Берен Саат от Звездите ... до ВВ Кьосем Тема 13

Nina R, благодаря за клипчето от награждаването на Берен!!!
Аз, докато писах и пусках поста си,
не знаех за новината, сложена от Дъгичка  .
Но тайно се надявах, след тези драматични сцени в епизода,
да видя Берен от реала с нейната неотразима усмивка.
Необходима ми беше усмихната Берен!!!
И как добре се получи и с наградата 

Здравейте момичета

Благодаря ви за загрижеността! Благодаря ви и за споделеното!

Ваня   напълно съм съгласна с мнението ти за Осман и Искендер, прекрасен анализ, както винаги!

Дива за разсъжденията ти по новия закон и въвеждането му -   и аз съм също на това мнение.

Утре ще напиша за Искендер - диалогът му с Кьосем породи размисли в мен. Сега на кратко - мисля, че не тронът, не властта и не произходът му го промениха така, а разочарованието и гнева към Кьосем и Ахмед заради смъртната му присъда и начинът по който стана всичко това. Любовта и верността се изродиха в гняв, злоба и една малформирана и маниакална "любов". Той искаше да подчини Кьосем, да я остави без децата й, за да бъде зависима от него и за това преследваше трона...заради нея...заради Кьосем!

До утре, мили момичета

П.П. Допълвам се в този пост, защото е последен така или иначе.

Искендер: ситуацията от негова гледна точка, както аз виждам нещата - разочарован, гневен и обиден от това, че е бил осъден на смърт за нещо, за което няма вина и въпреки дългогодишната си вярност и преданост. Няма как да не си е задал и въпроса, защо Ахмед привидно го помилва, а в действителност го праща на смърт в една гора, пред изкопан гроб, като животинче. Задава си въпроса, защо Ахмед не му е издал смъртната присъда в лицето, казвайки му истинското си мнение за решението си, а е пожелал да се "изгаври" с него по този начин.
След спасяването му от Зюлфикяр, той е ядосан, но и огорчен и се съгласява да замине. Разбирайки за смъртта на Ахмед, чувството за гняв се връща, заедно с желанието за отмъщение - да вземе това, което смята, че му се полага, да заеме мястото на Ахмед, отмъщавайки на мъртвия. И също така да накара Кьосем да се страхува, да мисли за него макар и с неприязън, но да занимава мислите й. Безразличието на Кьосем в незнанието й за неговото съществуване не го устройва, точно за това си мисля, че той я следеше...подсъзнателно искаше тя да го види, за да започне да се страхува и да мисли за него. Неговата любов вече се е изродила. В отчаянието си от несподелената любов, в разочарованието и гнева си, Искендер иска да се спечели властта, за да подчини Кьосем и да направи така, че тя да има нужда от него, по някакъв начин. Може би за това каза, че иска да убие децата й, да я остави сама...за да е зависима.
Лично според мен, това промени до неузнаваемост Искандер - разочарованието, гнева и несподелената му любов към Кьосем. Обидата, която той носеше с времето се изроди в ярост и желание за мъст.
Въпросите, които си задавам:
1. До сега няма информация инсценировката за смъртта на Искендер да е дело и желание на Ахмед, макар че на мен ми се иска да е така. Но до сега не ни дадоха нищо по въпроса и предполагам, че инсценировката е самоинициатива на Зюлфикяр. Тук се питам, защо Ахмед изпрати точно Зюлфикяр да убие Искендер, знаейки, че Зюлфикяр го обича като син и ще му е изключително трудно, мъчно и болно да направи такова нещо? Така Ахмед предава една голяма тежест върху плещите на човека, на когото вярва най-много и който до последно е до него. Защо ще му го причинява?
2. Защо Ахмед реши, че трябва да убеди Искендер в това, че го помилва, а всъщност му издаде смъртна присъда? Защо не му каза в лицето, че го праща на смърт и точно за какво? Не заради това, че е шехзаде,  а заради това, че е влюбен в Султанка, жена на Султана и има нейн портрет - а това се наказва със смърт.
Лично според мен, Искендер остана с неразбиране точно за какво беше издадена смъртната му присъда. Той не разбра, къде е вината му и за какво трябваше да умре. И точно там е разковничето. Ако Ахмед му беше показал намерения портрет на Кьосем и му беше казал, че отива на смърт, не само заради чувствата си към нея, но и заради това, че е имал наглостта да открадне този портрет и така един вид да материализира тези чувства, то Искендер нямаше да е толкова гневен и разочарован, защото щеше да знае причината. А сега и до смъртта си той не разбра, какво всъщност се е случило и си мисли, че всичко е заради това, че е шехзаде. Искендер не разбра, че и Ахмед е наясно с чувствата му, не разбра, че портретът е намерен и показан на Султана и решението му беше повлияно от това.

