Познай коя е книгата - 14

Кентърбърийските разкази не са ли в стихове? Признавам, не съм ги чела. Все пак, не е Чосър. Давам още един цитат и ако никой не се досеща, ще напиша името.

"Той извади безжизнената девойка от гробницата и седна на една каменна пейка. Придържаше я с ръце и нетърпеливо наблюдаваше как животът се завръща в нея. Едва удържаше желанието си да се наслади на безчувственото й тяло. Вродената му похотливост се разпалваше от мисълта за всички трудности, попречили да я задоволи, а също - понеже отдавна не бе докосвал жена. Матилда го бе лишила завинаги от обятиятаа си, още в мига, в който той отблъсна любовта й.
- Аз не съм уличница, Амброзио - бе му казала тя, когато веднъж се хвърли към нея, обладан от сладострастен бяс, - вече съм само твоя доброжелателка, не любовница. Спри да търсиш у мен удовлетворение на страстите си - това ме обижда. Докато притежавах сърцето ти, възхвалявах тези прегръдки. Не търси повече това щастие. Вече съм ти безразлична. Към мен те тласка не любов, а необходимост. Няма как да отстъпя пред едно толкова унизително за честта ми желание.
Останал внезапно без удоволствията, към които навикът го бе пристрастил, монахът едва понасяше въздържанието от тях. Имаше привичката винаги да угажда на сетивата си. Сега, в разцвета на своята мъжка сила, с кръв кипяща от похот, страстите му се нажежиха дотолкова, че нагонът му прерасна в лудост. От привързаността му към Антония остана само една-единствена чаастица, напоена с вулгарност. Копнееше да я обладае. Тъмата, обгърнала криптата, властващата тишина, дори съпротивата, която очакваше от нея, само разпалваха огъня на неговите свирепи и необуздани желания."

Явно никой не разпознава книгата. Откъсите са от "Монахът" на Матю Грегъри Луис.
Следващата загадка?

Нова загадка 

 Когато слънцето се издигна по-високо, Е.... видя пред себе си плаваща из въздуха планинска страна с блестящи ледени грамади по върховете на скалите. Посред тия скали се издигаше висок палат със стройни колони и сводове един върху друг. Долу се люлееха палмови гори и великолепни цветя, големи колкото воденични камъни. Е..... попита дали това не е страната, към която пътуват. Но л....... поклатиха глави, защото изплувалата пред очите й картина не беше нищо друго освен прекрасният, вечно променлив въздушен палат на фата моргана, където не можеше да проникне нито едно живо същество. Е..... го гледаше втренчено. Но изведнъж планините, горите и палатът се изгубиха и на тяхно място се появиха единайсет чудни черкви, прилични една на друга, с високи кули и островърхи прозорци. До ушите й долетяха дори звуците на орган, ала това беше само далечният шум на морето. Сега черквите бяха вече съвсем близо, нов един миг те се превърнаха в дълга редица кораби. Е.... се вгледа внимателно и видя, че това беше само мъгла, пълзяща над водата. Тъй бързо се меняха пред нея картините, докато най-сетне наистина се показа оная земя, към която пътуваха. Там се издигаха чудни сини планини с кедрови гори, с градове и замъци. Още преди залез слънце Е...... се намери върху една скала пред входа на голяма пещера, обрасла в зеленина. Пещерата изглеждаше покрита със зелени килими.

— Да видим сега какво ще сънуваш тая нощ! — каза най-малкият брат, като посочи на Е.... спалнята й.

— Ах, дано ми се присъни как мога да ви избавя от магията! — рече тя и тая мисъл вече не излизаше от главата й.

Е. Елиза ли е?

11 църкви...
Спасяване от магията...

да

  трябва да работя 

нека друг опита 

е вече с жокера трябва да са Дивите лебеди 

Дивите лебеди 

радос ти си на ред

В един от четвъртъците, връщайки се от работа, К доведе със себе си висок широкоплещест здравеняк. Той го бутна приятелски в магазина. Запита госпожа Р, като посочи момъка:
— Мамо, познаваш ли този господин?
Старата търговка погледна юначагата, но не успя да си го припомни. Т гледаше невъзмутимо тази сцена.
— Как? — поде К. — Значи не познаваш Л, малкия Л, сина на дядо Л, който имаше такива хубави ниви около Жьофос?… Не си ли го спомняш?… Ходехме заедно на училище. Той идваше да ме вика всяка сутрин, като излизаше от чичо си, който беше наш съсед, а ти му даваше филии със сладко.
Госпожа Р изведнъж си спомни малкия Л, който й се стори странно пораснал. Не го беше виждала близо двадесет години. Тя се помъчи да заглади впечатлението от сухото посрещане, като го заля с безброй спомени и майчински нежности.


— Ти сигурно познаваш жена ми? Не си ли спомняш малката братовчедка, която играеше с нас във В?
— Веднага познах госпожата — отговори Л, като гледаше Т право в лицето.
Младата жена изпита неприятно чувство от този прям поглед, който сякаш проникна в нея. Тя се усмихна принудено и размени няколко думи с Л и с мъжа си. После побърза да отиде на помощ на леля си. Тежко й беше на сърцето.


Книгата съм си я приготвила за четене, затова хванах произволен цитат ...

Терез Ракен, Емил Зола

Право в десетката 

Хубава ли е? Аз гледах филма наскоро по НВО и ме грабна. Дори не бях чувала за тази книга.

Хубава е много, съвсем скоро я пусках и аз като загадка .

Хубава е. Щом помня текст, който съм чела преди повече от 20 години...

"Болшинството тайни на света никога не бива да се казват, особено онези, които застрашават повече слушателя, отколкото разказвача. Струваше ми се, че Хари ще се настрои срещу мен, задето съм му измъкнал или, да кажем, изслушал неговата изповед. Но като започна веднъж, нямаше спиране. Говореше почти неразбрано, с онази нечленоразделна реч, характерна за вманиачените на една тема."

Това новата загадка ли е или е друг цитат от романа на Зола?

новата загадка