гледаш.
Това с непрекъснатите критики към сценария го има навсякъде,
дори и в най-успешните проекти.
Няма неоплюти СЦ. Няма!!!
Това е, като във футбола, я съдията, я треньора виновен.
Но не разбирам, какво означава за теб "лично мнение".
Всяко мнение е лично.
Имаш предвид може би "особено мнение", или "различно".
Щом си го публикувала, ще има реакции, което е по-добре,
от колкото, да бъде подминато с мълчание.
Отчитам и това, че без превод, всички, включително и аз,
се изказваме малко прибързано.
Иначе моето мнение е "нищо особено".
Изразих се така в предишния си пост,
като имах предвид не теб лично,
а и други мнения и спадналия рейтинг.
Забелязвам, че сериите, с нисък рейтинг,
ми харесват много
и особено тази
Ама пък, като толкова не ти харесва сериала,
уважавам решението да спреш, да го гледаш.
Това с непрекъснатите критики към сценария го има навсякъде,
дори и в най-успешните проекти.
Няма неоплюти СЦ. Няма!!!
Това е, като във футбола, я съдията, я треньора виновен.
Но не разбирам, какво означава за теб "лично мнение".
Всяко мнение е лично.
Имаш предвид може би "особено мнение", или "различно".
Щом си го публикувала, ще има реакции, което е по-добре,
от колкото, да бъде подминато с мълчание.
Отчитам и това, че без превод, всички, включително и аз,
се изказваме малко прибързано.
Иначе моето мнение е "нищо особено".
Изразих се така в предишния си пост,
като имах предвид не теб лично,
а и други мнения и спадналия рейтинг.
Забелязвам, че сериите, с нисък рейтинг,
ми харесват много
и особено тази
Останалото е, като асоциация, от изгледаната серия онлайн.
Да Осман, може да е убит млад, но и управлението му е било незряло.
Аз, при онлайн се съсредоточавам към главните герои,
а едва при превода, отделям внимание на второстепенните.
Те просто подсилват картината, в подкрепа на главните за даден епизод.
Ето ми записките след гледането с превод.
Те са за:
Хюмашах - Призна веднага, че тя е отворила на Кьосем заради децата,
но и веднага съжали за това.
Искендер - до толкова вече се взе за шехзаде,
че не се посвени да каже, че кръв ще се лее за трона.
Дилруба каза на Давуд, че щом брат ѝ не е вече султан,
то всичко между тях е свършено.
Давуд се закле пред любимата си, че ще върне брат ѝ на трона
и на Кьосем, смъртта ще ѝ се стори спасение.
Джанет се оказа женена вече на лала Омер
и явно не остави скрит въпроса за "последното желание" на Ахмед.
Всички са впрегнати да работят за Сафие и нейната идея Кьосем да остане сама.
Сафие, Хюмашах, Дилруба, Халиме и всички врагове на Кьосем
искат смъртта ѝ и да се върне закона за братоубийството.
И Младият Осман го върна!!!
Не Кьосем свика тайното заседание на Дивана,
а пашите решиха да я извикат, за да се допитат, какво да се прави.
Младият Осман уби пред всички членове на Дивана главния, в пристъп на ярост.
Много си повярва този младеж.
Той, който даваше съвети и обещания на лошия Мехмед, му размаха пръст
и му каза, че е Повелителя, а не брат му.
Кьосем си тръгна от Топ Капъ с монолога ТЪРПЕНИЕ!!!
На Малдият Осман му се видя малко наказанието,
та го допълни по-късно със забрана, да вижда децата си
и я възнагради само да отиде, да си вземе последно сбогом с тях.
Доста търпя Кьосем, но не предаде Младият Осман!!!
Не урони авторитета му!!!
Той обаче, сляп, глух, манипулиран
и заслепен от властта, я ПРЕДАДЕ!!!
А, тя само какви надежди имаше за него!?
Колкото до това, че Сафие е "още жива" в сериала,
то и в историята не е уточнена годината на смъртта ѝ с точност.
Към всеки герой има нещо допълнително, обобщаващо, събирателно.
Аз така разбирам героите.
Ваня@,
благодаря за поста!!!
Здравейте
Тио 
Ваня 
Дива
Момичета благодаря ви...ако има какво да коментирам, ще го направя. Със сигурност, обаче, ще продължавам да ви чета!
