Асистираната репродукция и моралните норми

Убил децата си, изрод... Или само мъж, който не иска да има деца от жена, с която се е разделил и която не обича.

Можел е доброволно да се откаже от тях, а не да ги убива и да съсипва единствения шанс на жената да има деца!

Не можеш да се откажеш от родени деца,освен ако спермата е дадена в банка.Докато тук няма как.Ако пожелаят,децата могат да го съдят за припознаване.

А защо той да е ДЛЪЖЕН да ѝ дава шанс?

Има и други начини да има деца, ако въпросът е да стане майка. Ако обаче тя толкова държи на ДНК-то си, защо отричате неговото право той да разполага с неговото?

Пънче, наистина не разбираш какво имам предвид. В началото на темата една от жените направи паралел между слагането на инжекции в корема като обобщи така инвитрото и въобще преживяното от жените заченали асистирано и го съпостави със своята готовност да даде всичко от себе си за детето си вкл. и органите си. Но това е след раждането на детето, а асистираното забременяване преди. Темата е за асистираната репродукция, не за обичта и грижата към децата след раждането им. С други думи хората които не са го минали не са наясно защо е толкова ненормално и неморално съдебното решение в казуса на тази жена. Явно не мога да обясня правилно. Все смесвате резултата - родените деца и отношението на майката към тях. Аз говоря за това което преживява жената преди да забременее и липсата на разбиране и адекватно отношение от обществото и съответно законите на това общество. Не коментирам децата, а жените в качеството им на бъдещи майки които са такива още докато се борят да заченат, защото дори и в този период те вече са майки с цялата любов и всеотдайност към незаченатите си деца. Познавам жена която забременя с 10-то инвитро. Познавам лично жена родила след инвитро и лечение на стерилитет с години, която също се разболя от рак на яйчниците и загуби детеродните си органи. Най-вероятно и тази жена от посочения случай се е разболяла следствие от извършените манипулации над тялото й. Това прави забременяването след процедури различно от спонтанното.  През цялото време имам предвид това което като човешко същество преживява жената за да се стигне до тези замразени ембриони и следователно решението на съда нарушава човешките й права. Тук не става въпрос за двойка която е решила да се раздели след спонтанно забременяване и евентуалния аборт и загуба на плода не обрича жената да няма деца. Просто темата е за асистираната репродукция и това ужасно съдебно решение и последствията от него и отношението на хората към този случай.

vanibo сигурно си мъж. Не е ДНК-то, а заложената от природата и генетиката на жената потребност  на организма да изпълни функцията да износи и роди живот. Бременността и кърменето лекуват женски болести например. Това е нещо което е инстинкт равен на инстинкта на самосъхранение. За мъжа е коренно различно. Един мъж може да отгледа като свое дете с чуждо ДНК стига да е убеден в това и така неговата житейска потребност от възпроизводство ще бъде напълно задоволена. Тялото на жената от 11-12г. възраст се подготвя за да даде живот. Десетилетия всеки месец в организма й се извършват промени буквално за дни все свързани с тази функция. В никакъв случай не можеш да слагаш знак за равенство. ДНК-то е подробност

Правилно, наистина не мога да разбера защо начина, по който се появява детето да е по-важен от отглеждането и възпитанието му.

Когато една жена решава да се подложи на асистирана репродукция тя взима съзнателно решение да го направи. По същия начин, по който решава да направи аборт, да роди дете или да ползва противозачатъчни в друг етап от живота си. Всяко решение води до определени последствия и до някакъв риск, който всеки решава дали да поеме или не. Това по никакъв начин не прави жената, заченала от 10-то инвитро по-обичаща детето си от тази, която е забременяла непланирано или тази, която е осиновила.

Относно потребността организмът да изпълни някаква функция... тялото има и отделителна система, трябва ли да се превъзнася всяко посещение в тоалетната? Хайде стига.

Асистираната репродукция е само един от многото начини да се сдобиете с дете.
 Останете със здраве!

Хилядолетната история показва, че ДНК-то е всичко друго, но не и подробност, както се изразихте.

Забелязвам, че насажданото от бизнеса убеждение, че ДНК-то нищо не е и разхвърлянето му сред неограничен и непроследим реално  брой лица е нещо  елементарно и безобидно, дотолкова е взело връх, че този мъж бива обявен за злодей, защото е отговорен пред това, което е получил от природата .
 
Тази жена е взимала определени решения през целия период от 19 до 29 год. си възраст, когато започва описанието на казуса. Надали 10 години са посветени само на опити за зачеване с този мъж. Отговорност е да си жена. Решенията ни имат доста по-тежки последици от решенията на мъжете.
Тази функция: да износи и роди живот, е била на разположение едно десетилетие, което не е кратък срок. Предполагам, тогава е имала други приоритети.
Всички ние, когато избираме една възможност, орязваме шансовете на други и така... всеки ден за много различни неща.

