А с какво вие дразните другите

И при мен така. Но то е защото той е прекалено муден и лежерен, което пък дразни мен.
Това, което дразни по-близките ми е неспособността да приемам "Не" за отговор и огромния ми инат, който с течение на време сама започвам да намирам за нездравословен. Рядко го прилагам адекватно и в ситуация, в която си заслужава. Другото е, че мисля прекалено много и трудно се отдавам на момента, винаги мисля какво ще е когато свърши или за неща за 100 години напред. Дразни ги и кашата между това да съм едновременно самостоятелна и заедно с това ако ми дойде музата да омрънкотя света за всяко дребно нещо, като малко дете.
Иначе за това с какво ме дразнят другите мога да говоря много 

Горе-долу така, а и съм същата зодия като Екс.

Не се оставям да ме водят, поучават и защитават, понеже съм някакво Алфа-Животно. На всичкото отгоре събрах твърде рано много житейски опит, който в много ситуации ми създаде здраво собствено мнение и върви ме убеждавай. С днешна дата това ме направи човек от сорта на: "Начини си има за всичко, трябва само да ги намерим". И се блъскам докато не ги намеря, а моят мъж е от типа хора: ами не може, значи не може. Няма  обаче за мене не може. Пътища правя и до луната, ако съм си наумила нещо. Той много се ядосва че съм такава непримирима понякога, но после се радва, че сме намерили начин и казва че всъщност цени това качество. Ама ела го виж как побеснява по време на "търсенето".

И не забравям, помня като слон. Години назад да е, някои неща не ги забравям. Не ги правя никога повече тема, но не забравям нищо и дойда ли в друга подобна ситуация съм консеквентна. ММ понякога на майтап не нарича "Волтури" (От "Twilight"), понеже "Волтурите не дават втори шансове!"  

Аргументирам до дупка. Намирам винаги какво да кажа, и то така че хората около мен не знаят какво да отговорят. С това навремето ужасно дразнех майка ми . Днес най-често моят, де.

А, и друго: имам си известно количество далновидност и често преценявам какво ще стане в дадена ситуация. ПОсле става точно така, и моят ужасно се дразни. В редките случаи когато не е точно така както съм сметнала, победоносно стои пред мен доволно заключва: " Siehst du, du hast doch nicht immer recht!!!". (Виждаш ли, не си винаги права!!!) 

Дразня хората около мен с това, че помня обещанията, които са ми дали, и ги гоня до дупка. На всеки 6 месеца напомням на мъжа ми, че е обещал да залепи онзи перваз.
Точността ми също е дразнеща, ужасно мразя да закъснявам, а най-много мразя, когато имам среща с приятелка пред театъра, билетите са у нея и тя идва в последния момент. Сигурна съм, че в този миг съм много мила...
Имам остър език (във форума не го показвам), и понякога за околните е дразнещо, ако не са ми свикнали.
Дразня семейството си, когато искам да спя, а те искат да беснеят.
Наскоро силно издразних шефката, че отказах преместване с повишение. Явно съм изглеждала твърде хрисима и покорна, защото не бяха предвидили отказ. Сега съм в немилост.
Дразня с това, че понеже се усмихвам, не споря, не вдигам пушилка около себе си, изглеждам явно мекушава, и когато установят, че имам яки "топки" и като питбул мога да се боря за нещо важно, се чувстват заблудени.

Критикувам. Ужасно много. Обичайно точно в целта. Хората се дразнят  То и аз се дразня като ме критикуват 

Повишената тревожност, съчетана с убедеността, че обстоятелствата могат да бъдат контролирани, дразнят както мен, така и най-близките ми хора. Опитвам се да се огранича с еднократно изказване на съображения по дадена тема, след което да задържам тревогите  в себе си, когато не съм била чута. Не винаги ми се получава  . Ядосвам се сама на себе си, че не мога да махна с ръка и да си кажа "Всеки да си тегли последствията!".

Обичам да оглеждам дадена ситуация от различни страни, да ставам "адвокат на дявола" и да споря. В някои случаи такава дискусия е интересна, а понякога и ползотворна. Не е проблем в близкия ми кръг, но извън него някои хора го приемат като липса на разбиране, на съчувствие или като заяждане. Почти съм се научила да не си отварям устата в такива ситуации, но понякога греша в преценката си.

Според ММ често си променям мненията и желанията. Сменям често местата на вещите. Ставам рано и в почивните дни. Когато ми заговори за работа, не го слушам внимателно и не вниквам в материята /висококвалифицирана/Не искам да шофирам. Това се сещам, но много повече неща мога да изредя, с които той ме дразни.
О, да - често се притеснявам за глупости. Това е много неприятно и за мен, но не мога да го преодолея.

Оооооо. Оооооооооооооооооооооооооо. С това мога да побъркам някого, как не се сетих първо за него.
Периодично ми гърми бушонът и решавам да пренаредя, ами, всичко. Обикновено е съвсем спонтанно и изведнъж вкъщи започват да щъкат насам-натам дивани, гардероби, секции. Мога с часове да бутам, дърпам и нареждам докато бъда доволна от резултата и си подредя къщичката както ми е драго. Сигурно в миналия си живот съм била охлюв или костенурка и сега си наваксвам  

Това почти изцяло все едно аз съм го писала.

Мъжът ми се дразни от тропането на чехлите ми по коридора сутрин рано.   Побърквам го   И обичая ми да оставям осветлението в коридора да свети. За мен е нормално. Ама той се е фиксирал в гасенето, даже подозирам че може да е бил наказван като дете, такава мания има за това  осветление в коридора

С какво дразня другите си е техен проблем - сори 

Необщителна съм и съм песимист
Много хора това ги дразни, не знам защо. Не аз ходя да им досаждам, а те на мен.

И аз съм много припряна, пропуснах.
Даже и аз се дразня от себе си за това.

Бившата ми шефка много се дразнеше от моята необщителност, която по никакъв начин не ми е пречела в работата с клиенти. Напротив, по цял си говорех прекрасно с хората и съответно вечер и по време на почивки нямах нужда от общуване с хора. Ей това не го разбира тя. Как ще отидем някъде, ще се разхождаме сами и вечерта няма да се запознаем с двойка на съседната маса и да се сприятелим. Бива ли да сме толкова задръстени? А мен ме побъркват хора, които за всяко нещо имат нужда от компания.

И аз съм някаква такава - с някои хора си общувам с кеф, ама с други си мълча. Или някои дни просто не ми се говори толкова. В офиса хич не ми беше кеф да кудкудякам с кокошките.
Даже са ми казвали, че ме имат за надута.

Това не знам как съм го пропуснала 
Редовно подреждам всички шкафове и гардероби по коренно различен начин, голяма изненада се получава и определено дразни, но не мога да се сдържам. Всяко следващото подреждане е много по-добро и удобно (в моите очи ).

И аз, и аз. Нали аз си домакинствам, аз си царувам в къщи и си правя каквото си искам.  ММ само си търси обувките, горкия.