Познай коя е книгата - 14

Така е, права си, Ласт Бенд беше градът, водопада е на няколко километра от града, и през зимата се чува от предната им веранда 

Щях да ви пусна загадка, но четирите ми книги от последната година ви ги представих вече, и нищо не мога да измисля, нека някой друг се включи.

Или пък NoMe пак 

е, хайде дееее

Пускам нещо лесно. Сигурна съм, че няма да ви затрудни 


 — Когато Мери я откри, тази градина изглеждаше напълно безжизнена — продължи ораторът. — После нещо започна да кара растенията да поникват от земята, а и да се появяват нови. Днес ги няма, а утре вече са се появили. Никога преди не бях наблюдавал такова нещо и беше много интересно. Учените са винаги много любопитни, а аз ще стана учен. Казвам си: — Какво е то? Какво е? Има нещо! Не може да няма. Не знам как се казва, затова го наричам Магия. Аз не съм виждал как изгрява слънцето, но Мери и Дикън са виждали и тъй както ми разправят, аз съм сигурен, че и това е Магия. Нещо го бута нагоре и го тегли. Откакто съм в градината, понякога поглеждам през дърветата нагоре към небето и изпитвам странното чувство, че съм щастлив, сякаш нещо напира в гърдите ми и ме кара да дишам дълбоко. Магията раздвижва всичко и създава нови неща. Всичко е направено от Магия — листа и дървета, цветя и птици, язовци и лисици, катерици и хора. Следователно тя е навсякъде около нас. В тази градина и навсякъде. Магията в градината ме накара да се изправя на крака и да разбера, че ще живея и ще стана мъж. Ще направя научния опит, като се опитам да взема малко от нея, за да ме движи и направи силен. Не знам как трябва да стане това, но смятам, че ако продължа да мисля за нея и я виждам, тя ще дойде. Може би това е първият и най-лесен начин да я постигнеш. Когато се опитвах за първи път да се изправя, Мери повтаряше на глас колкото може по-бързо: „Можеш да го направиш! Можеш да го направиш“ и аз успях. В същото време, разбира се, трябваше и аз да се напъна, но нейната Магия ми помогна, а също и тази на Дикън. Всяка сутрин и вечер, колкото пъти се сетя през деня, ще казвам: „Магията е в мене! Магията ме кара да се чувствувам добре! Аз ще бъда здрав като Дикън, здрав като Дикън!“ И вие също трябва да правите така. Това е моят опит. Ти ще помогнеш ли, Бен Уедърстаф?

— Тъй вярно, сър! — отвърна Бен. — Тъй вярно!

— Ако го правите всеки ден с онова постоянство, с което се обучават войниците, ще видим какво ще стане и дали опитът ще е успешен. Човек научава разни неща, като си ги повтаря и мисли за тях, докато те останат в ума му завинаги — мисля, че с Магията ще бъде същото. Ако непрестанно я викате при вас на помощ, тя ще стане част от вас и ще остане, за да ви помага.

— Веднъж в Индия чух един офицер да казва на майка ми, че имало факири, които повтарят някои думи хиляди пъти — каза Мери.

— Аз съм чувал жената на Джем Фетълуърт да повтаря едно и също нещо хиляди пъти — да вика на Джем, че е пияно животно — сухо каза Бен Уедърстаф. — Все нещо става от тая работа, няма как. Той й дръпна един хубав пердах, после отиде в „Синия лъв“ и се напи като свиня.

Колин събра вежди и помисли някое време. После се развесели.

"Тайната градина" - Бърнет

"... През тези нощи Х започна да сънува един и същ кошмар, който щеше да я преследва години наред. Повтаряше се без изменения до най-малките подробности, но всеки път ужасът й ставаше все по-голям и уплахата, че ще го изживее отново, отравяше и часовете, когато беше будна. Тя помнеше много добре деня, когато го бе сънувала за първи път.

...
Намираше се в някаква дива, непозната страна, заобиколена от гъсти пъплещи облаци мъгла — толкова плътна, че не виждаше дори собственото си тяло. Усещаше почвата под краката си несигурна. Това беше някаква прокълната земя и тишината пораждаше ужас, а тя беше изгубена и уплашена като дете в тъмна нощ. Бе обхваната от леден студ, гладна, боеше се до смърт от неизвестните опасности, притаени в мъглата, и искаше да изкрещи, но не можеше. Тогава към нея се протегнаха призрачни безмълвни и безмилостни ръце с железни пръсти, които дърпаха полата й и я теглеха надолу към пропадащата, люлееща се земя. Тя знаеше, че някъде в непрогледната мъглявина над нея има подслон и помощ, един истински рай, който ще й даде закрила и топлина. Но къде беше той? Дали щеше да го стигне, преди вкопчилите се ръце да я удавят в движещите се пясъци?