 

Писах и за Осман в горния пост, но изгубих написаното
Ще се опитам да го напиша отново


Напълно съм съгласна с Дива ! Не с Осман трябваше да стартира новата система, а той трябваше да я утвърди! Със сигурност Кьосем би успяла да "му извади душата с памук", както се казва.
Лично за мен въпросът, свързан с действията на Осман в последните два епизода е повлиян от психологически ситуации още в миналото. Наред с прекрасното семейство и вниманието от страна на Кьосем, Осман е бил обучаван и съветван от учителя си - Лала Омер, избран от родителите му. За съжаление, бидейки човек на Сафие, Лала Омер с години посява семенца на съмнение в Осман - "да, Кьосем се отнася с теб, като със собствен син, но когато дойде моментът, кого ще подкрепи тя?! Как ще реагира тя?!" Осман вярва и се надява, че всичко, което вижда и усеща е истина. Но тези леки подмятания, подхвърляния и съвети са в главата му, там някъде в някое кътче, той не им обръща внимание...за сега, но регистрира и думите на Мехмед, неговото поведение, погледите му и опитите му да го "очерни" пред Валиде.
Идва моментът и Кьосем подкрепя Мустафа на трона. Ето, че приказките на Лала Омер и Сафие излязоха верни ( в очите на Осман). Въпреки, че Кьосем не е качила Мехмед на трона, действията й са възприети от Осман, като вид "гимнастика", тайно споразумение, за да го заобиколи и изолира и впоследствие по някакъв начин да подкрепи родния си син за Султан. Оттук започва всичко. Как да е сигурен сега, че и другите подмятания и другите предупреждения на Лала Омер и Сафие няма да се окажат истина - а именно, че Кьосем ще използва властта си, за да го детронира и да качи на трона собствения си син. Фалшифициране на закона, таен Диван, защита на Мехмед от страна на яничарите, които положиха меч, само, когато чуха заповедта от Кьосем...след първоначалното разочарование, вече нищо не е същото, вече всичко е положено на съмнение и доверието е разрушено (в главата на Осман).
Не го оправдавам и не го разбирам напълно, но има някаква логика - лично за мен, дългогодишното съмнение, насаждано от учителя и Сафие, че Кьосем в крайна сметка ще подкрепи родния си син и ще изолира него - приетият, но не кръвен син, беше материализирано в действията на Кьосем в подкрепа на Мустафа. Оттук вече всяко действие на Кьосем и Мехмед беше тълкувано грешно и в светлината на съмнението и страха.



Точно така! Кьосем много по-лесно би управлявала неопитния Осман, отколкото хитрата и жестока Халиме и злобната Дилруба. Осман щеше да я послуша за всичко, а и Кьосем можеше да се застрахова срещу непредвидени ситуации.

И да споделя нещо лично:

  До скоро!

Здравейте, момичета! 

Радвам се  за наградата на Берен!
Пожелавам и да получи още много, а сред тях и такава за ролята на Кьосем!

