Работа, CV-та, HR-и, съвети - 53-та тема

Хм, и аз съм на мнение, че тези 3 часа много ще започнат да ти тежат времево и финансово. И аз бях ходила на няколко интервюта на 1,5 ч. разстояние в едната посока, т.е. 3 общо и си направих изводите да не ходя при такива фирми освен ако нямам основания да смятам, че са офертата на века 

Пореден потребител изпитва колебания за сегашната си работа. Много полезни съвети давате, с много различни гледни точки. На мен сте ми много полезни.
На вас какви са ви критериите за хубава работа? Парите ли са на първо място?
Кое смятате за основателна причина за напускане и кое - глезотия?
С кое бихте направили компромис?

Говорихте за 3 часа път, отиване и връщан, а 3 трамвая път като Ви звучи 
Това ми беше за около 2 часа като за да стигнеш до метрото първо вървиш пеша чак до Панчарево и изхода на София, а след това и по Цариградско шосе към метрото. 

Абе тези час и половина в едната посока аз само не разбрах за София ли става дума?

Защото ако е за там... не е ли нещо нормално горе-долу все пак? Голям град е и метрото определено не е от десетилетия. Мислех, че като за там е нормално да се пътува един час в едната посока. Явно обаче покрай метрото изискванията са са променили.

Впрочем неудобната за кандидата локация според мен е нещо, което той спокойно трябва да представи като една от причините да иска повече пари.

За мене случаите са различни. Славейчето е поканена на новото място, но си има и сегашната работа. Явно и на двете места я ценят и търсят. Накрая тя ще си реши кого избира и как да се продаде най-скъпо.
В твоя случай . ще пътуваш колкото трябва. Все пак си без работа, средства нямаш. Трябва да се започне от някъде. А като мине 1 год. ще започнеш да се оглеждаш за по-удобно място. При следващо търсене с по-добро око ще се гледа на вече работещ човек.

Критериите ми за хубава работа са:
-работа, свързана с моите професионални интереси
-добро заплащане с реални осигуровки + допълнителни придобивки (биха могли да бъдат от различно естество)
-локация на не повече от 1 ч. - 1 ч. 10 м. от местоживеенето ми
-да не се правят проблеми за взимане на отпуск/болничен
-да няма постоянен и никога несвършващ оувъртайм
-да не се работи в събота и неделя
-евентуално да има възможност за развитие, но това все по-рядко се случва, по-често се налага да отидеш в друга фирма за по-висока позиция

С кое бих направила компромис:
-работата да не ми е толкова интересна и да не е това, което искам, но да получавам добро заплащане
-с колегите, изобщо не ме вълнуват - ако са разбрани и готини, супер, ако не - намирам начин как да съжителстваме на работното място що-годе. Понякога може и да има не много приятни ситуации, но не ми пука. Досега не ми се е случвало да напускам заради колеги
-може би бих се съгласила да съм на смени, но без нощни
-бих работила на някой празник, но при условие, разбира се, че не работя на всички празници все аз
-бих останала да довърша дадена работа в извънработно време, при условие, че се заплаща и ако не е системно и не се кисне всеки ден, та работното време изведнъж да стане неофициално 12 ч.

Бих напуснала, ако намеря работа с по-добри условия от сегашната или за по-интересна работа, ако условията са същите като на сегашната. Също такава, която ми е далече при поява на по-добра опция. Бих напуснала и експлоататорска фирма - здравето ми е по-важно.

Защо ме търсиш, час и половина път може да е много и малко - зависи от транспорта. Ако нямаш удобен транспорт (включвам и възможностите за удобни смени), по-добре да не се захващаш. В последните години с ремонтите и строежа на метрото има места, които от определин точки на София са недостъпни с транспорт и изобщо не става дума за дълго пътуване. Възможно е този 1,5 ч. да е прекаран примерно в рейс, който от спирка пред дома ти те докарва до спирка пред работата - тогава не е проблем. По-назад една съфорумка говореше за работа, която обективно не е далеч и е на хубаво място, обаче за да стигне трябва да смени няколко превозни средства на неудобни места.

А офис-сградите пък да ти кажа много често са построени точно на къра, та хич не е гаранция, че като има градинка на снимката и е лъскавко, няма да ти се наложи с токчетата да прецапаш през някоя кална поляна. Ресторантчетата към съответните лъскавки офиси съвсем не са евтини и трудно се храниш с различно от супа и хляб за под 5 лева.

Та... колкото и обективно да е хубаво мястото и добра локацията, субективно нещата завиват в друга посока. Та искам да кажа, че не е важно колко време пътуваш, а КАК го пътуваш поне според мен.

+1000

Не става въпрос за София  Живея в голям град и ще трябва да пътувам до малко градче на 50км. Има градски транспорт, но със смяна от един на друг превоз ще ми отнема поне 1.5ч в едната посока. С автомобил е поне 1ч в едната посока (зависи от трафика).

В моя случай си поисках повече пари (точно заради местоположението) и ми предложиха повече отколкото беше обявената заплата, но недостатъчно, за да ме впечатлят.

По въпроса с лъскавите офиси - преди години бях ходила на интервю (дори не помня за каква фирма/позиция) в Павлово, Бъкстон. Гугул мапс не бяха снимали София все още и си нямах идея къде отивам... Оказа се, че за да стигнеш до офиса трябва да вървиш по околовръсното около 15тина минути! Фирмата беше в лъскава офис сграда, но докато стигна до там (а се бях накачила на токчета) се озорих доста! Наоколо бяха само някакви прашни складове. Не бях шофьорка по това време и изобщо не се виждах да минавам по този път два пъти на ден. Освен това съм съгласна с В@ня - ресторантче монополист може да те реже с цени през кръста.

