А с какво вие дразните другите

Само че аз не сменям местата на вещите, само в неговите очи е така. Просто някои неща могат да имат по повече от едно място, но до макс три, има все пак ред. А той съвсем не е педантичен и подреден. Най-голям хаос у нас цари в неговата стая, особено на бюрото му. Там не пипам нищо, само празни чаши от кафе и използвани кърпички за очила разчиствам. И там вече ако не намира нещо, поне не смее да ме изкарва виновна.

Не се впечатлявам от общественото мнение, което докарваше някои близки роднини до тих ужас.
Също така всичко в живота ми е "лично", което пък побърква майка, защото и тя наравно с всички останали никога не знае какво точно става с мен.
А моя мъж го дразни факта че не забравям. Никога

Тук си описала мен и ММ. Подозирам, че имам ОКР или съм на границата с него, но обожавам всичко да е под конец, нещата да са си точно на местата и стаите да изглеждат като от списание. Подозирам и че това доста дразни ближните ми, които са волни, разхвърляни натури. Обичам да изхвърлям вещи, които не се използват и само заемат място. Мъжът ми и децата ми са моята противоположност- същински клошари са. Сигурно затова редовно получавам от тях репликата "Едикакво си го няма. Само ти чистиш и изхвърляш, значи ти си го изхвърлила."

И аз съм като Уиш.
Много обичам да е подредено и всяко нещо да си е на мястото.
Ама трудно ми се получава.
Затова искам да живея сама.

Хипохондричка съм, критикувам постоянно и съм неуверена в собствените си качества...това според мъжа ми.

С фрази от типа: "ще ти кажа всичко, което трябва да знаеш, когато реша", "не ми казвай какво да правя" (това е универсално, ползва се за всичко ), "може би", "хммммммммммммм... ", "ако искам ", "където искам ", "с когото искам ", "каквото искам " и т.н. Също лъжа на поразия без да ми мигне окото при всеки по-личен въпрос (т.е. различен от "как е времето навън?"), зададен от неблизки. И близки лъжа де, но тях само за дребни неща, благородни , и винаги си признавам. За непознати или скорошни познати (с последното обобщавам групата хора, които познавам от година минимум) изглеждам изключително потайна и непредсказуема, може би и наистина така се държа, неумишлено. Истината е, че хората сме любопитни същества, а аз и най-малкото любопитство приемам като навлизане в личното пространство. С времето, ако имат търпение да свикнат с мен, разбират сами, че колкото по-малко въпроси ми задават - всичко си казвам от-до, и ми се доверяват без никакви притеснения. Още правя впечатление на изключително отвеян човек и ако не ме познават, се страхуват да ми се доверят, щото си мислят, че ще забравя. Донякъде е така де, но аз и затова не поемам ангажименти. Една от най-близките ми дружки ми е казвала, че преди да ме опознае, ме е смятала за най-разсеяният човек на планетата, а сега твърди, че съм най-сериозната ѝ приятелка... Дразнят ми се също, че много малко неща приемам на сериозно и като цяло е много трудно да ме жегнат. (Аз пък си харесвам тази черта. ) Паля от четвърт за всяка необмислена простотия и като цяло за всичко, лишено от мисъл. Да кажем, че съм избухлива, въпреки че не е точно така. Също съм крайно нетърпелива и припряна и се движа с мое собствено темпо, което обикновено е много по-скорострелно от нормалното. Мен пък всеки човек с по-бавно темпо от моето може да ме изкара извън релси. Последното при условие, че имаме обща задача, иначе не ми дреме, нека си е бавняр. Изключително директна съм и не понасям някой да ми увърта. Е, този Някой определено ще ми се е издразнил, щото на момента ще съм му се разбучала да говори нормално, а не като англичанин. Също си сменям настроенията за части от секундата и взимам важни решения със замах също за части от секундата (ако не и по-бързо). Не понасям много обяснителни хора, нито такива с отнесена мисъл и много рядко имам търпението да изслушам гениалните им мисли. Предполагам, че и те ми се дразнят, задето ги прекъсвам и вазирам на секундата, защото ако остана, ще се изнервя и пак ще се разбуча.


Иначе съм много сладка. Не знам кой може да го потвърди, но е така, усещам го.

Дразня всички с перфекционизма си. Макар, че се чудя - аз ли имам големи изисквания или другите имат малко/никакви такива. За много хора съм се убедила във второто  По-скоро у нас всичко се прави 5 за 6, хората са свикнали да се примиряват с качеството, а аз не обичам такива изпълнения, когато касаят мен. Перфекционизмът ми ме е довел до критикарство Мога да работя като перфектен качествен контрол във всяка сфера и тогава държавата ще вдигне нивото 

Другото, с което дразня хората е, че имам неудобно силна памет и знам кога как да закова някой с малко думи, но право в целта, ако ми се направи на интересен А и съм си директен човек. Не обичам хън-мън, шикалкавене и лъжи.

Третото, с което дразня е, че ме смятат за многознайка. Но рано или късно се усещат, че не греша Просто съм любознателна, бързо се уча, имам добра логика и много неща ми се отдават.

Е, изложих се и се оправдах...хахаха

Анализирам всяка дума, жест и действие.Имам отличен слух, зрение и силна памет.Това не помага на другия.Хората най-много се дразнят от тихият ми и равен глас.Не мога да бъда друга.Ответната ракция често е провикване до крясък, а аз освен да се разплача друго не успявам да направя.Вече се старая да си мълча.Дар словото и нереализираният ми вроден актьорски талант, съм си ги скрила в задния джоб и само се усмихвам. ММ ми казва Шуши.Идва от тихо, неспирно и понякога болезнено шушнене.

Намирам това за много мило 

Най-вече с това, че закъснявам. Освен ако не е да гоня самолет/но дори и тогава закъснявам и връхлитам в последната секунда/, или нещо, изискващо буквално разцепване секундата на две, винаги закъснявам. Мъжът ми казва, че ще закъснея и на собственото си погребение и ми прилага тактиката да ми съобщава стартовата линия за излизане с половин час по-рано. Да, ама така два пъти бях готова преди него и се видях прецакана, та, вече не се ловя.

С това, че съм досадно обяснително-напоително-повторителна. Признавам, че го правя само , за да съм сигурна, че са ме разбрали какво съм искала да кажа. И с друго - ако някой ми говори и не ме интересува какво казва, само слушам, но не чувам. Не зная след това изобщо за какво е ставало дума.

с това, че не покриват критериите ми за съвършенство
с лютия ми македонски нрав, който всъщност намират за особено симпатичен.
никой от нас не е еднопластов.
и различните хора около нас се дразнят от различни неща.

С две неща дразня околните и те постоянно ми ги повтарят: много говоря (като радио съм) и съм много ама много разсеяна.
Намалих говоренето, обаче с тая пуста разсеяност не мога да се справя.

Много съм припряна. Особено сутрин, когато се оправяме за работа, детска градина. Бързам, бързам и в същото време пък съм и разсеяна. От бързане забравям я телефон, я раницата на детето. Често се връщам от гаража, случвало се е и от детската градина, заради забравени вещи.
В бързането се щурам насам натам, удрям се я в крак, я в ръка. Сума ти синини имам.
Бащата на детето много се дразни.

Сетих се още неща:

с физиономията тип "Нали ти казах", която си позволявам понякога пред мъжа ми  

със заплахите да вляза и да му подредя гаража-работилница  

дразня го с това, че не мърморя и той трябва да си редуцира собственото мърморене (негови думи)

Annabelle*,   ха ха    последното за мърморенето ми хареса.