Дива  , 
Ако Осман беше първи на трона след Ахмед, системата за „най-големия  и най-...“ нямаше никакъв шанс.
Доколкото разбирам, ти мислиш, че Кьосем може да избира между Осман и Мустафа  при въвеждането на новата система.
Но това не е така.
Да се възкачи на трона веднага след Ахмед, Осман може само по старата система с наследяване от баща на син.
Тогава очакването за броя на ковчезите, очакване изразено от няколко души,  е  за четири.
Да се очаква, че Осман ще въведе системата за наследяване от „най-големия и най...“ , след като е седнал на трона по старата система за наследяване от баща на син, е изключено.
Ако би го направил, той първо трябва веднага  да освободи трона, за да седне на него Мустафа. Няма как да стане това. 
Освен това, и това е по-важното, такава система, при която става ограничаване на правата (за наследяване от сина и оставащите братя като потенциални съперници да са живи) не може да бъде направена от  този, който ще получи властта по нея. Тя може да се направи от трети (в случая Кьосем), а за този, който ще поеме властта по нея, тя трябва да е заварена.
Кой би си ограничил сам правата!
Схемата, която Кьосем беше измислила, според мен е единствено възможната. Няма друга комбинация, за да се мисли дали е по-добра или по-лоша. Тя не проработи не като схема, а заради изпълнителите.
Въпреки че като краен резултат не успя, аз виждам в опита повече плюсове, отколкото минуси. Кьосем направи максималното, за да стигне до съзнанието на всички, че, освен този от времето на създаването на държавата,  има и друг начин на наследяване; идеята за спиране на братоубийството от идея на само един султан  беше издигната до държавна идея; демонстрира се един нов закон, който не остана  само на хартия, а се направи опит за прилагането му в практиката;  мисленето е за бъдещето, а не само за момента.  Всичко, което се случи след смъртта на Ахмед, иска своето обществено време, за да доведе до нов етап в промяната на съзнанието. Това не са неща, които стават отведнъж.   
Четири века по-късно аз не искам да избирам между братоубийството и живот в „кафез“. За мен и двете са ужасни. Но за да се стигне до нашата непоносимост към това да убиеш собствения си брат, все отнякъде трябва да се започне. И аз оценявам  точно това в усилията  на Ахмед и Кьосем, а не конкретния резултат.

Този монолог на Кьосем ми е любим:
„Потърпи, Кьосем!...
Даже ако днес не са те разбрали,
Един ден непременно ще те разберат.
Чакай този ден...“

П.С. Дана , сега видях, че и ти си писала по същия въпрос.
 

Привет, момичета!!!
Дана,   благодаря за поста!!!
Благодаря, че и от този ъгъл и от гледна точка на Осман,
коментирахме нещата.
Героите, за мен, доста реални характери показват.
Аз поне почувствах, че Осман съжали за екзекуцията на Мехмед
и разбра, че Господ го наказва за това.
Но поради неопитност продължи да прави грешки.
А, колко искаше, на всяка цена, да има подкрепа от всички!?
Аз изгледах втори път серията и ето някои кадри,
които съм отделила >>>

Тук са 4-те шехзадета.
Най-малкият Ибрахим е пораснал и вече не е бебе.


Кьосем - Зимата, няма да свърши, докато султан Осман не бъде свален от трона.


Кьосем - Аз ще ги ударя на най-неочакваното място и в най-неочакваното време.


Есат Ефенди - Да пази Господ, но ако Повелителят го застигне смърт,
тогава ще се събере Духовният /Ислямски/ съвет
и ще намери решение /кой да се качи на трона/


Сафие - Решението е ясно, Есат Ефнеди.
На трона ще се изкачи нашият/моят/  най-големият/възрастният и най-умният син.
Аз помня, че лично вие огласихте този закон.


Зюлфикяр - Хюмашах, аз само направих това, което беше нужно.
Дори и късно, изпълних заповедта на покойния султан Ахмед.


Ваня@,   благодаря за поста!!!

Привет момичета ! 

