Американски колеж - седма тема

Здравейте,
аз съм майка на двама колежани - едната колежанка завърши 2009 г. , а малкият колежанин сега е в 10 клас в колежа. От опита, който имам, мога да споделя, че е много важно за есето децата да четат повече книги и да се упражняват на бял лист без редове да пишат с молив есета - тъй като по време на изпита времето е много малко, затова писането на бял лист и с молив трябва да е тренирано, за да не създава дискомфорт в децата. Малкият имаше шанс да се яви и на 2 пробни изпита по формата на колежа - в лого 3 и при Хасъмска и така придоби представа за това как протича изпитът. Каката нямаше тази възможност, защото тогава живеехме в друг град, в който не бяха чували за Колежа в далечната 2004 г. по математика е много важно децата да решават тестове за интелигентност - има много добри книжки с IQ тестове, също така има такива и в интернет - единият модул е само с такива тестове. Също така има раздел с четене на текст и отговор на въпроси към текста - това може да упражняват от тестовете за НВО на МОН. Важно е да повтаряте на децата, че изпитът е труден и е невъзможно да решат всички задачи - важно е да решат колкото може повече задачи. Затова трябва първо да решат по-лесните и после да минат към по-трудните. Ако имате още въпроси, на ваше разположение съм.

Амели, не искам да обидя никое българско училище, държавно или частно: обаче АК е на светлинни години напред, много по-добро училище е не само от българските, но дори от американските държавни гимназии (в момента, за тази учебна година, сме приемно семейство на едно 17-годишно американче по обменна програма, което също учи в АК и на база него правя сравнение като ниво на подготовка).

Отношението и отговорността на учителите към собствената им работа, отношението и уважението им към учениците, старанието им децата да наваксват и да се изравняват с другите: е, няма такова друго училище...а малкият ми син е бил само в частни училища преди АК.  Или пък онлайн системата им, Engrade, за информация за резултатите на детето - аз във всеки един момент знам колко има младежа и най-вече защо. Никакъв субективизъм няма в оценяването.

Sharky го е казала чудесно!

Ами дано успеем!
За да съм полезна на останалите, споделям че ние сме заложили по веднъж седмично занятия по Бел и Мат. През две три седмици им дават " пробни изпити" като целта е да се свиква с краткото време за работа каквото е предвидено на изпитите.
 Дали се справя, не мога да преценя!
 Ще стискам палци!
elementaK, благодаря ти!

И аз съм много доволна от Колежа. Американчето сигурно има допир само с чуждестранните преподаватели обаче и учи по различна система.

По IB e. По математика му преподава българка, не на български Проблемите са в assignments, явно в Щатите, в държавните училища, имат много по-малко домашни...

  Срам-не срам, ще попитам по-опитните. 
Какво става с разсеяните, неорганизирани и да си кажем по-мързеливите? Има ли време да "влязат в ритъм" или рано ги изхвърля системата? Моят не е толкова откровен мързел, колкото е супер разсеян. Това, което не му е интересно, просто го пропуска. Аз мисля, че няма да се справи в колежа, но той пък смята, че тъкмо ще успеят да го научат на организация. 

От моят скромен опит мисля, че лека-полека вкарват в релси мързеливите и неорганизираните. Специално по английски имат допълнителни часове. По останалите предмети имат много възможности да оправят оценките си, стига да имат желание да го направят. Дават се допълнителни проценти за различни неща - домашни, проекти, допълнителни часове, решени голям брой задачи и доста други.
Аз си го имам вкъщи един такъв свръх неорганизиран, но много му харесва Колежа и всичко в него.

Не че имаме натрупан кой знае колко голям опит, само половин година е, но при сина ми аз забелязвам съществен напредък в посока намаляване на ентропията. Преподавателите им владеят онова "тънко" умение да направят предмета си интересен за децата. А за "организацията" си имат т.нар. daily planner, много от задачите за подготовка им се качват онлайн, та възможностите "да не си запишат какво имат за домашно" са малки.

В предния пост последният ред казва най-същественото за колежа.

Моята не е разсеяна, но ако има класация за най-мързелив, ще е в топ 10. На оценките не са отразява. То си е умно детето. На организация не мога да кажа, че се е научила, но се опитва. Започва да става практика системата, понеже естествено домашните се отлагат максимално, да става в 5 часа сутринта да ги пише. Така знае, че за макс. 2 часа трябва да е свършила и е доста организирана. Случва се, когато е имала 2 седмици за проект, а тя го почва вечерта преди представянето, да не спи цяла нощ. Мисля, че тези неща с времето ще се регулират. Така че, да, аз подкрепям, че ученето в АК ще помогне на неорганизираните, а няма да ги закопае.
Трябва да кажа, че съм възхитена от системата и нивото. Като знам колко резерви имах преди да я запишем, сега си се чудя на притесненията. Само мога да мечтая да има повече такива училища.