Тио
Ваня
Дива
Скрит текст:
Да, продължавам да чета, защото всички ваши постове са ми изключително интересни. Сериалът като цяло ми харесва, но се разочаровах от последната серия и се обосновах, защо това е така. Не мисля, че "плюя" по сценаристите, а ги критикувам...смятам, че има разлика. За мнението ми - "лично" имам предвид, че уважавам и приемам останалите мнения, каквито и да са те, осъзнавайки, че моето мнение не е меродавно ...защото съм срещала много хора във форумите, които пишат мнения и сякаш това е единствената истина по въпроса. Но и ти си права - да, "различно" е, може би и "особено" спрямо другите в темата по този въпрос . Ще продължа да гледам сериала, защото останаха само 3-4 серии. Ако бях усетила такова разочарование по-рано, нямаше да си губя времето, но сега ще го завърша. Защо писах, че няма да пиша - това не е каприз от моя страна, а просто усещам, че няма да има за какво да пиша. Лично за мен е еднообразно и в бъдещите серии да изтъквам безпогрешността на Кьосем и децата й и да критикувам всички останали, по простата причина, че развалиха образите им по доста неприятен начин. Освен за Кьосем, друга добра дума за кого да се каже?! Така не ми е интересно да коментирам. Няма сиви образи, вече са само черни или бели, няма такива, за които да си кажа и да се питам: това направи правилно, тук сбърка, сега как ли ще постъпи?! Например за образите на Осман, Искендер и Хюмашах очаквах много повече! След като изгледах серията на чаша вино (иначе ми беше трудно) бих могла да дам за пример абсолютно нелогичното поведение на Искендер, например - сякаш е друг човек, няма логическа промяна, няма адекватна такава. Сценаристите не успяха да ме убедят, че един обигран, смел и силен войн, човек, който е обучен в яничерски корпус и е минал през доста перипетии и трудности ще се държи като госпожица и ще хленчи: "Кога ще го получа този трон?!" 
...оставаше да тропне с крак и да нацупи устни като малко момче... - поне се посмях 
! И друго: Искендер, представен ни до сега като съобразителен човек и доста схватлив, изведнъж се излага на опасност и се показва като кифладжия пред Кьосем... уж още влюбен, пък после заявява, че ще избива децата й . Отново не мога да повярвам на сценаристите и това си е. Разбирам, желанието за промяна в тази линия, но има начини да се направи логична и съобразена с досегашните характеристики, заложени в образа.
За Осман съвсем накратко... - отново разбирам желанието за промяна, но и тук логиката ми се губи. За младежа, който ни представиха и който аз възприех - емоционален, умен, чувствителен, весел и кадърен... трябваше да измислят много по заплетена интрига, за да му вменят убеждението за заплаха и разочарование. Нещо подобно на интригата Хандан-Халиме (при опита за убийство на Мустафа), когато и аз се обърках в един момент. А не една съшита с бели конци историйка, която не може да заблуди и дете. Ами несериозно ми се вижда. И още: ненужно беше и количеството жлъч, изсипана в образа, можеха да се представят нещата доста по-адекватно, без да карат зрителя да го мрази и да го ненавижда...(като четох РФ, косата ми настръхна - чакат с нетърпение да умре по жесток начин "псето" Осман, което предало майка си .
И в заключение, ще кажа, че талант като Мерал Окай се среща рядко и се вижда разликата в класата! Едно е да очерниш всички образи около главния герой, носещ основни положителни ценности, сякаш да изпъкнат те, а друго е да има няколко светло сиви образа, които на моменти да конкурират основния, като той пак да доминира. Това е майсторството и за това е моята критика.
Относно Генч Осман и дали управлението му е незряло...за сега нямам време да преведа някои от нещата, които съм чела и ще постна по-долу - за да преведа по-нататък. На български не намирам нищо детайлно и интересно.
Много историци са на мнение, че за възрастта си е бил доста напредничав и разсъдлив, имал е доста добри идеи и смелостта, желанието и волята да ги реализира. Ранната му смърт е попречила. Смята се, че този млад султан е щял да постигне много.