А след дългогодишна борба с мъжа по съдилища на фона на болестта, жената е съсипана и искрено и съчувствам и се надявам да намери своето щастие.

vanibo, всъщност мъжете много повече от жените държите на собственото си ДНК. Моят мъж не даваше и дума да се отвори за осиновяване. Каза че предпочита да няма дете, но няма да гледа дете чието ДНК е неизвестно.
Потребността на организма на жената да стане майка е не по-различна от потребността на мъжа да прави секс. Цялата съвременна псевдо култура пряко или косвено е свързана със секса. И ако един мъж по някаква причина не може да го вдигне ша ли се откаже от секса до края на живота си или ще търси начин да реши този проблем?

Може да се откаже мъжът като просто не го пишат в акта за раждане. Този толкова се страхува да не му вземат нещо после децата му като го търсят чрез съд, че предпочита да ги убие. А, просто може да прехвърли всичкото си имущество на другите си деца в бъдеще време. Като е давал сперма се е подписал, че е съгласен. После, разбира,  че жената има проблеми, и жената като се е разболяла й е бил шута, защото изведнъж бил спрял да я обича. И яко й е натрил носа като е искала поне да има шанс да роди. А, може и да нямаше имплантация. Изрод е.

Vanibo не пише като мъж. По-скоро е жена, която е осиновила. Може и да греша, но така ми звучи.

Поставеният за обсъждане в темата казус по някакъв странен начин иска да изравни изначално различни неща. След зачеването мъжът не участва по никакъв начин в износването и раждането, докато тялото на жената е подложено на неизбежни промени, които може и да имат фатален край, независимо дали става дума за последвал аборт или раждане. Относно унищожаването на нетрансферираните ембриони, с какво правото на мъжа да не стане баща има предимство пред правото на жената да стане майка?

в случая наистина няма какво да коментираме правната страна на казуса - той е разрешен според действащите в момента правила за асистираната репродукция, които са категорични, че съгласие на двамата участници в процедурата трябва да е налично за трансфер, както и че всеки от двамата може да откаже трансфер и тогава ембрионите се унищожават. Относно "правото на жената да стане майка" и как някой й го е нарушил - на правото на жената да стане майка няма насрещно задължение на мъжа да я оплоди. Нито някой е длъжен да й подсигури упражняване на това право. Иначе може да се окаже, че трябва да се прави национална лотария между мъжете за това кой да оплоди лудата Пенка от Горно нанадолнище, защото тя имала право и необходимост да стане майка, но не намира съгласен осеменител.

Относно това, че изрода отказал въпросната да стане майка на неговите деца-чудно ми е тя как би реагирала, ако той беше решил някой ембрион да се трансферира в стерилната му нова съпруга-така и така са готови, какво ще й пречи на въпросната ищца? Да си ги разделят наполовина. Ако след това ембрионите трансферирани в новата съпруга оцелеят, а тези в носителката на ДНК-то им - не, как ще й подсигурим правото на всяка цена да стане майка? Ще вземем родените бебета от баща им и ще й ги предадем? Тя ще претендира майчинството, заради глупавата подробност ДНК?

Материята е доста сложна и щекотлива, особено при наличието на множество фиксирани върху яйцеклетките, ембрионите си и прочие, които от чиста любов биха наобикаляли биологичните си деца, износени и родени от други майки. В случаите, когато знаят кои са. Както и случаите като посоченият в темата, когато биологичния баща може във всеки момент да бъде превърнат и в законен такъв. Ако не от майката-то от детето. Иначе ще нарушим правата на детето да търси произход.

Разрешението би могло да бъде единствено законово да се приеме, че при АР всички участници минават в режим донори, единствено в клиниката се знае кои ембриони на кого са, и след трансфер- правилата са като при донорска сперма и донорска яйцеклетка. Т.е. правното положение на децата ще се уреди по този начин. Не е невъзможно и би разрешило някои проблеми

Диана,не е възможно.Каквото и да крият,аферата чак до европейския съд стигна.Представяш ли си в Англия какво е.Дори и документално да се уреди,почти сигурно е,че децата ще разберат по някакъв начин,особено че бащата е бил годеник.

това е напълно вярно
с това предложение нямам предвид конкретния казус, а преуреждане на материята за в бъдеще. Законово да бъде уредено, че всички изкуствено създадени ембриони ще бъдат под режима на донорски материал и с тази правна уредба

 Коментираният казус е приключен и не може да бъде преразглеждан, нито наистина огромната публичност позволява да се мине към анонимност при точно тези двама родители

Трябва да се подписва декларация предварително,обаче тук се повдигат различни етични въпроси като даряването на ембриони,което не е позволено - а тук те се даряват един вид.

За мен мъжът не е урод или изрод.Имал е изборът да не иска деца от тази жена,направил го е.Имайки предвид казусите с БНДта,самотни майки и прочие,явно за него е по-добрият вариант.
Аз също смятам,че има много начини да станеш майка.

Много клиники по стерилитет в България предлагат нотариално заверено пълномощно валидно за определен срок, чрез което жената може да оперира със сперматозоидите на съпруга или партньора си, като това й дава право да прави трансфериране на ембриони без изричното съгласие на партньора в дадения момент, защото той ппредварително го е декларирал и не може да се отметне.