Питам телето на рождения му ден, какво желание има, за какво си мечтае, а то каза:
- "Да бъда с теб ..... "
- "Да бъда с теб ..... "
"Какво искаш за РД"?
"Нищо, само теб"....
- Публикувана: 18 май 2016, 15:15 ч.
- Последно мнение: 4 окт. 2017, 15:49 ч.
Мъж Телец - 14
Преди няма и месец, същият диалог:
"Какво искаш за РД"?
"Нищо, само теб"....
Мисля,че и аз вече останах без моето теле. Само едно не разбирам,винаги ли правят така. Увъртат,шикалкавят,но не поставят ясен край на отношенията. Вече цял месец стана. Ако аз не се обадя,той няма шанс да ме потърси. Като се чуем...мил,твърди че му липсвам,а като стане дума да се видим....не бил готов,все още го боляло,зает е. Няма ли да спре да ме върти на шиш. Това неведение ми изтощава. Не знам вече. Да го чакам ли или да се стегна и да се опитам да го забравя възможно най-бързо. Какво е вашето мнение?
Може би не иска да поставя край, а просто си е такъв. Ако имаш чувства към него, дай му време и кажи директно какво искаш да се промени между вас. Ако се постарае и поне опита, ще е хубаво. Ако ли не, го остави.
Моят Телец наистина искал да ме закара онази вечер, но то по нищо не си пролича. Аз да не чета мисли
да не говорим , че преди това го видях да се усмихва и да си говори сладко-сладко с една мадама. После като се появих аз, да ме закарал.. Да я закара тази. Сега е нацупен , че съм го отрязала, но ние не сме вече заедно, за да се качвам в колата на мъж посред нощ.
Моят Телец наистина искал да ме закара онази вечер, но то по нищо не си пролича. Аз да не чета мисли
да не говорим , че преди това го видях да се усмихва и да си говори сладко-сладко с една мадама. После като се появих аз, да ме закарал.. Да я закара тази. Сега е нацупен , че съм го отрязала, но ние не сме вече заедно, за да се качвам в колата на мъж посред нощ. Моят Телец наистина искал да ме закара онази вечер, но то по нищо не си пролича. Аз да не чета мисли да не говорим , че преди това го видях да се усмихва и да си говори сладко-сладко с една мадама. После като се появих аз, да ме закарал.. Да я закара тази. Сега е нацупен , че съм го отрязала, но ние не сме вече заедно, за да се качвам в колата на мъж посред нощ.
да не говорим , че преди това го видях да се усмихва и да си говори сладко-сладко с една мадама. После като се появих аз, да ме закарал.. Да я закара тази. Сега е нацупен , че съм го отрязала, но ние не сме вече заедно, за да се качвам в колата на мъж посред нощ.
?Щом отношенията не са в определено русло - никакви отношения! Ни човешки, ни таксиметрови, никакви
! Виж, ревността е крайно препоръчителна 
.С мъжете или във връзка, или скъсали, много ясно. Как така ще се държим човешки после, как така ще може да си говорим на нормални теми, откъде-накъде ще се поздравяваме и ще се усмихваме един на друг, камо ли да се попитаме как сме и да си споделяме приятелски, да си окажем помощ някога? Редното е да се държим само като извънземни, аз поне така си мисля
....
dragon8, иронията ти ме разсмя 
аз изобщо не се усетих, че иска да ме закара, защото бях с приятели, които щяха да ме изпратят. Освен това той с нищо не загатна подобни намерения,интонацията му не ми подсказа, а и не можа ли направо да попита? За ревността, аз съм си такава по принцип. Нямам нищо против да поддържаме приятелски отношения с него, но той и след раздялата ни си продължава с променливите настроения и това понякога ме вбесява.
аз изобщо не се усетих, че иска да ме закара, защото бях с приятели, които щяха да ме изпратят. Освен това той с нищо не загатна подобни намерения,интонацията му не ми подсказа, а и не можа ли направо да попита? За ревността, аз съм си такава по принцип. Нямам нищо против да поддържаме приятелски отношения с него, но той и след раздялата ни си продължава с променливите настроения и това понякога ме вбесява.
