Познай коя е книгата - 14

Олеле, книгата се казва "Бъди българин, Джийвс" ... не съм я чела (гугъл помогна). Интересно, че оригиналното заглавие е "Thank you, Jeeves". Свалих я от "читанката" - ще се чете

Ето и новата загадка:

"Три ябълки паднаха от небето" на Нарине Абгарян.

  Това е книгата. Цитатът е от послеслова. 
Животът е онова, което продължава и след загубите...

Майола Бени, чакаме нова загадка

"Кафето, разбира се, е забележително. Пием го бавно. Тя поглежда — ако действително може да вижда — към мен.
— Кажете ми, мосю, в бутилката наистина ли има круша?
Красиво шише. Прилича на оригинален ликьор „Поар Уилям“ — толкова е прашно.
— Да, вътре наистина има круша.
— Това е последното, което баща ми изпрати, преди да го убият. Сестра ми Роланд настояваше да не го пием и да го държим заключено в килера в чест на паметта му.
— Много умно от нейна страна.
— Мосю, днес бих искала да пия заедно с вас от тази бутилка. Беше толкова отдавна. Време е.
Решението е нейно. Харесвам този ликьор. Човек може да усети вкуса на хрупкавата сърцевина на крушата, когато е достатъчно отлежал, а този със сигурност е такъв и мисля, че дори се е поизпарил.
— Много любезно от ваша страна, мадмоазел. Но сигурна ли сте, че искате да го изпиете след всичките тези години?
— Да, убедена съм.
Тя отново ме поглежда с онези ясни незрящи очи.
— Знаете ли как крушата влиза в шишето, мосю?
Никога не съм мислил за това. Знам, че можеш да накиснеш яйце в оцет и после, когато омекне, да го вкараш през гърлото на бутилка, където то отново се втвърдява, но никога не съм опитвал. Предполагам, защото не съм бил достатъчно любопитен. Но не мисля, че това може да се направи с круша.
— Не, мадмоазел, нямам представа. Интересно е, като се замисли човек за това, нали?
— Аз знам как го правят. Изчакват, докато пчелите опрашат цвета на дървото, сетне го пъхат в бутилката и я завързват за клона. Крушата се ражда и расте в шишето. Когато плодът стане голям, прерязват дръжката, свалят бутилката от дървото и наливат ликьора, направен от другите круши. Запушват я здраво с коркова тапа и крушата остава завинаги в шишето. Повече не може да излезе. Не е ли това прекрасна идея, макар и толкова тъжна?"

О, любимият Уилям Уортън и "Последна любов" !

 

Ти си!

Нов цитат:

"Една сутрин им четях някакво съвсем просто стихотворение, като се опитвах така да го тълкувам и анализирам, че да им разкрия красотата на формата и образността му. Тъкмо когато си мислех, че вече съм събудил в тях активен интерес, едно от момичетата, Моника Пейдж, пусна от високо капака на чина си; трясъкът като че ли отекна във всяка частица на цялото ми същество и внезапно изпитах страхотен гняв. Изгледах я продължително, преди да отворя уста; тя издържа на погледа ми и после подхвърли небрежно към класа:
 — Не ще да стои изправен, скапаняка.
 Всичко това, разбира се, беше нарочно — и трясъкът, и просташката забележка, с която започна третата, „неприличната“ фаза на акцията им. Оттам нататък всяка втора дума им беше „скапан“ или „кофти“, когато си говореха помежду си, особено пък в класната стая. По какъвто и да било повод си подвикваха за разни неща, които все бяха „кофти“ или „скапани“, и то винаги достатъчно високо, за да ги чуя. Веднъж в час по математика Джейн Пърсел ми изтърси:
 — Не мога да я сметна тая скапана задача, мистър Б., адски е трудна. — Тя ме гледаше хладнокръвно от мястото си, вперила умолително в мен невинно ококорени сини очи, а едрите й гърди се очертаваха ясно под тънкия пуловер.
 — Кажете ми… — Гласът ми беше леден и рязък от едва сдържан гняв. — Такъв език ли държите и на баща си вкъщи?
 — Че вие да не сте ми скапания баща, случайно? — сряза ме тя злобно.
 Хубав отговор, с който ми затвори устата. Тая малка повлекана, помислих си, при това сам си го изпросих!
 Когато звънецът удари за междучасието, те хукнаха в коридора и чух как взеха да я поздравяват, че поставила „мръсния негър на място“. Някои от по-близките й приятели шумно протестираха срещу моя въпрос, окачествявайки го като „адски нахален“, и обявяваха на чист английски език какво са щели да ми отговорят, ако съм се бил осмелил да правя каквито и да било намеци за родителите им. Така или иначе опитът ми да смъмря момичето за неприличния й език бе изтълкуван като жестока и неоправдана обида за родителите й."

На учителя с любов. Не помня автора.

"На учителя с любов" е, да . Авторът е Едуард Рикардо Брейтуейт.
Ти си, Артемис!

Отстъпвам ред. Иначе ще чакате чак до вечерта.

ако никой не се включи ... чакаме, да не ни забравиш

"Изповедите са като жените: тези, които желаем, ни се изплъзват, а тези, от които се страхуваме, ни преследват. ХХХ не желаеше в никакъв случай да става довереник на УУУ в тази нова история, щом останеше сам с него, той чувствуваше как се задава буря, готова да се разрази - заплашващата го изповед. В Ньойи всичко сякаш тръгна по старому. Пак започнаха да канят гости всяка неделя, но госпожа УУУ изглеждаше все заета, все отсъствуваше, а мъжът й не беше започнал да работи."

Ньойи ... Франция  , може би Дюма  

не. пускам още един цитат и ако никой не познае, ще кажа и отстъпвам ред. много ви бавя, само вечер влизам тук.

"Винаги искаме да търсим вечното някъде другаде, а не тук; винаги обръщаме духовния си поглед към друго нещо, а не към настоящето и към действителността; или пък предпочитаме да чакаме смъртта, сякаш всеки миг не е смърт и възраждане. Всеки нов момент ни предлага един нов живот. Днешното, сегашното, текущото - само то се намира в нашата власт. "

Септемврийски рози, Андре Мороя