Защо с времето изчезват приятелите?

Ичезват тези,които са фалшиви,истинските остават.

Сещам се за няколко варианта, със сигурност има и други:

 Жената може да действа под  мотото Divide et impera (Разделяй и владей) - инстинктивно или пък съвсем целенасочено  да търси по-близък приятелски контакт с обкръжението на мъжа си с цел да намери пролука къде да подпъхне лоста, с който да разцепи компанията. Въпросните приятели може според жената са неподходящи за него - пияници, пройдохи, ергени (особено ергените са много опасни  ) Дори да не се опитва да ги разкара, винаги трябва положението да се държи под контрол 

Втора линия на сприятеляване с мъжовите авери може да се дължи на факта, че много от мъжете са стадни добичета (не се подигравам!) - та се заформят едни събирания за гледане на мачове, за пикник с риболов, за помощ при ремонти вкъщи, за рязане на дърва, за ремонт на колата пред блока и т.н. и т.н. Така че някак съвсем естествено се случва.

Може да има и други причини - виждала съм го и на младини сама съм го правила, изключително глупаво поведение - заслепена от любов, още в началото на връзката жената се саморазтваря, довроволно губи индивидуалност. Тук изключвам случаите с домашно насилие, там е друго. За този вариант важи изразът, че жената е притурка към мъжа. Жената може  напълно доброволно да се откъсне от собствените си приятели, да промени напълно начина си на живот и на поведение и да приеме неговите приятели за свои. По-късно излиза солено обаче.

Относно семейните приятели мисля, че в моето семейство добре се подредихме - мъжът ми има свои приятели, аз имам свои, и двамата имаме общи.

   Аха, ясно. Ами, за мен, всъщност, е непонятно, защото аз лично изхождам от позицията, че ако един мъж не притежава способността да приоритизира и осъзнато поставя приятелите си пред мен, то това със сигурност не е моят човек и не бих си губила времето в измислянето на стратегии и номерца как да го откъсна от приятелската му среда. Би ми било обидно за мен самата. Иначе, на мнение съм, че една сериозна връзка променя до голяма степен бита и ежедневието на всеки човек – няма как и отношенията с приятелите да останат непроменени, неминуемо е. При нас се получи съвсем естествено, не е имало никакви драми или съжаления.

Аз пък не го разбирам това, че един мъж като си хване гадже и трябва да я постави веднага на първо място. Ми, те приятелите му са били такива и преди да я срещне и вероятно е да му бъдат приятели и след като се раздели с момата, което хич не се случва рядко.

Смятам, че трябва да има баланс - човек трябва да има и по-широк социален кръг от той-жената-детето. Мъжете като че ли го умеят повече. Жените не толкова. Наистина виждам семейства, в които жената е спряла да излиза, не поддържа контакти извън семейната глутница и се дразни, когато мъжът го прави, ако и да е рядко.

   Е, представите на хората за любовните връзки и приятелските отношения са различни, няма как всички да сме еднакви. Всъщност, аз изобщо не виждам взаимовръзка между двете – приятелите са хората, с които си прекарвам добре и с които споделяме някакви общи интереси (макар че второто е доста условно), мъжът до мен е моята Половинка, човекът, който най-добре би ме разбрал и утешил, който ще е готов на всичко, заради мен. Няма как да бъде направен паралел между двете неща. Но пак казвам – просто тръгваме от изначално различни позиции – аз, например, съм имала съвсем малко на брой любовни връзки през живота си, докато приятелите ми са се сменяли на ротационен принцип и хич не мога да кажа, че някой ми липсва към днешна дата.

   На мен пък ми е много трудно да накарам МЛ да ходи и да се види с някой приятел след работа на по бира. Ръчкам го, опявам му, напомням му – отговорът е: "Не ми занимава...".

Сприятелявам се когато дойдат на гости.Ако са само мъже не стоя при тях.Скучно е.Ако излиза с мъже пак не ходя.Даже и една жена да има с тия мъже втора не ставам.Скучно ми е.Повечето имат жени или приятелки.Като сме някъде семейно тогава опознавам хората.Има и ергени.Той обаче е
много по комуникативен с моите приятелки.Но той си е такъв.Умее го.Ама и те като дойдат и почнат да се жалват от шкафчетата,майстори,мъжете си...и той като един мъж започва да обяснява кой майстор,какви части...и разговора му върви.

А ти това, че ще те ревнува от собствения ти пол къде го прочете?
Приятелите ревнуват от всички, които могат да заемат тяхното място в сърцето на техния приятел. Включително и от пратньорите, но точно това е истинският приятел - да ревнува, но да не прави драми и да дава свобода. Да не им завиждаш на успехите, да не те е срам да ги поканиш в бедната си квартира и да не се чувстваш неудобно, че си забогатял, да им ходиш на гости в бедната квартира, нищо, че ти живееш в палат, или пък да не се чувстваш като прошляк около тях, ако те са забогатяли. Нали говорех за компромиси. Компромисът е точно това - да отстъпиш назад, да се радваш на щастието на приятелите си, да ги подкрепяш, да ги разбираш, когато нямат време за теб.  Ако са ти добри приятели, те също ще постъпват така и винаги ще се връщат при теб. Изобщо - всичко това, което имаш с мъжа си, без секса.
И ако имаш истински приятели и те и ти няма да оставите приятелството ви да умре, независимо от обстоятелства и хора. А ако смяташ, че е твърде много, значи нямаш приятели, а просто познати. При истинското приятелството трябва да дадеш чувства и се отплаща с чувства - обич, радост, тъга, каквото се сетиш, но чувства. Аз безчувствени хора (на които не им пука за мен) около себе си не търпя - това не са приятели, а използвачи, или пък временни познати - ползвам ги по предназначение и продължавам напред. Такива хора не наричам приятели, а колеги, бизнеспартньори, майстори, познати и пр. За тях нито на мен ми пука, нито на тях за мен. Правим каквото правим по работа или временно в момента (с майките в градинката, защото децата играят заедно) и после кой откъде е. 

По същият начин мисля и аз.Затова и в конкретният случай,за който ви споменах за мен е ясно, че за жалост този човек не ми е бил такъв приятел, за къкъвто съм смятала явно.За мен няма оправдания като семейство и ангажименти, за мен няма средно положение в приятелството, както и в любовта-или-или...Точка.
А това със сприятеляването с приятелите на ММ-ми аз не го умея, а и те неговите не са тука, така че ги виждам от дъжд та на вятър.

Така е - приятелството се гради на обич и впоследствие на взаимно доверие. Как ще се довериш на човек, на когото не му пука за теб или на теб не ти пука за него? Все едно да пуснеш в дома си крадец.

П.С. Крадец в буквалния смисъл - колко "приятелки" крадат мъжете на приятелките си...Е, толкова са им били и приятелки. Човек трябва да внимава кого допуска до сърцето си, защото от измама и излъгано доверие от приятел най-боли. Не бива да смятаме познатите си за приятели, трябва да внимаваме.

Имам си най-близък човек и приятел и това е МП. С останалите ми е приятно да разговаряме, да излизаме, да се смеем. Проблемите си отдавна не споделям и не се оплаквам на "приятели". Минаха хора през живота ми, всеки запомних с добро, благодарна съм за хубавите спомени и си имам едно на ум. 

   Ако знаеш колко добре те разбирам.

Според мен малките градове предлагат по-добри условия за създаване и поддържане на по-трайно приятелство. В големите трябва да се жонглира динамиката, с различно работно време и разстояния... Има приятели, които с месеци не се виждат и целият им контакт се свежда до ФБ и обаждания за рождени дни и Коледа. Сменя се сравнително често (сравнено с малките градчета и селцата) мястото на живеене, работното място, ходи се на курсове, спорт. Откакто тренирам вечер, познайте с колко приятели се виждам. Никой не иска да ме чака, а и след спорт съм само да отида някъде. Ставам за гости и кино. Клуб, бар, места, на които се ходи с грим и прическа.... Не е невъзможно, но не се случва толкова редовно.

The Black Cat, 

Хората се променят, интересите се разминават, новата среда оказва своето влияние, ангажиментите стават все по-вече.... и така.
Сетих се за една стара песен, беше ми любима.
Поздрав за приятелите
https://www.youtube.com/watch?v=0ASflt4pz_k

Появяват се по-дълготрайни връзки, партньори и те имат думата с кого да се виждаме и дали.
Ако мъжете на две приятелки не си пасват, или се конкурират, или направо не се понасят.... трудна работа. Приятелките ще са приятелки предимно във ФБ. Обратното също е валидно - ако съпругите на двама приятели... едната е дебела, другата е слаба, едната е сърдита, другата прекалено общителна... Лека-полека.... знаете.
Децата и разликата в годините или липсата на такива също отдалечават или поне правят интересите и идеите за прекарване на свободно време различни...
Най-вече естеството на работата... Прекалено заети с частен бизнес, правене на пари и чиновници, които в 5.30 са си вкъщи. Обикновено вторите са недоволни от заетостта на първите и се почва "за какво са им тези къщи, за какво са им тези коли, кога ще живеят..."

Абе истината е, че в началото всеки, с когото сме ходили на дискотека и е било яко, сме склонни да наричаме приятел. После се научаваме, че не точно това са приятелите.