За кратка справка : аз плащам £50 на ден за две деца ...
- Публикувана: 8 юни 2016, 11:44 ч.
- Последно мнение: 9 юни 2016, 10:47 ч.
За предателството и самотата в брака
Прочетох темата и всички мнения и ми дожаля за авторката, обаче аз виждам една откъсната от реалността, разглезена жена, която няма истински проблеми и никога не ги е имала.
Аз не мога да разбера възрастни хора, които допускат с десетилетия да бъдат отглеждани от други хора. На мен ми е непонятно желанието и направо стремежа на някои жени да не работят и да поставят съдбата си и тази на децата си изцяло в ръцете на друг човек.
Защото няма какво да се лъжем, ако жената остане само на дохода, който ще получава при евентуален развод като издръжка за нея и децата няма да може да си позволи стандарта, който явно поддържа сега. Аз живея в чужбина, в една много социална държава и имам едни подозрения, че авторката е в същата държава и пак мисля, че парите няма да й стигат.
Също ми прави впечатление, че жени, които с години не са работили придобиват една изкривена представа за собствените си възможности и завишена самооценка. Когато обаче им се наложи да излязат навън се сблъскват с неприятната реалност - те почти за нищо не стават и почти никой не иска да ги наеме. Ако изобщо са имали някакви професионални умения, то те са отдавна загубени или нещата толкова са се променили, че това което са знаели преди сега е невалидно.
Явно, че нещата със съпруга не вървят, но има две деца, за които да се мисли. Аз бих я посъветвала да си потърси работа за да придобие някаква самостоятелност и преценка дали ще може да се справя. Защото след десетгодишен престой вкъщи, дори ставането в определен час и стоенето по 8-10 часа на работното място може да бъде предизвикателство.
Аз не мога да разбера възрастни хора, които допускат с десетилетия да бъдат отглеждани от други хора. На мен ми е непонятно желанието и направо стремежа на някои жени да не работят и да поставят съдбата си и тази на децата си изцяло в ръцете на друг човек.
Защото няма какво да се лъжем, ако жената остане само на дохода, който ще получава при евентуален развод като издръжка за нея и децата няма да може да си позволи стандарта, който явно поддържа сега. Аз живея в чужбина, в една много социална държава и имам едни подозрения, че авторката е в същата държава и пак мисля, че парите няма да й стигат.
Също ми прави впечатление, че жени, които с години не са работили придобиват една изкривена представа за собствените си възможности и завишена самооценка. Когато обаче им се наложи да излязат навън се сблъскват с неприятната реалност - те почти за нищо не стават и почти никой не иска да ги наеме. Ако изобщо са имали някакви професионални умения, то те са отдавна загубени или нещата толкова са се променили, че това което са знаели преди сега е невалидно.
Явно, че нещата със съпруга не вървят, но има две деца, за които да се мисли. Аз бих я посъветвала да си потърси работа за да придобие някаква самостоятелност и преценка дали ще може да се справя. Защото след десетгодишен престой вкъщи, дори ставането в определен час и стоенето по 8-10 часа на работното място може да бъде предизвикателство.
Скрит текст:
Прочетох няколко мнения, че парите не са всичко и финанси винаги ще се намерят. Това за мен са мнения на хора, които не знаят какво е да нямаш пари. Това е едно идеалистично клише и е добре авторката да не се подвежда по приятното му звучене, ами хубаво да си направи сметка какви са й възможностите и как ще се справя без мъжа си. Защото приятно звучи, че той ще плаща като поп за да може тя да живее безгрижно, обаче на практика са малко мъжете, които го правят.
Аз не разбрах заглавието на темата какво общо има с коментарите на авторката ???? Предатво разбирам като изоставяне , ианевяра ,а самота в брака разбирам като "нямам си работа по цял ден и намирам време да съм самотна" .
И в моите постове няма злоба ,нито виждам такава в тези на Абсурт .
Има един лаф - хем сърби ,хем боли .