Благодаря за коментарите,превода,клиповете и информацията  !

Дива за фрагмана на еп.29 


Дъгичка ,Ваня /както винаги №1/ ,Дива ,Дана,Нина 

Превод на фрагмана:

Мехмед :



Малко майтап:

Привет!

Дива   Ваня   Дана  Тио   NinaR

Момичета, благодаря ви за постовете.
Този път и аз имах възможност да прегледам отново някои моменти от епизода и сякаш започнах да виждам нещата от друг ъгъл, емоциите ми сякаш улегнаха и съм склонна да разбера по-добре мотивите за постъпките на героите. Властта наистина е опиат, който замъглява съзнанието на хората и притъпява чувствителността им.



Дива, присъединявам се към казаното от теб. Наистина Берен надмина себе си, невероятен талант е, а ние сме късметлии.

Фрагмана и на руски.

https://vk.com/feed?z=video180195074_456239050%2F2499a972b3eca0b … _-95129973_386498

Превод на репликите на фрагмана и на български:


Сафие: Преди време ти казах, че този пръстен могат да носи само достойни султанки. Отсега нататък е твой.

Кьосем: Сега е ред на Султан Осман. Веднага щом се върне от похода ще го свалим от трона.

Зюлфикяр: Откажете се от това.  Ако го направите, аз ще се изправя против вас.

Осман: Дойде време да променим порядките и законите в корпуса на еничарите. Затова съм готов дори да отнемам животи.

Войник:В такъв случай ние ще замлъкнем, вместо нас ще говорят нашите мечове.

Кьосем: Каквото и да стане, Султан Осман трябва да напусне столицата.

Осман: Какво ще стане, ако не изпълня исканията им? Ще посегнат на живота ми ли?

Везир: Щом са стигнали вече до двореца,  те непременно ще постигат каквото желаят.

Войник: Еничарите идват! Нападайте!

Метежниците идват към главните покои на Султана!

                 

Здравейте момичета

Тио, Дива

Ваня

Бих искала да дам мнение по въпроса - дори и Осман да се възкачи на трона по старата система за наследяване: баща-син, той може да постъпи като баща си Ахмед и да заяви пред всички, че няма да убива братята си. Никой не го задължава да прави това, ...нека не забравяме, че Законът на Фатих не е задължителен, а препоръчителен.
Също така той може да обоснове отказа си да убива братята си с нова заповед от негово име, че той - Осман иска да промени от тук нататък закона за наследяване. От баща на син, да стане „най-големия и най...“. Той би могъл да ограничи правата си, ако Кьосем си беше поставила за цел да му въздейства. Лично за мен това е много по-логично от доверието в Халиме и Дилруба, показали с годините, че не са хора, на които може да се разчита.

Ами, именно! Как Кьосем би гарантирала споразумението...никак! Ами, ако Мустафа реши да се размножава и промени закона; ами ако Халиме и Дилруба нарушат споразумението, както стана.
Лично за мен, освен ситуацията с Осман, единственият възможен вариант при Мустафа беше с неутрализиране на Халиме и Дилруба (за тях кафез, изгнание, злополука и т.н.). Иначе както каза и Сафие - Кьосем сключи сделка с Дявола. Султанът въвел новият закон, трябваше да бъде или стабилен или под влияние на Кьосем в добрия смисъл на думата. Иначе няма как да стане.

Дъгичка ...виждаме, че идва краят и на Осман и на Зюлфикяр. Браво на Зюлфикяр, показа характер и устоя на принципите си. Бях започнала да се притеснявам за него. Хареса ми, че е рамо до рамо и ще се бие рамо до рамо със Султан Осман. Предполагам, че ще загине защитавайки сина на Ахмед, новия султан...така както обеща на Ахмед. А за Осман знаем...! Жалко за него! Въпреки всичко, ми е симпатичен! Може би и заради актьора .

