Детето ми не е с баща неизвестен, защото аз съм избирала баща му все пак и пак базирано именно на същия опит и по тези критерии. Та кое не е от личен опит?
На човек, който няма фактор с когото да се съобразява?

И ще ми кажеш, че никога и за нищо не си правила компромис, а мъжът ти те търпи, щото си ангел господен?
На мен си ми ясна, колкото и да се напъваш да се изкараш велика.

Или като направиш с едно си длъжен да направиш с всичко? А кога ще направят с теб? Компромисите трябва да са от двете страни. И да, връзка върви от самосебеси, ако има комуникация и двамата са наясно с какво ще направи с какво няма да направи компромис партньора. Когато тези неща са уточнени и няма разминаване от думите в ежеднвението си върви. Когато единия се опитва да налага нещо различно от това, което е заявил в началото, тогава идва момент да решаваш дали ще търпиш вовеки или ще гледаш себе си.
това не е да си нещо велико, а е напълно нормално. Как може да ти се вижда, че от елементарни неща, някой се прави на велик? Това за теб е постижение ли?

