Бременна на 41 , объркана съм

  • 13 492
  • 111
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 47 352
Не, ее123456, 1 родител имаше.
Доколкото разбирам тя не е сама, детето има и баща.
От друга страна аз съм на близка възраст до тази на авторката, родителите ми са живи и здрави, да чукам на глава и още работят, при това доста активно.
Малката сестра на мъжа ми, за която писах, че е родена, когато свекърва ми е била на 41, вече е на 26 г., още са си живи и работещи родителите й, отделно има и брат и сестра на по 40-41 г.

...Човек никога не знае какво го очаква в бъдеще, затова трябва да умее да живее днес.
Така е...

# 61
  • В градината...
  • Мнения: 16 104
Разбирам те напълно.
Аз съм на 42, имам дъщеря на 1 годинка. Изморена съм , изнеревана, след инвитро опитите ни се скапва здравето, а нервите ни се разбиват. Цялата ми душа крещи, че искам второ дете, но разумът ме възпира. Нямам нервите за нови инвитро опити и безкрайни далечни пътувания до София, треперене след всяка процедура -  дали ще извадят яйцеклетка, дали е годна за оплождане, дали ще се оплоди, като се оплоди дали ще се развие, дали има шанс единственото ембрионче да се задържи, дали ще се развие добре ... треперене до самото раждане. Сега гледам дъщеря си и не вярвам, че е моя. След мрачните диагнози, които бяха песимистични дори и за инвитро. Имах нулеви шансове. А ето, нея я има и вика - искай ме, аз съм истинска. Мечтата ти се сбъдна.
Ако по някакво чудо се случи та забременея естествено, разбира се че ще го приема като дар от Бога.
Единствено съжалявам, че не започнах по-рано с инвитро опитите и сега щях да си имам вече второ.
А страховете са много - тепърва се връщам на работа, ако забременя пак, отново по майчинство и губя клинетите си, няма доходи, пак ме завърта бебегледането.  Пак въпроси и разправии с половинката. Но няма как - не ни се е случило като сме млади.

Но вече нямам време да му мисля, защо не бях поне на 40  Sad

# 62
  • Мнения: 399
След много стаж в инвитрото никога не бих го махнала . децата са благословия. Дано на чист акъл вземеш най-правилното решение за семейството и себе си.

# 63
  • Мнения: 141
AsiStoeva струва ми се че хормоните ти наистина бушуват и то доста. Успокои се и помисли трезво, от една страна след толкова проблеми и опити най-накрая си забременяла с второ детенце, от друга те е страх дали ще се справиш, каква ще е съдбата му а и вашата, какво ще стане ако го родиш и тн. Съвета ми е да помислиш и решиш кое е най-добре за теб в случая. Изобщо не е егоистично ако решиш да махнеш бебето предвид начина по който се чувстваш. Така или иначе каквото и да решиш е важно да не се чувстваш виновна за нищо. Не мисли за тези неща. Ако искаш да го задържиш ще ти кажа едно, на съдбата не можеш да повлияеш и страховете които си описала са абсолютно нормални но и в същото време безпочвени, имам в предвид за това че като то стане на 20-25 вие ще сте на по 60, както и за евентуална смърт на единия родител. Ако всеки се поддаваше на подобни страхове, семействата щяха да са в пъти по-малко и Земята нямаше да е пренаселена Wink От друга страна да направиш аборт предвид че не се чувстваш готова за едно мъниче съвсем не е никакво престъпление. Не е нужно да се вайкаш за това че ще го направиш или си го направила. Много по важно е едно дете да е искано, желано, обичано а не отгледано със съмнението "Правилно ли постъпих че го родих?" Успех мила  Hug

# 64
  • Мнения: 145
Не съм чела цялата тема, и отговарям на авторката:

Според мен, щом мъжът ти иска детето, подкрепя те, обича те, и се разбирате, трябва да го родиш. Две деца се гледат много лесно, и изобщо не разбирам каква помощ е нужна, особено щом имаш съпруг. Аз съм отгледала абсолютно сама две деца, и никога не ми е било трудно. Бих родила и трето, и четвърто. Близо до твоята възраст съм.

# 65
  • Мнения: 832
Не виждам какво те притеснява възрастта, първото си родила на 36 , а сега си на 41... Пет години разлика не са много, че да го мислиш,че ще си стара да ги гледаш и двете...
Ако се притесняваш дали ще родиш здраво дете, направи си амниоцентеза - 99.9% точност за генетични аномалии...
Има ли някакъв вариант за баба,да дойде поне в началото да помага...?
Има ли някакъв голям здравословен риск за теб, ако го износиш и родиш?
За работата не се притеснявай,просто излез в болнични от 3-ти месец,няма да могат да те уволнят...
После 2 години майчинство, тъкмо малкия ще бъде в първи клас. Мисля,че добре се получава нещата така...
Аз не знам как бих постъпила на твое място,но в предвид опитите ви за второ и инвитрото - все пак сте искали второ дете... Peace Peace Peace

# 66
  • Мнения: 1 314
Аз за себе си бих заложила, че бременност и майчинство ще прекрати това объркване и ще даде нов смисъл и нов ред. Успех.
Това и аз си го помислих.

+1

И аз съм такъв тип: притеснявам се, умувам планирам, въпреки че виждам, че няма как да предвидя какво ще се случи след минути, камо ли след години. Когато ни предстои промяна винаги се подготвяме за най-лошия сценарий. И слава Богу, че е така. Но, случи ли се промяната, нещата си идват на мястото.

Въпросът не е какво би могло да се случи. А какво искаш  да се случи сега. Искаш ли още едно дете в семейството. Да, ще има колики и ревове, безсънни нощи, но ще има и толкова много радости и  емоции. Да гледаш само едно дете крие други трудности. Не е по-лесно, просто трудностите са други. Казвам го като майка на трима.

И, когато първото ви детенце стане на 20, ти няма ли да си на 57? С бебчето ще си на 63 нали? Толкова голяма ли е разликата?

# 67
  • Мнения: 122
Но знаете ли - с изказванията , че е от хормоните  , ме успокоявате  .
В половината ден   съм в щастливи мисли как избирам количка  и даже да призная разглеждах модели , в другата част на деня  -плача  и си казвам , че ще  се обаждам на доктора за прекъсване .

Мисля, че сама си отговаряш въпроса - искаш това дете, но заради всички неща, които са ти се случили напоследък - местене, близки в болница и т.н. не успяваш да се зарадваш на факта, че си бременна, а се замисляш върху сценарии, които не знаеш дали ще се случат. Никой не може да каже предварително и със 100% сигурност какво ще му се случи в този живот.

А и хормоните допълнително объркват положението.

Не знам, това ми е личното мнение след прочетеното.

# 68
  • Мнения: 1 782
  Авторке, според мен ти повече го искаш това дете , отколкото аборта. Ти писа, че разглеждаш колички с радост , а после плачеш и се  Ч У Д И Ш дали да звъннеш на гинеколога. Ако наистина искаше да го махнеш, нямаше да разглеждаш колички , нямаше да се чудиш и маеш дали да го махнеш, нямаше да плачеш, а хладнокръвно вече щеше да си звъннала на лекаря и с нетърпение да чакаш датата и часа на аборта.
 Но при теб не е така! Ти вече имаш чувства към това дете , щом плачеш и се чудиш да го махаш ли... ако ти беше безразлично , нямаше да пускаш тема...
Успех, каквото и да решиш! bouquet

# 69
  • София
  • Мнения: 1 676
Цялата си душа ще дам, през всичко ще мина..., ще изтърпя всички несгоди, но детето няма да си махна...
Доколкото разбирам, имаш мъж, имате работа..., толкова време да се бориш за бебенце, и когато Господ ти даде второ....да се чудиш дали да го задържиш..., не го разбирам.  newsm78 Съжалявам ако съм прекалено ...пряма.

# 70
  • Мнения: 400
Здравей,моето мнение е ,че Бог ти дава шанс -възползувай се и го роди.Аз също родих детето си на 42 г и то нормално заченато  и слава на бога съм щастлива майка.Не смятай от сега то като стане на 20 ти ще си на 60 и какво от това?Има много млади на години родители ,но видимо състарени и изглеждащи на годините си по 2.Не е важно на колко си, важното е какво ти е самочувствието за годините и как се чувствуваш.Така,че горе главата и успех1Дано се вслушаш в съвета ми и ти желая леко бременеене.Знаеш от опит ,че това е неповторим с нищо незаменим момент-бременността и майчинството. Laughing

# 71
  • Варна
  • Мнения: 38 657
Ей, много набожни имало тука, да не знае човек... Хайде стига с тоя Бог, който дарявал дарове и давал шанс. Пука му на него за нас сякаш.

Лично аз бременността веднага бих я заменила, ама светкавично, с нещо далеч по-приятно, така че  " с нищо незаменимия момент - бременността"  е малко спорен въпрос. Имам приятелка, която изкара такава бременност, че в сравнение с нея испанската инквизиция може да си оскубе косите от отчаяние.

Иначе и аз мисля като някои от горните форумки  -- авторката повече го иска, отколкото да клони към аборт. Но тя ще каже накрая какво е решила. Ако реши да сподели.

# 72
  • Мнения: 42 395
И аз изкарах супер рискова и кошмарна бременост. На три пъти беще на кантар работата да получа емболия. И дори и при такава кошмарна бременост бих задържала детето. Нито бог, нито комшията, нито форума бих питала.

# 73
  • София
  • Мнения: 1 676
Евала за мнениети ти Сигма! Насълзи ме!  bouquet

Същност си мисля, че само на Бог му пука за нас, но както и да е. Всеки си знае.

# 74
  • Пловдив
  • Мнения: 2 180
Ей, много набожни имало тука, да не знае човек... Хайде стига с тоя Бог, който дарявал дарове и давал шанс. Пука му на него за нас сякаш.

Лично аз бременността веднага бих я заменила, ама светкавично, с нещо далеч по-приятно, така че  " с нищо незаменимия момент - бременността"  е малко спорен въпрос. Имам приятелка, която изкара такава бременност, че в сравнение с нея испанската инквизиция може да си оскубе косите от отчаяние.

Иначе и аз мисля като някои от горните форумки  -- авторката повече го иска, отколкото да клони към аборт. Но тя ще каже накрая какво е решила. Ако реши да сподели.

Майка ми е имала с мен кошмарна бременност почти 9 месеца си е живяла в болницата, въпреки всичко обаче аз имам много по-малък брат и въпреки кошмара от първата й бременност никога не е ставало на въпрос , че няма да ражда повече деца.
Що се отнася  до  вярата на теб как ти се струва факта, че тази жена първото й дете е инвитро, после борба за второ и най-накрая .... хоп..... нормално заченато дете. Когато искаш нещо, трябва много добре да си помислиш какво точно искаш, те са искали второ дете, но то е закъсняло с година-две, за сметка на това обаче се е получило напълно естествено при положение, че никой не е давал такъв шанс. Е, те получили ли са това което искат или не?
Ако си мечтаеш за шефски пост и го получиш година-две след това - ще го върнеш ли? Ако си мечтаеш за добър и свестен мъж, но той се появи не като си на 25, а като си на 28г. - тогава какво, няма да го искаш? Ако си мечтаеш на 30 г. за собствено жилище, но на 35 г. имаш шанс да го получиш, тогава какво - ще ти е минал мерака? Човек трябва да внимава какво си пожелава, защото Онзи там горе в когото ти не вярваш е доста зает, че да изпълнява желания на мига, понякога човек трябва да има повече търпение.

Общи условия

Активация на акаунт