 

Добро утро и спорен ден на всички  

Ваня    Дива    Тио    Дана    NinaR    Дъгичка    благодаря за интересните коментарии и всичко сложено в постовете ви  
 Може да се каже, че живнах най-вече с новите снимки на Берен на поредната получена награда    Великолепна е и в ролята на Кьосем султан  


   Честита да е и на Мурат същата награда    чудесен актьор и отдавна мечтая да ги съберат отново като партньори    но този път не във филм, а в един хубав романтичен сериал    Не губя надежда  !!! ....    

Ваня    невероятно удоволствие е да чета и препрочитам всеки твой пост    

         
Дива    аз съм на обратното мнение за Осман    

Осман беше толкова изплашен, че може да бъде свален от султанския трон най-вече от безпрекословното доверие и уважение на еничарите към Кьосем и към нейните деца. Ако искаше да изпълни даденото обещание пред тях за Мехмед, че няма да убива "невинен" той можеше да направи разследване, както го правеше Ахмед и открие кой е дал фалшивото писмо на Айше от Кьосем, можеше да провери защо не се е върнал с отговор от Кьосем изпратения от Айше пазач и дори да не открие трупа му би трябвало да му просветне, че може да е убит.  Ако го беше направил щеше да спечели тяхното доверие и защита като султан. Беше чул, че хората винят него за тежката зима, с която Господ ги наказва за убийството на брат му. Дори в гробницата пред телата на баща си Ахмед и брат си най-безочливо отново обвини Кьосем, за да оправдае себе си и останал сам,  хленчейки поиска прошка от баща си, че не е спазил даденото обещание.
Дива    много хубави гифчета от тази сцена си сложила      
  Няма ли превод на тези две думички Ekber ve Erşet    опитах се да ги преведа с добричкия    но той дори езика им не разпозна  
   В предишен пост сложих линк за историята на ОИ от френските османисти, издадена преди 2 години и това за мен е най-актуалното и мащабно до момента проучване, достъпно за четене и на български език  

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Istor_Osman_imperija.pdf

 Доколкото видях в нашия форум няма тема    но в руския се превеждат епизодите на излъчващия се в момента в сряда 2 сезон на сериала :  Возрождение "Эртугрул" /Diriliş Ertuğrul/ бащата на Осман.
Орхан управлява ОИ от 1324 г. до м.март 1362 г.
След смъртта на Орхан идва управлението на Мурат І
Мурат е 2-рия от 4-те синове на Осман след Сюлейман, който е загинал в бой преди смъртта на баща си. Другите двама Халил и Ибрахим са били живи, но първенците от столицата, воините и улемите (тълкуватели на Корана) са предпочели него.
След смъртта на Мурат І започва управлението на султан Баязид  при който започва и нашето османско робство  
Спирам до тук с цитатите    който сложих само като потвърждение, че не е съществувал закон в ОИ първородния син на султана онаследи султанския трон  За разлика от Осман Мехмед отлично го знаеше    Кьосем също и с написаната заповед (ферман) възстанови реда за управлението на ОИ от първите години на съществуването, като предложи на Дивана оставения жив от Ахмед негов брат. Рискува и се предовери на Халиме, но искаше да спечели време да премахне враждата между Осман и Мехмед. За нея не беше тайна шизофренията на Мустафа, но искаше по този начин след доказване на неспособността му да управлява Осман да стане султан и като баща си Ахмед да не убие своите братя. Сигурна съм, че ако и Осман като Мехмед я беше разбрал защо го прави, вероятно Кьосем имаше идея как да живеят в мир като щастливо семейство и да им помогне със съвети за нито един от тях да не се налага да бъде изолиран в "кафез"    За нещастие тя не беше "видяла" и нямаше съмненията на Мехмед, че дарявайки по-голямата си майчина обич към Осман, неспестявайки и похвалите си, че е най-добър и умен и той я е обикнал като роден син. Може би и затова Мехмед пред Кьосем намекваше, че само Осман си позволява да закъснява за общите им събирания по празниците, да нарушава правилата за напускане на двореца и винаги е поощряван в това от неговия учител Омер. Не само Кьосем, а и Джанет са създали в Осман и самочувствието като първороден син по неписан закон да е с привилегията той да е султана, след смъртта на баща му   и Мехмед с право се дразнеше от тази несправедливост спрямо него и по-малките му братя, които още не я осъзнаваха. Обърнах внимание на една реплика на Кьосем към учителя Омер, че е трябвало и той да бъде убит на времето ...    но нямам време да изгледам по предишните епизоди, преди Сафие да бъде затворена в ДК   Направи ми впечатление къщата като дворец на този лала Омер с учителската заплата, с каквато дори и Дервиш на служба при 2 султана не беше успял да се замогне   но може и Джанет да му е помогнала от доброто заплащане за "вярна" служба при Сафие и Кьосем  

