Разведена с дете

Майка ми, след като се разведе, беше двойно по- забързана и изнервена, макар и не нещастна, защото трябваше да ни бъде и за баща, и за майка, а и да отделя време за гаджето.
Тя също се разведе защото вече не го обичаше, но ние едно че бяхме по- големи и второ- внимателно приобщи новия към нас. Дълго време не знаехме за съществуването му, дори баща ми пръв се ожени отново.
Малко се сблъскват приоритетите на днешно време- уж децата са на първо място, ама не съвсем.
Наскоро имаше тема- жена, която набързо беше заживяла с нов мъж и децата ѝ не го понасяха..........

Ами всеки го гледа от собствената си камбанария. Аз бях изнервена и забързана докато живеех с бившия, защото трябваше да работя за двамата докато той лежи и мързелува, трябваше да бъда и майка и баща, защото и да бъде родител го мързеше, трябваше да бъда и домакиня ( чистене, готвене, пране, гладене, пазаруване ) защото е женска работа, и съпруга и любовница трябваше да бъда, щото нали сме семейство и ... 24 часа няма как да стигнат, което пък ме изнервяше ужасно защото нито парите стигаха, нито времето. Като се изнесох всичко си дойде на мястото.

Изобщо няма нужда да се сблъскват интересите. За отглеждащия родите (независимо от пола), наистина е по-трудно да създаде нова връзка. Но отговорността тази нова връзка да просъществува си е чисто негова. Трябва детето му да е абсолютно сигурно, че е най-важното за него, на първо място. А това чувство го създава родителя. Трябва и да обясни на новия партньор с какво трябва да се съобразява, ако и той иска все пак тази връзка да просъществува. Новия партньор също е възрастен и от него се очаква да разбере, че първо са чувствата и емоциите на детето, а после неговите, поне на първо време, за да са добре в бъдеще. Ако от детето не може да се очаква да разделя видовете привързване, то от възрастен се очаква. Ако родителя и новия партньор не накарат детето да се състезава за внимание, всичко ще е наред. И ако детето го прави чисто инстинктивно при такава ситуация, то възрастните трябва да контролират новия партньор да не влезе в режим на състезаване. От тях се очаква, не от детето.
Моите наблюдения са, че мъжете като се събират с жена с дете, очакват от жената да накара детето да го уважава. Като, че става на сила. Очакват от детето и пълно подчинение, като на родител, а не е редно. И ако на тях им е в природата, да речем, че ги разбирам. Разбирам ги, не ги оправдавам. Не разбирам жените, които го допускат и принуждават детето да се съобразява с партньора им. това не би трябвало да е в природата ни, но хора всякакви.
Иначе това, че нещастна майка трудно ще отгледа щастливо дете, също е вярно. Различни неща са и жената може да има и двете и щастлива дете и успешна новма връзка, ако си подреди правилно приоритетите и започне с детето, а не с новия патньор

Аз преживях абсолютно същото с бившия, без никаква разлика. Лошото е, че не ми оставаше нито време,нито капацитет да бъда майка.
Относно ''съобщаването'' за детето...че какво има толкова да му се съобщава? Мъжа ми беше казал на майка си веднага за мен-'' колежка ми е, на едни години сме, от едикъдеси е, има щуро хлапе на Х години...'' , нито го е изтъквал, нито го е крил-то е факт, то е част от мен, не е срамно, не е престъпление,съвсем нормално нещо е.

Моята дъщеря е със "втори" баща. Но той е баща на 100 % и тя не познава създателят си. Но ММ я гледа от бебе на една година и никога не я е приел за чужда. Даже много искаше да я осинови, но бившият не даде разрешение. Освен това тя има брат за който не знае и мисля, че е още малка за да и казвам. Да не говорим, че новата любима на баща и държи ние никога да не се срещаме с него или детето и.

Както казах, всичко зависи от възрастните. А децата го отнасят и на тях се вменяват задължения и очаквания, вместо от възрастните. И няма знамение пола даже.
Обаче такива убавци на дърти години се сещат, че имат деца, а и са с нагласата, че са им длъжни само по тази причина. Много се ядосвам на такива хора.
Crazy Dolphin, ти може само да се радваш, че си се отървала от бившия и роднините му. Като му е забранено да си вижда детето, че и слуша даже, защо не се е съгласил да го осинови мъжа ти? Кретен

Аз не съм на това мнение. Нищо против децата, но майките им вече бивши жени за брутално коварни и долни същества. Поне моят опит е такъв. Не съм съгласна да страдам от майките на децата на някой, заради децата му - сори. Че даже пък и да съм на второ място.


По това, което описваш, каква би била мотивацията на някой свободен мъж да се събира сериозно (любимата форма на обвързване тук) с жена с деца при положение, че има много жени без деца, т.е. без тежести. По-лесно според мен е като и двамата имат деца понеже взаимно ще си търпят и няма да има проблем, че са пренебрегвани.

Каква мотивация да има, викаш  Ох, ще умра вече в тоя форум 

Бившият е кретен. Като не иска детето, защо не е дал разрешение да го осинови мъжът ти? Поне да помисли малко за детето, един жест прост, след като не желае връзка с него! Нещастник пълен, прекрасната му жена - също.

Дори и да иска бившият детето не може да бъде осиновено от втория баща, защото закона не предвижда отказ от бащинство на дете родено в брак или припознато след като е минала една година от събитието. За да бъде детето осиновено от втория си баща, то първия трябва да е починал.

In4hi, съжалявам, не разбрах. Ти моя пост ли допълваш, нещо на мен ли се опитваш да кажеш или какво?

Никого не съм разделила от децата му. Нямам деца от мъж, който има вече от друга или други. Имала съм връзка с човек с невръстно дете. Жената направи животът ми меко казано ад - както преди това беше направила в мъжа си и детето си. Оттеглих се. Това е моята проява на неприемане. Между другото от гледна точка на фактологията - аз бях първа. Както казва Оскар Уайлд, никоя връзка не е сериозна, докато не е претърпщла поне две раздели. Любовта, любов, но не желая в дома си негативизъм. Само защото държат дете като коз, не значи, че някои хора трябва да се оливат в това да провалят живота на друг. За вас може и да е нормално в името на детето, но за мен не е. 

Написах това по принцип и не критикувам никого, казвам само, че ако една жена обича един мъж, а той има вече дете/деца от друга жена трябва да знае с какво се захваща и да е готова на много компромиси.

Съвсем явно е, че коментираш тенденциозно, въз основа на собствения си опит. Само не разбирам защо си на страната на мъжете. Да, те са тези, които трябва да направят компромис, защото те са възрастните, на тях трябва да е ясно как приемат децата определени ситуации, ако не знаят да разберат като им се обяснява. Те се считат за осъзнатите и за това и от тях се очаква. Мотивацията му би била същата като на майката на детето, ако искат тази връзка да я бъде.
Според твоята логика може да се зададе и въпроса каква е мотивацията на майката, че да си зареже децата заради някой си? За това трябва доста по-силно мотивация. Не знам дали ще го разбереш, защото според това, което пишеш според мен нямаш деца.

Искам да знам в кой точно закон пише това. Защото в този, който аз съм чела пише обратното.
Болна тема ми е неговият отказ и доста нерви ми струваше. И сигурно отстрани е грозно, но за да си го върна един вид го осъдих за издръжка за 5 години назад.