Добър ден .
Не знам точно тук ли е мястото да споделя , а и предполагам , че има подобни теми ,но не съм наясно със форума .
На 40+ г и бременна в 8г.с. , семейна , с дете на 5г.
От две седмици съм в чуденето дали искам или не детето .
Знам , че правилното и редното е да го задържа , но цялото ми тяло крещи , че не съм готова и нямам сили да се справя- с безсънието , грижите и не мога да приема подобна промяна .
Чувствам се изтощена и не искам такава промяна в живота си .
Има обаче и друго , което ме кара да се чувствам виновна за чувствата си .Първото ни дете е ин витро бебе , след доста дълга борба . След раждането много искахме и второ , опитвахме , дори и ин витро опит направихме - неуспешен . В един момент се примирихме , че няма да имаме друго дете , а с навършване на 40 г , аз се пречупих някак си .
На фона на всичко това , сега е станало някакво чудо и е престъпление да кажа , че не го искам .
Но наскоро се преместихме в друг град , на квартира , с нова работа , доста по забързан и натоварен график и сега едвам вместваме личен живот , работа и детето .Тук нямаме никакви познати и абсолютно няма на кого да разчитаме за помощ. Цялото преместване на мен ми се отрази много зле психически , депресира ме . Тъкмо взех да свиквам с промяната и сега не мога да приема мисълта за такава сериозна промяна , като второ дете .
Мъжът ми го желае и иска .
Отделно понякога се замислям , че може да се случи нещо с един от двама ни и другия сам с две деца , ще е много трудно .
Щастлива съм много с детето ни , достатъчно ми е . Тъкмо поотрасна и започнахме да се чувстваме хора , да мислим за пътувания ,почивки . Може и да е егоизъм поведението ми , но и аз имам право на личен живот .
Отделно възрастта ни -че ние ще сме на 60 г., когато завършва , тепърва да учи .Хората на нашите години внуци вече имат .
Знам какво ще ме посъветват повечето - роди и гледай детето , дар е . Но наистина не знам как ще се справим.
Не знам точно тук ли е мястото да споделя , а и предполагам , че има подобни теми ,но не съм наясно със форума .
На 40+ г и бременна в 8г.с. , семейна , с дете на 5г.
От две седмици съм в чуденето дали искам или не детето .
Знам , че правилното и редното е да го задържа , но цялото ми тяло крещи , че не съм готова и нямам сили да се справя- с безсънието , грижите и не мога да приема подобна промяна .
Чувствам се изтощена и не искам такава промяна в живота си .
Има обаче и друго , което ме кара да се чувствам виновна за чувствата си .Първото ни дете е ин витро бебе , след доста дълга борба . След раждането много искахме и второ , опитвахме , дори и ин витро опит направихме - неуспешен . В един момент се примирихме , че няма да имаме друго дете , а с навършване на 40 г , аз се пречупих някак си .
На фона на всичко това , сега е станало някакво чудо и е престъпление да кажа , че не го искам .
Но наскоро се преместихме в друг град , на квартира , с нова работа , доста по забързан и натоварен график и сега едвам вместваме личен живот , работа и детето .Тук нямаме никакви познати и абсолютно няма на кого да разчитаме за помощ. Цялото преместване на мен ми се отрази много зле психически , депресира ме . Тъкмо взех да свиквам с промяната и сега не мога да приема мисълта за такава сериозна промяна , като второ дете .
Мъжът ми го желае и иска .
Отделно понякога се замислям , че може да се случи нещо с един от двама ни и другия сам с две деца , ще е много трудно .
Щастлива съм много с детето ни , достатъчно ми е . Тъкмо поотрасна и започнахме да се чувстваме хора , да мислим за пътувания ,почивки . Може и да е егоизъм поведението ми , но и аз имам право на личен живот .
Отделно възрастта ни -че ние ще сме на 60 г., когато завършва , тепърва да учи .Хората на нашите години внуци вече имат .
Знам какво ще ме посъветват повечето - роди и гледай детето , дар е . Но наистина не знам как ще се справим.
, виж много жени сега се омъжват на по 35+, после дете , стандарта е друг и ще се справиш и то ще те измъкне от депресията, моля те задръжте го 
, чак след 3тото спрях да се страхувам и си повярвах, че мога. Попрочети за impostor syndrom, ще видиш, че всичките ти страхове идват от многогодишно набиване в главата, че си жена и като такава, не си равна... 
А тук съветите ти са други!?! Май нещо не си много наясно с позицията си!