Отношението на мъжете Ви към Вас, след преживян аборт!?

Нормално му беше отношението. Нито е кършил ръце около мен, нито е побелявал, нито се е държал грубо или изнервено.
Спонтанен аборт в ранна седмица е нещо в реда на нещата, къде къде по-лоши неща могат да се случат. И двамата не сме драматизирали. Явно сме се намерили.

Аз съм на мнение, че ако с бебето е имало проблем и той се е открил аборта по медицински причини е по-скоро късмет, а не трагедия. Така бих се утешавала. Животът на чувствителните е тежък и трябва да открият своята половинка.

Какво ли биха написали съпругите на моряците (плаващи по 6 месеца)  или съпругите на военните (ходещи на учения) при такава ситуация?
Такава манипулация се извършва колкото се може по-бързо след установяването.
Какво ли ще правят гореописаните съпруги?
Авторката на темата добре, че не мед. сестра в някое отделение да обърка лекарствата на някой болен,
в случая за доматеТо да не се "коси".
Всеки има различни очаквания, зависи разминаването дали е в допустимите граници,
които може да  възприеме.
 
Колко дни дават болничен след аборт(без усложнения)?
Minie, работите ли? Отговорна ли е трудовата дейност, която полагате?
Имате ли разнообразие в ежедневието?
За 4-ри години това ли е първата "кризисна" ситуация?

Едно е да е болен или на другия край на света и съвсем различно да е там, но да се помотва, защото има други по-важни неща. Никакво място за сравнение няма. Направо е смешно дори да споменавате нещо подобно  

Човек кучето си остави на ветеринар и трепери и тича да го вземе веднага като е за изписване...

Ами, от лични наблюдения при сходни ситуации и направена анкета сред няколко мъже от различни поколения.
Нито един не намери причина да седи в коридора и да кърши ръце като по филмите, докато го чака ремонта, а при това, жена му няма да е в състояние да се натоварва както досега.

Когато мъжът е по-работа и е такава ситуацията няма как да присъства ок, но моят в този ден не беше на работа знаеше много добре къде отиваме и за какво отиваме и докато аз бях в болницата той разглеждаше магазините , които не са в близост до болницата.Някак си не мога да сравня това с един съпруг моряк например.Относно това, че по добре че така се е случило да аз го осъзнавам, че е така, но е много трудно да кажеш на сърцето си как да се чувства в такъв момент, когато искаш детето.Всички сме различно емоционални и не можем винаги да контролираме емоциите си, за мен един аборт си е сериозно нещо , не мога да го приема като една настинка например и да кажа майната му.
Работим и двамата да.Аз съм управител на магазин.
Да  това е първата толкова сериозна ситуация.Преди да забременея той ми обясняваше колко много иска детето, как ще направи всичко за мен и него, и т.н и в един момент по пътя към това дете, той ме оставя сама , някак си не мога да си го обясня, затова потърсих мнение тук за да видя другите мъже как са реагирали при такава неприятна предимно за жената в ранна бременност ситуация, защото явно той не  е осъзнавал точно какво се случва и затова не го приема и  толкова сериозно. А аз още от както разбрах, започнаха проблемите и притесненията, две седмици лежах и се молех всичко да е наред с по една шепа хапчета на няколко часа (хапчета предписани за бременността), промених коренно ежедневието си от супер активна личност лежах по цял ден и ставах само за да ям и да се изкъпя, как да не свикна с мисълта , че съм бременна и че се боря за нов живот в мен, и в един момент всичко приключва и от мен се очаква да се усмихна и да кажа всичко е наред и да тръгна може би веднага след аборта и аз по магазини , ми не мога да бъда такава , може би там ми е грешката.Аз също на другия ден след аборта бях на работа, не се дава болничен повече дни , защото болката физически е поносима, но другата болка , няма лек за нея освен времето за съжаление.
Извинявам се ако съм ви отегчила.

Хи,хи!
Ти хейтърска норма ли гониш или ти плащат на разтрогнат брак?

За мен това също не е нормална реакция на възрастен човек. Нормално е при такива ситуации всеки да си намери начин да се грижи за себе си и да не стига до сърдене и изблици. Особено пък мъж да се сърди за дребни неща.

Ненормално ми е мъж да си изкарва фрустрацията върху жена и да очаква да е корава като гьон. Във всякакви ситуации, дори ежедневни.

Според мен той не е готов за дете и го проектира върху нея.

По принцип тоя брак "мирише" зле и понеже няма деца, няма да боли много да се прекрати.

