Отговори
# 150
  • Мнения: 3 916
Напротив, съгласна е. Съгласява се, че не може да очаква. Просто и е станало криво.
Това беше за последно. Grinning
Успех и желая, аз вярвам, че ще се оправят. Hug

# 151
  • Мнения: 46
smetnatapalata, благодаря. Да точно това е. И все пак кредита ни не е бил за една-две години. През всичките тези години имахме този кредит и помагме на всички. Всички знаят, че сме с кредит докато сме им помагали. Явно никой не се е замислил, че е можело да ги режем, за да си погасим по-бързо. Някой от тях буквално ги издържахме няколко години. Споменах вече, но явно няма значение. Иначе като написах терзанията ми са аз постъпих ли правилно, знаейки в какви времена живеем да поискам това от тях и да ги поставя в подобна ситуация.
Ясно е че сами ще се оправим. Ще.продължа да търся. А иначе за срока на кредита, това предложи банката, но най вероятно ще го намалим. До сега от всички само един човек се поинтересува за повече подробности и имахме възможност да му обясним, че срока не е задължително да е такъв, но пак отказа. Прави сте, че е глупаво да се втурвам да помагам. Ще си знам вече.

# 152
  • Добрич
  • Мнения: 1 151
Не, не глупаво да помагаш. Никога не е глупаво.
Глупаво е да не си правиш сметка и да очакваш да ти се върне същото.  Хората са различни.
Пожелавам ти успех със справянето на проблема!

# 153
  • Перник
  • Мнения: 211
Тя не е пуснала "тема с охкане за нещо", а тема с въпрос. И не е съгласна със сравнително по-голямата част от отговорите.
Аз пък не предполагах, че ще прочета такива отговори. Не разбирам защо отношението към децата се поставя в една равнина с отношението към братя, сестри и т.н. Та те са съвсем различни неща... Разбира се, че децата са най-важни, но безспорно и обичта и уважението между братя и сестри са безценни. Не мога да си представя, че ще съм спокойна, ако мога да помогна на брат си и не го направя. На това уча и своите деца - безусловно да се подкрепят.
Емоционалната култура понякога е по-важна от финансовата.

# 154
  • Варна
  • Мнения: 25 335
Не мога да си представя, че ще съм спокойна, ако мога да помогна на брат си и не го направя.
Тук е разковничето! Може или не може? И ако не може, трябва ли да се чувства длъжен все пак да го направи?

# 155
  • Sofia
  • Мнения: 15 621
Емоционалната култура понякога е по-важна от финансовата.

   Всеки разбира емоционалната култура по различен начин. Peace За мен тя категорично изключва положение, при което бих ощетила собствените си деца, за сметка на друг близък роднина или приятел.

# 156
  • София
  • Мнения: 29 047
Тя не е пуснала "тема с охкане за нещо", а тема с въпрос. И не е съгласна със сравнително по-голямата част от отговорите.
Аз пък не предполагах, че ще прочета такива отговори. Не разбирам защо отношението към децата се поставя в една равнина с отношението към братя, сестри и т.н. Та те са съвсем различни неща... Разбира се, че децата са най-важни, но безспорно и обичта и уважението между братя и сестри са безценни. Не мога да си представя, че ще съм спокойна, ако мога да помогна на брат си и не го направя. На това уча и своите деца - безусловно да се подкрепят.
Емоционалната култура понякога е по-важна от финансовата.


Много обичам да се вкарват измислени реплики, при това с патос. Повечето хора не могат да си позволят да подкрепят безусловно финансово, а при положение, че имаш дете или деца, безусловната финансова подкрепа, когато не можеш да си я позволиш, е безотговорност към децата ти. Пък ти си ги учи на това, твоя работа.

# 157
  • София
  • Мнения: 24 839
Absurt,  ти би ли плащала пари на банката, които някой друг е похарчил за нещо различно от спешно лечение?.
Аз не бих поела такъв риск. Пък нека съм егоистка!
Интересно, част от участващите в темата посочиха, че авторката си позволява екстри като гледачки, частни училища и т.н. Обаче не може да намали разходите, а разочаровано посочва как единият брат, на който били помогнали преди време, не иска да си даде спестяванията за техния кредит.
Всеки трябва да се научи да живее според възможностите си. Близките са такива, за да окажат подкрепа/морална и финансова/, когато нещата са наистина належащи.
Написах в първия си постинг, но пак ще обясня.
Първо, не бих плащала на " някой друг", хванат от улицата или щото ми е познат и приятел, та да не мога да му откажа.
Второ, не бих поела риск- затова и писах, че само ако имам възможност да " изхвърля на вятъра" парите за вноската, бих се съгласила.
Една сестра имах, две деца имам- това са хората, за които бих го направила.
Разбира се, че в случая на авторката, не бих откликнала- тя има възможност да се посвие, не ѝ е опрял ножа до кокала.
Но, ако трябва да избера дали да им помогна в нуждата или да продължа да се кипря със скъпи парцали и лагерчета, ще предпочета помощта.

