Познай коя е книгата - 14

  • 49 735
  • 734
  •   1
Отговори
# 615
  • Мнения: 22 280
Сенки в Омсфорд. Първата книга, началото на Пролога. Давай ти си.

# 616
  • София
  • Мнения: 8 694
Сенки в Омсфорд. Първата книга, началото на Пролога. Давай ти си.

Това не беше ли книгата, в която двама влюбени търчаха между царевицата? Joy Не обвинявам Дохърти, защото не съм виждала оргиналния текст, т.е. може и преводачът нещо да е сгрешил, но определено имам едно наум.

# 617
  • Мнения: 22 280
 Хъм, такива подробности не помня, аз помня че това беше разказа на Рицаря. Във всяка от книгите по един Разказва историята- Правника, Батската невяста, Дърводелеца и т.н., първата история е на Рицария - смразяващ ужас за злия Господар на Мрака, който изглежда като копой с вълча муцуна.

Разказа на Правника бе за  смъртта на Изабел Френска. и нейното копеле.

ОТдавна не съм чел книгите и съм позабравил някои неща, но навремето загадките ми направиха голяма впечатление, даже се опитвах да пиша разказчета по тях.

ex това е друг цитат от същата книга .

Скрит текст:
Трябва да бъде изгорен — промърмори той. — За Бога, сър Хюго, той трябва да умре от огън.
— Той ще умре от задушаване под собствената си кула — отвърна Мортимър. — Тялото му ще остане оковано и ще бъде сложено в оловен ковчег, също обвит с вериги, който пък ще бъде поставен в някой от тунелите отдолу — Мортимър посочи още горящата Кула, — който ще бъде зазидан. Нека умира бавно. Нека си спомня злините си и кръвта на невинните, която е пролял с последователите си!
— Сър Хюго! — обади се отново гласът — весел, дори щастлив. — Не признавам твоя крал или онзи, когото описваш като милостив Бог. Аз ще се върна!
Сър Хюго прибра меча си в ножницата и поклати глава.
— Когато пламъците стихнат — заповяда той, — нека наказанието започне.

Последна редакция: сб, 21 яну 2017, 16:59 от Джон Сняг

# 618
  • Мнения: 859
— Англия ли търсите? — попита той усмихнат.
Тя се обърна и го погледна така, сякаш се двоумеше дали да го удостои с отговор.
— Малко селце в Корнуол.
— Където ви арестуваха ли?
— Не, това стана във Фалмът.
— За опит да убиете кралица Виктория ли?
Очите й се развеселиха и тя се засмя.
— Всъщност за кражба на одеяло.
— Сигурно ви е било студено.
Жената отново стана сериозна.
— Беше за брат ми. Той умираше от заболяване на белите дробове.
— Моите съчувствия.
— Вие сте разбойникът, нали?
— Бях, докато конят ми не счупи крак и тогава хората на кралицата ме заловиха.
— И се казвате ДДД.
Стана му драго, че тя знае кой е и се запита дали се бе интересувала за него.
— А вие сте…?
— БББ — отвърна тя без колебание.
— БББ — заговори той предвзето, — считай ме за твой покровител.
— Нямам нужда да се присламчвам към разбойник — отвърна му тя нахакано. — Мога и сама да се грижа за себе си.
Той посочи с ръка към тълпата, наблъскана върху сала.
— Не е изключено да ти дотрябват две силни мишци, преди отново да видим суша.
— Защо трябва да се доверявам на човек, който никога не си е цапал ръцете?
Той я погледна право в очите.
— Може и да съм ограбил няколко дилижанса навремето, но след добрия капитан Скагс аз по всяка вероятност съм единственият мъж, на когото можеш да разчиташ, че няма да се възползва от една жена.

# 619
  • Мнения: 859
На Д изобщо не му направиха впечатление пророкуванията на П. Като че ли ги бе очаквал.
— Замислял ли си се някога да станеш професионален гадател на ръка?
— Допреди пет минути, не — отвърна П.
Д въздъхна и очерта на картата курса, както бе поискал П. След пет минути подпря картата върху командното табло, за да види П маркировките.
— Ако мистичната ти интуиция е на правилен път, единственото място, където може да заседне здравата „П.К.“ оттук до южната част на Атлантическия океан, е край един от трите малки острова, представляващи нещо като островърхи планини от надводни скали.
— Как се наричат?
— Опасните острови.
— Звучи като място на действие в пиратски роман за юноши.
Д прелисти наръчника на морските крайбрежия.
— Тук се препоръчва на корабите да плават на разстояние от тях — рече той. — Те представляват верига от високи базалтови скали, извисяващи се над бурни води. Мога да назова корабите, които са се блъснали в тях. — Той вдигна поглед от картата и справочника и погледна проницателно П. — Съвсем не е място, където биха си играли децата.