Много благодаря за мненията на всички  Ще пиша за развитието следващите няколко дни 

Естел, хубави въпроси задаваш, но мисля, че няма универсални отговори  Работила съм за доста ниска заплата, но бях изключително доволна и щастлива - работата ми харесваше, ходех с изключително силно желание на работа, колегите бяха готини, имахме си трудни моменти, но работехме здраво в сплотен екип. Смени се мениджърският екип и аз напуснах след около 6 месеца - вече не беше същото, въпреки че реално си работех същата работа, получавах същата заплата и колегите си бяха същите. Липсваше вече лидерството, целите се бяха променили и така. Работила съм и изключително неинтересна работа, за средна хубост заплата, с кофти екип - ами дотягаше ми ежедневното ходене на работа; бях си заета, но общо взето имах усещането и да отида днес на работа, и да не отида - все тая, няма да се промени нищо кой знае какво.
Заплатата не ми е основен стимул, но в края на месеца искам да съм доволна от банковата сметка. Освен това считам заплатата за оценка за моята работа - ако се справям по-добре от очакваното, искам мениджърът ми да го види и оцени. Признавам си - дразня се когато мързеливи и тъпи колеги получават повече пари от мен. Беше ме срам от мен самата когато осъзнах, че се влияя от заплатите на околните  Бях в ситуация, в която имах доста повече задължения и отговорности от един колега, и на всичкото отгоре постоянно му откривах грешки и трябваше да му ги поправям. Знаех, че получава повече пари от мен и изобщо не ми беше приятно. Проблемът не беше колко пари получавам аз, а колко работа върши той за неговата заплата. Още се мъча с това чувство - знам, че трябва да се абстрахирам, но ми е трудно за момента 

Зависи... Зависи в какво състояние си - ако си притиснат от обстоятелствата и нямаш избор критериите ще са по-ниски естествено. Ако си добре финансово, нямаш грижи с деца и/или кредити можеш да искаш повече и да си позволяваш и капризи и то с с пълно право. Ако имаш кола на разположение, разстоянията вече не са толкова страшни.
За мен в момента парите са на първо място.

Зная. Работя в такава само че не в София. Като за София аз имах предвид струпване на офис сгради както е в Мега Парк. Осветено, чисто. Транспортни средства доста. Или като бизнес парк. Да, за ресторантчетата си права, че свалят кожи вероятно, но все пак е добре да ги има отколкото наоколо да е само кър и бездомни кучета.
И да е светло. ПОнякога на човек ще му се наложи да остане до късно на работа - да знаеш, че има наблизо автобусна спирка, че е светло.

Критерий за хубава работа и повод за това да се откажа да се върна, на място където съм била е заплащането. 

Мега парк е приказка, няколко пъти ми се е налагало да ходя вътре. Дори само гледката ми действа добре... На повечето места обаче ме потриса положението с калта около лъскавите сгради.


Хубав въпрос е това какви критерии имаме. За нямам точно установени, които да следвам. В момента за мен имам хубава работа, защото:
- работя у дома, веднъж месечно ходя в офиса, ако имам задачка за там;
- мога да поема няколко ангажимента и да изкарвам допълнително пари, да уча и т.н.;
- заплащането ми е увеличава паралелно със задълженията;
- харесвам си работата, това исках да работя, много е близо до образованието ми, да не кажа, че се припокрива в много точки;
- харесвам екипа въпреки негативите.
На този етап това ми стига. След като свърши един от платените ми ангажименти, обаче, отново ще съм в несигурно състояние, което изнервя малко или много. На всичко изброено горе, мога да сложа поне по две отрицателни неща, които водят след себе си и това се променя на всеки шест месеца средно с поемането/прикючването на всеки ангажимент. Та и така критериите ми се променят.
Не са ми били водещи парите за поемането на работа, но се усещам, че с времето започват да имат все по-голямо значение заради натоварването.

Когато човек не се чувства ОК не би следвало да се мъчи, а и да мъчи околните на определено работно място, та твърде малко неща смятам за гезотия, когато човек наистина работи. Когато ходи да вземе едни пари, за да "прецака шефа", тогава историята е друга и за жалост доста хора, живеещи на този принцип виждам.

Колкото до компромисите - не правя такива само с принципите си и с нещата, които зависят изцяло от мен. Смятам, че всичко в едни професионални отношения е въпрос на договорка и спазване на някакви писани и неписани правила, в които и двете страни правят компромиси докато постигнат споразумение.

И все пак да кажа, че моделът, изпиан нагоре е идеален. Ежедневно се случват 105 неща, които го чупят, включително и с харесването на работата.

Понеже знам, че тук има хора, които се интересуват....
СофтУни организират безплатни курсове про програмиране в много градове:

"Хубава работа" всеки го разбира по различен начин.
Аз смятам, че моята работа е хубава, но искам друга.
За мен критерии за хубава работа са: да работиш нещо, което отговаря ма образованието и опита ти и да вземаш някаква поне минимална заплата, съобразена с позицията и опита ти.
Критерий за идеална работа е да не се замислям да търся друга.

Благодаря ти за линка!