Тио    отново чудесен колаж    доколкото разбрах Сафиенце си призна, че е ... краднала пръстена на Хюрем    

Дъгичка     благодаря за превода и на фрагмана  

   Търпеливо ще си изчакам четвъртък вечер и никакви предположения няма да правя дори и след озета     най-вече за Зюлфикяр  ...    Аз съм в недоумение защо му трябваше да убива Искендер ...    и сега какво ...  

 

Привет, момичета! 
След  толкова месеци сериал не си ли заслужихме вече ваканция!
 
Дива, Дъгичка, благодаря за фрагмана и превода!
Очаква ни бурен епизод.

Тио, твоята муза Сафие е на път да изчезне.
И да знаеш, предпочитам да съм без номер  ,  това  ме притеснява.

Дайче, спомням си един разговор между Ахмед и Кьосем. Тя му казваше как, за да се избегне братоубийството,  братята могат да сядат на трона един след друг. Ако не се лъжа, тогава тя каза нещо подобно на „както е било преди“. Тогава Ахмед само махна с ръка. Това ми е останало в  смисъл, че Кьосем още преди смъртта на Ахмед е обмисляла какво да се направи. Но аз не съм сигурна, че това, което подготви като закон е „възстановяване на реда за управлението на ОИ от първите години на съществуването“. Може и така да е. Но тук трябват специални познания. Аз се водя от това, за което в самия сериал се правят такива позовавания.  Напр.  Осман казва, че връща закона от времето на именития си предходник или сключва никях, пак като него.
 
Дана, благодаря ти за мнението! Ако Осман беше първи по стария закон:
да, можеше да обещае, че няма да убива братята си, но не може да му се вярва, че ще спази това обещание, а животът им остава зависим от неговата воля и обстоятелствата;
да въведе системата „Най...“, аз казах моето мнение защо не може да го направи  той сам, вече седнал на трона.
Законът и начинът, по който Кьосем го въведе, се различават от горните  възможности по това, че е организирана цялостна система от обстоятелствата в момента и още:
С включването на спасения от Ахмед Мустафа се осъществява приемственост  с направеното от Ахмед; същото се постига и чрез изготвянето на закона в нощта на смъртта му и начина на слагане на печата с неговата ръка;
Законът е приложен на практика; това не може да стане, ако не е включен  Мустафа;
Законът „Най-...“ не разчита на добрата воля на султана и не се влияе  от промяна на обстоятелствата, а променя трайно статута на братята: те са шехзаде, т.е. неприкосновени.
Кьосем каза, не помня пред кого, че прави всичко това, защото може в един момент да не е жива. Така не се разчита на нейното влияние върху един или друг, а на защитата на децата от закона.
Начинът, по който тръгна Кьосем, включва всички участници: спасеният Мустафа и неговите хора, Осман като реален претендент за трона,  Мехмед като  заплаха в момента. В това има смисъл.  Виждаме го в негативен план като незрялост за такава промяна на всяка от страните. То всъщност това е, което трябва да видим.

