Бременна на 41 , объркана съм

  • 13 492
  • 111
  •   1
Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 16 577
Red soul:  202uu, не само, че го мисля същото , но и смятам, че не си раждаме деца за да ни "донорстват" на старини. Раждаме, за да създадем живот и за да възпитаме Човек, а не санитар.

# 46
  • Мнения: 6
Помисли от друга страна, ако един ден останеш стара и сама и това дете ти остане единствения приятел, който да се погрижи за теб.....
За  мен да  разсъждавам , че ролята на децата е да се грижат за  родителите  , е неприемливо . Това е норма от миналото , която не споделям . Да родя , за да има кой да ме гледа един ден , е   по-егоистично  мислене , от това да се прекъсне бременност  . Равносилно е .
Напротив - никога не искам да бъда в тежест на децата ми и да се чустват ангажирани с нас . Искам  да си остареем с мъжа ми  двамата както можем да си помагаме .

За  това казвам , че се  страхувам . Нека бъдем реалисти - хората масово  се разболяват и умират на по 60-70 години . Инфаркти и инсулти на  45-50  .Напоследък съм се нагледала на болници     и болни хора и невъзможността  на изцеление .

javascript:void(0);
Та...да абортираш дете заради едното ходене на гръцко моренце...ми не е много смислено..
The Siren of Titan , изказванията ти са малко груби и крайни .

Да, преднамерено е. Да подчертая какви ще са тия почивки и личен живот и дали ще са ти сладки, като знаеш каква цена се плаща.
The Siren of Titan,   малко ще се отклоня от темата , но понеже се опитваш да звучиш като съдник от  църквата на средновековието  , ще попитам - всяка девойка , която забременява млада и абортира  - цял живот  страда от това прегрешение ли ? Ами изнасилените  и  забременели  - и това ли е дар от бога ?  Звучиш малко като фанатик.
 Защо човек да тррябва да се обвинява  и мисли за миналото , трябва да умее да живее с  решенията си  и в хармония в  настоящето .
Живеем в 21 век   с правото на избор  на всеки човек. Дай като е такова престъпление да не се правят сърдечни манипулации , трансплантации, че това пак е намеса в съдбата .
Благодаря на High Speed  за адекватния отговор и коментар .
 Какво значи  бягство от отговорност - не съм зарязала детето си , а  това дали ще имам второ или ще го махна , не ме определя като лош и безотговорен човек  . Напротив обратното е .


Искам да благодаря на всички , които   подхождат   с  общителен тон  ,   за пожелнаията и добрата енергия  .
Благодаря , момичета .


Последна редакция: пт, 08 юли 2016, 11:17 от AsiStoeva

# 47
  • Мнения: 9 052
AsiStoeva аз да си кажа сега от емигранстка гледна точка. Има стотици хиляди семейства българи в чужбина, на чуждо място, с роднини надалече , работещи и натоварени ... с деца по 1, по 2 , по 3 броя ...
Та явно не е невъзможно. Всичко е организация и трезва разработка на времето и други ресурси. И ще си в положението на мног одруги хора. И те се спраят и повечето от тях са щастливи при това и не биха се отказали от децата си.

На тази възраст хормоните казват една тежка дума ... но бременността и раждането могат да обърнат монетата. Съ9о гинекологични проблеми може да са под влияние на хормоните и след бременността и раждането, които са си буря от хормони да нямаш и помен от тях по естествен път.

Това са само мои разсъждения. Аз бих си запазила детето. Какво има да става не се зане. Както се казва "човек предполага, но бог раполага" , та ти го мислиш едно то вземе че стане иначе. Не бих се опитвала да озаптя съдбата и да разчитам че съм успяла.

# 48
  • Мнения: 47 352
За  това казвам , че се  страхувам . Нека бъдем реалисти - хората масово  се разболяват и умират на по 60-70 години . Инфаркти и инсулти на  45-50  .Напоследък съм се нагледала на болници     и болни хора и невъзможността  на изцеление...
Ами нека. Съквартирантката ми умря на 21. Други двама от компанията ни на малко под 30, предни няколко седмици съученик мой на 37.
В същото време хора на по 70-80-90 са си живи и здрави.
И каква е реалността? Че едно дете може да израсне без родители, въпреки че те са го заченали, когато са били на 20+, а друго, родено от майка на 40 ще си ги има още 40-50 г.

Мисълта ми е, че ако това ти е основната причина - то тя си е валидна за всяка възраст.