Тези неща ти трябва да ги регулираш (доколкото си спомням сте още 8ми клас!?!), предметите стават доста повече, проектите  също. Домашните са по много предмети и там където има "дукпа" трябва да се намества проекта... А и проектите стават все по-групови, никой няма да толерира в екипа някой, който чака до последната секунда... някой ще поеме един път нейната част, после пак и... някой път просто ще я оставят да се издъни... Учат ги на екипна работа, но и на ценене на собствените усилия.
И съня започва да не им стига (това ще ви го повтарят на родителските срещи и деканите на випуска, и отделни учители! Постоянно: В тази възраст съня и правилното разпределение на труд и почивка е изключително важно за физическото и психическото здраве! Първо се приключва с работата, после се чати ако има време, а не в обратния ред!  и т.н. Умората наистина си казва думата и някъде към 2/3 от първия срок младежа почва да си ляга по-рано от малките 
С поставянето на дългосрочни задачи ги учат да си разпределят работата, да си събират материали по темата... може окончателното сглобяване да е предния ден, но свикваш, че ти "виси" задачата!

Мерси, peneva_a. Много полезни съвети. Ясно, че говоря за разпределяне на времето и т.н. Но нали сме във фазата мама нищо не разбира и нищо не знае (колко типично за тийн), понеже приказките предизвикват само раздразнение, практиката със сигурност ще го наложи. Такива са изискванията на училището, че и най-големия мързел и инат сам ще стигне до извода, че това е единственият правилен начин на работа. А моята е и толкова честолюбива, че ако има минимална вероятност някой да вземе нейната част от задачата, ще я направи първа Ей такива естествени регулатори на процесите се включват благодарение на организацията и изискванията на училището. Докато ако беше в друго училище, това нямаше да се случи.  Изобщо много ми харесва този университетски подход - и идеята на файнълите, и дългосрочните проекти с много информация. Друга ми е тревогата на мен, понеже предметите ще станат наистина много, пък моето е и честолюбиво и амбициозно, не само иска да има хубави проценти по всичко, ами иска да е все от най-добрите (а колко мъчително е това противоречие с вродения мързел, не искам да говоря ), та ще трябва някак това да се регулира. Ясно е че в топ 10 по всичко ( + гейминг, филми, чатове, 9gag и т.н.  ) не може, ще трябва да се научи да подрежда приоритети и да избира. Tук очаквам сътресения, но ще се тръшкам догодина. Съвсем пресен пример - имаха да правят сайтове по ИТ. Тривиално. Ама моето се хванало и направило сайт с толкова много инфо в него - напълно ненужно за оценката и отнемащо страшно много време (естествено в последния момент ) Вярно, хубав стана сайтът, но ако беше отделила половината от времето и беше направила половината от нещата, пак щеше да има същата оценка (нямаше да има екстра кредит, ама какво от това - дали завършваш със 102%, или 95 - все тая)

Сетих се за още един ефект от колежа - вашите поправят ли ви когато говорите? Мислех си, че говоря граматически и всякак правилно (е, умерено, но по-правилно от поне 75% ). Колко често слушам лекции - при бройно числително трябва да кажеш "дена", а не "дни"; трябва да кажеш "когото", а не "който", защото.....

Хо хо, Тинкърбел, помислих, че питаш дали ме поправя, когато говоря на английски. Там определено има какво да поправя.  Учила съм приоритетно друг език. За българския още не се е сетил. 
А, иначе относно умората, да, много се натрупва. За първи път му се случва няколко пъти, като се върне от училище да ляга да спи. Даже си помислих, че е болен. Ама то не може да се чати до посред нощ, че било по-интересно и да се става в ранни зори.

Не мисля, че е ефект от Колежа, а от възрастта. Те не, че там не наблягат много на българския език, но... Една учителка каза "Тук няма да допуснем да забравят да говорят и пишат правилен български!", а те между тях си редовно си говорят на английски (което е и задължително за осмокласниците  ), а в по-горните класове почнаха и на испански, ей така за майтапа! Даже вкъщи ме провокира и аз се научих вече да отговарям с "¿Qué?" и с "Pardon?" според нуждата 
Аз толерирам комуникации относно правилен изказ, обоснованост на фактите и т.н., но категорично не толерирам едното дете да ме "засича" докато говоря с другите   Аз тогава никога, ама никога няма да мога да си завърша изказването от прекъсвания  

Моята дъщеря не знам кога и как учи, изобщо не я поглеждам. Втора година е с пълно отличие, така че явно се справя и без контрол. Опитвала съм се да погледна, много се ядосва, че й ровя в нещата.

Смея ли да говоря на английски пред нея Ни произношение, ни богатство на езика, пък за нюанси в употребата на думите да не говорим. Като прочета нещо интересно, вече не го чета на глас, а или го преразказвам на бг, или го пращам да си го чете.
За говоренето между тях на англ., имаха някакъв проект, ама то даже не беше по англ., и си говорят по скайп да уточняват детайли, и по едно време преминават изцяло на англ. Седях и гледах умно, но явно така са свикнали. Чух и - "А ти сънувала ли си на английски?" и "Случвало ли ти се е да мислиш на английски?"

И за моята се притесних, че е болна, толкова много спи уикендите. Комбинация от умора + хормони сигурно.