Пак ли сбърках...

— Елинор — добави Странд, който искаше тя да се изправи и да закопчее сутиена си. — Ще ми се да ти задам един въпрос.
— Какъв? — застана нащрек тя.
— Става дума за Каролайн. Мислиш ли, че е достатъчно голяма, за да замине да учи някъде далече?
— Аз направих същото на нейната възраст — отговори Елинор. — Няма значение. Но смятах, че тя ще бъде в Сити. Не е далече. Просто не е в центъра.
— Ами ако сме променили решението си?
— А как ще се справите двамата с майка — спането, храната, таксите за обучението й и така нататък? Ще се хванете на допълнителна работа ли? Не мисля, че на вашите години…
— Ами ако смятаме, че ще можем да се справим?
— Как?
— Някак си. — Той предполагаше, че Елинор ще освирка идеята Каролайн да се облече с тренировъчен екип.

Най-после Елинор закопча презрамките на сутиена си на гърба и седна.
— Ако искаш да знаеш истината — каза тя, — мисля, че ще си бъде по-добре вкъщи. Тя е по-малка, отколкото бях аз на нейните години, и то доста. Това едно, другото е, че вкъщи не се навъртат никакви момчета, нито пък я търсят по телефона. Не си ли го забелязал?
— Не — призна Странд.
— Когато аз бях колкото нея, телефонът се скъсваше да звъни.
— Така беше.
— Тя мисли, че е грозна — продължи Елинор. — Смята, че отблъсква момчетата. Затова обича да ги бие на тенис корта. Аз поне ги поставях натясно с ума си. — Тя се засмя самодоволно. — Някак по-достойно е и е по-трайно.
— Грозна ли? — Странд беше стъписан. — Каролайн?
— Родители, родители — въздъхна Елинор. — Дали и аз, като стана майка, също ще бъда сляпа, как мислиш?
— Но тя не е грозна. Само преди малко мистър Хейзън специално си направи труда да ми каже колко е прекрасна.
— Старчески похвали — подметна Елинор. — Не струват дори за едно седемнайсетгодишно маце в някое кино.
— Какво ще стане, ако ти кажа, че според мен тя е… ъъ… е ако не точно красива… то поне много хубаво момиче?
— Старческа проява на бащинство — отсече Елинор. — Ти ме запита какво мисля за сестра си. Е, добре, какво искаш, да ти угодя ли, или да ти кажа какво мисля?
— Въпросът ти е провокационен — запротестира Странд.
— Провокационен или не, кажи какво искаш?
— Той може да има само един отговор — отвърна Странд, мъчейки се да говори с достойнство.
— Тя мисли, че е грозна заради носа си. И това е нормално. Децата й се подиграват заради него още от първи клас. Същият е като твоя, но на теб ти отива, а и у Джими изглежда нормално, той ще свикне с него. Ала за нея — като вижда какво носле има майка, пък и аз, право да си кажем, този страндовски нос е ужасно проклятие. Разбери ме, татко — продължи тя по-меко, като забеляза слисания вид на баща си. — Не твърдя, че тя е права да се чувства така или че не е чудесно момиче, но това е положението. Ако едно момиче смята, че е грозно, и отиде някъде съвсем само, далеч от любещата подкрепа на добрите си мама и татко и от своето хубаво сигурно легло, в което да се приютява всяка вечер, има голяма вероятност то да… о, по дяволите, да се хвърли в ръцете… в живота на първото срещнато момче или мъж, който му подхвърли, че е хубаво, независимо какви са подбудите му, нито колко е или не е подходящ той за него. Ти ме попита за съвет. Оставете я при вас вкъщи, докато порасне.
https://chitanka.info/text/20665/5#textstart