Как спасихте брака си

  • 53 689
  • 430
  •   1
Отговори
# 165
  • Мнения: 2 222
От разбирането на проблема не ти олеква автоматично, но поне наистина знаеш с какво се бориш и има ли смисъл да го правиш. Почваш да действаш по-рационално. Нещата винаги са различни от това, което си чел и чувал, докато не се случат на самия теб. Най-лошо обаче е постоянното висене там, където със сигурност си нещастен, трябва да се преместиш нанякъде образно казано.

# 166
  • Мнения: 15 712
Всички са ти дали чудесни съвети. И знаеш ли защо е така? Защото всички сме минали по този път. И както виждаш всички сме оцелели и сме се справили, че даже сме и доста по-добре от преди. Как е станало ли? Ами не е било лесно. И ако очакваш, че на теб ще ти е лесно ще сбъркаш. Винаги е трудно. Но знаеш ли какво казват хората - за да стигнеш от точка А до точка Б трябва да направиш поне една крачка. Иначе си стоиш на едно и също място и се тормозиш много повече. Деца си имаш и ако е писано ще имаш още. Сега на този етап не е нужно да се тормозиш и за това - достатъчно проблеми си имаш. Просто отиди при някоя близка приятелка, излей си всичко, което те мъчи и потърси подкрепа и кураж. Защото, за да направиш важната първа крачка винаги имаш нужда от малко "побутване". Когато събереш куража да се опълчиш и го направиш, сама ще се изненадаш колко по-добре ще се почувстваш. А когато останеш сама - вярвай ми няма да повярваш как ще се успокоиш, защото няма да те натоварва тази тягостна обстановка вкъщи.
И последно, но не и по важност - СТЕГНИ СЕ И БЪДИ ЕГОИСТ. АКО САМА НЕ СЕ ПОГРИЖИШ ЗА СЕБЕ СИ В ТОЗИ МОМЕНТ НЯМА КОЙ ДРУГ. ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ ТЕБ. А както вече казах - ние сме с теб и ще помагаме с каквото можем  Hug

# 167
  • Варна
  • Мнения: 36 737
Плановете ми и вижданията ми за бъдещето се сгромолясват и просто не мога да махна с ръка. Доскоро си мечтаех как ако е рекъл Господ ще стана мама още веднъж.

Явно не са били планове и виждания на двама ви, а само твои.  Или ако са били общи, значи нещо или някой драстично са ги променили. Каквато и да е причината за проблемите ви, няма нищо непреодолимо. Стискаш зъби и правиш каквото можеш. Хубаво е човек да има планове за малко по-напред, но в момента просто живей ден за ден. Нямам предвид да хукнеш да живееш като за последно, а просто ставаш сутрин, подкарваш обичайните задачи и се справяш с проблемите на деня без много да задълбаваш в далечното бъдеще. Прави си планове само за неща, които зависят на 100% от самата теб. Ще видиш как с времето нещата започват да се подреждат. Независимо дали ще бъдат с този мъж или без него.

# 168
  • Мнения: 39 470
Само аз ли виждам в разпадащият се брак, сламката която тя искаше на 5 юли да го закрепи с дете. Баси грешката. Добре, че мъжа ти има малко разум да не иска и да не го прави.

# 169
  • Мнения: 2 222
За да се направи бебе, трябва все пак да си близък с някого. Ако при тези отношения успяват да правят кекс, би било изненадващо  newsm78 В смисъл такова напрежение, а вечер всичко да е наред... не знам.

# 170
  • Мнения: 307
Аз с моя няколкото месеца, в които ни бяха обтегнати отношенията правехме кекс, и то с цел бебе... Е, вярно имаше моменти, в които човека беше уморен, лягаше все с гръб и т.н... ама накрая вече положението наистина беше нетърпимо... след като категорично отказваше да го правим и казваше, че го карам насила  Laughing
Ама то жената като не вижда явен проблем и все си мисли, че всичко е въпрос на време, настроение и т.н....

