Частни училища - информативна тема 12

  • 99 752
  • 728
  •   1
Отговори
# 180
  • София
  • Мнения: 19 568
Шарки, моят син и в ДУ не се научи да учи  hahaha
(това за разведряване, не се завждам и напълно те разбирам!)

# 181
  • София
  • Мнения: 16 520
Шарки, моят син и в ДУ не се научи да учи  hahaha
(това за разведряване, не се завждам и напълно те разбирам!)
Баткото се научи чак в АУБГ... Embarassed Embarassed Embarassed Twisted Evil Twisted Evil Twisted Evil

Последна редакция: пт, 13 май 2016, 16:02 от Sharky*

# 182
  • Мнения: 490
Не проумявам твърденията, че оценяването не е важно и определящо и че всяко дете не винаги е във върховна форма и постига едни и същи добри резултати, защото не че не е вярно, но утре на всички изпити и тестове, които ще се подложи никой няма да го пита на входа днес как е и във форма ли е да се справи добре, нито пък на Тойфел и и кандидат-студентски изпити се съобразяват с това. След това като иде на интервю за работа може и да е перфектен, но ако в този ден и час се представи зле - не получава работата. Дори важи обратното - тези тествания и оценявания са важни не толкова, за да се види какво знае детето, а за да научи повече и да се справя винаги на ниво - това разбира се ако такива са желанията и възможностите му и на родителите му. И тук няма никакво значение възрастта - каквито са днес, такива ще са и утре с натрупани навици.

# 183
  • Мнения: X
Пламито, животът не свършва с един неуспех на изпит или несполука на интервю за работа. Животът е низ от успехи и неуспехи. Като истински умният успява да извлече максималните ползи именно от неуспехите.  Peace А отношението към живота се предава от родители на деца. Аз честно казано нямам амбиции дъщеря ми да успява абсолютно винаги. Това за мен е болестно състояние на родителски амбиции. Важно ми е трудът, усилието и придобитите знания да са й на макс. Важно ми е да е мислещ човек, а не папагал. И да е щастлива от това, което прави. А успехът на състезанията идва понякога и заради доза късмет.

# 184
  • Мнения: 490
Не съм писала, че трябва да се успява винаги и е нормално да се греши и да се пропускат шансове...човешко е. Подготовката за даден изпит/тест/интервю обаче е въпрос на навици, знания и амбиция, които нямат нищо общо с папагалите или поне аз не знам те да имат тези умения.
А за късмета...за мен той е бонус, на който не бива да се разчита прекалено в краткия ни живот.
За едно съм напълно съгласна, обаче, за предаването на отношението към живота от родители на деца. Но действа в две посоки - или детето прилича в това отношение на родителите си, както предполагам смяташ, или става техен антипод, възмутено от видяното и налагането му, както беше при мен.

# 185
  • Мнения: 7 683
Спомням си един откъс от една книга на Александра Маринина, където Настя Каменская се среща сутринта в парка с генерал Заточни, и синът му тича и се набира, защото се готви да кандидатства в органите, докато те говорят. Та генералът го кара да прави 20 набирания примерно, и Настя му казва - защо мъчите момчето, нормативът за прием, и то за отличен, е 12. Генералът й отговаря - а ако в деня на изпита е болен, има температура, или просто не се чувства добре, отпаднал е? Ако може да прави само 12, и се случи в деня на изпита да не е в кондиция, ще направи само 6 и ще отпадне. А ако прави сега с лекота 20, то тогава в каквото и състояние да е, всякак ще направи изискваните 12. Затова го и кара да бяга три пъти по-голямо разстояние от изискваното.

Но това е само една книга. Но както гледам, Пламито кара по тези разбирания. Ако човек преследва успеха на всяка цена, сигурно те са правилните де.

# 186
  • Мнения: X
Папагалите с много повторения успяват да проговорят човешки. Това имах предвид и смятам ме разбра. А има изпити, които е много лесно да вземеш с наизустяване на материала, схемата, матрицата, отработване  и механизиране на задачките за време. Мога да давам безброй примери. Та всичко това ми е чуждо и НЕ уча детето си да усвоява така. И НЕ толерирам учители, които се опитват да го правят с моето дете.

Късметът понякога играе решаваща роля, колкото и да не разчиташ на него. Важен е както казах и в предния пост не резултата като самоцел, а извървяния път и всичко придобито като знания и опит по този път. Рано или късно и целта ще бъде постигната, ако полагаш необходимите усилия. А и доста често се случва да разбереш, че целта не си е заслужавала, но пък придобития опит е бил безценен и ти върши работа до края на живота ти.

Предполагам ти към децата си се стараеш да бъдеш в първия вариант? Понякога въпреки добрите намерения, децата избират да не слушат родителите и ги укоряват за болните им амбиции. Личното ми отношение към въпроса е че трябва да даваме пример, но не и да налагаме със сила на децата си. Трябва да подбутваме и насочваме нежно когато все още са в крехка възраст, но и да ги уважаваме като личности.

 

# 187
  • Мнения: 490


Предполагам ти към децата си се стараеш да бъдеш в първия вариант? Понякога въпреки добрите намерения, децата избират да не слушат родителите и ги укоряват за болните им амбиции. Личното ми отношение към въпроса е че трябва да даваме пример, но не и да налагаме със сила на децата си. Трябва да подбутваме и насочваме нежно когато все още са в крехка възраст, но и да ги уважаваме като личности.

 


 Peace

# 188
  • Мнения: 51 188
Но това е само една книга. Но както гледам, Пламито кара по тези разбирания. Ако човек преследва успеха на всяка цена, сигурно те са правилните де.