              

Здравейте

Ваня

Разбирам напълно доводите ти и съм съгласна, но лично за мен Мустафа можеше да бъде изключен заради психическите си проблеми, които бяха явни. Той не може да разсъждава трезво!
Дори и Ахмед каза, че Мустафа вече го "няма", очите му са студени, изплашени, той е дистанциран и реагира странно. Видяха как ходеше по покрива на двореца и как твърдеше, че го чака неговата галера, за да го отведе далече и т.н. Точно тогава Ахмед осъзна, какво е причинил на брат си с този "кафез" - лудост. Сега макар и жив, Мустафа живее в постоянен ужас и е невменяем.
Видяхме, че законът  „Най-...“ беше саботиран от Халиме и шехзадетата бяха застрашени от екзекуция, тоест те не бяха неприкосновени, дори напротив. Мустафа като султан и съветниците му - неговата Валиде и сестра нямаха намерение да правят шехзадетата неприкосновени и да спазват закона. Лично за мен, това можеше да се очаква от Халиме, Дилруба и Мустафа. Както писа Дива за този закон трябва стабилен султан, иначе няма никакви гаранции.


Дайче Благодаря за интересното четиво!
Само да припомня - никой не твърди, че е съществувал закон в ОИ първородният син на султана да онаследи султанския трон. Дори доста пъти обсъждахме, че такъв закон няма. Аз също споделих информация по въпроса .
В самото начало на управлението на ОИ законите и порядките са били съвсем различни. Като например, че всяка наложница е имала физическа връзка със Султана само докато роди син. Една наложница, един син. Така се е гарантирало, че тя впоследствие ще замине в санджак с него и ще му помага в управлението и набирането на подкрепа за предстоящите борби с другите му братя за трона.
Впоследствие нещата се променят и много традиции , приети впоследствие, се възприемат като обичайно право. Това не е закон! Но е традиция и се възприема като нещо, което трябва да бъде така.
Осман се базира на традициите в последното столетие от управлението на ОИ, когато на трона сяда обикновено/най-често първородния син на султана (изпращан в санджак Маниса), освен ако не е починал преди смъртта на баща си и тогава трона заема вторият по старшинство (преди това заел мастото на брат си в управлението на санджак Маниса).
Мехмед, според мен, не се базира на ранните години на управление на ОИ, а на факта, че е син на Кьосем Султан: най-силната по влияние и единствената любов на баща им Султан Ахмед I. Точно както и синовете на Хюррем, които имаха своите намерения, защото са синове на любимата хасеки на Султана.
Защо още мисля, че Мехмед не се базира на ранните години на управление на ОИ: защото тогава са на лице редица фактори, които в настоящия момент липсват. За да се избере най-достойният - братята се бият с армии и този, който надделее се счита за най-способен и най-достоен. Още от ранна възраст синовете са били изпращани в санджаци и се срещали отново вече при противоборството. Тук тези задължителни фактори липсват. Как да се избере по-достойният?! И точно тук - по стечение на обстоятелствата и традициите се счита, че старшият брат е по-достоен, почита се старшинството. Но го има и елемента - синовете на любимата хасеки, влиянието й върху Султана и неговото предпочитание към тези нейните синове. Както си спомняме, точно такъв беше и отговорът на Кьосем, когато Махфирузе я провокира.

Според мен, защото Искендер стана голяма заплаха и Кьосем пожела да бъде неутрализиран. Също така, Зюлфикяр изпълни заповедта на Ахмед, която не беше изпълнил преди време - според неговите собствени думи. С това, според мен, става ясно, че инсценировката на екзекуцията е била самоинициатива на Зюлфикяр. а не таен план на Ахмед.

 

П.П. Допълвам се.
Ето, например, от проучването постнато от Дайче на първо четене виждам:

Дайченце , Ваня, Дъгичка,Дива, Дана


Дайченце    Прекрасен пост 


Халиме май се опитва да спаси Дилруба.




