Познай коя е книгата - 14

Отстъпвам ред, ако има желаещи.

Виждам, че няма нова загадка, ето цитат от книгата която чета:

 ..."Той отново погледна букета. Розите „Бродуей“ грееха с ярките си цветове и ухаеха прекрасно. Те вирееха в градини с много слънце и бяха по-устойчиви на болести от много други видове.

      Двайсетина рози, оставени върху гроб, нямаше да бъдат допуснати като веществено доказателство в съда. Въпреки това за Итън ярките цветя бяха достатъчно добро доказателство за странната проява на ухажване от страна на мъртвите към мъртвите. ..."

Ей, зелените домати ги познах от първия ред, много ме впечатли точно това описание на остаряването. Книгата е страхотна, много приятно четиво.

А пък розите ... не сами познати ... нещо от вампирските саги да не е  И този Итън, кой пък да е 

Не, няма вампири, но свърхестественото присъствие е силно.

Пускам още два цитата и ако няма познали, довечера ще напиша отговора:

   ..."В писмото си госпожа Макбий отново се връщаше към въпроса за подаръците. Тя явно го бе обмисляла през деня и бе решила да промени съвета си:

           Що се отнася до деликатния въпрос за неочакван подарък, бих желала да внеса известна промяна в предишното си мнение. Нещо малко и много специално, по-скоро магическо, отколкото скъпо, оставено не под елхата, но на друго място, при това анонимно, би развълнувало получателя така, както ние си спомняме, че сме се вълнували като малки в коледната сутрин. Предполагам, че момчето интуитивно ще разбере, че е по-добре да бъде дискретно и няма да сподели с никого новината за подаръка, ако ще да е само заради удоволствието от тайната. Но подаръкът наистина трябва да бъде много специален и трябва да се действа предпазливо. Моля, като приключите с четенето, да нарежете на парченца и да изядете писмото ми. ."
 
                                                          *************************************

     ..."Блъскането на сърцето му би заглушило тропота от железните подкови на сто коня, яздени от сто смърти със сто коси в ръцете.

        Ясно бе, че врагът му нямаше намерение да го сграбчи както лисицата заек. Щом като можеше да се промъква от огледалата, защо да не може и през стъклата на прозорците? Защо не и по всяка повърхност, която е достатъчно лъскава, за да се отрази в нея, като например онази бронзова урна или лакираните черни врати на високия старинен шкаф, или, или, или…

       Пред него триетажното кръгло фоайе на парадния вход тънеше в мрак. Главното стълбище, което следваше извивките на стените, чезнеше във виещите се сенки.

       Вечерта бе превалила. Хората, които чистеха къщата и подреждаха коледната украса, както и персоналът, работещ извънредно, бяха свършили задълженията си и си бяха отишли. Госпожа и господин Макбий си бяха легнали.

      Той не можеше да остане сам на третия етаж.

      Невъзможно. "

Предполагам, че не е Хари Потър 

Не е.

"Лицето" от Дийн Кунц? Там имаше такива призраци в огледалото.

Верен отговор, ти си.

"Една вечер стоях сам с доня ХХХ в покоите й. Понеже романите възпяваха любовта, ААА не можеше да присъства, докато ги четем. Тъкмо се бях зарадвал, че привършвам с "Любовта на Тристан и Изолда", когато...
- Ах, клетниците! - проплака баронесата. - Как мислите, сеньор? Може ли един мъж да изпитва толкова безкористна и искрена привързаност?
- Без съмнение - отвърнах аз. - Собственото ми сърце е доказателство за това. Ех, доня ХХХ, мога ли да се надявам, че ще одобрите любовта ми? Мога ли да ви доверя името на моята повелителка, без да разпаля гнева ви?
- Ами ако мога да ви избавя от това признание? - прекъсна ме тя. - Ами ако ви споделя, че тя отвръща на чувствата ви и таи същата печал към злощастния обет, който я дели от вас?
- Ех, доня ХХХ! - възкликнах аз, като се хвърлих на колене пред нея и допрях ръката й до устните си. - Открили сте тайната ми! Какво мислите? Само отчаянието ли ми остана, или мога да разчитам на благосклонността ви?
Тя не отдръпна ръката си от моята, а се извърна и закри лице с другата си длан.
- Как да откажа? - отвърна тя. - Ех, дон УУУ, отдавна разбрах на кого е посветена любовта ви, но до този миг не подозирах как това ще повлияе на сърцето ви. Вече не мога да крия слабостта си нито от вас, нито от себе си. Предавам се във властта на чувствата и признавам обожанието си към вас!
...
Лоренцо, представете си учудването ми при това откритие. Веднага осъзнах какво огромно препятствие съм издигнал пред собственото си щастие. Баронесата си беше въобразила, че любезностите, които й оказвам само заради ААА, са всъщност насочени към самата нея."

Да не е някоя от частите на Тримата мускетари   Но пък дон и доня не са ли от испанската аристокрация ? Всъщност и Лоренцо на там води ... Едва ли е Дон Кихон, не съм го чела. Горкия младеж сигурно е влюбен в дъщерята на въпросната дама ...

Авторът е англичанин, но действието на романа се развива в Испания по време на Испанската инквизиция.
Довечера ще добавя още един цитат, ако до тогава никой не разгадае книгата. 

Извинявам се за забавянето на следващия цитат. Ето го и него:

"С лека стъпка М*** побърза да излезе от гробището. Когато стигна до килията си, любопитния А*** още я следваше. Тя затвори вратата и хвърли лампата и кошницата.
- Успех! - извика тя и се хвърли в обятията му. - Дори не смеех да се надявам, но успях! Ще живея, А***, ще живея за теб! Стъпката, която се боях да предприема, се превърна в извор на неописуемо щастие! Ако само можех да споделя тези радости с теб! Ако само можеш да ти дам цялата мощ, да те въздигна над всички от твоя пол, както едно дръзко деяние ме направи първа сред жените!
- А какво те спира, М***? - прекъсна я монахът. - Защо криеш какво си правила в катакомбите? Не заслужавам ли доверието ти? Тези твои забранени удоволствия ме карат да се съмнявам в любовта ти."

 Дали отново не е пол Дохърти това? например там където се описват деянията на Матилда? той е англичанин, а има доста прегрешили монаси в неговите разкази.

гробище, жена чието име започва с М и монах ме навяват на мисълта за Пол Дохърти. - по специалон за цикъла Матилда от Уестиминстър, но може и да е "Роджър от Шалот"

Едната героиня в действителност се казва Матилда. Авторът не е съвременник, а е живял по времето, за което пише. Книгата се счита за вдъхновение на много автори на готически романи и дори ужаси.

 авторът е Чосър, но не знам кой разказ точно? Матилда се появява и в Айвънхоу, но не това не е Айвънхоу - категорично, въпреки че и там Седрик се преоблича като монах, по-вероятно да са са Кентърбърийските разкази!