Публикувана: 28 юни 2016, 15:48 ч.
Последно мнение: 9 юли 2016, 19:41 ч.

Удовлетворени ли сте?

11 965
92
1

Отговори

# 60 1 юли 2016, 21:32 ч.

Мнения: 17 935

Удовлетвореност преди 89 за комунистите може би newsm78

, та чак и научни изследвания). Те нямаше как да не са удовлетворени, хора от село, взели властта...

# 61 1 юли 2016, 22:50 ч.

Мнения: 13 816

Цитат на: EXQUISITE в пт, 01 юли 2016, 20:02

Това с хормоните е доста смислено, но как тогава почти цяло поколение е с такива дефицити?

Стреса освобождава кортизол и други хормони. Стреса разбутва щитовидната. Радиацията разбутва щитовидната. Стреса спира производството на серотонин и ендорфин. Недоспиването и преумората и пак стреса разбутват всички центрове, които засичат нивото на хормоните. Храненето оказва влияние на инсулина, но той има връзка с всички други хормони. И следва ХАОС, който се изразява с емоции.

Всички ние, преживелите Чернобил и Фукушима ще платим със здравето си. Бума на проблемите със щитовидната вече никого не учудва.

# 62 1 юли 2016, 22:51 ч.

Мнения: 12 471

Дорис, не питах за нашето поколение, а за предното.

# 63 1 юли 2016, 23:01 ч.

Мнения: 13 816

Цитат на: EXQUISITE в пт, 01 юли 2016, 22:51

Дорис, не питах за нашето поколение, а за предното.

О!

Аз не виждам те да са така тревожни, депресирани и демотивирани. Поколението на майка ми са много дейни и щастливи хора, макар вече на 60-70 години.

Мисля даже, че умеят да се забавлявт по-добре от нас.

Но на мен друго ми прави впечатление - поколението на моите родители са предимно гледани на село от голямо семейство с баби, майки, братовчеди и учинайки - били са обгижвани и одомошарени. Обаче нашите родители ни гледаха доста спартански. Беше достатъчно да имаме дом и да сме нахранени. Много не се занимаваха с нас. За обясняване колко ни обичат и лигавене нямаше време. А ние, които сме гледани спартански отглеждаме поколението си по коренно различен начин. Нашето поколение е доста фокусирано върху децата си, за разлика от начина, по който ни гледаха. Това разминаване се чудя от къде идва. Нима ние не подражаваме на модела на семейство, в който сме израсли?

# 64 1 юли 2016, 23:27 ч.

Мнения: 12 471

Аз категорично не подражавам - не се чувствах никак обичана като дете и това доведе до много дефицити при мен. В началото тръгнах да възпитавам сина си по същият начин, но той даде такъв яростен отбой още от малък, че и до ден днешен се чудя на силата му.
Смених подхода и нещата потръгнаха.

# 65 2 юли 2016, 01:11 ч.

Мнения: 17 935

Изхождате от собствения си опит и правите обобщения.
Нито съм гледана спартански. За родителите ми не беше достатъчно да имам дом и да съм нахранена. Винаги са участвали активно в нашия живот.

# 66 2 юли 2016, 03:58 ч.

България-Швейцария
Мнения: 2 535

Цитат на: Titina в пт, 01 юли 2016, 21:32

Удовлетвореност преди 89 за комунистите може би newsm78

, та чак и научни изследвания). Те нямаше как да не са удовлетворени, хора от село, взели властта...

Нека не си дърпаме плитките сега, темата е хубава и не искам да я разваляме, но достатъчно изписано има за социалната стратификация и влиянието й върху политическото поведение, социалната и политическата стабилност, консуматорското поведение и нагласи и т.н.
Дори в резултатите от референдума за Brexit се вижда съвсем ясно.

# 67 2 юли 2016, 08:58 ч.

Мнения: 13 816

Цитат на: Titina в сб, 02 юли 2016, 01:11

Не изхождам от собствения си опит. Но е истина и че мнението ми не се базира на сериозно изследване. Много повърхностно предадох дискусия на психолози със сериозни практики. Истина е, че е възможно да се окажа, че поколения в страната ни са хронично нещастни и някак трябва да се помогне.

# 68 2 юли 2016, 09:30 ч.

Мнения: 402

Цитат на: utro77 в пт, 01 юли 2016, 09:59

Удовлетворена съм, но мечтая да постигна още лични мои си неща! Crazy

Относно децата - отдавна съм се научила да не очаквам конкретни неща, за да не се разочаровам.
Живея на принципа "правя каквото трябва, да става каквото ще". Давам от себе си колкото да ги изуча и възпитам като добри и отговорни хора, пък те вече каквото решат - това е, стига да им е добре и те да са удовлетворени. Peace

Цитат на: catarina в пт, 01 юли 2016, 08:15

За удовлетворението.Не може човекът да си се чувства удовлетворен просто така.Това е свързано с постигането на някаква крайна цел.

