Innovation zone - науката зад козметиката

afflatus, и аз не съм научно запозната . Никога не съм учила химия, физика, биология и свързани извън нормалния учебен план в училище, а специалността ми е финансова . Просто не се доверявам на статии в списания или от сорта, искам научни изследвания, затова търся такива.
На In-Cosmetics Paris 2016 едва що не беше обявен бойкот на палмовото масло, навсякъде реклами обявяваха или, че няма да се работи с него като суровина за козметични продукти, или единични фирми твърдяха, че ще е само от устойчиви източници с допълнителна подкрепа на местните общности. Изобщо, като се тръгне от позицията на американския пазар, тенденцията е палмовото масло да е аут. Тази тенденция нас скоро няма да ни стигне, мисля.
Иначе евтино, достъпно, с по-голяма трайност щом е хидрогенирано, без мирис, почти без вкус - универсално. 
Нерафинираното екстра върджин червено палмово масло обаче си е много полезен и ценен продукт. Дадох го като пример за източник на токотриеноли, но не е единствен източник. Ето интересно за него:
http://indianshopsokoni.blogspot.bg/2013/11/5000.html
Оризово масло има на Olitalia.

А сигурна ли си, че научните изследвания ти вършат особена работа при избора на козметика?

Зависи .

5. Кислород. Микрофлората, която трайно населява кожата ни, се състои от аеробни организми (като някои Corineforms и Micrococcus), факултативни анаеробни (Staphylococcus) и микроаерофили (Propionibacterium). Аеробните микрооганизми са зависими за жизнената си дейност от кислорода, анаеробните не са зависими от него, а микроаерофилите се нуждаят от кислород, но в концентрация по-ниска от тази във въздуха. Заедно с другите хранителни вещества, локалната концентрация на кислород ще доведе до възникването на обособени ниши, всяка със своя конфигурация от микроорганизми. Влиянието на кислорода върху Propionubacterium видовете е изследвано широко главно във връзка с акнето. Установено е, че при лабораторни условия с ниска концентрация на кислород (10% в сравнение с въздуха) култивираните щамове се размножават значително, сравнено с анаеробни условия, както й че пропионибактериите могат да толерират 100% излагане на въздух. Подобни условия се получават в порите, запушени с втвърден себум - ниска концентрация на кислород и богата хранителна среда. Тоест, наличието на пропионибактерии по кожата ни, само по себе си не е достатъчно условие за възникването на акне. Потискането им с антибиотици, локално и орално, също не е достатъчно условие за премахване на акнето. Трябва да се променят условията така, че бактериите да са лишени от среда, в която да се размножават прекомерно.
6. Източници на въглерод/ енергия. Микроорганизмите могат да оползотворяват множество хранителни вещества за асимилиране на въглерод и доставяне на енергия. Кожната микрофлора разчита главно на пептиди и аминокиселини, като може да се предполага, че използва и липиди. Среда, съдържаща аминокиселини или пептиди в лабораторни условия поддържа растежа на стафилококи, коринебактерии, микрококи и пропионибактерии. Кожната микрофлора може също да усвоява карбоксилни киселини и късоверижни мастни киселини. При положение, че пропионибактериите произвеждат ацетат и пропионат чрез ферментация, възможно е да има и кръстосано хранене, тоест един вид да се храни с вещества, плод на метаболизма на друг вид.

dragon8 мога ли да те помоля да коментираш действието на Niacinamide - витамин Б3 върху кожата? Споделяш много интересна информация и искрено се възхищавам от познанията ти 

Ползвам ето този продукт https://www.amazon.co.uk/InstaNatural-Niacinamide-Cream-Serum-Pi … ion/dp/B00J5N0Y4U
съставът е: Aloe Barbadensis Leaf Juice, Glycerin*, Niacinamide (Vitamin B3), Emulsifying Wax*, Persea Gratissima (Avocado) Oil, Phenoxyethanol, Tocopherol (Vitamin E), Neem oil, Rosmarinus Officinalis (Rosemary) Leaf Extract, Hyaluronic Acid, , Xanthan Gum*, Tetrasodium EDTA, Sodium Bicarbonate*, Citric Acid*.
*Naturally Derived

Кожата ми изключително чувствителна, склонна към запушване на порите и възпаления... но спокойно мога да кажа, че този крем я преобрази, а не го очаквах.

jazzzzy, ето интересни статии за ниацинамида:
http://www.dermascope.com/aging/niacin-more-than-anti-aging#.V4D20xIatlk
https://www.truthinaging.com/ingredients/niacinamide
https://www.truthinaging.com/review/sensitive-oily-skin-try-vitamin-b
https://www.oskiaskincare.com/skin-nutrition/patented-actives/niacinamide/
Какво се смята, че прави:
- води до вазодилатация на капилярите, тоест разширява ги, с което се повишава притока на кръв към кожата
- има противовъзпалително действие, поради което подобрява състояния като акне и розацея
- подобрява еластичността на кожата, като стимулира синтеза на колаген, има анти-ейдж действие
- подобрява възстановяването на кожата, като стимулира функциите на фибробластите
- понижава трансепидермалната водозагуба, чрез повишен синтез на мастни киселини и серамиди
- редуцира хиперпигментацията, като не допуска големи количества меланин да достигнат до повърхността на кожата, има изравняващо тена на кожата и избелващо действие
- подобрява състоянието на сухата кожа
И аз ползвам един крем с ниацинамид, който трайно подобрява вида и състоянието на кожата - Ред Аут на Фитокод .
За крема по-горе, радвам се, че ти допада. Не са написали прецизно състава, emulsifying wax е некоректно, емулгиращ восък нищо не значи. Продуктът не е и изцяло органик/био/натурален, макар да изглежда, че има и такива съставки - отбелязвам.

Забравих да питам - как се усеща при нанасяне и как мирише? Гледам, че има масло от нийм, което много обичам, но мирисът му е.. .

Доста наблягат на витамин В3 и в корейската козметика, и в моята любима марка ( Paula's Choice) , като най-вече обръщат внимание на изравняващия тена на лицето ефект. Наскоро обаче попаднах на препоръки, че трябва да се избягва да се ползва в комбинация с киселините АНА и ВНА, защото загубва ефекта си в кисела среда. Тоест трябва да има период от 20-ина минути между продуктите с едното и другото, за да има някаква полза от В3.

dragon8, бих искала да те попитам считаш ли, че е небходимо да се ползват т.нар. facial mist (води за лице, хидрозоли, освежаващи спрейове) ? Има страшно много видове (изключвам тук всички фиксиращи спрейове и тези за удължаване непокътнатостта на грима), повечето са базира на различни водни екстракти - най-прост пример е розовата вода. Не мога да си обясня каква полза може да имат за кожата, освен да действат в  спомагателна роля за това, което ще сложиш върху тях като крем или серум. И оттам има ли смисъл да си ги пръскаш по всяко време?

afflatus, като цяло избягвам да прилагам продукти с алфа-хидрокси киселини по кожата си, намирам го за излишна агресия. Та, за взаимодействието им с витамин В3 не съм чела.
Що се отнася до води за лице, хидрозоли, освежаващи спрейове, и изобщо за козметика - не мисля, че съществува "трябва". Има хора, които не са ползвали козметика през целия си живот. Има хора, които ползват много повече, отколкото им е необходимо. Трети - по средата. Всеки преценява сам.
По отношение на всичко, което прилагам, си мисля как то взаимодейства с кожата ми и мога ли да мина без него. За facial mist ще си мисля трябва ли ми на дневна база, в топлото време може да има смисъл, в студеното - според мен лично не. Ще си мисля дали рН е ок, хидрозолите от етеричномаслени растения не са толкова кисели, колкото кожата ни, значи мръдват състоянието й към по-слабо кисело. Следите от етерично масло в тях може да носят ползи, но намесата в рН за мен ги прави недостатъчно добри в сравнение с тоник, съобразен с рН на кожата.
Термалните води бяха доста нашумели, ползвала съм, без да се впечатля особено. И при тях ме интересува главно намесата в собственото рН на кожата ми. Установих, че тя обича по-кисели продукти, с рН по-ниско от стандартното 5,5. Наскоро си правих експеримент по идея в друга тема, ако ще и щуро да звучи, ползвах за лице интимен гел с рН 4 и фермент от български млечнокисели бактерии. Кожата ми се чувстваше супер добре.
Иначе ползвам тоник точно с идеята да подготвя кожата за крема след това. Допреди няколко години не ползвах въобще. Междувременно кожата ми направи една стачка на възрастта и си промених навиците . Сега с тоника е в пъти по-добре.
Ако има "трябва", то е човек да се самонаблюдава и да вярва на сигналите на кожата си+здравия си разум. Ако ползваш такъв продукт и ти е по-добре с него, защо не? Ако пък си съвсем ок без него, за какво ти е ?

Преди няколко дни си спомних поста ти в другата тема и реших да го видя този интимен гел, с ясната мисъл да го ползвам за лице. Първо ме привлече в него нежния измиващ агент(в момента се нуждая от нещо наистина с меко почистващо действие ), четох и други статии с въпроса за ниското ph и най- накрая се убедих и го поръчах

А би ли могла да кажеш дали тези флорални води(розова, лавандулова
..) носят някакви ползи за кожата? Така и не можах да попадна на статия подкрепена от научни изследвания

След като открих, че киселинността на продукта влияе на кожата, и изхвърлих всички измиващи гелове, които оцветяваха в тъмно синьо зелено лакмуса, съм върл последовател на киселините, особено на ВНА. С тонер, в който има едва 0.5% салицилова киселина (а рН е 4), кожата ми се успокои напълно и се изчисти. Само трябва да се ползва редовно и няма нужда от пилинг маски и "грешните" изтисквания с ръце . Така че и аз, подобно на теб, се убедих, че кожата ми е доста "по-спокойна" при ползване на по-киселинни продукти.

Обаче искам да уточня, че има разлика между тоник и водите, за които попитах. Тоникът е онова, което ти сваля рН нивото на кожата след измиване, докато водите се водят продукт, който помага на кожата да поддържа влажността си. Просто не съм убедена, че водите са нещо, на което си заслужава да се обръща внимание при грижата за кожата, затова попитах дали имаш опит.

Точно - и аз ползвам тоник с такава цел и го имам като твърда стъпка в програмата си. Относно водите съм на същото мнение, просто още нещо, от което да се печелят пари. Нивото на влажност в кожата не може да се поддържа с напръскване с вода или хидрозол. Трябва съвсем различен механизъм не само на привнасяне на влага, а и на укрепване бариерната функция на кожата за редуциране на трансепиредмалната водозагуба. Тогава се повишава нивото на хидратация. Така че, съгласна съм с теб.
Ако прецениш да ползваш интимния гел и по предназначение, няма друг такъв продукт за мен . Иначе продължавам да го ползвам вечер за лице и съм много доволна от ефекта.
Относно флоралните води - те са субпродукт от парната дестилация на етерични масла. Ползата от тях идва от следите от етерично масло, които остават след отделянето на основното количество етерично масло, което да се предлага после в чист вид. Така че, ползата от розовата вода например, ще се изразява в ползата от минималното количество розово етерично масло в нея. С други думи - ефект като от етеричното масло, но в пъти по-слаб. Сами по себе си флоралните води са добри за кожата, просто има много по-усъвършенствани от тях продукти.

И щото спокойно може и да напиша някоя глупост, като това:
да поясня - млечната киселина напрмер е алфа-хидрокси киселина и кожата ми я обича . Избягвам да прилагам пилинг продукти с алфа-хидрокси и бета-хидрокси киселини. Ако искам нещо да премахне повърхностните мъртви клетки, предпочитам да е продукт, който прави ензимен пилинг, или ексфолиант, който ги отстранява механично.