http://www.ottomanempire1453.com/index.php/2015/10/05/reign-of-osman-ii/
За мнението ми - "лично" имам предвид, че уважавам и приемам останалите мнения, каквито и да са те, осъзнавайки, че моето мнение не е меродавно ...защото съм срещала много хора във форумите, които пишат мнения и сякаш това е единствената истина по въпроса. Но и ти си права - да, "различно" е, може би и "особено" спрямо другите в темата по този въпрос . Ще продължа да гледам сериала, защото останаха само 3-4 серии. Ако бях усетила такова разочарование по-рано, нямаше да си губя времето, но сега ще го завърша. Защо писах, че няма да пиша - това не е каприз от моя страна, а просто усещам, че няма да има за какво да пиша. Лично за мен е еднообразно и в бъдещите серии да изтъквам безпогрешността на Кьосем и децата й и да критикувам всички останали, по простата причина, че развалиха образите им по доста неприятен начин. Освен за Кьосем, друга добра дума за кого да се каже?! Така не ми е интересно да коментирам. Няма сиви образи, вече са само черни или бели, няма такива, за които да си кажа и да се питам: това направи правилно, тук сбърка, сега как ли ще постъпи?! Например за образите на Осман, Искендер и Хюмашах очаквах много повече! След като изгледах серията на чаша вино (иначе ми беше трудно) бих могла да дам за пример абсолютно нелогичното поведение на Искендер, например - сякаш е друг човек, няма логическа промяна, няма адекватна такава. Сценаристите не успяха да ме убедят, че един обигран, смел и силен войн, човек, който е обучен в яничерски корпус и е минал през доста перипетии и трудности ще се държи като госпожица и ще хленчи: "Кога ще го получа този трон?!" ...оставаше да тропне с крак и да нацупи устни като малко момче... - поне се посмях ! И друго: Искендер, представен ни до сега като съобразителен човек и доста схватлив, изведнъж се излага на опасност и се показва като кифладжия пред Кьосем... уж още влюбен, пък после заявява, че ще избива децата й . Отново не мога да повярвам на сценаристите и това си е. Разбирам, желанието за промяна в тази линия, но има начини да се направи логична и съобразена с досегашните характеристики, заложени в образа. За Осман съвсем накратко... - отново разбирам желанието за промяна, но и тук логиката ми се губи. За младежа, който ни представиха и който аз възприех - емоционален, умен, чувствителен, весел и кадърен... трябваше да измислят много по заплетена интрига, за да му вменят убеждението за заплаха и разочарование. Нещо подобно на интригата Хандан-Халиме (при опита за убийство на Мустафа), когато и аз се обърках в един момент
. А не една съшита с бели конци историйка, която не може да заблуди и дете. Ами несериозно ми се вижда. И още: ненужно беше и количеството жлъч, изсипана в образа, можеха да се представят нещата доста по-адекватно, без да карат зрителя да го мрази и да го ненавижда...(като четох РФ, косата ми настръхна - чакат с нетърпение да умре по жесток начин "псето" Осман, което предало майка си . И в заключение, ще кажа, че талант като Мерал Окай се среща рядко и се вижда разликата в класата!
Едно е да очерниш всички образи около главния герой, носещ основни положителни ценности, сякаш да изпъкнат те, а друго е да има няколко светло сиви образа, които на моменти да конкурират основния, като той пак да доминира. Това е майсторството и за това е моята критика.Относно Генч Осман и дали управлението му е незряло
...за сега нямам време да преведа някои от нещата, които съм чела и ще постна по-долу - за да преведа по-нататък. На български не намирам нищо детайлно и интересно.Много историци са на мнение, че за възрастта си е бил доста напредничав и разсъдлив, имал е доста добри идеи и смелостта, желанието и волята да ги реализира. Ранната му смърт е попречила. Смята се, че този млад султан е щял да постигне много.
http://www.ottomanempire1453.com/index.php/2015/10/05/reign-of-osman-ii/
Цитат
At that very young age he understood the need of bringing reforms in the Ottoman Empire. He took the throne at age of 14 and made great reforms in the Ottoman Empire...
Osman II was very young but still he proved himself a good ruler. He secured the eastern border of Ottoman Empire. He did this by signing Treaty of Serav (Peace treaty) with Safavid Persia.
He found that there is lack of discipline in the Janissary corps. He disciplined them by not giving them salary and shutting down their coffee shops.
Sultan Osman made tremendous changes in administrative duties and council of state members. His mother had taken great care of his education. He knew eastern and western languages like Arabic, Persian, Latin, Greek, and Italian.
Sultan Osman was a reformer as he reformed many government issues. He limited the powers of Minister of Islamic issues.
Sultan Osman was a writer and a poet. He wrote poems in Persian. He wrote about his sorrows in the poems as during his reign the Ottoman Empire faced natural disasters.
Osman II was very young but still he proved himself a good ruler. He secured the eastern border of Ottoman Empire. He did this by signing Treaty of Serav (Peace treaty) with Safavid Persia.
He found that there is lack of discipline in the Janissary corps. He disciplined them by not giving them salary and shutting down their coffee shops.
Sultan Osman made tremendous changes in administrative duties and council of state members. His mother had taken great care of his education. He knew eastern and western languages like Arabic, Persian, Latin, Greek, and Italian.
Sultan Osman was a reformer as he reformed many government issues. He limited the powers of Minister of Islamic issues.
Sultan Osman was a writer and a poet. He wrote poems in Persian. He wrote about his sorrows in the poems as during his reign the Ottoman Empire faced natural disasters.
Момичета
благодаря ви...ако има какво да коментирам, ще го направя. Със сигурност, обаче, ще продължавам да ви чета!