И да допълня ,аз ако съм тръгнала на майната си на "гурбет " в друга държава ,изоставила съм си дома и съм си помъкнала децата , никога няма да стоя 10 години без работа ,а ще блъскам здраво за да не поема само мъжа ми разходите и за да спестя пари ,да знам защо съм там , никога не бих дала пари за помощничка в домакинството защото не са ми ръцете в г*за ,нали за това съм там -да ги изкарвам тези пари .И да имам деца , и да нямам мъж и куче и котка имам , нямам прислужница ,работя здраво и си гледам домакинството .Хм и това го казва жена и майка .
И в моите постове няма злоба ,нито виждам такава в тези на Абсурт .
Има един лаф - хем сърби ,хем боли .
И да допълня ,аз ако съм тръгнала на майната си на "гурбет " в друга държава ,изоставила съм си дома и съм си помъкнала децата , никога няма да стоя 10 години без работа ,а ще блъскам здраво за да не поема само мъжа ми разходите и за да спестя пари ,да знам защо съм там , никога не бих дала пари за помощничка в домакинството защото не са ми ръцете в г*за ,нали за това съм там -да ги изкарвам тези пари .И да имам деца , и да нямам мъж и куче и котка имам , нямам прислужница ,работя здраво и си гледам домакинството .Хм и това го казва жена и майка .
Злодеидке, ако си в болница с пълна упойка и мъжът ти не дойде да те види, няма ли да се чувстваш предадена? Аз да. И особено ако ги върши подобни системно, никога няма да му простя.
Извинявам се ако съм прозвучала в някой пояст грубо , аз си говоря така много хора мислят че е грубо .... та за първи път в живота си аз заемам позицията на мъж и го разбирам едва ли не 
И ти ли не ходиш на свиждане на мъжа си когато е в болница?
Според мен авторката изобщо не е наясно с развода и последиците от него. Тя просто не го иска вече този мъж, да плаща издръжка и толкоз. А че издръжката може да не й стига, и е съвсем друго да ходиш на работа и да се грижиш сам за две деца - хич, ама хич не е лесно. Но, да пробва като толкова й се иска. Според мен много внимателно трябва да обмисли нещата и да реши в най-скоро време, поне малкото дете да се адаптира сравнително лесно ако ще се връщат в България. Да си направи сметка за евентуалната издръжка, да потърси работа (има интервюта по скайп) и да планира училището на голямото и градината на малкото.
Не смятам, че ще е по-щастлива, спокойна и отдадена на децата си след като се разведе с човек, който покрива всичко по разходите, тя не работи, и най-вече който човек не е там почти постоянно. Търчейки на работа и у дома сама за всичко и всички не виждам как ще бъде по-спокойна, ама нейсе.
Коя е страната и професията се пита в уравнението? Съветите могат д бъдат валидни само при повече подробности.
Barefoot Kontesa, аз залагам на Канада. Аз съм тук и познавам доста българки и не само, които лежат на това ухо.
Демек, можем и на социал да си живеем добре, може и да не работим въобще, и кола не щем да караме, искаме да ни возят, пък ако се разведа - той бунака ще ми плаща издръжка щото те тука така правят.
Обаче после идва сблъсъкът с реалността.
Демек, можем и на социал да си живеем добре, може и да не работим въобще, и кола не щем да караме, искаме да ни возят, пък ако се разведа - той бунака ще ми плаща издръжка щото те тука така правят.
Обаче после идва сблъсъкът с реалността.
Брие, мерси, но това не става навсякъде в Канада.
Явно е в социалния Квебек, но попитах именно, защото като била в две чужбини, както и в Б-я в последните 8 години мога да дам някакъв адекватен съвет. Ако въобще го желае.
По принцип не смятам, че човек трябва да стои с човек, който не полага усилия семейството да върви и хората в него да са щастливи заедно, но не отричам и факта, че когато те издържат напълно и имаш малки и зависими деца то е добре да преосмислиш проблемите си и да си избираш битките разумно.
Просто няма как да й е по-лесно сама и на работа.
А и мъжът й не е там постоянно, така че реално пак си е сама.
Защо й е да се мести и да мести и обърква нацяло живота и на децата тогава?
Липсва инфо и затова са такива отговорите.
А на такива аспирации за издръжка след развод...не бих много се надявала.