# 171
  • Мнения: 177
няколкото месеца, в които ни бяха обтегнати отношенията правехме кекс  Crazy Crazy ooooh!

# 172
  • Мнения: 307
няколкото месеца, в които ни бяха обтегнати отношенията правехме кекс  Crazy Crazy ooooh!
Ама ти не си за тука ...

# 173
  • Мнения: 177
няколкото месеца, в които ни бяха обтегнати отношенията правехме кекс  Crazy Crazy ooooh!
Ама ти не си за тука ...
защо ? къде съм ? не нормално е аз не съм изненадан,

# 174
  • Мнения: 307
Неадекватна работа, само се разводнява темата

# 175
  • Мнения: 24
Здравей,
да ти кажа какво бих направила аз в твоя случай. Първо кажи стоп на самосъжалението. Това е най-лесното нещо-да стоиш и да се самосъжаляваш, трудно е да запретнеш ръкави и да решиш проблема. Ако не стане с разговор, пробвай с друго, ако не стане и с него, пробвай трето и т.н. Не спирай, не се отказвай и дерзай. Ако трябва и детектив наеми. Но спри със самосъжалението. То не води до нищо добро. Направи си план за действие и го следвай, само не се отказвай и не казвай "не мога". Всичко на тоя свят е възможно, трябват само мотивация и действия.
Бях в подобна случка и се разрових. Разочаровах се страшно много, като разбрах, че съпругът ми си пише с бивша/инсталирах  keylogger на компютъра и го хванах/. Но не се отказах от него. Защото го обичам и му дадох шанс. Защото знам, че и той ме обича. Защото ми е пределно ясно, че мъжете са "по-различни" и ангелите им са по-слаби. Така, че дори и да разбереш за друга, това не означава, че си го изгубила. Действай момиче, запали искричката в очите и действай!!! Само не се самосъжалявай!!! Ти можеш!!!

# 176
  • София
  • Мнения: 24 839

Много искам да се изправя на крака и да съм силна каквото и да става. Но не знам дали ще мога.
Няма къде да ходиш, затова ще се изправиш не на крака, ами ако трябва и на глава!
Деца имаш и ако не искаш да ги оставиш я на бащата, я в институция, ще се справиш.
Почни да се подготвяш психически и чисто физически, но наблюдавай и "врага", за да схванеш какво точно става и как да действаш. Hug

# 177
  • Пловдив
  • Мнения: 327
Благодаря, момичета. Ще направя всичко възможно да оправя положението си, с мъжа ми или без. Ще трябва да намеря сили заради децата и заради себе си.

# 178
  • Мнения: 177
7физически, но наблюдавай и "врага", за да схванеш какво точно става и как да действаш.
Какво физически, и как да го наблюдава!!!?

# 179
  • Мнения: 2 843
Според мен при толкова напрегнати отношения и при нерешеност от твоя страна за раздяла, не бива да го притискаш с разговори на теми, които биха били мъчителни; не бива също така точно в този момент да се отдадеш на следене, търсене на компромати, ровичкане във вещите му и пр. или разни женски номерца като предизвикване на ревност, рязка промяна във външния вид... Нищо от това няма да помогне, тъкмо обратно: ще влоши ситуацията още повече. Говоря за конкретния момент, за стоящата като дамоклев меч раздяла, която всеки миг може да се случи. Опитай се да бъдеш търпелива и спокойна, да изглеждаш незастрашителна, ненапрягаща; бъди разбираща и, колкото и да е невъзможно, позитивна; води по-ведри разговори, опитвай се да предизвикваш усмивка; покажи, че можеш да бъдеш опора; не се дръж като досадна жена, не създавай у него усещането за тежест.

Знам, че това никак не звучи феминистки. Знам, че е пълно потъпкване на егото. И не казвам, че така трябва да бъде постоянно или с месеци, а само за конкретния момент, който трябва да бъде спасителен, да закрепи нещата. Защото по всичко личи, че не си готова да приемеш края на този етап.

Опитай така: разбиращо и смирено; може да сработи, ако при него става дума за депресия, ако не е намесена друга жена. Ако не стане, ще мислим за следващия етап.

Общи условия

Активация на акаунт