Неделен привет мили съфорумки !
Ваня Адмирации за разбора на 27 епизод !
Дива /Относно годината на смъртта на Сафия има съмнение за 1618 -1619 година.Така или иначе 1621 г.вече е била в отвъдното.
Дана продължавай да пишеш ,нали сме "великолепната седморка?' 
Извън филма отново заедмо ...Халиме & Дилруба & Мустафа
Жасмин...
и един факт:
Кухнята ...В кухнята на Топкапъ се е приготвяла храна за 5000 човека.Много често султана е споделял трапезата си с войниците ,гостите и обслужващия персонал.
И една лека закачка със Шахин:
Ваня
Адмирации за разбора на 27 епизод ! Дива
/Относно годината на смъртта на Сафия има съмнение за 1618 -1619 година.Така или иначе 1621 г.вече е била в отвъдното.Дана
продължавай да пишеш ,нали сме "великолепната седморка?' Извън филма отново заедмо ...Халиме & Дилруба & Мустафа
Жасмин...
и един факт:
Скрит текст:
Although the Empire did not flourish under Kösem’s rule, she was mourned for 3 days. She was remembered for her charity work and for the fact that she freed her slaves after 3 years of service.
Кухнята ...В кухнята на Топкапъ се е приготвяла храна за 5000 човека.Много често султана е споделял трапезата си с войниците ,гостите и обслужващия персонал.
И една лека закачка със Шахин:
Търпение Кьосем!!!
Не се поддавай на сълзите и не гледай надолу.
По-добре погледни нагоре.
Даже, когато претърпиш поражение,
не допускай ножове, да се забиват в сърцето ти.
Допусни само безграничната любов.
Ако денят е свършил и е настъпила тъмата,
не унивай.
Гледай как свети луната.
Търпение Кьосем!!!
Не може всичко да е чудесно.
Днес може, да не са те разбрали правилно,
но все някой ден обезателно ще те разберат.
Ти чакай този ден.
Даже всеки твой ден, далеч от децата,
да се врязва в сърцето ти, като нож,
не се отчайвай.
Ти чакай денят, в който отново ще сте заедно.
Търпение Кьосем!!!
Обърни лице към Бога.
Обърни лице към жените и децата, който Бог ти е поверил.
Обърни лице към бедните.
Излекувай душата си, помагайки им,
да се избавят от техните беди.
Търпение Кьосем!!!
Потърпи, за да може всичко, да е
дълбоко и вечно, както ти го чувстваш.
Потърпи, за да е така, както ти си мечтала.
Привет, момичета!!!
Много празници имате, та чак понякога мисля,
че живота е спрял през тези почивни дни,
а форумът съвсем замръзнал.
Но времето върви и колелото на историята се върти.
Утре ще се окажем в друга ситуация - фрагман, снимки, ...
Така, че аз се старя, да следвам дневния ред на проекта и сезона.
Монологът на Кьосем "Търпение" преведох сама.
Два руски превода гледах, но на нито един от двата не се доверих.
Ако имате забележки, на драго сърце ще ги приема.
Става така, че без да искам, все аз пиша за Берен.
Не съм гледала даже всичките ѝ филми и сериали.
Аз не съм фен на Берен, но тя, по някакъв специфичен начин,
привлича непрекъснато вниманието ми.
Още по-малко знам за Кьосем, за да браня образа на всяка цена.
Дана, чувствам, че си засегната от мен. Извинявай!!!
Аз не критикувам останалите образи и не смятам, че Кьосем е безпогрешна.
За Хюмашах например още в началото не повярвах на любовта ѝ към Зюлфикяр,
както и запомних какво каза на Сафие - твоите врагове са и мои врагове.
Оказа се, че тази линия на поведение следва и образа.
Може би неудовлетвореността от Искендер идва от това,
че и исторически във времето май не точно той е "изгубеното шехзаде" Яхия.
Та за това сега ми изглежда хем влюбен, хем загубен. Ама и естествен.
Спомням си, че за дъщерите на Сафие не можех да намеря нищо.
Дори за децата на Кьосем до скоро се пишеше, че Баязид е нейно дете.
Имаше моменти особено в 7-ма серия, когато не можех да извадя
една свястна снимка в близък план на Кьосем.
Добре, че след серия, две всичко си дойде на мястото, за мен.
А и сега се сещам, ако може да ми припомните монолозите ѝ.
Ваня@ говореше за трети монолог, а аз не си спомням втория.
Може би първият е - Аз Кьосем.
Анастасия Ц. харесвах най-вече с естественото "незнание" на езика,
което допринесе много за невинността и непосредственост на образа.