На не малко примери на българи в чужбина съм се нагледала да се прехвалват един на друг как си пишат всичко на фирмата, а седалището й е офшорна компания, укривайки данъци и при развод се водят без доходи и не дължат издръжка.
Даже си и заминават към Б-я докато поутихне развода и жената остава сам сама с деца на пълна нейна отговорност, на никаква стабилна издръжка (защото той е несъстоятелен) и натоварена като муле с хиляди задължения, докато ергенинът разцъква 18 годишните мацки и хабер си няма, че деца някога е имал.
А онази проклетия, нека й е зле като е искала развод. Падало й се да се мъчи сега.
А пък, че и децата се мъчили..подробности! И така.
С такъв тип мъже- не-поглеждащи жена си и децата си още в брака- големи очаквания нямам.
Явно е в социалния Квебек, но попитах именно, защото като била в две чужбини, както и в Б-я в последните 8 години мога да дам някакъв адекватен съвет. Ако въобще го желае.
По принцип не смятам, че човек трябва да стои с човек, който не полага усилия семейството да върви и хората в него да са щастливи заедно, но не отричам и факта, че когато те издържат напълно и имаш малки и зависими деца то е добре да преосмислиш проблемите си и да си избираш битките разумно.
Просто няма как да й е по-лесно сама и на работа.
А и мъжът й не е там постоянно, така че реално пак си е сама.
Защо й е да се мести и да мести и обърква нацяло живота и на децата тогава?
Липсва инфо и затова са такива отговорите.
А на такива аспирации за издръжка след развод...не бих много се надявала.
На не малко примери на българи в чужбина съм се нагледала да се прехвалват един на друг как си пишат всичко на фирмата, а седалището й е офшорна компания, укривайки данъци и при развод се водят без доходи и не дължат издръжка.
Даже си и заминават към Б-я докато поутихне развода и жената остава сам сама с деца на пълна нейна отговорност, на никаква стабилна издръжка (защото той е несъстоятелен) и натоварена като муле с хиляди задължения, докато ергенинът разцъква 18 годишните мацки и хабер си няма, че деца някога е имал.
А онази проклетия, нека й е зле като е искала развод. Падало й се да се мъчи сега.
А пък, че и децата се мъчили..подробности! И така.
С такъв тип мъже- не-поглеждащи жена си и децата си още в брака- големи очаквания нямам.
Знам, знам, че не е навсякъде така в Канада. Просто предположих, че е тук, защото мярнах в един неин пост как можело да се живее също така добре и на социални помощи в държавата, в която е. И веднага ми навя асоциации за Квебек.
Аз нямам "късмета" да съм в социалния Квебек и здраво работя.
Но на мен така ми харесва и не си го представям другояче.
Авторката май не разбира, че има луди хора, които искат да си изкарват парите с труд, а не с лежане на социалните системи или на нечий здрав гръб.
Тя също разчита, че като се разведе мъжа й ще й плаща alimony-то и тя ще си живее както и досега само, че без навлека. Което според мен също няма да се случи и ти много добре си описала как и защо.
То по принцип от един мъж не бива много да се очаква, особено от такъв тип като нейния.
Аз нямам "късмета" да съм в социалния Квебек и здраво работя.
Но на мен така ми харесва и не си го представям другояче.
Авторката май не разбира, че има луди хора, които искат да си изкарват парите с труд, а не с лежане на социалните системи или на нечий здрав гръб.
Тя също разчита, че като се разведе мъжа й ще й плаща alimony-то и тя ще си живее както и досега само, че без навлека. Което според мен също няма да се случи и ти много добре си описала как и защо.
То по принцип от един мъж не бива много да се очаква, особено от такъв тип като нейния.
