За правото на лично пространство

Именно. От ревност ще ѝ преглежда чата с тъщата. Гений!  

Има и хитреци, не се знае как е записала любовника в телефона.

Не че не може и това да е, ако се съмнява, че тъщата го играе чадър!
Аз си мисля, че просто авторката скри подробностите, предхождащи случката с ровенето в чата.

Така е Ако бяха в нейна полза щеше да ги каже още в първия пост.

Вие наистина се изживявате като съд.
Между другото, попитах мъжа си дали намира за нормално някой да си стяга багажа, щото жена му и майка й си писали разни неща за неговата майка. И според него човекът просто си търси повод да се изнесе.

готино, почти същото написах в една съседна тема, няколко такива засичания имам през живота си, седмици, месеци нещата зле, някакви шикалкавения, студенина и 'Ти си измисляш нещо, фантазираш си, зле си', а скоро излиза, че интуицията ми е била съвсем точна
Не знам колко е по темата, някои наистина обичат да ровят, за да си докажат. А авторке, ти да си нямаш любовник, че мъжа ти така те дебне? Съжалявам, ако е коментирано....

Никой бе се изживява като съд. И двете страни споделят причините за своите разбирания. Ако някой не мнението ни, нямаше да пуска тема.

Всъщност, именно на 30-40 би трябвало отдавна доста истини от живия живот да са ти вече ясни и да знаеш, че хората не се променят, а животът е само един и се стича между пръстите ти, докато се опитваш да крепиш някакви отношения, сакън, само и само да не се разпаднат. Точно тогава шута в четирибуквието би следвало да се бие по-лесно, защото си ценим живота и фразата "по-добре сам, отколкото зле придружен", добива реални измерения
Не разбирам какъв е тоя зор да се спасяват неспасяеми неща. Разбира се, не става дума за всяка глупост да си показваме вратата. Но има прояви, черти от характера, начини на мислене, които са толкова показателни за това какъв е човекът срещу нас, че всякакви илюзии за общо ЩАСТЛИВО бъдеще са точно това - илюзии В такъв случай защо да се мъчим да крепим, м? За да каже стрина Пена или потребителката absurd - евала, браво, мъчи се женицата/човечеца да скрепи връзката За чий, обаче и какво ще ти коства това - явно няма значение. Не бивало да се разтуря току-тъй семейство? Бива, бива и още как. Има случаи, в които това е най-доброто, което може да се направи. Да живееш нещастен и неудовлетворен, в някаква пародия на семейство - това е убийствено.

Понеже попита друга потребителка кое от изброените е преживяла, ще си позволя да дам отговор, понеже цитирам точно този ти пост. Когато половинката ми започна да извършва неприемливи за мен действия, да демонстрира поведение, което не ми харесва и си дадох сметка, че ако не се вземе в ръце и не си спомни кой е бил и в какво се е превърнал - бъдеще нямаме. Нищо че имаме дете, жилището, в което живеем е на родителите му, а моите са от друг град. Когато започна детето ми да става свидетел на караници, а аз да изпадам в депресия и да не искам да се прибирам вкъщи - казах стига, така повече не може. Говорих с родителите си, предупредих ги, че може да се стигне до развод и започнах да си съставям план за действие. Да спестя пари, да си увелича доходи и т.н., за да мога да се изнеса, без да тежа на родителите си. Него също го предупредих, че ако не си коригира поведението и смята така да я караме - да не си губим взаимно времето. Явно не ме прие на сериозно. И точно по темата, взел че прочел уж случайно лична моя кореспонденция с моя близка приятелка, в която й споделям намеренията си за развод.
На следващият ден още съпругът ми поиска да разговаряме, призна си, че е прочел /излязло му известие от месинджъра, ползваме един таблет/, понеже е усещал, че нещо не е наред. Извини се за това /наистина му беше за пръв път/, отнесе си конското по въпроса и ме попита какво смятам да правя. Проведохме един мноооооого дълъг и откровен разговор, в който директно му казах, че с това поведение точно ще му бия шута в г*за. Това беше преди година и 3 месеца. Все още сме женени. Заплахата от шут имаше ефект. Но ако беше продължил по стария начин - вече щях да съм разведена.
Не съм се намерила на пътя, че да стоя в нещастна връзка и да си пропускам живота да мине покрай мен. Щом трябва шут - шут да е.

   sixsens, и все пак, никакъв пример не даде. В крайна сметка, излезе, че никому не си била шут.

Май искаше да даде пример, че мъжът й е ровил, намерил, и разбрал, след което са решили проблема. Преди това си е мисли, че нямат такъв.

   Аз разбрах, че дава пример как е "раздавала шутове", защото това беше изказването на absurt, което е цитирала, но може и да не съм разбрала правилно.

Е, потребителката absurt нали същото казва- да не бързаш да биеш шута, а да пробваш да промениш нещата!
И като гледам, при теб се е получило, за сега.
Ама, друго си е първо да ме ковнеш.

А това какво е:
Жената сподели, че мъжът й е прочел нейната кореспонденция с майка й. Беше заподозряна дори в изневяра.
Подобни спекулации кой какво и защо казва и не казва, изискването на нямащи отношение към случая подробности, говорят за желание не да се обсъди конкретен казус - защото тук имаме такъв, а да се спретне другарски съд на потребителката, да се потърси вината в нея, при това за неща, които самата тя едва ли е очаквала.
Във въпросния случай по-скоро мъжа бих заподозряла в изневяра, защото той си събира багажа при смешен и формален повод (тази сутрин бях на кафе с няколко майки, след като оставих детето в градината; няма да казвам за около час колко такива крайно безобидни оплаквания от майките, свекървите и мъжете чух - ако на всички мъжете им бяха толкова тънкообидни, семейство нямаше да остане). А и опитът на близките ми хора показва, че ревниви са обичайно партньорите, които сами имат какво да крият. Но и последното е спекулация, не мога в действителност да знам как стоят нещата.

Всъщност едно от значенията на думата съдя е:
(гл.) заключавам, вадя заключение, правя извод, решавам, обсъждам, преценявам, обмислям, разсъждава, съобразявам, тълкувам
Така че права си, да, такъв извод съм си направила.
Нали за това са темите - човек да изложи проблема си, другите да преценят (на база написаното, защото няма как по друг начин), да разсъждават, обмислят и да напишат извода, който са си направили.

Само че никъде в написанато от авторката дори не беше намекнато за нечия изневяра. Въпреки това действията на мъжа бяха оправдани, защото той сигурно бил предположил, че има изневяра