Искаше ми се да има още в няколко епизода с повече подробности
от живота на Анастасия в Кефалония, но ...
Не ми хареса, обаче у нея малката глуповатост, имайки предвид,
че ще дойде много по-умна и опитна актриса на нейно място.
Някак си изведнъж поумня образа в края на 6-ти епизод.
Но и това го преглътнах.
За Осман вече писах и не се изненадвам от обрата в образа.
Идва ми естествено, защото по друг начин не виждам,
как щеше да бъде представено убийството на Мехмед.
Има още доста неща, но спирам до тук.
Аз не съм очаквала нищо и за това сега ми е лесно да възприемам образите
и не смятам, че са "развалени".
Имах доста резерви към Хюлиа Авшар, но тя се оказа много добра.
А за Кьосем - Тя допусна две огромни грешки до сега -
смъртта на сестра ѝ и фалшифицирането на фермана.
Да не припомням и това, че дълго кри за смъртта на баща си
и беше тръгнала по стъпките на Сафие.
Отчитам и това, че не толкова невинно
използва пред Ахмед женския си чар,
за да му повлияе преди някакво важно държавно решение
и накрая хитро, да му каже, че решението е негово.
Сигурност съм, че ще видим и други нейни грешки,
както и тази най-тежката, за смъртта на Мехмед.
Но ако не беше ги допуснала тези грешки, нямаше да бъде Кьосем.
Тио, знам, че за смъртта на Сафие е посочено 1618/1619.
Аз лично съм го писала в мой пост.
За това е предишното ми обяснение, че образите са събирателни и ...
Само дето не разбирам, защо си сложила този факт,
че Кьосем е освобождавала робите си на всеки 3 години,
в спойлер и не преведен!?
Слагам фотоси от сцените от еп. 27,
които ми направиха впечатление >>>
Добре, приключвам този въпрос и се отправям към следващия.
Излязла е статия на Оя Доган, за това какво предстои в следващия сезон при сериалите.
http://www.gazetevatan.com/oya-dogan-947275-yazar-yazisi-sezona- … iler-devam-eder-/
TIMS сменяли концепцията на ВВ Кьосем.
Следващия сезон щели да продължат с нов сериал Мурад IV.
Тия сигурно са ме чели.
Та използвам случая, да се допълня, че ще ми е интересно,
ако в ролята на възрастната Кьосем видя Берен,
но и ще ми е още по-интересно, ако видя друга актриса.
ПП: Получиха се два последователни поста.
Ако този бъде изтрит, ще го сложа отново,
след като пише някой.
Много празници имате, та чак понякога мисля,
че живота е спрял през тези почивни дни,
а форумът съвсем замръзнал.
Но времето върви и колелото на историята се върти.
Утре ще се окажем в друга ситуация - фрагман, снимки, ...
Така, че аз се старя, да следвам дневния ред на проекта и сезона.
Монологът на Кьосем "Търпение" преведох сама.
Два руски превода гледах, но на нито един от двата не се доверих.
Ако имате забележки, на драго сърце ще ги приема.
Става така, че без да искам, все аз пиша за Берен.
Не съм гледала даже всичките ѝ филми и сериали.
Аз не съм фен на Берен, но тя, по някакъв специфичен начин,
привлича непрекъснато вниманието ми.
Още по-малко знам за Кьосем, за да браня образа на всяка цена.
Дана,
чувствам, че си засегната от мен. Извинявай!!!Аз не критикувам останалите образи и не смятам, че Кьосем е безпогрешна.
За Хюмашах например още в началото не повярвах на любовта ѝ към Зюлфикяр,
както и запомних какво каза на Сафие - твоите врагове са и мои врагове.
Оказа се, че тази линия на поведение следва и образа.
Може би неудовлетвореността от Искендер идва от това,
че и исторически във времето май не точно той е "изгубеното шехзаде" Яхия.
Та за това сега ми изглежда хем влюбен, хем загубен. Ама и естествен.
Спомням си, че за дъщерите на Сафие не можех да намеря нищо.
Дори за децата на Кьосем до скоро се пишеше, че Баязид е нейно дете.
Имаше моменти особено в 7-ма серия, когато не можех да извадя
една свястна снимка в близък план на Кьосем.
Добре, че след серия, две всичко си дойде на мястото, за мен.
А и сега се сещам, ако може да ми припомните монолозите ѝ.
Ваня@
говореше за трети монолог, а аз не си спомням втория. Може би първият е - Аз Кьосем.
Анастасия Ц. харесвах най-вече с естественото "незнание" на езика,
което допринесе много за невинността и непосредственост на образа.
Искаше ми се да има още в няколко епизода с повече подробности
от живота на Анастасия в Кефалония, но ...