Може. Може да си доволен от това, което имаш в живота и без да си постигнал кой знае какво. /"Мъдрият човек е щастлив, защото е доволен"/

Не става така Утро.Дори сама си го написала, че мечтаеш да постигнеш много неща.Постигането, е свързано с труд и в повечето случаи с усилия.Ако е хоби или изкуство, пак има действие/труд/.Накрая идват успехът и удовлетворението от постигнатото.Не защото някой ще ти ръкопляска, а защото вътрешно си удовлетворен от това, което си правил и постигнал.Ти го наричаш мечта, аз му казвам цел.Едно и също е, когато мечтата не е имагинерна.
Мъдрият човек е довлен и на малкото, защото е скромен.То не е лесно да се следва воля и его, но и без тях ще постигнем нещо повече, когато цъфне налъма.Такъв е животът в реалността, не в учението на "Нова епоха". Peace

Има една друга житейска мъдрост."За да получиш, трябва да дадеш".Ще допълня от себе си, че се дава само с любов и по собствено желание.Приятелят на Екс цял живот е давал на децата си с любов.Накрая получва...нищо.Това не е правилно и е несправедливо.Обичта е взаимност и признание, а при тях това липсва.И да е правил бизнеса си за собствен кеф, пак за децата му е било.Не бива да сме неблагодарни спрямо родителите си. Peace

Аз също бих го посъветвала да продаде бизнеса и да отиде някъде с коктейлче да ближе рани и да съзерцава вълните.Децата му ще наследят нула, вместо актив и така е справедливо.

# 69 2 юли 2016, 09:45 ч.

Мнения: X

Цитат на: the Дорис в пт, 01 юли 2016, 23:01

... поколението на моите родители са предимно гледани на село от голямо семейство с баби, майки, братовчеди и учинайки - били са обгижвани и одомошарени. Обаче нашите родители ни гледаха доста спартански.

Мисля, че е точно обратното. Децата, отглеждани на село не са били кой знае колко обгрижвани, защото работата на село никога не спира, кой има време за специални грижи? Самите деца са били ангажирани с домакинска работа, да не забравяме, че във всяка къща е имало животни за отглеждане. Мисля, че детството на село е било много по-ангажирано и отговорно, отколкото в града. Нашите родители, които са ни отглеждали в градски условия са имали достатъчно време за нас и аз специално не съм отглеждана спартански. Баща ми беше често в командировки и присъствието му в къщи беше празник, но майка ми се прибираше по часовник, а през почивните дни бяхме плътно заедно.
Предполагам, така е било във всяко средностатистическо семейство.

# 70 2 юли 2016, 09:56 ч.

Мнения: 12 471

Какво значи достатъчно време?
Помня, че ставах в 6.30, в 6.50 беше закуската заедно с детското по радиото, после автобуса и детската градина/училище в 7.30. Следобед се отглеждахме сами заедно със сестра ми, и ядяхме каквото има оставено в хладилника, спиред залепената бележка с указания.
Майка ми се прибираше към 18.30 и почваше да готви, пере и тн. Баща ми също често пътуваше.

# 71 2 юли 2016, 10:06 ч.

Мнения: X

А според мен мъж да продаде бизнеса и да лежи под палмите е един от най-бързите начини да си отиде рано. Ще лежиш под палмите с коктейл седмица, месец, година... но нормалните хора, свикнали на труд и ежедневна стимулация ще се скапят от безделието. Човек има нужда от смисъл, посока, творчество, да е полезен. Вечната почивка не води до нищо хубаво. Жените обикновено компенсират след пенсия с грижи за деца, внуци, социален живот, но при мъжете пенсионирането е една от най-големите травми. Разбирам защо се чувства разочарован, цял живот се е блъскал и целият му труд отива по дяволите.

# 72 2 юли 2016, 10:53 ч.

Мнения: X

Цитат на: EXQUISITE в сб, 02 юли 2016, 09:56

Аз лично нямам чувството да ми е липсвало внимание. Домакинската си работа майка ми я вършеше с помощ от нас със сестра ми и пак оставаше време да сме заедно.

# 73 2 юли 2016, 11:06 ч.

Мнения: 402

Цитат на: qrye в сб, 02 юли 2016, 10:06

Е да, пенсионирането е травма, но тогава идва и момента човек да прави това което иска и умее, само за себе си.Ами да пие коктейла и да дава уроци как се бачка и се прави бизнес на хора, които тепърва прохождат в бизнеса.Явно децата му са пас.
Моя близка скоро се пенсионира, но вмсто да друса внучета се занимава със страхотно хоби, което и носи малко пари, но огромно вътрешно удовлетворение.Едно, че я отбиха от внучетата и друго, че и след пенсия животът продължава и така трябва да бъде.

# 74 2 юли 2016, 11:53 ч.

София
Мнения: 24 807

Цитат на: Titina в пт, 01 юли 2016, 21:32

Удовлетвореност преди 89 за комунистите може би newsm78

, та чак и научни изследвания). Те нямаше как да не са удовлетворени, хора от село, взели властта...

Къде върна времето и ти?
Не говорим за 1944.
Преди 89 членове на партията бяха милиони- приемаха от восъчна зрялост, " комсомолски набор в партията", но това нямаше нищо общо с чувството за удовлетвореност.
Има научни изследвания, които доказват, че хората с предприемачески дух, са 10% от населението и те не бяха удовлетворени от регулациите и ограниченията.
Но, болшинството се чувстваха добре, имайки безплатно здравеопазване, образование, сигурна работа и пенсия, и възможност за децата да спортуват и почиват за без пари.
Спокойствието и сигурността, плюс липсата на голяма престъпност, играят огромна роля в живота на хората и във формиране на чувството за удовлетвореност.

Препоръчани теми

"AMBER Alert – изчезнало дете"

За прошката...

Гавра ли е, когато кажеш на царя, че е гол?

Как да се помогне на самотна възрастна жена?

Причина:

Причина: