"Летях" преди да започна да чета в темата. Не помня подробности. Само усещането - приятно беше, усещах свобода. "Летях" над нашата улица, и да, виждах я различна. Не помня къде отидох. Не помня и края на съня си. Иначе съм "летяла" още няколко пъти - един път "кръжах" над стаята...
- Публикувана: 19 юли 2016, 07:51 ч.
- Последно мнение: 5 ноем. 2018, 10:56 ч.
Говорим си за свръхестественото
Да, супер е усещането. Чувстваш се лек и умението ти да летиш е съвсем, съвсем естествено.
Не знам къде като дете бях чела, че било невъзможно човек да сънува, че лети. И после какво се оказа - че може и то повече от веднъж. Лично аз съм летяла все седнала и повечето пъти на педя-две от земята и с много бърза скорост. Само веднъж бях нависоко и даже се чудех защо не е като предните пъти.
Като извод, не знам сън ли е било или нещото, което наричате пътуване в астрал. Простете, че съм невежа, чета ви с интерес и се надявам да се образовам.
Не знам къде като дете бях чела, че било невъзможно човек да сънува, че лети. И после какво се оказа - че може и то повече от веднъж. Лично аз съм летяла все седнала и повечето пъти на педя-две от земята и с много бърза скорост. Само веднъж бях нависоко и даже се чудех защо не е като предните пъти.
Като извод, не знам сън ли е било или нещото, което наричате пътуване в астрал. Простете, че съм невежа, чета ви с интерес и се надявам да се образовам.
Най-обичам летенето на сън. По-напред в темата /в тази или в другата/ се коментираше това. Винаги ми е много приятно да летя. И никога не съм предполагала, че летя в астрален свят или както се казва...Някъде четох, че летенето всъщност е израстване на духа... каквото и да значи това... 
Сега научих какво значи, изобщо не знаех, а и не се сещах, че може да значи нещо.
Винаги летя над сгради, дървета,
Понякога много нависоко
И винаги се кефя. Снижавам се и пак се издигам, виждам хората като ме гледат отдолу.
Май последното ми литване беше, защото трябваше да избягам от нещо, но не съм сигурна. Беше отдавна. Вече ще знам да помня подробности от съня с летенето.
Цитат
Пътуваме както в пространството, така и във времето.
Ън,звучи ми адски плашещо всичко това,направо незнам как му "свиквате"
На мен друго ми е интересно,всички тези полети,наблюдения извън тялото само за нощта ли си остават ,т.е веднага ли се отърсвате от тях и си продължавате ежедневието или ви занимават известно време-мислите ли за тях,анализирате ли ги ?
Аз пък като по-малка сънувах няколко пъти,че си ходя по улицата за кварталното пазарче и правейки голям отскок - започвам да летя. Тоест рея се над земята, ако мога така да се изразя. Помня чувството, беше невероятно, бях щастлива и имах чувството,че нищо не може да наруши това. На следващия ден винаги ме обземаше щастие. Няколко пъти сънувах един и същи сън. От около 7-8 години, обаче, не ми се е случвало да сънувам, че летя. Всичко бих дала да успея да се "накарам" да сънувам. Нямам идея как. 
Цитат
Пътуваме както в пространството, така и във времето.
Ън,звучи ми адски плашещо всичко това,направо незнам как му "свиквате"
На мен друго ми е интересно,всички тези полети,наблюдения извън тялото само за нощта ли си остават ,т.е веднага ли се отърсвате от тях и си продължавате ежедневието или ви занимават известно време-мислите ли за тях,анализирате ли ги ?
Не е плашещо, даже е приятно, ако няма кой да те притеснява или гони.
Да, само за нощта са си, после всичко е както обикновено. Често обмислям видяното, но не се тревожа, нито се плаша, някак знам, че няма от какво да се боя. Има отделни случаи, когато много дълго се вълнувам, особено ако е било нещо важно, което касае и реалния ми живот. Тогава търся и други, с които да обменя впечатления, да чуя мнение от хора с доста по-богат опит.
Ън, как започна при теб това ... мм, излизане? Дали мернах някъде по темите, че не е започнало от хубаво
Ако човек иска да го предизвика, може ли?
/ще ми се да продължим темата/
Ако човек иска да го предизвика, може ли?
/ще ми се да продължим темата/
Здравейте. Имам едно тъпо запитване. Абе тая сутрин като се събуждах и успях да хвана лекичко от съня. По-принцип все имам живи сънища, някой път пророчески, символични и винаги съм имала чувството,че като заспя някъде отивам и мозъка или нещо ми работи посред нощ, та и винаги се събуждам като пребита все едно цяла вечер нещо съм правила. Най-големия ми проблем е,че в повечето случаи не мога да си спомням за преживяното насън.
Туй което помня от снощи е, че бях във свят с хора, които познавам, само, че всичко е различно. По едно време виждах някакви блокове на средата на нищото нещо като поле, отгоре като, че ли от небето (ама не се усетих да летя, така, че незнам летене ли беше) и всичко беше червено, в смисъл, като, че ли самият въздух ли, мъгла ли, атмосфера бяха червени. Не се бъзикайте за Марс
. Та туй дали паралелен свят, астрала или пък пълна простотия беше? 