Да довърша факторите за колонизация на кожата от микроорганизми.
7. Извънклетъчни ензими. Човешката кожа е среда, богата на полимери, включително липиди, полизахариди и протеини, както и разнообразие от смесени полимери. Кожната микрофлора синтезира различни извънклетъчни ензими, разграждащи тези полимери, за да се получат вещества с пряка хранителна стойност, като липаза и протеаза са основни такива ензими. Интересно е, че свободните мастни киселини, получени в резултат от ензимното разграждане на липидите, проявяват потискаща способност спрямо микрофлората.
Синтезът на извънклетъчни ензими може да бъде зависим от броя на микроорганизмите, тоест при по-голяма биомаса да се синтезират повече ензими и обратно, или да не бъде зависим от броя на микроорганизмите, а да се регулира от външни фактори от средата. Действието на някои извънклетъчни ензими е ограничавано от глюкозата и определени аминокиселини, което показва тяхната зависимост от условията на средата.
8. Липиди. По човешката кожа се срещат много и разнообразни липиди. Взаимодействието между постоянната и временнопребиваваща микрофлора се фокусира главно върху активността на ензима липаза върху триацилглицерола и получаването на ди- и моноацилглицероли, глицерин и дълговерижни мастни киселини. Само аеробните липофилни (тоест кислород-зависими, обичащи мазнини) видове коринебактерии и гъбичките Malassezia се нуждаят изцяло от среда, богата на мазнини, за да се развиват. Дори и при това положение, някои липофилни коринебактерии биват, макар и слабо, потискани от наличието на някои мастни киселини като линолова и линоленова. Staphylococcus нямат потребност от липиди, но в отсъствие на биотин, биха използвали олеинова кисеина като заместител. Пропионибактериите също нямат задължително потребност от мазнини, но наличието на такива благоприятства развитието им.
Докато е ясно, че липидите имат важно значение за растежа на микроорганизмите по кожата ни, е установено също и че определени представители на постоянната, както и на транзиторната микрофлора биват потискани в една или друга степен от средно- и дълговерижни мастни киселини. Балансът между положителното и отрицателно въздействие може да определи кои видове ще колонизират кожата. Най-активно потискащи растежа на микрофлората са лауриновата и миристиновата киселини. Те потискат и постоянната, и транзиторната микрофлора, докато линоловата и линоленовата киселини потискат най-вече транзиторната микрофлора. Ефектът е и рН зависим, като най-голяма потискаща активност спрямо транзиторната микрофлора се проявява при 5,5. Има и вариации в чувствителността на постоянната микрофлора. Propionibacterium granulosum е по-чувствителна към линоленовата и линоловата киселини в сравнение с Propionibacterium acnes.Сфинголипидите на стратум корнеум също са показали силна антимикробиална активност спрямо постоянната и транзиторна микрофлора. Това може да допринесе за намаляване шансовете за колонизация от чужди микроорганизми, както и да дава предимство на едни пред други видове от постоянната микрофлора.

И понеже не сме само добра хранителна среда, но и самостоятелни организми със собствена имунна защита, имунната ни система е безусловно важен фактор за колонизацията на кожата ни от микроорганизми. Снабдени сме със сложен арсенал от механизми за предпазване от инфекция. Те спадат към вродения и придобития ни имунитет. Кожата ни притежава и двата механизма. Те се задействат при травма или инвазия от микроорганизми, причиняващи възпаление. Въпросът е дали тези механизми влияят върху кожната микрофлора, както и тя какво влияние упражнява върху тях.
Имунната система на кожата е сложна система за наблюдение, базираща се на мрежа от дендритни клетки на Лангерханс, подкрепяни от кератиноцитите, тъканните макрофаги и неутрофили, всички те координирани от сигнални цитокини. Автоактивацията им е нежелателна и опасна, като се предотвратява или от използването на рецептори, разпознаващи чужди за тялото молекули, или чрез продукцията на антимикробни вещества като лизозим.
В следващия пост ще има немалко понятия, и понеже няма да се спирам на всяко едно, давам два доста полезни линка на български за строеж на кожата и за междуклетъчно сигнализиране:
http://medpedia.framar.bg/%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%BC%D … D0%B0%D1%82%D0%B0

http://medpedia.framar.bg/%D1%84%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D … D1%86%D0%B8%D1%8F