Внезапно се видя да тича, да тича като обезумяла в мъглата с плач и писъци, но когато протягаше ръце напред, загребваше само влажния въздух. Къде беше спасителният рай? Беше някъде наблизо, но скрит, и тя не можеше да налучка пътя към него. Веднъж да го достигне! Тогава щеше да бъде в безопасност. Но безумният страх караше краката й да се подгъват, а от глад пред очите й причерняваше. Нададе още един отчаян вик и се събуди.

...
Сънят я спохождаше отново винаги когато си лягаше да спи с празен стомах. А това се случваше твърде често. Той я плашеше толкава силно, че тя се боеше да заспи, макар трескаво да си повтаряше, че в него всъщност няма нищо страшно. Какво страшно можеше да има в една мъгла, та да се бои? Нищо особено и все пак мисълта, че ще се потопи отново в омагьосаната земя, я довеждаше до ужас и тя започна да спи заедно с У, която я будеше, щом усетеше по стоновете и треперенето, че отново е изпаднала в плен на кошмара.

Под влияние на това постоянно напрежение тя съвсем отслабна и побледня. Лицето й изгуби приятната си закръгленост, а скулите й изпъкнаха, като подчертаваха бадемовите зелени очи, и тя приличаше на дебнеща изгладняла котка. ..."

Хич не я харесвам тази книга, но странно, че я помня в подробности. Ако никой не отговори, ще се включа аз

А по-късно той също и каза, че прилича на изгладняла котка ....  

Много любима книга  

Това не го помня, но звучи достоверно.

Давайте новата загадка.

NoMe, ако искаш, дай ти новата загадкa. В моментa не мога да се сетя за нещо подходящо.

Ох, то и аз не мога 

Няма ли други желаещи?

 
Мислех за друга река, онази, която протича през всеки от нас, без значение откъде идваме — по целия свят. Реката на сърцето и неговите желания. Чистата, най-важната истина за това какъв е всеки от нас и какво може да постигне. Цял живот съм бил боец. Бях винаги готов, прекалено готов да се боря за онова, което обичам, и срещу онова, което ненавиждам. Накрая се превърнах в изражение на тази борба, а истинската ми природа бе скрита зад маска от злоба и враждебност. Посланието, което излъчваха лицето и движенията на тялото ми, беше същото като на много други корави мъже — „Не се ебавай с мен!“ Накрая вече бях толкова добър в изразяването му, че целият ми живот се превърна в това послание.

Но в селото не го разпознаваха. Никой не можеше да разчита езика на тялото ми. Те не познаваха други чужденци и нямаше с кого да ме сравнят. Ако бях мрачен или дори само сериозен, те се смееха и ме тупаха насърчително по гърба. Възприемаха ме като мирен човек, без значение какво е изражението ми. Аз бях шегаджия, работяга, човек, който прави смешки на децата, пее с тях, танцува с тях и се смее с открито сърце.

И мисля, че наистина се смеех така. Даде ми се възможност да стана нов човек, да последвам онази вътрешна река и да стана човекът, който винаги съм искал да бъда. В мига, в който научих за дървените колове и играта с наводнението, няма и три часа по-рано, аз стоях сам в дъжда. Майката на П. ми каза, че е свикала женско събрание в селото: бе решила да ми даде ново име, име от щата М., като нейното. Тъй като живеех в къщата на П., решиха да приема фамилията К.. К. беше баща на П. и като мой осиновител традицията повеляваше да взема името му за мое второ име. А тъй като според тях характерът ми е благословен с мирно щастие, заключи Р., жените бяха одобрили нейния избор на име за мен: ...., което означава човек на мира, или човек на божия мир.

Тези селяни забиха своите колове в пръстта на моя живот. Те знаеха на кое място в мен реката спира и отбелязаха това място с ново име. Не зная дали бяха открили това име в сърцето на човека, за когото ме смятаха, или го посадиха там като дърво на желанията, за да порасне и разцъфти. Но независимо дали бяха открили този мир, или го бяха създали, истината е, че човекът, който съм днес, се роди в онези мигове, докато стоях до коловете, подложил лице под струите на кръщелния дъжд. ... По-добрият човек, който бавно и много по-късно започнах да ставам.

 Тази книга не съм я чела, но понеже знам Мариша от кое се впечатли последно, ще стрелям насляпо с "Шантарам". Ако позная, не е честно да пускам загадка, затова нека да пусне друг, който иска. Но да изчакаме потвърждение първо. 

 
Ей, няма загадка за който си те знае Това е, Нел 

  Тъй ли стана, ловя те, а?

 Хайде да пусне някой новата загадка.