Това, което нямаш в семейството ти е лоялност.Когато нещата стоят така, раздялата е само въпрос на време и организация.Написа се, че ти липсва признание и аз съм напълно съгласна с това.И планина да понесеш на гърба си, когато човекът до теб е сляп и неблагодарен, няма да ти го даде.Не бих живяла с такъв човек и ден повече.Парите са важни, но взаимоотношенията още повече.Знам, че те тегли към Родината, защото се чувстваш много самотна, но ако родителите ти са с ниски пенсии, по-добре обмисли варианта с оставане в чужбина.Един ден и те ще имат нужда да бъдат финансово подпомагани и ти трябва да си насреща.В БГ не знам дали можеш да си осигуриш такъв месечен доход, че в перспектива да можеш да поемеш и деца и родители.Щом знаеш вече езика добре, проучи как можеш да се устроиш и без съпруга ти да "пърха" наоколо.Проучи и какви са перспективите за работа в БГ.Когато си напълно наясно, тогава взимай решението, дали да се прибираш с децата в БГ или да останеш в чужбина.Не мисля, че ще ти вземе децата каквото и да стане.Те и сега са му в тежест, какво остава да се грижи целодневно за тях.Все пак, работа е желателно да имаш.Тези решение не се взимат на база форумно общество, а на база внимателно проучване на детайлите.
Извинявам се ако съм прозвучала в някой пояст грубо , аз си говоря така много хора мислят че е грубо .... та за първи път в живота си аз заемам позицията на мъж и го разбирам едва ли не
И ти ли не ходиш на свиждане на мъжа си когато е в болница?
А ти докато беше в болница с упойка кой ти гледаше децата ?
Не знам защо така се крие държавата, но не мисля, че където и да е по света(въпреки че имам наблюдения само от Европа) се гледа добре на самотен НЕРАБОТЕЩ родител .Толкова възможности почасови и надомни има.Авторката явно не харесва живота там след като няма контакти и е все вкъщи, децата са само извинение според мен.И защо като е решила да напуска ще разчита на бащата пак? Тука да не би всеки да дава издръжка? А и тя е смешна. И защо реши че и тук калкулациите ще са в евро или долари _ ми няма как да стане..
Ако е решила да действа да разчита само на себе си! Другото верно са кристални кълбета!
Аз лично при дете/деца с проблеми бих избрала да живея в социална държава, България не е!
Пък с или без бащата, въпрос на личен избор!
Ако е решила да действа да разчита само на себе си! Другото верно са кристални кълбета!
Аз лично при дете/деца с проблеми бих избрала да живея в социална държава, България не е!
Пък с или без бащата, въпрос на личен избор!
Поглеждам историята от друга страна. Ако авторката беше писала "работя само аз в семейството, вадя всичките пари, а мъжът ми седи в къщи и гледа децата и домакинството" всички щяха да скочат, че това е един лентяй, че неговата е лесна, а жена му се трепе за да издържа семейството. Други щяха да напишат, че задължение на мъжа е да осигурява парите и т.н. Та май угода няма....и любов няма. Според мен второто е водещото в случая.
Какво се хванахте за тази болница и свиждането след пълната упойка ... как точно след раздялата това ще се промени? Кой ще отиде на свиждане на Саломе, ако се е върнала в България - болните й родители ли, невръстните деца ли или хипотетичният нов мъж, който след колко ли години има реален шанс да се появи в живота й и да е един прекрасен баща на чужди проблемни деца? А кой ще отиде, ако е останала в чужбината - приятелите, дето сега ги няма ли, роднина ли някой ще се вдигне от България - кой? Това силно наранено его на авторката, ще получи някакво временно удовлетворение, че го няма онзи мъж, който толкова я е разочаровал наоколо, но някакво реално подобрение на цялата ситуция не може да се очаква, а по-скоро напротив.
Тръгнах да чета изписаните от снощи насам мнения. За съжаление някои са се поотпуснали в критиката.
Истината е, че от оскъдните постове на авторката нямаме нужната информация да правим генерални изводи и да хвърляме вина върху единия или другия.
Казах вече - за мен основната причина за достигане до това положение е факта, че авторката с години е домакиня. Малко са жените, които едното домакинстване би им покрило необходимостта от пълноценен живот. Да не говорим, че в дадената ситуация кръгът на общуване е ограничен, ежедневието е придобило рутина и еднообразност. Всичко това потиска.
Съответно и изходът - авторката да си намери работа.