Едно мнение на османист отнасящо се до Дилруба:


"Диляруба султан,една от най отвратителните султанки раждани в династията,след второто възкачване на Мустафа 1 ,тя се омъжва за Давуд паша ,който става главен везир след като посича с брадва Осман Генч в Едикуле затвора,ражда им се син Сюлейман и с майка му и баба му Халиме султан, замислят пъклен план да избият всички синове на Ахмед и сина им Сюлейман да остане единствения наследник на династията,изпращат убиици в Ески сарай но ичогланите там разкриват случайно заговора и арестуват заговорниците.Еничарския ага и спахииски ага ,който подържали Халиме и съдразама Давид паша дали да се разбере че не са съгласни и не стоят зад този комплот.Майката на султана Халиме е пожалена но Давуд паша е затворен и умъртвен в същата килия където убива Осман.Следват 2 години на хаос и империята,хазната е изпразнена и еничарите принуждават Мустафа да отстъпи престола на Мурад".


И едно видео за най силните жени живяли по времето на ОИ :

 
Като чета различни информации за ОИ и си давам сметка какво жестоко време е било. В сериала също ни показаха начина на мислене по отношение на човешкия живот. Жестокост към невинни деца...и Кьосем, която е прецедент. Отгледа и обичаше друго дете, друг син, който е конкурент на собствените й синове. Ако беше друг тип човек, щеше да направи всичко възможно Осман да загине като бебе или като малко дете и така щеше да си спести неприятности и тревоги..., но такъв тип мислене е чуждо за Кьосем, чуждо за природата й. Ако Осман беше превъзмогнал страха си и беше се замислил в тази насока - че ако Кьосем искаше да качи Мехмед на трона, то отдавна би се отървала от него...още преди години - щеше да се върне в правия път и да поиска прошка от майка си. Както беше казала Халиме - всяко шехзаде без майка е обречено. Така беше и той...и имаше късмета да бъде отгледан от Кьосем и не само да оцелее, но и да бъде щастлив. Жалко, че и тук се набърка Сафие, чрез Лала Омер.
Но страхът, недоверието и наивността, понякога и глупостта тласкат човек към пагубни грешки, както и самият Осман предусеща вече.
Тио ...такава злоба е тази Дилруба...просто да не повярваш. И беше такава от малка ...искаше да наказва и екзекутира Интересно, как ще представят тук смъртта на Осман

До скоро, момичета!

Привет момичета!!!
Дъгика,    Ваня@,  Тио, 
Дана,  Дайченце,  Серената, 
Сърдечно ви благодаря за постовете!!!
Момичета, всички, които пишат в темата, за мен, сте номер 1.
В тази тема няма пост ей, така за спорта и обема.
А, последната дискусия, която водим, е направо върхът.
Всяка от нас мисли, търси източници, търси кадри, слага цитати,
връща се към предишни епизоди, прави преводи, ...
Всичко това много ми харесва и много ме обогатява.
Чувствам се великолепно не само, че гледаме един серил заедно,
а най-вече, че научавам много нови неща, чета и други гледни точки.
Уча се спокойно да променям мнението си,
и да приемам мнения, различни от моето.
Знам, че много неща не знам и е нормално, да допускам грешки.
Нормално е и да се извия, ако съм обидила някой и да кажа,
че аз не се обиждам, че някой не споделя моето мнение.
Особено, ако става въпрос за история и политика.
От житейския ми опит, съм научила, че в политиката и историята
не винаги две плюс две е равно на четири, както в математиката.
Човешкият фактор - нашите герои от сериала, макар и исторически,
не са константна величина.
Радвам се, че в ВВ Кьосем има толкова реални образи и ситуации
и чрез тях мога да допълня това, което знам,
или да науча това, което не знам, за историята.
Тази мисъл на Аристотел -
„Не е достатъчно да се спечели войната.
По-важно е да се организира мирът.“
бих перифразирала за нашия сериал, към момента -
Не е достатъчно да напишеш E ve E,
По-важно е да се организира неговото прилагане.