Мисля, че те вбесява друго, и ако съм права в предположението си, разбирам те. Променливите му настроения спрямо другите биха били съвсем ок 
, но променливите спрямо ТЕБ са си голяма досада. Никакъв ясен ориентир в ситуацията. Особено в комбинация с едно държание в стил "за нещо ти се дразня и по някаква причина съм ти ядосан", но тази причина въобще не се споделя...Как да разбере човек какво да направи или какво да не прави? И крайният резултат е имобилизация, пълно нежелание да прави каквото и да било спрямо телешкия мърморизъм. И да иска човек да се съобрази с чувствата му, ами, аджеба какви са те?
Догадки и предположения вече не правя. Като си изплюе отсрещният сливовите костилки из устата, тогава си мръдвам пръста да направя каквото и да било. Който иска нещо - действа. Който не иска нищо - не действа. Или пък, не го иска достатъчно, за да стигне до действие...или пък го е бъз да си каже...щото го е бъз да не му откажат...
А предложението да те закара може да се приеме съвсем човешки като услуга, нищо лошо. Нито специално отношение. Пък ревността, еее.....приятелско отношение, а, променливи настроения, а?
Човек може да се мята между супер много емоции, чувства и настроения...какво ми е в главата и сърцето си е моя работа. Там друг освен мен няма..уж.
Което обаче никак не пречи да се държи един курс на поведение.
, но променливите спрямо ТЕБ са си голяма досада. Никакъв ясен ориентир в ситуацията. Особено в комбинация с едно държание в стил "за нещо ти се дразня и по някаква причина съм ти ядосан", но тази причина въобще не се споделя...Как да разбере човек какво да направи или какво да не прави? И крайният резултат е имобилизация, пълно нежелание да прави каквото и да било спрямо телешкия мърморизъм. И да иска човек да се съобрази с чувствата му, ами, аджеба какви са те? Догадки и предположения вече не правя. Като си изплюе отсрещният сливовите костилки из устата, тогава си мръдвам пръста да направя каквото и да било. Който иска нещо - действа. Който не иска нищо - не действа. Или пък, не го иска достатъчно, за да стигне до действие...или пък го е бъз да си каже...щото го е бъз да не му откажат...
А предложението да те закара може да се приеме съвсем човешки като услуга, нищо лошо. Нито специално отношение. Пък ревността, еее.....приятелско отношение, а, променливи настроения, а
? Човек може да се мята между супер много емоции, чувства и настроения...какво ми е в главата и сърцето си е моя работа. Там друг освен мен няма..уж
.Което обаче никак не пречи да се държи един курс на поведение.
Жалко, че Фаинка е изтрила историята си за телето..: ) Исках да я поздравя за невероятния разказ и че припознах себе си и моя Телец в някои ситуации.: ))
- спонтанност, тръпка.. Аз съм млад човек и имам нужда от това.: )
blackkkrose
, като те чета, все едно чета за себе си.: )) Както dragon8 писа по-назад в темата - от едната крайност в другата.. 
Разликата между мен и теб е, че аз тези "номера" (настроения) ги въртя пред мъжете. 
Лично мен това много ме развесели: "Аз да не чета мисли #2gunfire да не говорим , че преди това го видях да се усмихва и да си говори сладко-сладко с една мадама. После като се появих аз, да ме закарал.. Да я закара тази. Сега е нацупен , че съм го отрязала, но ние не сме вече заедно, за да се качвам в колата на мъж посред нощ." Надявам се, не ме разбираш погрешно. 
Просто ти си тази, която се 'цупи', и е ясно, че ти липсва и си искала да останеш насаме с него и да си размените няколко приказки.
Скрит текст:
Извън това, обичам си го, разбира се.... но понякога се замислям, че ми липсва нещо с него Вчера бяхме на разходка в едно малко градче - центъра, старата част на града; времето - лятно, изобщо само приятни неща. 
Бях леко гладна, но все още беше рано за вечеря и решихме да седнем в едно кафе, навън, де, хем да се наслаждаваме на хубавото време. Точно срещу кафето продаваха пържени картофки и моят Телец - "Мм, ядат ли ти се пържени картофки. Може да си вземем после.." При което аз съвсем (не) скромно му отговорих - "Като огладнея, ще ме заведеш в някой ресторант. Не съм излязла да ям пържени картофки, седнала на дървена скамейка". 