Не ми хареса, обаче у нея малката глуповатост, имайки предвид,
че ще дойде много по-умна и опитна актриса на нейно място.
Някак си изведнъж поумня образа в края на 6-ти епизод.
Но и това го преглътнах.
За Осман вече писах и не се изненадвам от обрата в образа.
Идва ми естествено, защото по друг начин не виждам,
как щеше да бъде представено убийството на Мехмед.
Има още доста неща, но спирам до тук.
Аз не съм очаквала нищо и за това сега ми е лесно да възприемам образите
и не смятам, че са "развалени".
Имах доста резерви към Хюлиа Авшар, но тя се оказа много добра.
А за Кьосем - Тя допусна две огромни грешки до сега -
смъртта на сестра ѝ и фалшифицирането на фермана.
Да не припомням и това, че дълго кри за смъртта на баща си
и беше тръгнала по стъпките на Сафие.
Отчитам и това, че не толкова невинно
използва пред Ахмед женския си чар,
за да му повлияе преди някакво важно държавно решение
и накрая хитро, да му каже, че решението е негово.
Сигурност съм, че ще видим и други нейни грешки,
както и тази най-тежката, за смъртта на Мехмед.
Но ако не беше ги допуснала тези грешки, нямаше да бъде Кьосем.
Тио,
знам, че за смъртта на Сафие е посочено 1618/1619. Аз лично съм го писала в мой пост.
За това е предишното ми обяснение, че образите са събирателни и ...
Само дето не разбирам, защо си сложила този факт,
че Кьосем е освобождавала робите си на всеки 3 години,
в спойлер и не преведен!?
Слагам фотоси от сцените от еп. 27,
които ми направиха впечатление >>>
Добре, приключвам този въпрос и се отправям към следващия.
Излязла е статия на Оя Доган, за това какво предстои в следващия сезон при сериалите.
http://www.gazetevatan.com/oya-dogan-947275-yazar-yazisi-sezona- … iler-devam-eder-/
TIMS сменяли концепцията на ВВ Кьосем.
Следващия сезон щели да продължат с нов сериал Мурад IV.
Тия сигурно са ме чели.
Та използвам случая, да се допълня, че ще ми е интересно,
ако в ролята на възрастната Кьосем видя Берен,
но и ще ми е още по-интересно, ако видя друга актриса.
ПП: Получиха се два последователни поста.
Ако този бъде изтрит, ще го сложа отново,
след като пише някой.
Привет, момичета!
Благодаря за споделеното!
Дива, тъкмо и аз мислех тези дни върху монолозите на Кьосем, когато ти публикува и последния по този хубав начин.
Много харесвам твоите гифчета!
Монолозите са:
„Аз, Анастасия“ , когато Кьосем спаси Ахмед и династията:
„...Аз съм Анастасия...
И в най-силния владетел на света, видях дълбоко като морето, чисто и голямо сърце...
Сбогом детство. Сбогом мое минало...
Готова съм да умра заради любовта
...Идвам, за да се възродя...
Слагам на себе си броня от любов.
На кръста вместо меч – своята невинност...“
Следва този, когато Сафие уби баща и.
Неговата тема е : защита на любимите хора.
Идва монологът след смъртта на Ахмед:
„...Ще спра този поток от кръв, ще спра убийствата мужду братя, ще открия нов път, ще наложа нови правила. Ще спазя обещанието, което дадох на покойния Султан Ахмед. Ще пазя нашите шехзадета, султанките и тази велика Империя.
Аз съм Кьосем, нека всички ме чуят и да знаят, че аз се омъжих не само за Султана, а и за тази Империя...“
И последният: „Търпение, Кьосем!
...Днес може да не са те разбрали правилно.
Но все някой ден обезателно ще те разбират...
...Обърни лице към жените и децата, който Бог ти е поверил.
Обърни лице към бедните.
Излекувай душата си, помагайки им,
да се избавят от техните беди...“
(Този монолог е по конкретен повод,
но и аз съм си казвала някои от нещата в него.)
Тъкмо си мислех, че е добре да се съберат на едно място. Те са специфичен отделен разказ за събитията. Но може би е по-добре да изчакаме края на сезона. Може да има още.
Монолозите ясно показват връзка помежду си. Дотук те покриват темата за невинността: това, което човек прави със сърцето си:
любовта, закрилата на любимите хора, на живота на децата, което е същността на нашата героиня.
Последният, когато този защитаван от нея свят е застрашен от разпадане, е насочен повече към нея самата. И изразява една, според мен, нова тенденция: от двореца – навън, към обикновените хора, където ще търси утеха за болката от загубите.
