Искам да кажа ... (85)

 И моят така ме омота в началото, уж ми беше приятел и само ме изслушваше, а така си е подковавал нещата, че докато се усетя бях лапнала въдицата. Аз не исках тогава никаква връзка, за сериозна пък да не говорим. Бях се зарекла даже поне година мъж да не доближавам. И така както уж не ми беше до любови и мъже за нула време заживяхме заедно.Преди дни имахме годишнина и той се прибра с бонбони и букет с рози, на брой колкото години правим заедно. Връчи ми ги с думите:" По една роза за всяка година, в която си ме търпяла", поне си признава човекът.

Аз вярвам,че всяко нещо,което се случва е трябвало да се случи

Нищо случайно не е случайно.

Не знам дали имам полезен ход. То винаги се случва изневиделица, без да предупреди, прави си каквото си е наумила и всички трябва да променим нашите планове, че да се осъществят нейните. И го прави много тънко, уж заради нас, но ни изправя на нокти.
Мълча, защото знам, че нищо няма да променя, защото ще изляза аз лошата, както и вече стана.
Ох, съжалявам, не ми се говори за това, даже не искам да го мисля.

Кой ще отива на доктор за обувки, нещо се е объркал! Никога не са ми излишни. И аз и щерката имаме необувани, но си траем. Гледам я, че и тя вече залита към количество и лееекинко я спирам. Все пак крачето й расте.
За зодии- той- овен, а аз- лъв. У дома често има опити за надмощие. Понякога той, а понякога аз печеля. Не мога да го променя. Искам да може лесно да каже "извинявай", но няма да ме огрее. не и харесва когато се сърдим. Аз мога да викам, да тряскам врати и след ПЕТ минути да съм ок. Той не е от тези.
Тарти, и ние сме преживели загуба. Уви, и аз мисля по същия начин за следващите ни деца.
Лиляна, ти за свеки ли говориш?

Изхвърлих, подарих и оставих в Бг около сто чифта обувки. Предимно мои. Това ми е болест на мен. Бях решила никога повече да не си позволявам такова трупане, ама... За година и половина, откакто сме тук, съм си купила само едни обувки и едни сандали, което е постижение! Но пък децата отново натрупаха количества  Особено голямата. Все не успявам да се възпра 

Ох, любимата ми тема сте подхванали 
С моят мъж сме се гонили и не сме се хващали 15 години почти. В гимназията той хлътна по мен и ме сваляше, аз го харесвах, но го нямаше онова, специалното. Излизахме няколко пъти, но не се получи.
После в университета аз го потърсих, той вече беше с друга - пак не стана.
Тогава точно ме свали първият ми съпруг, оженихме се, дете, развод ... И година и нещо след развода си направих профил във ФБ и намерих всичките си бивши съученици. Та тогава си написахме няколко съобщения (колкото да опипаме почвата и да установим, че сме необвързани в момента ), после преминахме на мейли, после той нещо ме прилъга, че ще идва в София по работа уж  (живееше във Варна тогава) - и като дойде, и като се видяхме на вечеря, та до следващия ден на обяд, когато трябваше да се връща 

Много ме е яд, че с тийнейджърския си акъл не съм го оценила, можехме да прекараме толкова повече време заедно, да си отгледаме децата и сега да сме с големи деца и подреден живот ....
Друг път си казвам, че по-добре така, че да видя какво не искам в мъжа и брака и да оценя това, което той ми дава по-добре.
Знае ли човек ...

С моя Лъв се запознах чрез сайт за запознанства. За първи път посещавах такъв сайт, но бях сама и ми беше скучно. То пък взе, че попаднах от първия ден на него и като започна едно чатене..с часове сме говорили по скайп на всякакви теми. Като се видяхме на живо химията беше силна...искри прехвърчаха. Знаех, че е привлекателен, но друго си е да видиш някого лично. Да чуеш дълбокия му глас,да видиш тъмните очи. И понеже не си падам по секс на първа среща, а и не бях сигурна още дали не е поредният бройкаджия, вечерта завърши само с целувка.  Не след дълго си наваксахме.

