Скандали заради името на бебето

Мелита, това е вашето дете и още по-важно е, че вие сте тези, които ще определяте кое е най-добре за него. Не се оставяйте някой да ви казва - неговите или твоите родители. Успокой се и леко раждане.
Не позволявайте да ви се бъркат в живота. Днес името, утре нещо друго ...

Мелита, в момента твоето здраве също е много важно.Ти трябва да бъдеш спокойна ,а мъжа ти трябва да помисли първо за теб и бъдещото дете.Срамота е родителите му да те тормозят.
Казват ,че бебето в утробата усещало всичко...
Вие сте в правото си да изберете име,което харесвате и двамата.Никой няма право да се бърка.
Ако им позволите сега да си наложат мнението,ако отстъпите пред манипулациите им,те ще ви се качат на главата.

Хаха, все едно слушам за себе си  и аз съм кръстена на съученичка на майка ми, но името ми наподобява това на майката на баща ми ( 100 % не съм кръстена на нея,но вече кой какво си мисли е друг въпрос)

Иначе по темата - името на бебето си го избрах абослютно сама - казах на таткото, той имаше разни предложения, но на бързо ги отхвърлих, казах му, че второто и третото име на бебето са негови, 1-то аз трябва да го реша  . Дъщеря ни не е кръстена на никой - просто името много ми харесва. Нашите знаеха предварително как ще се казва, техните не бяха питали. Чудех се дали ще има сърдити, но слабо ме интересуваше, никой нищо не каза в последствие - всички много и се радват  Според мен каквито и да обстоятелствата бабите и дядовците нямат право да се бъркат за това как ще се казва детето 

Не мога да повярвам  .
Кръщавате си детето както сте решили. Без да се обяснявате повече, без да се извинявате и т.н Ако искат да се сърдят, ако искат антидепресанти да пият. Щом сте избрали двамата името и ви харесва, няма какво да искате съгласие или разрешение от когото и да било.
Който иска да кръщава деца - да си ги ражда.

Класика в жанра 

Приемете го като житейски урок - на тях нищо няма да им стане, а вие ще се научите как да подхожате в такива ситуации.

П.П. Хвърляй по едно око в свекървенската тема да знаеш какво може да очакваш от милото семейство.

Не прочетох всички мнения. Като пряк наблюдател на сходна ситуация ще ти кажа няколко неща.
Хора, които са склонни да обичат детето ти само, когато са на кеф и когато те диктуват правилата, въобще не са хора, на които би могла да разчиташ. Днес е името, утре ще е 2ро, 3то.
Одобрението на по-възрастните не е нещо, към което да се стремите винаги и на всяка цена. Взели сте решение, споделили сте го и това е. Не виждам смисъл да се обяснявате и оправдавате. Ако те не го приемат, грубото им отношение и драми не са твоя вина, а плод на тесногръдието им и личното им възпитание и култура.
Спри да търсиш вина в себе си и одобрение от който и да било. Отговорност за вземане на решения, свързани с едно дете носят единствено родителите му.
Ако някой поставя условия, за да присъства в живота на семейството ти, то този някой очевидно не заслужава тази привилегия. Горе главата и леко раждане

"Който иска да кръщава деца - да си ги ражда."

Това много ми хареса

Щом родителите на бебето единодушно са решили как ще се казва то, другите да си гледат работата. Като се сърдят, да се сърдят. Не е тяхна работа. Всяко дете си идва с името.
При нас също имаше сръдни за името, ама на третото, то и реване имаше защо изобщо да го има де. Детето, не името. Ужас. Но сега го обожават. Е, кофти им е на свекъра и свекървата, че не било на тях кръстено, а то не е кръстено на никой, макар че е родено на виден имен ден, отделно че това е и рожденият ден на майка ми. Иначе аз си имам лична причина да не кръщавам никой на свекървата и изобщо не ме интересува мнението й по този въпрос.
Леко раждане и не говорете повече за името, че да не ги дразните (ние на никой не казахме за всяко от децата, съобщаването бе след записването на името на детето в родилното). А то след като е записано и е минал повече от ден след това, не може да бъде сменяно лесно. За сърдене, ще се сърдят, ще се сърдят, пък ще им мине някой ден.