Аз още не мога да направя разликата между астрал, паралелен свят и останалите места. 
Мерси за прочита.
Туй което помня от снощи е, че бях във свят с хора, които познавам, само, че всичко е различно. По едно време виждах някакви блокове на средата на нищото нещо като поле, отгоре като, че ли от небето (ама не се усетих да летя, така, че незнам летене ли беше) и всичко беше червено, в смисъл, като, че ли самият въздух ли, мъгла ли, атмосфера бяха червени. Не се бъзикайте за Марс
. Та туй дали паралелен свят, астрала или пък пълна простотия беше? Аз още не мога да направя разликата между астрал, паралелен свят и останалите места. Мерси за прочита.
Друго нещо: някои го наричат излизане от тялото и пътуване, обаче защо пък да не сменим отправната точка и да кажем, че просто някаква част от съзнанието се е свързала с друг вид поле/вибрация/реалност или както там предпочитате да си го наречете - тук езикът и терминологията по-скоро ограничава разбиранията, отколкото да ги разширяват.
Ън, как започна при теб това ... мм, излизане? Дали мернах някъде по темите, че не е започнало от хубаво
Ако човек иска да го предизвика, може ли?
/ще ми се да продължим темата/
Ако човек иска да го предизвика, може ли?
/ще ми се да продължим темата/
Започна много отдавна, бях още тийн, на 14-15 години/сега съм почти на 53, другия месец навършвам/. Тогава бяха соц времената и не знаех какво е това, нямаше интернет да попитам, не смеех да споделя с никого. Много се страхувах за себе си, мислех си, че само аз съм така и се ужасявах. След около 10 години мъки, изведнъж престанах да излизам, стана изведнъж. Бях доволна, успокоих се, отбягвах да си спомням и да го мисля. Но преди 9 години се разболях тежко, бях на косъм и всичко започна отново, с нова сила. Вече имаше откъде да науча какво е това, разбрах, че има много други като мен, започнах да разговарям с такива хора. Прочетох някои книги също и се успокоих напълно. Добре, че времената се промениха, защото сигурно щях да полудея от притеснение, тъй като сега пътувам не само астрално, но и ментално. Приемам го съвсем различно, опитвам се да извлека ползи и не се боя никога. Затова винаги се обаждам на тези, които притеснено питат, искам да им кажа да не се страхуват, няма от какво.
Мисълта има много по-голяма сила, отколкото си представяме. С мисъл може да се прави всичко. Разказваше ми една млада дама/няма да обяснявам конкретно, защото тя пише в този форум/, че виждала как душите на починалите си строят къщи в астрала с помощта на мисълта. В долната част на астралното пространство има разни...същности, които са страшни и създават неприятности, те са всъщност мисъл форми, същности, създадени от човешките страхове и ниски страсти, а знаем, че те са продукт на мисълта. В нашата ограничена реалност познаваме само силата на клетвата, която е вид мисъл форма. Знаете какво казват хората, че клетвите често" хващат". Така че ако много искаш нещо и имаш силен дух, можеш да го сбъднеш, така мисля.
Скрит текст:
Мисълта има много по-голяма сила, отколкото си представяме. С мисъл може да се прави всичко. Разказваше ми една млада дама/няма да обяснявам конкретно, защото тя пише в този форум/, че виждала как душите на починалите си строят къщи в астрала с помощта на мисълта. В долната част на астралното пространство има разни...същности, които са страшни и създават неприятности, те са всъщност мисъл форми, същности, създадени от човешките страхове и ниски страсти, а знаем, че те са продукт на мисълта. В нашата ограничена реалност познаваме само силата на клетвата, която е вид мисъл форма. Знаете какво казват хората, че клетвите често" хващат". Така че ако много искаш нещо и имаш силен дух, можеш да го сбъднеш, така мисля.
Познавам човек, който чува някакви същества в ума си и са някакви дразнещи, низши. Като каза астрала за това се сетих. Опитва се да ги изгони, но май не се получава. Причиняват и също и главоболия и говорят гадни неща. Това си го докара от четене на книги, ей такива дето те насочват към някакви практики, мисления и т.н. Докарвали са я до състояния на лудост. Дето потребителката Магдалена ако не се лъжа беше споменала, че не са безопастни и по-скоро целят да ти насочат мисленето в определена посока и да те дезинформират май.
А иначе в по-позитивна насока, знаете ли по-какъв начин да си настройваме психиката за да постигаме каквото сме си наумили? Аз което знам е,че трябвало да си повярваш, да изпиташ чувство все едно вече се е случило и по-този начин го изпращаш за заяка във вселената един вид. Незнам до колко е вярно
Аз веднъж го пробвах и за 2 седмици се озовах на място ей така неочаквано, на което винаги съм искала да ида, но съм нямала възможност преди това. Аз го отдавам на този мой опит с мисленето. От друга страна не винаги ми се получава.