# 620
  • Мнения: 22 280
 някой български автор -фантаст от типа на Вежинов? мирче Елиаде? (заради "мистичнта интуиция" )много познато ми звучи това - особено за мистичната интуиция, но не се сещам откъде?

Боже сигурен съм, че съм чел някъде този цитат"Тук се препоръчва на корабите да плават на разстояние от тях — рече той. — Те представляват верига от високи базалтови скали, извисяващи се над бурни води. Мога да назова корабите, които са се блъснали в тях. — Той вдигна поглед от картата и справочника и погледна проницателно П. — Съвсем не е място, където биха си играли децата.", това не е ново име, а доказан автор, но не се сещам кой. все ми изплуват имената на на фантасти като Вежинов и Елиаде.

П.С. Цончо родев!

Последна редакция: пн, 23 яну 2017, 09:07 от Джон Сняг

# 621
# 622
  • София, България
  • Мнения: 2 234
На мен пък ми напомни за Жул Верн и Капитан Грант втория цитат.

# 623
  • Мнения: 859
 Не. Съвременен автор е. Да, пише приключенска литература.


Беше осем часа вечерта, когато слезе от таксито, перфорира си картата в охранителната система на хангара си и влезе вътре. Запали лампите и светлината им се отрази в лъснатите като огледало повърхности и хромови допълнения на колекцията му от автомобили.
Видя пред себе си един висок предмет, стигащ почти до тавана, който преди го нямаше.
За известно време П гледаше прехласнат стълба с тотем. Красиво издълбан орел с разперени криле украсяваше върха му. Оттам надолу се редуваха: мечка гризли с малките си, гарван, жаба, вълк, някакъв вид морско животно и накрая човешка глава, която приличаше на П. Той прочете надписа, издълбан в ухото на вълка:
Моля те, приеми този възпоменателен стълб, изработен в твоя чест от индианците хаида, в знак на признателността им към усилията ти да възпреш обезобразяването на нашия свещен остров. Д-та мина е затворена и скоро животните и растенията ще се върнат в законния си дом. Сега ти си почетен член на хаидите.
Твой приятел
М Б
П дълбоко се трогна. Да получи шедьовър с такава значимост, беше рядка привилегия. Той се изпълни с неизмерима благодарност към Б и хората му за техния щедър дар.

# 624
  • София
  • Мнения: 8 694
на Клайв Къслър ми прилича.

# 625
  • Мнения: 859
 smile3521
А коя книга или коя от сериите романи...?  Laughing

# 626
  • Мнения: 859
Серията романи е "Приключенията на Дирк Пит", а конкретната книга е





АРТЕМИС, пусни нова загадка.

# 627
  • София
  • Мнения: 8 694
Съжалявам, ама аз само вечер влизам тук.

" - Какво е усещането да си на осемдесет и шест, госпожо ХХХ?
- Ами, не се чувствам различно. Както вече ти казах, годините минават неусетно. Един ден си млада, на следващия гърдите и брадичката ти увисват и носиш ластичен корсет. Само че не осъзнаваш, че си остаряла. Виждам го, когато се погледна в огледалото... понякога дори се плаша до смърт. Шията ми прилича на смачкана хартия, имам безброй бръчки, но не мога да направя нищо по въпроса. Вярно, бях си взела някакъв крем против бръчки от "Ейвън", но подейства съвсем за кратко и после пак се сбръчках, тъй че накрая спрях да се плескам с него. Вече дори не се гримирам, използвам само малко крем и молив за вежди, та да се вижда, че имам вежди... побеляха, миличка... а и цялата съм в старчески петна."

# 628
  • София
  • Мнения: 1 224
Залагам на г-жа Тредгуд от "Пържени зелени домати".

Много любима книга  Heart Eyes

# 629
  • София
  • Мнения: 8 694
позна, пускай загадка

Общи условия

Активация на акаунт