За зодиите- Везни съм, но с Лъвчета добре се разбирам. И то доста. Както и с Везни, Овни, Водолей и Близнаци.

Напълно съм съгласна с всяка дума!

С мъжа ми се запознахме в един форум. Почитатели сме на различен стил музика, та той влизаше в този форум, за да плюе изпълнителите. Аз бях модератор по това време и го санкционирах. Той пък ми разгледал профила и видял, че сме от един град и ми писа лично съобщение. Реших, че нещо ми се мазни, за да му махна наказанието и набързо го отрязах. Но той продължи да пише и усетих, че всъщност ми е интересен. Прехвърлихме комуникацията в Скайп, разменихме снимки и уж се уговорихме за среща, но мен нещо ме достраша и не отидох. Забравих да уточня от какво ме достраша - той свиреше в една метъл банда тогава и ми пращаше снимки на групата, на мен ми изглеждаше много зловещо всичко и мислех, че ако се видим, ще ме замъкне някъде и ще ме пребие. Та поканата беше за репетиция на въпросната група и аз от страх не отидох. След това ме покани на обществено място и си казах, че щом е посред бял ден и има толкова хора, все ще мога да се измъкна. Всичките ми страхове се изпариха, щом го видях. Толкова мил и внимателен, направо хлътнах до уши. И той ме беше харесал много, та се получиха нещата и ето ни, вече девет години сме заедно. Разбираме се много добре, макар все още да имаме много различия, но някак не ни пречат. Аз съм Риби, а той - Рак. Чела съм, че е хубава комбинация, но по принцип не вярвам много в тези неща и смятам, че всичко е до човек.

Бубанка, по същия начин се чувствах и аз в началото на тази година. С тази разлика, че сама се реших да си взема „модерен“ телефон. Реших, че е крайно време вече, иначе и на мен редовно ми подхвърляха дали няма да се модернизирам, но аз все казвах, че ще стане, когато спрат да произвеждат телефони с копчета. Бързичко се научих, де, пък и нямаше кого да питам, че около мен всички са с друга операционна система и съвсем нямат понятие. Та щом човек като мен се справи, ще се справиш и ти.

Бърди, ти си потвърждение на моето верую за съдбата, значи срещнали сте се, можело е да бъдете заедно отдавна, но някой от вас е поел по другия възможен път. Дава ни се шанс, но в крайна сметка ние правим избора.
Аз за нищо не съжалявам, каквото е имало да става е станало, напред гледам, че ако започна с "ами, ако..." Доста грешки ще си открия. След "Светкавицата" се замислих, ако имах машина на времето и можех да се върна назад, бих ли променила нещо, реших че не бих. Защото ако не ми се бяха случили някои неща, нямаше да ценя други.

Вярвам в знаците и в случайните неслучайности, които
ни заобикалят ежедневно. Няма случайни срещи. Всеки,
който идва по някакъв начин в живота ни идва, точно
когато му дойде времето. Нито по-късно, нито по-рано.
Когато ученикът е готов, учителят се появява ...

При мен се случи случайно. Сблъскахме се пред една кухненска маса в Икеа. Заговорихме се, после обядвахме заедно... След две седмици вече бяхме двойка. Оженихме се месец по-късно. В онзи ден до последно се чудех дали да ходя до Икеа. Късмет беше.

Ей че хубава тема сте подхванали, ние с ММ се запознахме на.......Конкурс за красота   Той 22-годишен келеш, по случайност попаднал в журито, аз 16- годишната бивша победителка, предаваща короната, смяяяях, смях!

Ето ви малко снимки от РД, от телефон са, защото фотографката каза, че ще чакаме поне 2 седмици.

  ох, така се разнежих.. ама аз съм си лирична по принцип! ЧуФствителна според Сандо-то   , който аз подозирам, че е бан-нат!

Марипосааа..., чудни сте! Лелеле, много красиви!!! пу, пу!!!!!

Мислиш ли