# 49
  • Мнения: 30 802
Аз не коментирам всяка двойка, а този случай.

Като тръгнеш по пътувания и екскурзийки, дали няма да си кажеш- абе майната й и на Гърцията, и на екскурзиите (защото в сравнение с чудото на децата са си доста банално нещо).

И аз смятам, че още ти държи влага гледането на едно дете, та затова така разсъждаваш, от гледна точка на загуба на свободата.

Но ти си преценяваш, някои жени са възпитавани да са дебелокожи по отношение на абортите, да го смятат за нещо дребно, някаква малка медицинска процедура, като изрязване на мазол. А всъщност точно в твоя случай е сериозно разклонение на бъдещето. Така че няма как да не се запиташ какви екскурзии ще искаш- и да поставиш "бъдеще с едно чудесно дете" от другата страна на везната.

# 50
  • Мнения: 4 418
...цялото ми тяло крещи  , че не съм готова  и  нямам сили  да се справя- с безсънието , грижите  и не мога да приема подобна промяна .
Чувствам се изтощена и не искам  такава промяна   в живота си .


Станалото е факт вече, но защо при тези условия просто не се предпазваше, за да не се стига до сегашната ситуация?

# 51
  • Мнения: 47 352
Защото са имали здравословни проблеми, първото е инвитро, имат и втори, неуспешен опит, едва ли дори лекарите са предполагали, че е възможно.

Всъщност кога беше втория опит? Предвид, че детето ти е на 5 г., то второто инвитро е било преди около 2 г. Какво толкова много се промени за тези 2 г. Някакви семейни проблеми?

# 52
  • Пловдив
  • Мнения: 2 180
Толкова дълго сте се молили за дете, а сега го получавате  свише, не мисля, че е редно да "връщате" такъв дар. Има и още нещо на човек му са дава само това което може да понесе, щом това дете идва сега, значи че ще се справиш. Не е нужно да си черногледа, всичко ще бъде наред. Представи си пък, че това бебе ще е едно тихо и спокойно, като порасне ще е едно любознателно и умно, ще те накара да се гордееш с него. Това дете е цяла една нова вселена от възможности и ако считаш, че ще престарееш докато то порасне помисли и за 5 годишното си дете, искаш ли то един ден да остане съвсем само на този свят? Не бъди егоист, ще се справите, няма нищо страшно, всичко ще бъде наред. Някой там горе те обича, имай малко вяра, това е вашето дете.   bouquet

# 53
  • Мнения: 1 081
Ролята на децата и родителите е да са семейство, а семейство ознчава споделяне на грижи и проблеми и цялостно израстване, като единица.
 
абортът е убийство с трайни психологически и физически последствия за абортиралата и семейството и.

1. 31% от жените направили аборт съобщават за усложнения във физическото състояние (1).

2. 10% от жените направили аборт страдат от внезапни, потенциално-животозастрашаващи усложнения (2, 3, 4)

3. При жените, преживели аборт, рискът от клинична депресия е 65% по-висок в сравнение с този при раждане. (5)

4. 65% от жените страдат от симптомите на посттравматично стресово разстройство (ПТСР) след аборт (1)

5. Женската смъртност, предизвикана от различни причини след аборт, е 3,5 пъти (350%) по-висока от тази след раждане (6, 7)

6. Много жени описват преживяването си като „кошмар”, който трудно би могъл да се сравни с „избор”. 60% от жените, анкетирани след аборт, отговарят: „Част от мен умря.” (1)

7. Процентът на самоубийствата сред жените направили аборт е шест пъти (600%) по-висок от този при жените, които раждат (7, Sunglasses

8. Абортът по желание повишава риска от бъдещи спонтанни аборти при жените с 60% (9)

# 54
  • Мнения: 6
The Siren of Titan , Аз не разбирам какво толкова си се вкопчила в идеята за някаква екскурзия до Гърция-  там ли ти се ходи на теб , та така упорито  я споменаваш .  Или имаш някаква твоя  сходна драма  , та  така нападаш .
Не ми се влиза в полемика   , чуствам негативизъм , който не искам да поемам .

Съвсем не  си ме разбрала -    година след раждането и следващите няколко години  опитвахме за второ дете -като казвам опитвахме - вкл и  инвитро опити   . Така че съвсем  не е било драма гледането  и съм наясно какво ме очаква.
Не се сърди, човече  , мисля  много точно  си ме усетила  . Благодаря .
Съвсем прясно ми е - близки в болница   .
До навършване на преломните  за мен   40 г  . , когато нещо обърна психиката ми   ,  исках второ дете .  
Може би с преместването , може би  покрай   няколкото болни роднини около нас, някой от които не са сред нас вече  , лека им пръст , може би   покрай нова работа и град  , нещо  се срина в мен    и ме панира .   Опитвам се   да елеминирам тези страхове и това е .