Тези монолози са във връзка и с начина, по който са изградени образите, в частност и този на Кьосем. Според мен, всеки герой има в себе си нещо от историческа личност, от черти и поведение на обикновен човек и, от трета страна, е натоварен със задача да прави внушинията на създателите на сериала. (Дива, третото е може би това, което ти определяш като: „Към всеки герой има нещо допълнително, обобщаващо, събирателно.“) Образите са конструкции, всеки от тях стои между тези три свои хипостази и се стреми към всяка от тях - в различните моменти повече или по-малко към една от тях, но никога не се покрива докрай с нито една от тях. Това е стил на сериала. Затова не трябва да очакваме и нататък изразяването на екрана на някакъв дълбок човешки психологизъм, който ние да съпреживяваме, тъй като и досега такъв не е показван. Има маркиране на състояния, постигано чрез режисурата на отделни сцени. В последния епизод, напр., това беше основният начин да ни покажат вътрешното преживяване на Осман при взимането на тежките решения.
Споменах преди, че виждам конфликт между въведения от Кьосем нов начин за наследяване, в който участват и братята, със старата патрилинейна система: от баща на син. Той се прояви много ясно в момента, когато се роди наследникът на Осман и неговото раждане стана повратна точка за окончателното му решение. Търся обяснение защо това е така? Според мен, защото с разширяването на кръга на наследниците, което само по себе си е демократизиране (казано със съвременни понятия) и хуманизиране на системата (няма да има братоубийства) се затормозява вертикалното наследяване, изпраща се в някакво далечно бъдеще, когато бащата вече може и да не е жив и не се осъществява пряко тази толкова съществена за свързаността по кръв връзка баща – син. Напр. в случая на Кьосем и Ахмед, когато има толкова много братя, възможността Омер да наследи баща си съществува, но това ще се случи едва след като са се изредили на трона всички братя от Осман до Ибрахим. Това е голямо прекъсване във времето на връзката баща – син и не е пряко. Затова Лала Омер и Сафие казаха на Осман, че за да стане синът му единствен наследник, трябва веднага да смени закона. Без да пусне своите корени надолу чрез сина си, новият султан остава „висящ“ във въздуха по отношение на оная най-съществена кръвна нишка, свързваща великите прадеди и отиваща в бъдещето. Това е в противоречие с патриархалната култура. И не позволява на Осман, напр., да се впише и да се утвърди сред великите си предходници, които иска да продължи с делата си. Връщането на стария начин на наследяване обаче едновременно превръща братята от наследствени шехзадета в съперници за трона и врагове.
Раждането на Омер и решенията на Осман ми напомни какво каза Сафие на Ахмед, когато говореха за съдбата на Мустафа. Тогава тя му каза да го остави жив, и едва когато на Ахмед му се роди син, може да приложи закона за братоубийството. Явно това е моментът, за да тръгне линията надолу. (Това съм виждала, че правят и при отглеждането на растения, когато отчупват страничните израстъци, за да върви силна основната част.)
Затова "грешката на Кьосем е вярна". С подправения документ и опасната маневра на Кьосем с трона, за да бъде въведен закона, ни показаха желанието и усилията на Ахмед и Кьосем за премахване на братоубийството, а по-нататък разбираме защо промяната не е била приета.
Тио, за да отговоря на „наш“ Шахин, ще кажа, че очаквам Зюлфикяр да се справи с тъща си. Защото:
Така ще неутрализира Искендер. Ще го остави да си изживява само любовните трептения, защото няма да има кой да му разказва приказки за трона.
Ще си върне нормална жената.
Ще остане верен на предаността си към Ахмед.
Вместо да убива Искендер, да убие Сафие, с други думи.
Благодаря за споделеното!
Дива, тъкмо и аз мислех тези дни върху монолозите на Кьосем, когато ти публикува и последния по този хубав начин.
Много харесвам твоите гифчета!
Монолозите са:
„Аз, Анастасия“ , когато Кьосем спаси Ахмед и династията:
„...Аз съм Анастасия...
И в най-силния владетел на света, видях дълбоко като морето, чисто и голямо сърце...
Сбогом детство. Сбогом мое минало...
Готова съм да умра заради любовта
...Идвам, за да се възродя...
Слагам на себе си броня от любов.
На кръста вместо меч – своята невинност...“
Следва този, когато Сафие уби баща и.
Неговата тема е : защита на любимите хора.
Идва монологът след смъртта на Ахмед:
„...Ще спра този поток от кръв, ще спра убийствата мужду братя, ще открия нов път, ще наложа нови правила. Ще спазя обещанието, което дадох на покойния Султан Ахмед. Ще пазя нашите шехзадета, султанките и тази велика Империя.
Аз съм Кьосем, нека всички ме чуят и да знаят, че аз се омъжих не само за Султана, а и за тази Империя...“
И последният: „Търпение, Кьосем!