Любов, нелюбов - всеки, който си е сложил главата в торбата /особено с дългогодишен семеен стаж/ му е ясно, че бракът далеч не се държи единствено и само на някаква изпепеляваща любов. Компромисите, взаимното разбирателство, търсенето на вариант да се продължи напред е това, което прави брака стабилен. Ако при всяка трудност, си грабваш багажа и се изнасяш, перспективата е ясна.
Никога, повтарям никога оставянето на нещата по течението не води до нищо добро в семейния живот. В един момент е редно човек да порасне и да проумее, че бракът не е ден за ден и квото стане, а е един вид споразумение между двама души с определена цел и понякога са нужни именно целенасочени действия, за да върви всичко гладко.
Освен това децата в един момент СА приоритет, колкото и някои да настояват, че не било редно заради децата да се търпи едно или друго положение. Преценяват се плюсовете и минусите. Дали тези деца ще им е по-добре да продължат да живеят в това семейство при дадените условия, които условия при добро желание и целенасочени действия на двете страни далеч могат да се подобрят. Или пък ще им е по-добре да преживеят раздялата на родителите си, да се лишат от единия си родител, да попаднат вероятно в нов дом и нова среда. Това са преживявания, които ще оставят следа у децата за цял живот, ще формират характерите им, самоувереността им и т.н.
Не на последно място искам да обърна внимание на авторката, че ако двамата със съпруга й не са граждани на чуждата държава, а са граждани на Република България, няма какво да цитира законодателството на другата държава в случай на развод - гледа се българското законодателство, според което рядко се случва съдът да присъди децата на родител, който е без работа.
Истината е, че от оскъдните постове на авторката нямаме нужната информация да правим генерални изводи и да хвърляме вина върху единия или другия.
Казах вече - за мен основната причина за достигане до това положение е факта, че авторката с години е домакиня. Малко са жените, които едното домакинстване би им покрило необходимостта от пълноценен живот. Да не говорим, че в дадената ситуация кръгът на общуване е ограничен, ежедневието е придобило рутина и еднообразност. Всичко това потиска.
Съответно и изходът - авторката да си намери работа.
Любов, нелюбов - всеки, който си е сложил главата в торбата /особено с дългогодишен семеен стаж/ му е ясно, че бракът далеч не се държи единствено и само на някаква изпепеляваща любов. Компромисите, взаимното разбирателство, търсенето на вариант да се продължи напред е това, което прави брака стабилен. Ако при всяка трудност, си грабваш багажа и се изнасяш, перспективата е ясна.
Никога, повтарям никога оставянето на нещата по течението не води до нищо добро в семейния живот. В един момент е редно човек да порасне и да проумее, че бракът не е ден за ден и квото стане, а е един вид споразумение между двама души с определена цел и понякога са нужни именно целенасочени действия, за да върви всичко гладко.
Освен това децата в един момент СА приоритет, колкото и някои да настояват, че не било редно заради децата да се търпи едно или друго положение. Преценяват се плюсовете и минусите. Дали тези деца ще им е по-добре да продължат да живеят в това семейство при дадените условия, които условия при добро желание и целенасочени действия на двете страни далеч могат да се подобрят. Или пък ще им е по-добре да преживеят раздялата на родителите си, да се лишат от единия си родител, да попаднат вероятно в нов дом и нова среда. Това са преживявания, които ще оставят следа у децата за цял живот, ще формират характерите им, самоувереността им и т.н.
Не на последно място искам да обърна внимание на авторката, че ако двамата със съпруга й не са граждани на чуждата държава, а са граждани на Република България, няма какво да цитира законодателството на другата държава в случай на развод - гледа се българското законодателство, според което рядко се случва съдът да присъди децата на родител, който е без работа.
Не на последно място искам да обърна внимание на авторката, че ако двамата със съпруга й не са граждани на чуждата държава, а са граждани на Република България, няма какво да цитира законодателството на другата държава в случай на развод - гледа се българското законодателство, според което рядко се случва съдът да присъди децата на родител, който е без работа.
Просто не е верно. Ако живеят в Австрия - могат да се разведат, след като имат статут на пребиваващи, и съдът си гледа "своето" право, а не българското. След което разводът следва да бъде признат и в България по съответния ред.