Minie, разбрах. Вие сте искали духовна подкрепа веднага след "изписването".
Не случайно дадох за пример моряците и военните.
Никой няма да Ви изгони от отделението точно на 2-я или 3-я час.
Да бяхте му се обадили, когато сте се почувствали добре и чак, когато дойде тогава да излезете.
Външната (липса) "изява" на емоция не означава, че няма такава.
Всеки човек по различен начин показва (не показва) вътрешното си състояние.
Поведението е различно.
Ходил по магазините. Добре. Може така да "изпуска парата".
Да седи и да те чака 3 часа в болницата? С какво може да помогне?
(това май ни го насаждат по турските и др. сапунки)
ПП В "критични" ситуации аз пък започвам да чистя. 

Според мен скандалът за доматите няма нищо общо с аборта. Има си такива хора нерваци, които са склонни да избухват за глупости. И с напредването на възрастта стават все по-нетърпими.
За другото явно мъжът на авторката не е особено чувствителен и смята аборта, като една не малка част от българските мъже, за лека козметична процедура.
Авторката, спонтанните аборти в ранни месеци не са нещо толкова страшно, дори са добро - с тях природата поправя грешките си.

Ами и моите заключения са от линчи наблюдения и разговор с мъже. Цитирам "Тоя е пълен ръб!" мъжкия коментар.
Разбира се има един важен фактор - как ти и аз сме поднесли ситуацията на интервюираните

absurt, забелязва се, че ти ВИНАГИ в темите защитаваш мъжете. Личи, че си човек с малко ориенталско възпитание, който приема мъжете за по-виши от жените и по-умни и практични.  И други неща са ми направили впечатление във твоето виртуално поведение, но това изпъква в тази тема и затова го отбелязвам. Не нагажирам никого с мнението, което имам.

Дорис, не си забелязала правилно, заета винаги и за всичко да обвиняваш мъжете, които, в края на краищата, жените сами си избират, без опрян в тила, пистолет.
Поради тази причина, правиш безумното заключение, че приемам мъжете за "по- виши", умни и практични.
Ще ти кажа отново, че мъжете са с различна физика и психика от женската.
Това е доказано научно и можеш да се запознаеш в подробности от нета.
Оттам и различните реакции на двата пола в една и съща ситуация.
Накратко- за разлика от доста мами тук, които са намерили лесното- да обвиняват за всичко мъжете си и така да не поемат отговорност за собствените си изцепки и недомислия, аз първо оглеждам проблема и от двете страни, отчитам плюсове и минуси, за да нямам пробойна, когато предприема нападението.
И което е по- важно тук, във форума- не си позволявам да надъхвам психически нестабилен човек да предприема крайни действия, без да огледа нещата, само и само да се направя на велика и да му гледам сеира.
Мен хорското нещастие не ме прави щастлива, а комплекси нямам за избиване.

Абсурт, тъй като си по-опитна, колко операции на много близки хора си преживяла? Аз съм преживяла точно пет и не мога са си представя да оставя в такъв момент някой да ме чака.....

Все си мисля, че и мъжът има право и свой начин да преживее случилото се... Не казвам, че е правилният начин.
Ние загубихме дете, не съм правила аборт. Да, ММ беше до мен неотлъчно, бяхме заедно в мъката си. Държа ме за ръка, прегръща ме, плака заедно с мен. Успях да изплувам, благодарение на него. И тогава се срина той- тотална депресия почти три месеца след загубата; по цял ден лежеше, пушеше в леглото, стоеше на пуснати щори, за ядене и излизане да не говорим. Спря да споделя чувствата си с мен, затвори се и се покри дълбоко в себе си. Беше страшно, повярвайте ми! Това просто беше неговият начин да се пребори и да се опита да живее с мисълта за загубата.

Предполагам заблудата ти идва именно от това, че се образоваш от нета. Изключая половата система и последиците от нея физически сме еднакви. Психически сме още по еднакви. Няма и учебник по "мъжка и женска психология или психиатрия". Няма и отделни закони за мъжете и жените. Няма различно лечение и медикаментозни терапии на нито едно ниво. Няма разлика в психиатричната и психологичната помощ на двата пола. В голяма заблуда си относно нашето различие.

Последното ти изречение не е съвсем вярно ... Повечето ти постове са напълно лишени от емпания и липсва нормална човешка подкрепа. Криеш се зад това, че уж даваш различна гледна точка, а реално искаш да привлечеш с конфронтация и нараняване вниманието към себе си в темите.