...Днес може да не са те разбрали правилно.
Но все някой ден обезателно ще те разбират...
...Обърни лице към жените и децата, който Бог ти е поверил.
Обърни лице към бедните.
Излекувай душата си, помагайки им,
да се избавят от техните беди...“
(Този монолог е по конкретен повод,
но и аз съм си казвала някои от нещата в него.)
Тъкмо си мислех, че е добре да се съберат на едно място. Те са специфичен отделен разказ за събитията. Но може би е по-добре да изчакаме края на сезона. Може да има още.
Монолозите ясно показват връзка помежду си. Дотук те покриват темата за невинността: това, което човек прави със сърцето си:
любовта, закрилата на любимите хора, на живота на децата, което е същността на нашата героиня.
Последният, когато този защитаван от нея свят е застрашен от разпадане, е насочен повече към нея самата. И изразява една, според мен, нова тенденция: от двореца – навън, към обикновените хора, където ще търси утеха за болката от загубите.
Тези монолози са във връзка и с начина, по който са изградени образите, в частност и този на Кьосем. Според мен, всеки герой има в себе си нещо от историческа личност, от черти и поведение на обикновен човек и, от трета страна, е натоварен със задача да прави внушинията на създателите на сериала. (Дива, третото е може би това, което ти определяш като: „Към всеки герой има нещо допълнително, обобщаващо, събирателно.“) Образите са конструкции, всеки от тях стои между тези три свои хипостази и се стреми към всяка от тях - в различните моменти повече или по-малко към една от тях, но никога не се покрива докрай с нито една от тях. Това е стил на сериала. Затова не трябва да очакваме и нататък изразяването на екрана на някакъв дълбок човешки психологизъм, който ние да съпреживяваме, тъй като и досега такъв не е показван. Има маркиране на състояния, постигано чрез режисурата на отделни сцени. В последния епизод, напр., това беше основният начин да ни покажат вътрешното преживяване на Осман при взимането на тежките решения.
Споменах преди, че виждам конфликт между въведения от Кьосем нов начин за наследяване, в който участват и братята, със старата патрилинейна система: от баща на син. Той се прояви много ясно в момента, когато се роди наследникът на Осман и неговото раждане стана повратна точка за окончателното му решение. Търся обяснение защо това е така? Според мен, защото с разширяването на кръга на наследниците, което само по себе си е демократизиране (казано със съвременни понятия) и хуманизиране на системата (няма да има братоубийства) се затормозява вертикалното наследяване, изпраща се в някакво далечно бъдеще, когато бащата вече може и да не е жив и не се осъществява пряко тази толкова съществена за свързаността по кръв връзка баща – син. Напр. в случая на Кьосем и Ахмед, когато има толкова много братя, възможността Омер да наследи баща си съществува, но това ще се случи едва след като са се изредили на трона всички братя от Осман до Ибрахим. Това е голямо прекъсване във времето на връзката баща – син и не е пряко. Затова Лала Омер и Сафие казаха на Осман, че за да стане синът му единствен наследник, трябва веднага да смени закона. Без да пусне своите корени надолу чрез сина си, новият султан остава „висящ“ във въздуха по отношение на оная най-съществена кръвна нишка, свързваща великите прадеди и отиваща в бъдещето. Това е в противоречие с патриархалната култура. И не позволява на Осман, напр., да се впише и да се утвърди сред великите си предходници, които иска да продължи с делата си. Връщането на стария начин на наследяване обаче едновременно превръща братята от наследствени шехзадета в съперници за трона и врагове.
Раждането на Омер и решенията на Осман ми напомни какво каза Сафие на Ахмед, когато говореха за съдбата на Мустафа. Тогава тя му каза да го остави жив, и едва когато на Ахмед му се роди син, може да приложи закона за братоубийството. Явно това е моментът, за да тръгне линията надолу. (Това съм виждала, че правят и при отглеждането на растения, когато отчупват страничните израстъци, за да върви силна основната част.)
Затова "грешката на Кьосем е вярна". С подправения документ и опасната маневра на Кьосем с трона, за да бъде въведен закона, ни показаха желанието и усилията на Ахмед и Кьосем за премахване на братоубийството, а по-нататък разбираме защо промяната не е била приета.
Тио, за да отговоря на „наш“ Шахин, ще кажа, че очаквам Зюлфикяр да се справи с тъща си. Защото:
Така ще неутрализира Искендер. Ще го остави да си изживява само любовните трептения, защото няма да има кой да му разказва приказки за трона.
Ще си върне нормална жената.
Ще остане верен на предаността си към Ахмед.
Вместо да убива Искендер, да убие Сафие, с други думи.