..... След кафето тръгнахме на разходка - минахме центъра, навлязохме в стария град, а Телето от време на време - "Ще минем и тази улица, още една обиколка тук и се връщаме да намерим някой ресторант".. Мен вече кафето, което пих, ме беше "заситило" и нямах никакво намерение да вечерям, т.е. да се вслушвам в исканията му.
Та, вървим си, говорим си, аз, разбира се, се оглеждам във витрините (едно от любимите ми неща, докато се разхождам, а и Венерата ми е в Лъв 
) и Телето отново - "Мм, усещам чеснов сос.. Надушвам печено пиленце." 
Минахме пред една къща и усетихме приятен аромат на готвено и той пак - "Някой готви нещо вкусно..." После покрай една пицария и той отново - "Видях човек вътре, отворено е значи..." Е, това вече 'преля чашата' и точно в този момент се сетих за разказа на Фаинка и такъв смях ме напуши. А той с недоумение ме пита - "Какво е станало, защо се смееш? Само менюто ще погледна какво предлагат.." И всички тези неща, докато уж сме тръгнали на разходка.. 
НО номерът му отново не мина и поисках поне за последно
малко да се разходим в една гора (обожавам разходките сред природата 
) И се запозна - "Ох, защо не ми каза, че искаш по-дълго да се разхождаме 
, виж с кои обувки съм тръгнал? Ще ми излязат пришки, утре (т.е. днес) как ще отида на работа.. " И всичко това придружено с безсилния молещ поглед най-после да престана да го "мъча"и да седнем в някой ресторант да се нахрани на спокойствие най-накрая.. Дори ми каза с усмивка, разбира се, да съм си намерила някой друг, на когото са му приятни тези неща.. Ами може и да си намеря..
Бях леко гладна, но все още беше рано за вечеря и решихме да седнем в едно кафе, навън, де, хем да се наслаждаваме на хубавото време. Точно срещу кафето продаваха пържени картофки и моят Телец - "Мм, ядат ли ти се пържени картофки. Може да си вземем после.." При което аз съвсем (не) скромно му отговорих - "Като огладнея, ще ме заведеш в някой ресторант. Не съм излязла да ям пържени картофки, седнала на дървена скамейка". ..... След кафето тръгнахме на разходка - минахме центъра, навлязохме в стария град, а Телето от време на време - "Ще минем и тази улица, още една обиколка тук и се връщаме да намерим някой ресторант".. Мен вече кафето, което пих, ме беше "заситило" и нямах никакво намерение да вечерям, т.е. да се вслушвам в исканията му. Та, вървим си, говорим си, аз, разбира се, се оглеждам във витрините (едно от любимите ми неща, докато се разхождам
, а и Венерата ми е в Лъв ) и Телето отново - "Мм, усещам чеснов сос.. Надушвам печено пиленце." Минахме пред една къща и усетихме приятен аромат на готвено и той пак - "Някой готви нещо вкусно..." После покрай една пицария и той отново - "Видях човек вътре, отворено е значи..." Е, това вече 'преля чашата' и точно в този момент се сетих за разказа на Фаинка и такъв смях ме напуши. А той с недоумение ме пита - "Какво е станало, защо се смееш? Само менюто ще погледна какво предлагат.." И всички тези неща, докато уж сме тръгнали на разходка.. НО номерът му отново не мина и поисках поне за последно
малко да се разходим в една гора (обожавам разходките сред природата ) И се запозна - "Ох, защо не ми каза, че искаш по-дълго да се разхождаме , виж с кои обувки съм тръгнал? Ще ми излязат пришки, утре (т.е. днес) как ще отида на работа.. " И всичко това придружено с безсилния молещ поглед най-после да престана да го "мъча"и да седнем в някой ресторант да се нахрани на спокойствие най-накрая.. Дори ми каза с усмивка, разбира се, да съм си намерила някой друг, на когото са му приятни тези неща.. Ами може и да си намеря.. - спонтанност, тръпка.. Аз съм млад човек и имам нужда от това.: )blackkkrose
, като те чета, все едно чета за себе си.: )) Както dragon8 писа по-назад в темата - от едната крайност в другата.. Разликата между мен и теб е, че аз тези "номера" (настроения) ги въртя пред мъжете. Лично мен това много ме развесели: "Аз да не чета мисли #2gunfire да не говорим , че преди това го видях да се усмихва и да си говори сладко-сладко с една мадама. После като се появих аз, да ме закарал.. Да я закара тази. Сега е нацупен , че съм го отрязала, но ние не сме вече заедно, за да се качвам в колата на мъж посред нощ." Надявам се, не ме разбираш погрешно. Просто ти си тази, която се 'цупи', и е ясно, че ти липсва и си искала да останеш насаме с него и да си размените няколко приказки. Спестила съм си вероятно разочарование, защото щях да очаквам задушевен интимен разговор, а той да започне тема за времето.