Успех на всяка цена е една възможна интерпретация. Друга такава обаче е, че човек или трябва да прави добре това, което прави, или да не започва изобщо. Защото недостатъчните усилия по принцип са равнозначни на никакви усилия - все водят до неуспех. Ако за да влезеш в добър университет ти искат диплома 5,90 то дали ще си изкарал 5,00 или 3,50 е все тая - все си вън. И е хубаво да се възпитава у децата такова отношение към нещата - да дават всичко от себе си, когато се захващат с нещо. И това е различно (поне според мен) от "успех на всяка цена".

# 189
  • Мнения: 118
Независимо дали става дума за ЧУ или ДУ резултатите от НВО (най-вече по БЕЛ и МАТ, където има външни квестори) са сериозен аргумент в полза на училището. Не казвам, че са единствен аргумент, а само, че са сериозен и важен такъв. Виж не е кой знае какъв аргумент това, че едното училище изпреварило другото с две стотни и станало първо, а другото второ, но да си стабилно година след година сред първите 5 говори само добре за всяко училище. Пък дали на първо, трето или пето място вече е въпрос на обстоятелства. А това, че децата ходели и на курсове нищо не променя. Нали всички ходят на курсове, защо тогава децата от определени училища все са с едни гърди напред? Нали не ходят на някакви специални курсове? Ами напред са, защото колкото и да надстрояват курсовете, основата, върху която се надстроява, е изключително важна. А основата се гради в училището.

bouquet Много точно казано!

# 190
  • София
  • Мнения: 62 595
Има изпити, които не са от типа "още един изпит", а са изпити, чийто резултат е състезателен и може да предопредели бъдещето на детето за поне 5 години напред. Който е успял да стигне заплануваното се радва на успеха, а който не е успял - рационализира, че не е било толтова важно. В такива моменти решаваща може да се окаже и всяка случайност, но това е положението, дозата несигурност си казва думата - за някои е в помощ, за други е във вреда.

# 191
  • Мнения: X
Има изпити, които не са от типа "още един изпит", а са изпити, чийто резултат е състезателен и може да предопредели бъдещето на детето за поне 5 години напред. Който е успял да стигне заплануваното се радва на успеха, а който не е успял - рационализира, че не е било толтова важно. В такива моменти решаваща може да се окаже и всяка случайност, но това е положението, дозата несигурност си казва думата - за някои е в помощ, за други е във вреда.

Е и какво? Свършва света или да правим "гръцка трагедия"? Разбира се че постигането на целите е важно с оглед бъдещето, но почти винаги има два и повече варианта за избор в един и същ момент. Важно е да се научи детето, че трябва да се стреми към постигане на целите, но и че понякога ще се налага да преглъща загубата. Да бъде гъвкаво и да приема неуспеха като част обучението, а не като драмата на живота си. Подобно абсолютизиране и преекспониране на болни родителски амбиции и комплекси води до сериозни последици за децата. Това е обратното на незаинтересовани родители. Но и двете крайности не са от полза за децата.  Peace

Последна редакция: сб, 14 май 2016, 09:53 от Анонимен

# 192
  • София
  • Мнения: 62 595
Неуспехът, условно казано такъв, не е нищо фатално относно текуща оценка, теекущ изпит, но при състезателен изпит може да е всичко. Относто приемането - ще-неще, ще го приеме, къде ще иде! Затова са създадени психологическите механизми - все пак организмът се защитава при фрустрация. Като чета тукашната тема, истерията е още от явяването на изпити за прием в първи клас, че и в ПУк, та не е като родителите да гледат неамбициозно. Ако не бяха амбизиоцни, щеше да им е все тая дали детето кандидатства в училището Х или в училището У и нямаше да се водят споровете за честност на приема. Нека не си кривим душите - всички тук знаем, че без амбицции нямаше да има страсти по приема, решаване на тестове за подготовка и пр., и то за 5-6-годишни деца. Разбирам да беше някоя друга тема, а то точно тук да си разправяме приказки под шипковия храст не ФърфИ. Не очаквам някой да каже, че е крайно амбициозен, защото ще се възприеме зле, но стотиците кандидатстващи в определени училища на практика постъпват именно в посока на крайна амбиция.

До сериозни последици съвсем буквално водят ниските оценки от НВО, защото детето хвърчи от списъка с добрите гимназии.

# 193
  • Мнения: X
Говорим си за честността на приема, защото поне аз очаквам именно тези училища, в които даваме децата си, заедно с усилията на нас родителите, да учат възпитаниците си освен на "четмо и писмо" и на основополагащите морални принципи и ценности. И когато се окаже, че няма честен прием, няма принципи и правила за всички (а те са само за простосмъртните) някак си "най-доброто" училище вече не е чак толкова добро. Поне в моите очи.

И все пак прави разлика между амбиция и болни родителски амбиции.
А що се касае до тестовете и изпитите за 5-6 годишни, личната ми позиция винаги е била, че това е пълна порнография. Тези тестове(поне във вида в който ги има и в СС, и в Питагор, и в НУКК, и във всички други училища) не показват най-добрите деца в интелектуално отношение. Те показват децата, които са автоматизирали ограничен брой/вид задачи под ръководството на частни учители и родители. Което не винаги означава интелект и наличие на мислене. Мога да бъда много по-подробна, но нито има смисъл, а и пак ще възникне конфликт.
За съжаление обаче нямам избор и трябва да стана част от системата за да може детето ми все пак да получи добро образование. И това много ме ядосва, но и това е част от живота и приемането на някои неща.

# 194
  • София
  • Мнения: 19 568
Разговорът започна от това дали резултатите от НВО са добър показател дали едно ЧУ е добро или не, а не за това дали е важно да успеем на НВО.
Колкото и да е важен успеха на собственото ми дете на НВО, толкова продължавам да твърдя, че училищните такива за мен не значат нищо.

Общи условия

Активация на акаунт