Ей сега, веднага ти споделям какво мисля. Ще бъда абсолютно директна, не се обиждай. С такива хора, дупе да ти е яко оттук нататък. Това е само началото, а какви неща още ще ти сервират, идея си нямаш. Ако не вярваш, иди отдели час-два да почетеш в семейния форум. Косите ще ти се изправят. Аз в ситуацията виждам едни свикнали да се налагат родители и син, който е прекалено добър, отстъпвал е явно досега и се притеснява на театъра, който се разиграва пред вас за да бъде постигнато тяхното. Ако отстъпите сега и не сложите ясни граници, в бъдеще ще става по-зле. И това си е баш театър. дано не му се вържете. Момичетата много ясно го казаха - баба и дядо, които ще обичат вас и детето ви само при определени условия, не са баба и дядо на място.

В такава ситуация, при мъж, който ме поддържа аз бих направила следното - никакви контакти с тях, докато не се роди детето. Спомена, че май има две седмици дотогава, така че не е толкова много. След като се роди и си го запишете с избраното от вас двамата име, тогава може да им сервирате новината. Пак повтарям - аз бих направила това. Вие знаете себе си.

Аз лично останах зяпнала и без думи от описаната наглост, защото първият ти пост описва според мен точно това - безкрайна наглост. И за чий ви беше да си отваряте устите и да им казвате как ще се казва детето?

Написаното от мен са лично мои виждания и разбирания. Не давам съвет, просто изказах мнение. Пожелавам ти бързо и безболезнено да решите проблема /който никак не е малък предвид състоянието ти сега/ и да се радвате на чудесно бебче

Грешката ви е 1 - че сте споделили, 2- че сте тръгнали да оправдавте избора си.

Кръстете си детето както намерите за добре, щом името ви харесва - давайте смело.

Чак ме хвана любопитството какво е това така "ужасно" име, в основата на такива драми.

Леко раждане ти желая и прекрасно, здраво бебе

Аз пък си мисля, че ще свикнат родителите му и не виждам какво повече има да обсъждате темата.Както спомена, хората са възрастни, а името не е традиционно и явно им е трудно да го възприемат. Фактът, че е с първата буква от името на баща ти, явно също не ги радва. Сега е моментът годеникът ти да прояви малко повече твърдост и да отстои решението ви, ще ви е от полза в бъдеще.

Свекърва ми също не харесваше името, което избрахме за малката, обаче мъжът ми й обясни, че това е нашият избор и така ще се казва бебето. Може и да й е било неприятно, но не го показа. Сега обожава дъщеря ми, тя й е най-голямата слабост от всичките й внуци. Смешното е, че първото ми предложение за име на малката беше именно името на свекърва ми, но мъжът ми не искаше. Тя не знае, де.    

Да бе, това пък да се оправдават хич не го разбрах. Ще кажеш, че виновни трябва да се чувстват.

Познавам дете на 15 години, което 3 дни се е казвало Мартин и след посещение на свекъра и свекървата в родилното детето сега си се казва Минчо-на свекъра. 

Грешката ви е 1 - че сте споделили, -
не е грешно ,че са споделили.Все пак се предполага ,че родителите ще са  едни от най-близките и загрижени за семейството на децата си хора.
Проблема е че същите родители не са оправдали очакванията на децата си и следователно не бива за в бъдеще да им се дава възможност да взимат те решения касаещи живота на младото семейство.
За протокола- и ние минахме през такъв епизод преди години.С първото дете казваме ще го кръстим на свекървата.Тя като се тръшна-не искала да и кръщаваме момче.Съпруга ми и заяви-щом правиш уговорки с името на първото ни дете-Няма име да ти пишем,роди си  момиче като искаш и си го кръщавай както искаш.
Чака женичката за второто дете няколко години ами и то момче.Пак не иска име да и кръстим.Е на нас ни стигат тези деца ,няма да раждам до безкрай докато докараме да е момиче.
Melita_016
А в момента заслужават с техните камъни по техните глави.Лягаш и ти да се правиш болна-казваш вдигам кръвно от притеснения с вас заради името-хем ще си почиваш и ще се успокоиш  за
раждането.Успех, леко раждане и спокойствие ти пожелавам.

И аз бих наричала Марти от най-ранно детство, ако бях майката. Но аз не бих свалила гарда и нямаше да сменя името изобщо, пък МУнчо нека се сърди...

То бива, то може, ама чак пък толкова.

Мелита, гушкай си мъжа, къткай си го, чакай си бебчето и забрави за тревогите. Ти си го знаеш човека, но по-добре, според мен, не повдигай повече темата, обичай си го, за да не му е тежко още повече. Той рано или късно ще се оправи с техните си. Здраво бебче пожелавам и силни нерви! Като се появи бебчето, не се връзвай на глупости, гледкай си го, радвай му се, за да можеш и да си кърмиш спокойно.