И двамата сте по средата на нищото. Всеки чака другият да направи нещо, чака това нещо да е според нейните/неговите нагласи и представи, и ако няма никакво действие, или не е според очакванията, се врътва недоволно и тя/той не знаейки защо. Напълно нестабилна ситуация. За да се стабилизира, поне единият трябва да държи неизменен курс на поведение. Не става въпрос за една и съща реакция на различни ситуации, а за една и съща вътрешна основа. Ти напълно наясно ли си с исканията си, или чакаш другия да подаде тон?
Разбираш ли, единствената полза от темата не е да се намери начинът за справяне с телеца. Единствената полза е път към състояние на мир със себе си. Приемане на ситуацията такава, каквато е, и търпение и уважение към различността и нагласата на другия участник в ситуацията.
Що се отнася до справянето с телеца, обърнете словореда, бе значи
- как телецът да се справи с вас ? 
", каквато е, и търпение и уважение към различността и нагласата на другия участник в ситуацията."
Голямо уважение е да искаш от някого продължителни разходки, когато той си е статичен бохемски тип
Голямо уважение е да искаш от някого продължителни разходки, когато той си е статичен бохемски тип
Уважението е двустранен процес. А златната среда - най-трудно постижима.
За себе си с ръка на сърцето мога да кажа, че щастието се измерва в изминатите километри. Много подвижен човек съм (буквално), обожавам да съм на път, независимо дали ще вървя, или съм нанякъде с колата.: ) За мен също така по-голямото удоволствие е пътят до целта, а не самата дестинация.) За много неща бих направила компромис, но за това - категорично не!
Изживявала съм подобно нещо.. ами изводът е, че колкото и компромиси да правиш, ако отсрещният не е готов да "погледне ситуацията" през твоя поглед и да оцени жестовете и усилията ти, накрая пак ти оставаш виновния, с похабените нерви и разбито сърце..
Много хубаво би било, ако усилията са и от двете страни.
P.S. Джулая, изпреварила си ме.
Много подвижен човек съм (буквално), обожавам да съм на път, независимо дали ще вървя, или съм нанякъде с колата.: ) За мен също така по-голямото удоволствие е пътят до целта, а не самата дестинация.) За много неща бих направила компромис, но за това - категорично не! Скрит текст:
Tullip, извинявай, но като те чета, този човек изобщо не те заслужава.. Още в миналата тема писа, че е недопустими мъж на 30+ да играе такива игрички, да върти номера и да е толкова непостоянен в чувствата си. Не те съветва да го забравиш и да продължиш живота си, защото на думи е лесно.. То е ясно, че ти трябва време да изживееш това, което е било между вас, и да преминеш през тази връзка. Обърни внимание на себе си, нека, ако е осъзнал какво губи, пръв да направи крачката и да докаже по някакъв начин, че държи и му пука за теб! Така нараняваш единствено себе си заради неадекватното му поведение.Имам една позната - Водолей. Миналото лято бяхме в Оряхово на гости при баба ми и дядо ми. Беше лято, времето - топ , та хванахме си ферибота да пием кафе и ядем сладолед в Румъния.. Ей такива хора харесвам - спонтанни, забавни, готови винаги за път..
Беше лято, времето - топ , та хванахме си ферибота да пием кафе и ядем сладолед в Румъния.. Ей такива хора харесвам - спонтанни, забавни, готови винаги за път.. Изживявала съм подобно нещо.. ами изводът е, че колкото и компромиси да правиш, ако отсрещният не е готов да "погледне ситуацията" през твоя поглед и да оцени жестовете и усилията ти, накрая пак ти оставаш виновния, с похабените нерви и разбито сърце..
Приемане на ситуацията такава, каквато е, и търпение и уважение към различността и нагласата на другия участник в ситуацията.
P.S. Джулая, изпреварила си ме.