Познай коя е книгата - 14

Пускам една загадка (мисля, че е лесна) - моля отменете ме за следващата.

"Всъщност чудноватата кръгла постройка бе известна единствено на хората от близката околност. Вътре те пасяха козите си, децата играеха на топка върху кръглото пространство в средата, а понякога вечер там се срещаха и влюбени двойки.
Но един ден сред хората се заговори, че отскоро някой живеел сред развалините. Било дете, като че ли малко момиче. Много точно обаче не можело да се определи, защото било облечено малко странно. Казвало се ААА или нещо подобно.
Външният вид на ААА наистина беше малко странен и дори можеше да поуплаши хора, които прекалено много държат на чистотата и реда. Тя бе ниска на ръст и твърде слаба, тъй че и при най-добро желание не можеше да се познае дали е само на осем, или е вече на дванадесет години. Главата й покриваха безредни, катраненочерни къдрици и изглеждаше така, сякаш никога не бе влизала в съприкосновение с гребен или с ножица. Имаше много големи, прекрасни и също тъй черни очи, както и крака с подобен цвят, защото почти винаги ходеше боса. Само през зимата понякога тя слагаше обувки, но винаги две различни и освен това прекалено големи за нейните крака. Причината бе, че АААА всъщност не притежаваше нищо, освен намереното от нея и подареното й от други. Полата й беше съшита от всевъзможни пъстри кръпки и й стигаше до глезените. Отгоре носеше едно старо, твърде широко мъжко сако, чиито ръкави бяха навити на китките. ААА не искаше да го подкъси, предвидливо си мислеше, че нали ще расте още. А кой можеше да знае дали тя някога отново ще открие толкова красиво и практично сако с толкова много джобове."

"Момо"?

 Да, точно тя е. Михаел Енде е един от любимите ми писатели.Давай, ти си наред.

"Някъде на запад от Амършам Кроули профуча в нощта, грабна напосоки някаква касета и се опита да я изкопчи някак от крехката й пластмасова кутийка, както си кара по шосето. Сиянието на отсрещен фар разкри, че е запис на „Четирите годишни времена“ на Вивалди. Успокояваща музика — тъкмо от това имаше нужда.
Бутна я в касетофона.
— Мамкамумамкамумамкамумамкаму… Защо точно сега? Защо точно аз? — измърмори той, щом познатите звуци на „Куин“ го заляха.
Внезапно Фреди Меркюри му отговори:
ЗАЩОТО СИ ГО ЗАСЛУЖИЛ, КРОУЛИ.
Кроули изблагославя под носа си. Използването на електрониката като средство за комуникация беше негова идея; този път Долният свят я беше подхванал и по обичайному я беше изтълкувал съвсем наопаки. Беше се надявал да ги убеди да станат абонати на „Селнет“, а вместо това те се намесваха в каквото там се случеше да слуша в момента и го изкилиферчваха. Кроули преглътна.
— Благодаря много, господарю — отвърна той.
ИМАМЕ ГОЛЯМА ВЯРА В ТЕБЕ, КРОУЛИ.
— Благодаря, господарю.
ТОВА Е ВАЖНО, КРОУЛИ.
— Знам, знам.
ТОВА Е ГОЛЯМАТА РАБОТА, КРОУЛИ.
— Оставете я на мен, господарю.
ТЪКМО ТОВА И ПРАВИМ, КРОУЛИ. И АКО ТРЪГНЕ НАКРИВО, ВСИЧКИ, КОИТО СА ЗАМЕСЕНИ, ЩЕ ПОСТРАДАТ МНОГО. ДОРИ И ТИ, КРОУЛИ. ОСОБЕНО ТИ.
— Разбрано, господарю.
ЕТО ТИ УКАЗАНИЯТА, КРОУЛИ.
И внезапно той вече знаеше всичко. Ужасно мразеше така. Можеха просто да му го обяснят, не беше наложително да вкарват така изведнъж студената тръпка на знанието право в мозъка му. Трябваше да отиде в една конкретна болница.
— След пет минути съм там, господарю, няма проблеми.
ДОБРЕ.
Виждам мъничък човешки силует скарамуш скарамуш ще танцуваш ли фанданго…
Кроули тресна по кормилото. Всичко си вървеше толкова добре, последните няколко века той командваше парада. Така е то — както си мислиш, че светът е твой, и не щеш ли, натрисат ти Армагедон. Великата война, Последната битка. Раят срещу Ада — в три рунда, Падение, без отстъпки. "

 Не искам да казвам коя е книгата, само защото обещах да не пускам отново текст веднага , но името на Кроули ме подсети кой е автора (поне така си мисля) - .. замаскирайте по-добре текстовете, моля ви.

П.С. ако това е автора - нека някой друг да пусне загадка.

Защо да го правя? Искам играта да върви.

Иначе си прав за автора.

Може би заради това услови на регламента - знам ли?

За да бъде играта по-интересна може цитатът, който пускате да не е от най-характерните за книгата. Ако никой не разпознае автора по стила му, вече може да последва по-разкриващ цитат.

Ами, то си пише "може", нали? Преценила съм си, че не желая да се съобразявам с това правило.

На мен ми заприлича на Стивън Кинг първоначално 

Хайде, Джон, давай нова загадка 

Условията на регламента не са задължителни. Това точно аз го измислих, така че ... нарушавайте го спокойно 

не, мисля да пропусна. Моля някой да ме отмени този път в пускането на загадката, вече си казах няколко пъти, че този път пропускам ред-


ИНаче си те разбирам  радос, и на мен текста ми заприлича на Стивън Кинг, - ако не бях познал, това щеше да е второто ми предположение, но името на Кроули ме подсети. Само в едно произведение съм виждал такова име, а съм чел доста.

ОК, нека аз

От много любим роман:
А зад него ХХХ, дъщеря на един градинар и седемнадесетгодишна, се зае с всекидневната си работа. Тя върши това още двадесет години, после умря: по това време нейният любим беше вече велик крал. Тя никога не го видя повече или поне само като голям господар, който веднъж се върна по неведомите пътища на съдбата в родния си град ..., за да се отдаде отново тук на щастието, ала този път с друга. Защо се случи така, та всички въпреки това разправяха, че тя била умряла заради него? С течение на времето те дори върнаха смъртта й назад към деня, когато той я бе напуснал, и разказваха, че още тогава тя се била хвърлила в кладенеца: същият този кладенец, над който някога двамата — тя седемнадесет, той осемнадесетгодишен — бяха стояли приведени един до друг. Откъде бе излязла тази приказка? Нали никой не ги беше видял?

  Кой ли е този крал?

Това от Филипа Грегъри ли е? 

Младостта на крал Анри IV ???

Джой, имаме ли верен отговор?