Станалото е факт вече, но защо при тези условия просто не се предпазваше, за да не се стига до сегашната ситуация?
?  Защото не съм си и мислила , че може да стане по естествен път  . То това  мисля е повече от ясно .

# 55
  • Мнения: 1 219
Ами нека. Съквартирантката ми умря на 21. Други двама от компанията ни на малко под 30, предни няколко седмици съученик мой на 37.
В същото време хора на по 70-80-90 са си живи и здрави.
И каква е реалността? Че едно дете може да израсне без родители, въпреки че те са го заченали, когато са били на 20+, а друго, родено от майка на 40 ще си ги има още 40-50 г.

Не е съвсем така - момичето на 21 г е имало живи родители, вероятно баби и дядо също. Един човек на 50-60 г няма на кого друг да разчита, освен на децата (евентуално).
Авторката нека помисли трезво и да си реши, тя най-добре знае как се чувства и има ли на кого да разчита в труден момент.

Мъжът ми беше на 45 г когато се роди второто ни дете. Когато стана на 55-60 г започнаха болестите и то не една - сериозни, животозастрашяващи. Нямаме вече близки роднини, ту аз, ту децата сме по болниците с него. И двете деца следват редовно, специалностите са такива, че не може по друг начин, така че пари трябват, а с възрастта възможностите за осигуряване на висок доход за намалели.

# 56
  • Мнения: 30 802
Ами всъщност много ми се ходи в Гърция точно в момента, обаче съм вързана с 2 породени малки деца. Но не бих си казала- ех, ако преди 2г. бях пила Escapellе, сега щях да съм на плаж.

Не става въпрос за Гърция, става въпрос дали няма да ти е неловко, ако получиш мечтаното бъдеще, но се окаже, че ти е недостатъчно и че си спомняш цената, която си платила.

# 57
  • Мнения: 9 052
... До навършване на преломните  за мен   40 г  . , когато нещо обърна психиката ми   ...

Нна всички ни се обърква около тази възраст и не се зане до кога и скакъв изход ще е то. Аз за себе си бих заложила, че бременност и майчинство ще прекрати това объркване и ще даде нов смисъл и нов ред. Успех.

# 58
  • Варна
  • Мнения: 38 657

 Аз за себе си бих заложила, че бременност и майчинство ще прекрати това объркване и ще даде нов смисъл и нов ред. Успех.

Това и аз си го помислих.

# 59
  • Пловдив
  • Мнения: 2 180
Ами нека. Съквартирантката ми умря на 21. Други двама от компанията ни на малко под 30, предни няколко седмици съученик мой на 37.
В същото време хора на по 70-80-90 са си живи и здрави.
И каква е реалността? Че едно дете може да израсне без родители, въпреки че те са го заченали, когато са били на 20+, а друго, родено от майка на 40 ще си ги има още 40-50 г.

Не е съвсем така - момичето на 21 г е имало живи родители, вероятно баби и дядо също. Един човек на 50-60 г няма на кого друг да разчита, освен на децата (евентуално).
Авторката нека помисли трезво и да си реши, тя най-добре знае как се чувства и има ли на кого да разчита в труден момент.

Мъжът ми беше на 45 г когато се роди второто ни дете. Когато стана на 55-60 г започнаха болестите и то не една - сериозни, животозастрашяващи. Нямаме вече близки роднини, ту аз, ту децата сме по болниците с него. И двете деца следват редовно, специалностите са такива, че не може по друг начин, така че пари трябват, а с възрастта възможностите за осигуряване на висок доход за намалели.


Добре де, а ако изобщо нямахте деца, какво щеше да е? Нямаше да се разболее, щяхте да имате повече пари? Децата ви ако ще на 40 г. да са били в този момент, пак нямаше да могат да помогнат кой знае колко, щяха да си имат семейства, работа, и те щяха да имат вече студенти. Така че това с болестите на родителите и на колко години са децата им няма нищо общо. Моя приятелка почина от инсулт съвсем изневиделица съвсем млада и остави малко дете, в същото време друга позната роди на 43 г., но детето й почина инцидентно на 14 г. (голяма трагедия), а жената сега си е жива и здрава. Човек никога не знае какво го очаква в бъдеще, затова трябва да умее да живее днес.

Общи условия

Активация на акаунт