# 158
  • София
  • Мнения: 24 839
Да, аз изобщо не виждам за какви приоритети пишеш с удивителна чак - това не са луксове, а неща, които в голяма степен ще определят бъдещето на детето за цял живот напред. Да, може една сестра /брат/ да е по-важна от собственото дете,  (това е моята житейска ситуация), но не се отразява добре на менталното състояние, ако си броиш стотинките за собственото семейство и ги строяваш финансово, докато даваш на някой друг.   Peace
О, разбира се, че скъпите парцалки и лагерчета, и специалната детска градина, са определящи за бъдещето на детето! Mr. Green
Особено за менталното му състояние! Joy
Аз се чудех защо по улиците щъкат толкова ментално увредени, а то какво било.........

# 159
  • Мнения: 46 640
Както описвате близките си, че сте ги издържали с години и т.н., явно не са хора с възможности, или сега са си стъпили на краката и се страхуват, че е нещо временно. Това също може да е причина за отказ.

Със сигурност има банки, които ще приемат само ипотеката. Авторката да направи по-широко проучване на условията.  Peace

 Peace

# 160
  • Sofia
  • Мнения: 15 621
О, разбира се, че скъпите парцалки и лагерчета, и специалната детска градина, са определящи за бъдещето на детето!

   Скъпи, скъпи, колко да са скъпи? Simple Smile Нали не говорим за чанти Chanel, а за болшинството от молските марки. Mr. Green Ако и това се възприема за лукс, не знам...

# 161
  • Мнения: 3 228
. На практика излиза, че повечето са приятели на приятелите си, без реално да са готови да действат за тях.


Аз пък бих погледнала нещата от друг ъгъл. Дали човек, който показва добър стандарт, като плаща за частни училища и други екстри и същевременно с това иска да му стана поръчител за цели 9! години със всички последващи рискове от това, наистина е мой приятел.

Аз не бих поставила хората, които обичам в такава ситуация, да продължавам да си поддържам стандарта, като същевременно ги обвързвам с поръчителство за 9 години.
 Ако мъжът ми стане поръчител на който и да било за 9 години против моето съгласие и това спира нашето семейство да се развиваме и ни поставя в несигурност, за мен това би било повод за раздяла.
Подразбира се, че изключвам парите за здраве, защото те са крайна необходимост и в такива случаи се разбира кой наистина е приятел и на кой може да се разчита

# 162
  • Перник
  • Мнения: 211
Ако мъжът ми стане поръчител на който и да било за 9 години против моето съгласие и това спира нашето семейство да се развиваме и ни поставя в несигурност, за мен това би било повод за раздяла.
Не говорим за който и да е, а за брат и сестра. Ако съпругът ми ме накара да избирам между две несравними неща и откаже да помогнем на брат ми или неговата сестра, значи не съм си отваряла добре очите, когато съм го избрала. Simple Smile

# 163
  • Варна
  • Мнения: 25 335
Много обичам кухи и благородни изказвания, без грам да се помисли за последствията. Добре де, ако не можете да си позволите поръчителство? Ако имаш съмнения, че брат ти/сестра ти се опитва да лапне прекалено голяма лъжица за устата си, че е много вероятно да се наложи в някакъв момент ТИ да му изплащаш кредита? Ако ти е ясно, че вноската би ви дошла твърде висока и буквално ще ви сложи на колене? Ако планирате ВИЕ да изтеглите кредит в близките година-две и е ясно, че това поръчителство ще ви попречи? Пак ли ще поръчителстваш? Сори, ама аз категорично не бих! И аз обичам сестра си, и аз бих направила всичко, за да и помогна, но всичко, което е във възможностите ми. НЕ бих се простирала извън тях, освен както беше споменато на много места в темата, ако не се касае за животозастрашаващ проблем. Тогава вече бих жертвала спокойствието и комфорта си в името на здравето и живота на нея или някой от семейството и. Но не и ако се касае за рефинансиране на някакъв кредит.

# 164
  • Мнения: 46 640
Или ако е видно, че не се налага. В техния случая при положение, че има имот за залог е абсолютно излишно да се въвличат още семейства.

Общи условия

Активация на акаунт